ЗЛАТНИЯТ ОРЕЛ НА ЦЪРКВАТА – III ГЛАВА

3. ТЩЕСЛАВИЕТО НА ЖИВОТА ИЛИ ЗА ПРИЦЕЛЪТ НА ЛЕШОЯДА

След всичко записано в първите две глави вярвам, че си убеден напълно в неоспоримата истина:
Херувимът Луцифер се е надигнал против Бога с лицето си на орел!
Тук обаче възниква въпросът:
Защо Бог е дал на херувимите да имат лице на орел, след като в едно такова лице съществуват такива рискове?
Ами имай вярата да разбереш, че орелът може да бъде носител и на прекрасни и възвишени черти. Исус ни иска като орли против орлите на Луцифер и това напълно доказва, че в божествения стандарт орелът има и други качества. По-нататък в тази книга прекрасно ще разбереш качествата на Божия орел, но тук искам да видиш нещо друго. В изобличенията Си против Сатана Бог заявява, че той е извратил мъдростта си. А това е доказателство, че Луцифер няма никога повече да е орел в оня вид, даден му от Бога. Той ще е друг орел, имащ специфични задачи, различни от тези на Божиите орли. Бог има и други херувими, освен Луцифер, но за разлика от него те не са в бунт със Създателя си, а в съвършено покорство. И едва ли има други небесни обитатели, облечени с такава власт и сила, както херувимите. Защото, при грехопадението Всевишният:
“…изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота…” (Битие 3:24) 
Какво обаче стана с херувима Луцифер? Онова негово лице на орел не придоби ли специфични черти, коренно различаващи го от покорните на Бога херувими?
Разбира се, че придоби. Както надявам се, ти е известно, на планетата земя има различни видове орли. И измежду многото видове има един вид, който напълно пасва и се покрива с лицето на Сатана. Този вид орел е лешоядът.
Откъде правя това заключение?
Ето откъде. Върни се отново на проклятието на Бог против змията и ще прочетеш писаното, а именно:
“По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си…”
Когато едно животно умира, то не се ли връща в пръста?
Неговият труп не е ли пръст, която наричаме “леш”?
Точно така е. Ами приеми тогава, че за тази леш в природата си има птици-санитари, които я поглъщат, докато се разлага и това са лешоядите. Тук аз няма да ти изнасям лекция по зоология, защото прицелът ми не е против земните лешояди. Прицелът на тази книга е против най-големия духовен лешояд, който Словото Божие ти разкрива като дявол и Сатана. Поради тъмния си инстинкт, той също ще търси духовни трупове и духовна леш, за да ги поглъща. Въпросът е:
Как да разкрием полезрението на лешояда? Кои попадат пред очите му? Кои стават негови жертви?
Отговорът не е лесен, но затова пък е жизнено необходим за всеки от нас. Така, както един естествоизпитател наблюдава живота на птиците и ги класифицира според видовете им и особеностите им, така и Бог е дал изобилна класификация на лицата на дявола, за да бъде четящият Словото Му мъдър и благоразумен в живота си.
Нека сега да ти покажа най-важната класификация за орела-Луцифер, която Библията ни разкрива. Тази класификация намираме в “Книгата на пророк Исайя”, където четем за сатанинските амбиции:
“Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята ти, който поваляше народите? А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север. Ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния…” (Исайя 14:12-14) 
Виждаш ли, братко мой, че Бог е виждал сърцето на Луцифер още при зараждането на бунта му, ако и Луцифер да не е виждал сърцето на Бога. Бог е виждал как засеняващият херувим е разтварял крилата откъм лицето на орел и е започвал масово да засенява сърцата на много Божии ангели. Тогава, когато все още е участвал в Живота на Бога, и не е бил изхвърлен от Небето, Луцифер е натрупал пет желания в сърцето си, започващи винаги с думичката “ще”. Зад всяко от тези желания е стояла амбицията на херувима да си придобие слава като Бог. Моля те, много да внимаваш в това, което четеш, защото е ключ към голямо откровение. Аз нямаше да разбера този ключ, ако Исус просто не проговори в сърцето ми. Защото, докато четях стиховете от “Книгата на пророк Исайя” Той ми каза:
“Забележи, че след всяко желание, започващо с “ще” Луцифер е искал слава като Бог. Това “ще” е било амбицията на орловия образ вътре в херувима. Точно с тези пет желания Луцифер стана родител на една дума, която събира в себе си желанията му на орел. Запомни, че тази дума е “тщеславието”. Тщеславието е не нещо друго, но онова изригване в сърцето при което към “ще”-то на пожеланието се прибавя и ефектът на “славата”. Именно тогава сърцето вече е станало “тщеславно”, тоест, пленено от пожелания, които да издигат неговата, а не Божията Слава.
Става ли ти ясно сега кои ще бъдат в полезрението на лешояда? Няма ли това да са всички тщеславни човеци, които не търсят смирение, но кариера в Живота на Бога?”
Думите на Исус ме удариха. Божието тежко помазание започна да тече още по-осезаемо в духа ми и жилите ми. В този момент разбирах, че една огромна част от мнозинството на вярващите стои в най-рисковата граница. Границата, която Словото разкрива като тщеславието на живота. Моля те също да забележиш, че това е тщеславие на живота, а не на смъртта. Още в живота си пред Божието лице Луцифер роди тщеславието. И неговият образ на орел работеше за осъществяване на амбициите му. Виж отново как започва превъзнасянето му:
“Ще възляза на небесата…”
Кой ли би държал в сърцето си такава мисъл, освен един орел?
Виж и друго негово желание:
“Ще възляза над висотата на облаците…”
Има ли друга птица, освен орелът, която е способна да възлезе над висотата на облаците? Разбира се, че няма. Ето защо аз искам в сърцето ти да влезе знанието, че тщеславието е духовна деградация, изградена от връзката между гордостта и превъзнасянето!
Забележи, че орелът има не едно, но две крила. С тези две крила той загребва въздух и се издига нагоре. В духовен смисъл двете крила на орелът Луцифер са именно гордостта и превъзнасянето. И задача номер едно на всички сили на Злото е да си набелязват Божии служители и да започнат да ги атакуват с гордост и превъзнасяне. Така идва миг, в който Господният служител повтаря бунта и падението на Луцифер. Но нека не бъда голословен и да те убедя къде е жилището на лешояда и кои попадат в неговото полезрение. Ето какво четем за него в “Книгата Йов”:
“При твоята ли заповед се възвишава орелът и прави гнездото си по височините? Живее по канарите и там се помещава, по върховете на скалите и по непроходимите места. От там си съзира плячка, очите му я съглеждат отдалеч. И пилетата му смучат кръв; и гдето има трупове, там е и той…” (Йов 39:27-30) 
Искам да знаеш, че това са думи на Бога, обърнати към страдалеца Йов. Задавайки въпроси към слугата Си, Бог иска да утвърди в сърцето му пълнотата на Своята Воля, а именно, че Той е Единственият Суверен, Който допуска всичко на тази земя и няма нещо, което да се случва без Неговата заповед. Затова, ако орелът се възвишава и прави гнездото си по височините, то той върши Божията Воля, колкото и трудно да ти е да си представиш това. Зная, че може би ще кажеш:
“Нали Сатана е беззаконник? Как така тогава изпълнява нещо, което му диктува Бог?”
Имай, братко, вярата, че Сатана не може да мръдне от мястото си, ако Бог не му позволи. Понеже Божият Дух изпълва Небето и земята и няма място, където да не е Бог. Цялата активност на всички сили на Злото е допусната от Бога, за да се изяви. Не по друга причина, но за да се изпита творението и да се види ясно кои са Верните и покорните и кои са бунтовните и непокорните. Виж колко ясно ти е казал това Апостол Павел:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата…” (II Солунци 2:11-12) 
И нека сега отново да се върна на Божиите думи за лешояда. Знанието, което Бог дава на Йов е толкова дълбоко, че не можем да се задоволим само с прочитане на Божиите думи. По-скоро – трябва да ги разгледаме ред по ред и стих по стих, за да се изпълним с Небесното просветление. Затова и аз ще поставя духовно ударение върху най-важното, което Исус ми откри в Божиите думи:
Първо: Лешоядът прави гнездото си по височините
Второ: Лешоядът живее по канарите и там се помещава
Трето: Лешоядът съзира плячката си по върховете на скалите
Четвърто: Демоните-лешояди смучат кръв
Пето: Където има трупове, там е и лешоядът
Сега забележи първото духовно ударение. Лешоядът прави гнездото си по височините.
Как да разбираш това?
Именно така, че мишена на неговия клюн става хората, които са високоумни и които предават ума си на високи неща. Нека тук да ти дойде наум сериозното предупреждение на Апостол Павел:
“…не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри…” (Римляни 12:16) 
Знаеш ли, че години наред аз не съм разбирал това мъдро напътствие на Павел? Много пъти съм се заблуждавал, че ако търся високото, то непременно там ще ме чака Бог. Трябваше моят Небесен Баща да ме шамаросва неведнъж и да ме изобличава, за да разбера, че Неговите помисли не са като човешките. Аз не можех да схвана как един Божий помазаник като цар Давид заявяваше на Бога:
“Господи, сърцето ми не се гордее, нито се надигат очите ми, нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене. Наистина аз укротих и успокоих душата си; като отбито дете при майка си, така душата ми е при мене, като отбито дете…” (Псалом 131:1-2) 
Накрая един ден Исус ми даде видение. Видях един много висок блок, пред който се бяха събрали мои братя и сестри в Господа. Тогава Исус ми каза:
“Започни да се изкачваш по стълбите на този блок, докато се изкачиш на върха му…”
И аз започнах да изкачвам стълбите, докато накрая се изкачих на върха. Тогава отново до мен беше Исус и ми каза:
“Погледни сега надолу. Виждаш ли твоите братя и сестри?”
Погледнах надолу и видях малки микроскопични точки, които се движеха. А Господ отново ме попита:
“Не станаха ли братята и сестрите ти твърде малки в очите ти? И не е ли това по причината, че си се качил толкова високо?”
Не можех да противореча на въпроса Му. Наистина беше така. Нещо повече. Аз дори не можех да осъществя контакт с братята и сестрите си. А Той отново ми каза:
“А сега погледни кой стои над теб и какво се готви да направи!”
Обърнах поглед нагоре и видях един лешояд. Неговият хищен поглед показваше, че не съм на територията на Бога, ако и Исус да допусна да преживея това видение. Тогава извиках:
“Исусе, върни ме долу, защото лешоядът просто ще ме изкълве!”
Така Исус отново ме хвана и ме върна при братята и сестрите ми.
Какво ли духовно се беше случило с мен?
Нищо повече от това, че онзи, който отдава ума си на високите неща, отваря сърцето си за гордостта и за превъзнасянето на лукавия. Нека това видение, братко мой, бъде обица за ухото ти и поука за сърцето ти. Нека вратата на сърцето ти бъде отворена за смирението, простотата и чистотата, която дължим на Исус. Защото:
“…който построява високо вратата си, търси погибел…” (Притчи 17:19)
А сега да продължа с второто духовно ударение:
Второ: Лешоядът живее по канарите и там се помещава.
Как да разбираш това духовно ударение?
Преди всичко – като свидетелство за неутолимия апетит на дявола да воюва против християните и да търси такива, които биха отпаднали от вярата. Понеже какво друго да е канара, освен църкви, които имат за основа Исус Христос?
Спомни си какво ти е казал Спасителят в “Евангелието от Матея”:
“И тъй, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара…” (Матея 7:24)
Исус е Словото на Живия Бог и ако ти изпълняваш това Слово, то непременно си построил къщата си на Канара.
“Какво търси тогава лешоядът там?” – би попитал ти и въпросът ти наистина ще е уместен и правилен. Отговорът ще намериш в продължението на Христовите думи, свързани с канарата:
“И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и устремиха се върху оная къща; но тя не падна, защото бе основана на канара…” (Матея 7:25)
Виждаш ли, че въпреки, че си на Канарата, то започват да духат ветрове, да прииждат реки и да валят дъждове. Кой друг би правил това, ако не онзи, който “живее по канарите и там се помещава”? Не казва ли Словото, че изпитанието на нашата вяра произвежда твърдост? И с кой друг да те изпита Бог, освен чрез лешояда?
Именно изпитанието на нашата вяра в Исус е дадения достъп на Сатана, за да бъдем изпитани. Спомни си, миг преди да бъде предаден от Юда на стражата на първосвещениците, как Исус погледна на ученика Си и му каза:
“Симоне, Симоне, ето Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе да не отслабне твоята вяра (да не се разклати твоята канара) и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си…” (Лука 22:31-32) 
Спомни си също какво ти казва Апостол Петър в първото си послание:
“Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се загдето в това вие имате общение в страданията на Христа…” (1 Петрово 4:12-13) 
Какво се случва обаче, когато отслабне нашата вяра? Какво се случва, когато започнем да се чудим и дори направо се съблазним от наложеното изпитание?
Става това, че лешоядът ни поглъща, без дори да се усетим.
Нека ти покажа и третото духовно ударение:
Трето: Лешоядът съзира плячката си по върховете на скалите.
Как да разбираш тази плячка на лешояда? Какво тук са върховете на скалите? Естествено, че са върховете на църквите. Във всяка църква има божествена йерархия, която отговаря на божествения статут на Божиите слуги. И ако лешоядът се прицелва в плячка по върховете на скалите, то не е по друга причина, но защото управителите над Господните люде са най-склонни към гордост и превъзнасяне. Тук амбицията на Сатана е пресметната така, че да има максимален убийствен ефект. Върни се отново към началото на тази книга и си спомни видението, което ми даде Исус. Защото тогава видях как лешояди просто хващаха с клюновете си водачите на стадото, вдигаха ги нависоко и ги пускаха, така че, когато паднеха на земята тия водачи разбиваха главите си и умираха. Няма нищо по-страшно от църква, чийто водач е погълнат от лешояд, понеже от този момент не Божий помазаник, но самият лешояд да води стадото.
Познай къде ще го отведе!
Познай какво ще се случи с вярващите в подобно стадо!
Няма ли тогава тщеславието да е най-изявената картина в подобна църква? Ти знаеш ли какво става, когато пилетата на лешояда се настанят в някоя църква? Отговорът е в следващото духовно ударение:
Четвърто: Демоните-лешояди смучат кръв
Представи си едно тяло. Тяло, което е на път да умре. И изведнъж върху това тяло накацват лешояди и започват да го кълват с клюновете си и да смучат кръвта му. Ще смогне ли сърцето на това тяло да изпомпва толкова кръв, че да засити ненаситните лешояди? Няма ли в един момент просто да не остане кръв?
И сега помисли коя е Кръвта в Христовото тяло. Не е ли това пролятата Кръв на Спасителя, която ни очиства от греховете ни? И да започнем ли да съгрешаваме под влиянието на лешояда, та да е нужна нова и нова Кръв за покриване на греховете ни? Не разбираш ли, че точно това е смученето на Кръв от тези опитни демони? Понеже каква друга Кръв да има в Църквата, която е духовното Тяло на Христос, освен Кръвта на Агнеца?
Нека ти помогна с един стих, който ще ти покаже тоталната трагедия на църкви, обладани от лешояди:
“Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, (не остава Христова Кръв за Спасение, понеже са дошли лешояди, които я смучат) но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците…” (Евреи 10:26-27) 
Къде да открием причините за самоволното съгрешаване?
Къде да търсим отворената врата за нашествието на лешояда?
Ето къде. Апостол Йоан ни напътства с Божията Любов, като казва:
“Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света…” (I Йоаново 2:15-16) 
Виждаш ли каква е деградацията на разрушението в сърцето на вярващия? Започва се с похотта на плътта, преминава в пожеланието на очите и стига до тщеславието на живота. И всичко това има за корен любовта към света. Ти обичаш ли света? Обичаш ли моделите на света? Обичаш ли принципите на света? Обичаш ли търговския дух на света?
Ако обичаш всичко това, то тогава с цялото си сърце си се устремил към лешояда и той непременно ще изкълве сърцето ти и ще направи напразна проляната за теб Христова Кръв. Аз не пророкувам това за теб, нито пък ти го заповядвам като съдба. Аз не искам това слово да те плаши, но по-скоро да отрезви ума ти и да се замислиш. Защо?
Защото не е възможно църква да отвори вратите си към света и да остане под Божията защита. Защото не е възможно вярващите да кръщават общението си с омерзяващи светски термини като конференции, сесии, семинари, каквито и Сатана дава на служителите си, и да се успокояват, че те просто са модерни, когато не са разбрали как вони на тщеславие от общението им. Защото не е възможно търговците да влязат в Храма и да изкарат сергиите си, а вярващите да започнат да купуват и продават Бога, и това място да продължи да бъде Свято. Защото не е възможно светската рок-музика да тържествува от амвона и християните да си мислят, че в Небето има класация “Топ-10” и че ангелите всеки месец си изкарват нови рок-парчета, а Господ Исус Христос разпуска в райската дискотека.
Отново ти повтарям, че ако обичаш тези неща, то правиш напразна Кръвта на Исус и върху сърцето ти непременно е дошло някое от пилетата на лешояда, което смучи Кръвта на Спасението ти. А така непременно се стига до пълната деградация, за която говори и петото духовно ударение:
Пето: Където има трупове, там е и лешоядът
Знаеш ли, че когато разсъждавах върху това пето духовно ударение, Исус натовари сърцето ми със Собствената Си тъга. Той ми каза:
“Много мои чеда са забравили, че Аз съм Главата, а вие сте Тялото. И християни, които са започнали да вярват и да се покоряват на друга глава, която не съм Аз, отдавна не живеят в Живота на Бога, защото духовното им тяло е труп. Запомни, че труп е всяко едно тяло, в което Аз не съм Главата на Църквата. Защото Тялото би оцеляло без всеки друг орган, но то не може да оцелее без Главата…”
“Как е станало това, Исусе?” – попитах аз. А Господ продължи:
“Има една поквара на това последно време, която кара мнозина управители да смятат себе си за главните в управлението на Църквата, когато не те, но Аз съм Главата. И тази поквара се дължи на действието на лешояда. Той винаги е мотивиран да откъсва Тялото от Главата, защото така тялото се превръща в труп…”
“А този труп, Господи, не осъзнава ли, че е труп?”
“За отговора на този най-дълбок въпрос Аз ще ти дам видението, което ще те направи да разбереш всичко. И не само ти, но и всеки, който прочете словото на тази книга…”
В този момент Исус ме изведе на един път. Този път се раздвояваше на две и се превръщаше в два пътя. В началото и на двата пътя имаше врати, а край тях не можеше да се види нищо друго. Тогава Исус посочи по-голямата и просторна врата, през която човек можеше да влезе спокойно, без дори да се навежда. Над тази врата блестеше надпис:
“Ние сме!”
“Влез и виж какво ще откриеш зад тази врата!” – ми заповяда Исус. И аз влязох. Тогава пред погледа ми се откри грандиозна гледка. Видях една невероятно голяма долина, слизаща все по-надолу, в която шахматно бяха разположени много църкви. Огромни, лъскави зали, бяха пълни със стотици хиляди вярващи. Неспирни викове шумно кънтяха из въздуха и ръкоплясканията се заглушаваха от нови ръкопляскания. Амвоните в тези зали бяха заети от хора с лъскави костюми. Тези хора държаха безжичните си микрофони и викаха:
“Ние сме! Ние сме! Ние сме!”
Мнозинството подхващаше техния възглас с рев на задоволство. Сред вярващите пъплеха търговци с колички, подобни на количките, които пускат по стадионите, за да продават семки и храна. В тези колички бяха натрупани библии и всевъзможна християнска литература и музика. Вярващите купуваха от книгите и касетите на търговците и продължаваха да крещят неистово. Наоколо всред мнозинството хора се хващаха един зад друг и си правеха весело влакче, като се заливаха от смях и продължаваха смеейки се да викат:
“Ние сме!”
Вдигаше се невъобразим шум, а рок-музиканти на сцените правеха виртуозни изпълнения с китарите си.
В един момент Исус ги посочи с ръка и всичките зали и хората, събрани в тях, започнаха да се събират една към друга, така че пред очите ми цялото това множество се превръщаше в тяло. Аз видях как ясно се очертаха краката и ръцете, корема и гърба и в един момент пред очите ми се издигаше огромен духовен великан. Сякаш всичко в този великан му беше наред, но в един момент изтръпнах от ужас. Той нямаше глава. Той бе всичко друго, но не и завършено тяло. Обърнах се, защото не издържах, а Исус ме гледаше и от очите Му изтичаха сълзи. Тогава Той плачейки ми каза:
“Видя ли ги, Стефане? Те са… Те са… Те са…, понеже всякога са викали: Ние сме! Те не построиха града на Хълма Сион! Те го построиха в долината на светското подражателство. Те са всичко друго, но не и Мое Тяло. Защото няма такова тяло, което да хвали себе си, а не Главата, Която му дава разум и Духа, Който го животвори. Това е най-големият тщеславен труп от създанието на света. Това е свидетелството за най-голямото отстъпление от Името Ми, Словото Ми и Духа Ми. Те забравиха Евангелието Ми и Примера Ми, защото тщеславието ги измами да търсят дял от този свят, а не от Небето. Някога Отец Ми видя всичко, което ще стане и с много точни думи обрисува сегашната ситуация. Тогава Той казваше на Израил:
“Ето що беше беззаконието на сестра ти Содом, нейното и на дъщерите й: Гордост, пресищане с храна и безгрижно спокойствие; а сиромахът и немощният не подкрепяше…” (Езекиил 16:49)
Разбираш ли кое е страшното за хората, влезли през вратата “Ние сме”?
Страшното е това, че днес е времето на дъщерите на Содом. Страшното е гордостта и пресищането с плътската теология, а не насищането с Хляб на Живот, както и безгрижното спокойствие, като най-голямата измама на греха и най-тежкото опияняване от тщеславието. А никой от тези човеци не зачете сиромасите Ми и немощните Ми. А никой от тези човеци не вижда как днес Аз съм гладен и жаден, гол и болен… Защото е мерзост пред очите Ми, когато сиромахът и немощният плаче и търси утеха някои да си правят душевен смях. Защото е мерзост пред очите Ми пастири да изтръскват кесиите на овцете, за да купуват автомобили и зали, къщи и палати, магазини и супермаркети, офиси и техника, а никой от тях да не зачита Милостта на Отца и Неговия поглед към бедните и безимотните. Защото никой от тях не иска да разбере, че ако идва времето на човека-Антихрист, то неговият свят духовно ще се нарича “Содом и Египет”. Ето затова Содом днес ражда дъщерите си.
Но ти забележи какво ще се случи с този великан без глава…”
Отново погледнах към духовното туловище и видях как то беше атакувано от хиляди лешояди. От атаката на лешоядите великанът се обезобрази и в частите му започна унищожително гниене. Към лешоядите се прикрепиха и стотици хиляди мухи, които плюеха върху трупа с хоботчетата си и снасяха яйцата си върху месата му. Така дойде мигът, когато главният лешояд заповяда на трупа да се изправи и миг след това земята под трупа се отвори и от там излезе глава. Лешоядът захвана с клюна си главата и я положи върху трупа. Погледнах главата и се ужасих. Тя твърде много приличаше на Главата на Исус. Погледнах Исус, а след това отново към главата на трупа. Изискваше се духовно усилие, за да ги различиш. Така аз вече знаех, че моят Господ ми е показал явлението на човека-Антихрист. Главата се усмихна и отвори устата си, за да говори, но в този момент Исус просто хвана духа ми и ме изведе от вратата “Ние сме”, като ми каза:
“Ти видя всичко, което трябваше да видиш. Останалото е смърт и тя не трябва да се вижда, нито пък да се вкусва. А сега погледни на другата врата…”
Така очите ми видяха другата врата, на която пишеше:
“Той е!”
Това беше една много малка врата, висока едва петнадесет сантиметра. Изпод вратата напираха лъчи от ослепителна светлина. Тогава Исус ми заповяда:
“Сега влез тук!”
Наведох се, за да вляза, но не можех. Вратата беше още по-ниска. Легнах и започнах да пълзя, за да пъхна главата си през вратата, като усещах как горния край на вратата просто стърже върху мен. Тогава от устата ми се изплъзна вик:
“Исусе, аз съм нищо без Теб! Помогни на вярата ми, моля Те! Помогни ми да се отрека от себе си, защото не мога да вляза…”
В този момент Господ се наведе над мен и аз усетих как ръката Му вдига от духа ми огромна тежест. Толкова огромна бе тежестта, че след нейното премахване се усещах още по-малък от преди това. Нещо повече – усещах се без глава. Сякаш цялата ми същност не беше в мене, а в Него. Тогава Исус ми каза:
“Сега можеш да влезеш, защото Ме призова с вярата си и Аз те освободих от егоизма ти. Сега ти нямаш глава, защото Аз съм твоята глава. Сега ти нямаш ум, защото Аз съм твоят ум. Сега ти нямаш вяра, защото Аз съм твоята вяра. Сега ти нямаш себе си, защото Аз съм твоето “себе”!”
В следващият миг вече бях зад Вратата. Тогава осъзнах, че Вратата е бил самият Христос и че никой не може да мине през тази врата, докато в духа му стоят думите “Аз съм” или “Ние сме”. Въпреки, че това изискване за минаване през Вратата много ме учуди и смая, аз разбрах от Исус, че само трима във Вселената имат вечното право да заявяват: “Аз съм”. Това са Отец, Синът и Святият Дух. Ще се учудиш братко, но зад Вратата видях само малцина. Това бяха хора, от чиито уста не можеше да чуеш нищо друго, освен думи на Библията. Това бяха хора с бели мантии, които се радваха на всеки товар, който Господ им даваше да носят. Това бяха хора, в които нямаше нищо против никой човек, но имаха сълзи на състрадание за всички човеци. Когато се приближих да разгледам лицата им, аз уж виждах техните лица, но от тях бликаше Образът на Исус. Тогава Господ се приближи до мен и за първи път ушите ми ясно чуваха, очите ми ясно виждаха и сърцето ми прекрасно разбираше думите, които Той ми проговори:
“Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират…”
Кажи на братята Ми и сестрите Ми, че Аз ги чакам тук, а не там където са днес! Кажи на братята Ми и сестрите Ми да побързат да се освободят от връзките на тщеславието, понеже времето е кратко. Кажи на братята Ми и сестрите Ми, че е дошло съдбоносното време, когато трябва да се покоряват не на главния, а на Главата. Главен, който не говори от Главата, е говорител на лешояда. И овце, които се покоряват на главния, а не на Главата, са прицел на лешояда.
Колкото до теб, продължи да приклоняваш сърцето си към Мен, защото сега ще ти дам мъдрост против Веелзевул и против неговите домашни…”
Така аз отворих сърцето си за Исус и Той ми даде най-тежкото знание против лешояда. Знанието за плешивите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s