ЗЛАТНИЯТ ОРЕЛ НА ЦЪРКВАТА – IV ГЛАВА

4. ГИБЕЛНОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ НА ПЛЕШИВИТЕ

Братко мой, приготви сърцето си, за да ти говори Исус. Аз нямам какво да ти кажа, но Той има да ти каже много неща. Пораженията, които оставя лешоядът върху църквите, са много големи и ужасни. Но най-голямо поражение аз видях в трагедията на една жена, която Исус ми разкри във видение. Ето какво ми каза Той:
“Никак да не се уплашиш, нито пък да се смути сърцето ти от онова, което ще видиш. Ти трябва да го видиш и да го дадеш като знание на Църквата Ми. Това е знанието за пълната поквара и разрушение, идещо от лешояда. А сега виж това!…”
В този момент аз видях една прекрасна жена, имаща дълга и разкошна коса и облечена в бяла копринена рокля. Над нея долетя лешояд и кацна върху главата й. Докато се чудех какво ще стори лешоядът, той започна да хваща отделни кичури коса от главата на жената и да ги скубе с клюна си. След това хвърляше кичурите на земята и те мигом пламваха. Не се измина дълго време и жената остана без коса. Тя беше станала плешива. Кацнал върху плешивата й глава лешоядът заби клюна си в главата й и започна да я убива. Бялата копринена рокля вече беше осквернена от нечистотиите, с които лешоядът се облекчаваше върху нея. Картината наистина бе ужасна, защото от предишната прекрасна жена нямаше нищо. Пред мен сякаш стоеше вещица от филм на ужасите. Виждах жена с рани по главата, с изкълвани очи и кървящи очни ями. Миг по-късно жената беше мъртва и върху нея долетяха облаци от мухи. Тогава Исус просто направи видението да се прекрати и ми каза:
“Нали не си забравил думите, които съм ви говорил в Евангелието? Нали не си забравил как ви казвах:
“А вам и космите на главата са всички преброени…”
“И ще бъдете мразени от всички, поради Моето име. Но и косъм от главата ви няма да загине…”
Как мислиш? Защо на тази прекрасна жена й загинаха всички косми по главата?”
В този момент се замислих. Имаше нещо дълбоко във въпроса на Исус. Тогава пред очите ми отново се яви лешоядът. Погледнах главата му и видях, че е плешива. Затова и отговорих:
“Господи Исусе! Аз мисля, че на тази прекрасна жена загинаха всичките й косми по главата, защото лешоядът, който е плешива птица, искаше тя да бъде подобна на него…”
“Има мъдрост в това, което казваш и сърцето ти наистина улавя Духа Ми, но това не е пълният отговор. Нека отново те попитам:
Защо лешоядът е плешив? Кое го прави плешив и защо го прави плешив? И защо той, който е плешив, побърза да направи плешива и жената?”
Замислих се задълго. В главата ми не се раждаше никакъв отговор, а Исус все така стоеше и ме чакаше да Му отговоря. Тогава, в някакъв много кратък миг, в ума ми проблеснаха стиховете от “Първото послание на Апостол Павел към Коринтяните”:
“Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него, но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?” (1 Коринтяни 11:14-15)
Тогава отговорих:
“Господи, ако Църквата е Твоята Невяста, то тя трябва да оставя косата си да расте, защото това е Слава за нея. Понеже Божията Слава е онази духовна коса, която е покривало на Църквата. А всяко общение на вярващи с лешояда просто ги лишава от Божията Слава и те стават плешиви. И ако Ти, Исусе, Си Съпругът на Невястата Си, Ти не остави косата Си да расте, тоест, не потърси Славата Си на земята, защото дойде да прославиш не Себе Си, но Онзи, Който Те е пратил…”
Думите излязоха толкова бързо от устата ми, щото дори се учудих на заключението си, а Исус се усмихна и ми каза:
“Ето такава е Истината за Славата на Отца Ми. Луцифер се надигна като орел пред Лицето на Бога и изгуби Славата на Бога. Затова той духовно е онзи плешив лешояд, който иска да лишава от Славата Господна всички църкви, до които намери достъп. А църкви, в които се подвизава лешоядът, намират съдбата си в твърде точния стих от посланието на служителя Ми Павел:
“Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри (със светските си теологии и дипломи) те глупееха, (оплешивявяха) и славата (косата) на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, (човешки авторитети) на птици (лешоядът-Луцифер), на четвероноги (лъвът-Луцифер и телето-Луцифер) и на гадини (религиозни демони)…” (Римляни 1:21-23) 
Сега разбираш ли, че духовната плешивост подобава на онзи, който търси своята си слава, а не Славата на Всевишния Бог?
И когато в действителност пастирите Ми трябваше да платят цената и да разберат кое е покривалото на Истинската Ми Жена, а именно Божията Слава, те разбраха думите на Павел по плът и напълниха Храма със забрадки. Те не можаха да проумеят, че Храмът на Отца Ми има покрив и този покрив е Божията Слава. Те не проумяха, че Божият Храм е Свят, който Храм сте вие. Те забравиха, че думите, които съм ви говорил, Дух са и Живот са и плътта от тях нищо не ползва. Защото от плътта се ползва само неверието.
Нека всеки, който вярва в Името Ми и иска да наследи обещанията на Завета Ми знае, че църква, която търси своята си слава, а не Славата на Бога, става тщеславна църква и оплешивяла блудница! А нейната духовна плешивост се дължи на покваряващото сърцата действие на лешояда! Но ти отново погледни видението, защото ще му дам друга посока и прицел…”
Така аз отново се върнах към видението, дадено ми от Исус. Забелязах жената в онзи момент, когато лешоядът я бе направил изцяло да оплешивее и изгуби чистотата на роклята си. Този път в ръцете й имаше библия, а в нозете й съд с някаква течност. Изведнъж жената вдигна библията, отвори я и в този момент книгата в ръцете й се превърна в огледало. Това накара лешояда да изкряска ужасно и да отлети. Тогава жената погледна плешивата си глава в огледалото и избухна в жални ридания, като вдигна погледа си към Небето. В онзи момент пред нея се появи врата, от която излезе Господ Исус Христос и погледна към жената. След това протегна ръката Си към нея и я погали по главата, а там отново се появи коса, въпреки че роклята й оставаше все така мръсна. В този миг жената се наведе и поклони на Исус, а след това повдигна съда с течността и намокри косата си в нея. В ума ми проблесна знанието, че тази църква уподобяваше в покаянието и действията си библейската Мария Магдалина. Тя хвана нозете на Исус, обгърна ги с косата си и започна да втрива в тях мирото. Колкото повече жената плачеше и обливаше с миро нозете на Господа, толкова повече петната от роклята й изчезваха, а дрехата й възвръщаше първоначалната си чистота. Тогава Исус се обърна към мен и ми каза:
“Виждаш ли, Стефане! Това е силата на покаянието! Това е единствената сила, която може да измъкне тщеславните църкви от властта на лешояда…”
“Господи!” – извиках аз – “Как така Ти погали главата на жената и изведнъж косата й отново се възстанови. Значи ли това, че Божията Слава се върна върху тази църква?”
А Исус ми отговори:
“Божията милост е най-съвършената изява на Божията Слава. Вие не казвате ли: Слава на Бога за Неговата Милост! Не е във Волята на Отца Ми да погине нито една овца от стадото Ми, а колко по-малко – цяла църква. Но виждаш ли, една тщеславна църква наистина трябва да се превърне в Мария Магдалина, защото тя с косата си изми нозете Ми.
Ти знаеш ли какво значи една църква да измие с косата си нозете Ми? Не е ли тази църква Мое Тяло? Не са ли нозете част от Тялото? И когато някой измие нозете Ми със Святото Миро на Божието помазание, тези нозе няма ли отново да намерят истинския Път и да вървят по него?
Помисли върху думите на служителя Ми Павел, с които той говореше за Божията Благост:
“Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?” (Римляни 2:4) 
Така, както Божията Благост е назначена да води към покаяние, така и мирото, с което Мария Магдалина помаза нозете Ми е назначено за поправление и възвръщане на църквите в Пътя на Истинското Спасение. Аз заредих тази книга именно с това миро, та всеки пастор, който се покори на Гласа Ми, да изведе църквата си от властта на лешояда. Аз превърнах тази книга именно в огледало за плешивите, за да се огледат и да побързат да се възвърнат към Мен. Такива непременно ще бъдат освежени от Духа Ми и Аз ще им дам покаян дух и покаяни сърца. Аз непременно ще забележа всяко каещо се сърце и ще отнема плешивостта му! Аз непременно ще забележа всяка каеща се блудница и ще я въздигна като Моя Невяста! Аз непременно ще Си спомня думите на Отец Ми:
“Но казва Господ, даже и сега (когато сте станали тщеславни) се обърнете към Мене с цялото си сърце, с пост, с плач и с ридание; и раздерете сърцето си, а не дрехите си, та се обърнете към Господа вашия Бог; защото е милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив…” (Йоил 2:12-13) 
Но ако тщеславните люде презрат в сърцата си Божият призив за покаяние, те не просто ще останат плешиви, но ще разширят плешивостта си, за да се сбъдне писаното чрез пророка:
“Оплешивей и острижи главата си за милите си чеда; разшири плешивостта си като лешояд, защото отидоха от тебе в плен…” (Михей 1:16)
Виждаш, братко мой, ние не бива да мълчим тогава, когато цялото Небе вика към нас. Сам Исус ми каза, че тази книга се пише под свръхблагодатно присъствие, за да намери онези, които загиват от влиянието на Вавилон. Въпросът е в кое видение ще се намерят тщеславните човеци. Дали в първото, когато лешоядът оскуба с клюна си косата на жената и я уби, като я кълвеше по главата и избоде очите й или във второто, когато тя прие Господното изобличение и се покая. Защото, ако няма покаяние, то следва разширяване на плешивостта. А то отговаря на отстъплението на тщеславната църква от Бога и отварянето на портите й за всички ереси и култове на последното време. Такава закоравяла църква непременно ще отвори вратите на осквернения си храм за влиянието на сатанинските отрови, защото няма да може да избяга от пророческите Божии думи:
“Острижи косата си дъщерьо ерусалимска, и хвърли я, и плачи със силен глас по голите височини; защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи. Защото злодейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ; поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, та го оскверниха…” (Еремия 7:29-30]
Виждаш ли, братко, когато вярващи са започнали да търпят мерзостите на света в Божия Храм, то те съзнателно се стремят към съдбата, записана в този стих. Защото какво значи да търпиш търговията в Божия Храм? Какво значи да търпиш правдата на фарисеи и книжници да тържествува от амвона? Какво значи да търпиш насилието на човешките авторитети?
Това значи да участваш самоволно в оскверняването на Дома, който се нарича с Божието Име!
Не е ли това умноженото беззаконие, за което Исус предупреди? Не е ли това отстъплението, което отваря врата за явлението на Антихриста, за което Апостол Павел говори на църквите в Солун?
Аз сега се моля на Исус да докосне сърцето ти. Аз сега се моля на Исус да отвори очите ти. И ти непременно ще видиш две поколения на земята. Поколението на Исус и поколението на Луцифер. Поколението на лешояда и поколението на Божиите орли.
Тяхното действие ще разгледам в последната глава.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s