2. ОРЛОВОТО ПРЕВЪЗНАСЯНЕ НА ЛУЦИФЕР

Можем само да предполагаме какво е бушувало в тъмното сърце на Луцифер, след като Бог го изхвърля от Небето. Можем само да предполагаме какви речи е държал пред всичките си паднали ангели. Но едно със сигурност трябва да знаем – Сатана безкрайно много вече е бил мотивиран да върши зло против Бог и Божието Царство. Когато в един безкрайно дълъг период си живял горе и дойде миг вече да си долу, то е естествено носталгията да те дърпа все нагоре – към мястото, което си напуснал или от което са те изгонили. Така през всички хилядолетия и Сатана го е дърпала носталгия към Небето. Но това не е било носталгия по изгубената Святост, а по-скоро – по изгубеното величие и ранг в Небето.
Както вече казах – има голяма разлика между гордост и превъзнасяне. Гордостта е разрушителната позиция, която имаш, когато си на високото. Докато превъзнасянето е опитът да завземеш по-висока позиция от онази, на която се намираш или от онази, на която си паднал. Така Сатана, след като падна на земята, започна да прави безплодни опити за превъзнасяне. Искам да знаеш и живееш с разбирането, че двигателят на неуморната активност на дявола против Бога и човеците винаги е имал за гориво превъзнасянето. Бог е видял, както горивото, така и двигателя и затова им е дал име, с което да олицетвори постоянната активност на Злото. Нека да те направя свидетел на една от първите библейски картини, говорещи именно за превъзнасянето на Сатана. Ето какво четем в “Книгата Битие”:
“А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. И като потегляха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха. И рекоха си един на друг: Елате да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. И рекоха: Елате да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя…” (Битие 11:1-4) 
Виждаш ли, братко, когато човеци се съберат да си направят град, то това е едно чудесно, смело намерение на предприемачи, така че от труда им да се изгради нещо добро – град за живеене на човеци. Аз вярвам, че всеки град на земята първо се е родил в главата на интелигентен човек, който е решил да засели необитаемата земя. Та нали такава е в крайна сметка и една от първите Божии заповеди към Адам и Ева, както и към потомството им:
“Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я…” (Битие 1:28) 
Значи няма нищо по-естествено хората да си построят град, в който да живеят. Но ето, че тези човеци, намерили поле в Сенаарската земя, не просто искат да си построят град, но ”даже кула, чийто връх да стига до небето…” Можеш ли ти днес да намериш един архитект и строител, който да ти изпълни такава строителна поръчка – кула, чийто връх да стига до небето? Даже да ти построи кула, достатъчно много висока, то стигнал ли е върхът на тази кула до небето? Не е ли това небе твърде относително понятие? Не прозира ли тогава в намерението на тези човеци заявката на Сатана за превъзнасяне? И ако човеците си построят каквато и да е кула (говоря по човешки) то ще стигне ли тази кула до небето? Не е ли нещо друго стигащото до небето?
Защото тази кула, която Сатана тръгна да гради, (а не човеците по плът) действително се опита да стигне до Небето и не само се опита, но раздразни Бог. Как иначе да си обясниш следващия стих от “Битие”:
“А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците…” (Битие 11:5)
Какво ли е впечатлило нашият Творец, Който е създал Вселена, широка милиарди светлинни години? Кула, колкото един атом в планета, колкото прашинка ли? Съгласи се, че такива неща не могат да впечатлят Твореца. Нещо друго Го е впечатлило. Нещо, свързано не с намерението на човеците, а с невидимия духовен режисьор, дърпащ конците на тяхното нечестиво съгласие. Разбираш ли, че в действителност не жалките човешки проекти и намерения и проекти, но амбицията на падналия херувим е възбудила Господа към ревнивост?
Защото Той е бил впечатлен не от материалната кула, която са тръгнали да строят човеците, но от духовната кула на превъзнасянето, която е тръгнал да строи самият Сатана. Защото Бог “и до завист ревнува за духа, който е положил да живее в нас…”
И да бъде ли този човешки дух изпълнител на сатанински внушения и съблазни? Да иска ли да си спечели име тогава, когато отчаяно се нуждае не от силата на своето си име, но от Името Господно?
Когато аз питах Исус какво всъщност е видял, когато е слязъл да види града и кулата, които са градели в Сенаарската земя, Той ми каза:
“Можеш ли да си представиш небе, което е почерняло от летящи орли? Можеш ли още да си представиш как всеки един от тези орли е сграбчил с клюна си по едно човешко сърце, за да инжектира в него отровата на Луциферовото превъзнасяне?
Ако имаш вярата да си представиш всичко това, то ти просто си видял случилото се в Сенаарската земя. И не само него… Ти си видял пълнотата на сатанинската активност, изграждаща великият богопротивен град, който владее над земните царе…”
Знаеш ли, братко, че когато Исус те пита нещо, в самия Му въпрос блести такава Светлина, че тя самата е отговорът. Така и аз, докато ме питаше Исус, виждах наистина онова почерняло небе над Сенаарската земя. Виждах и болката на Отец, Който говореше на Сина Си, като Му казваше:
“Ето, едни люде са, и всички говорят един език (на сатанинското превъзнасяне) и това е, (богопротивното дело) което са почнали да правят (като прегарят съвестите си с огън и прилепват душите си със смола) и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да правят. Елате да слезем и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си…” (Битие 11:6-7)
Сега разбираш ли, че в действителност проектът в Сенаарската земя беше първата сериозна заявка на орловото превъзнасяне на Луцифер. С разбъркването на човешките езици Бог отряза пъпната връв на онова религиозно октоподче, което днес се е превърнало в най-страшният духовен октопод на земята. Библията казва за Божието действие следното:
“Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. Затова той се наименува Вавилон* (тоест: бъркотия), защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя…” [ (Битие 11:8-9)]
Вавилон беше, е, и остава постоянният опит на Сатана за превъзнасяне против Бога и аз те моля да запомниш това. Този град никога не е преставал да съществува, а днес той се е уголемил многократно. Колкото до това, че проектът Вавилон отговаря на орловото превъзнасяне на Луцифер, аз молих Исус и Той ми даде мъдрост да видя именно орловото лице на Луцифер, като абсолютен образ на Вавилон. Нека ти споделя тази мъдрост. Ако сериозно си изучавал Библията ти със сигурност знаеш, че в историята на човечеството имаше миг, когато Вавилон се уголеми и стана най-великият град на земята, владеещ над всички царства и градове. В онова време началник на Вавилон беше цар Навуходоносор. По Волята на Бога, свързана с Неговия Гняв против беззаконието на народа Му, Израил попадна под робството на Вавилон. Тогава самият Сатана инжектира в Навуходоносор собствената си херувимска амбиция. А царят, като се огледа в огледалото на собствения си егоизъм, възкликна:
“Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си?” (Даниил 4:30)
Не може в едно човешко сърце да долети орелът на сатанинското превъзнасяне, а това да не впечатли Бога и Той да не реагира своевременно.
“Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, който рече: На тебе се известява царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе; и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата…” (Даниил 4:31-32) 
Моля те, забележи къде ще бъде изгонен Навуходоносор. Словото казва, че това е “между полските животни”, за да “бъде хранен с трева като говедата”. Но кой друг Бог прокле да бъде между полските животни? Не каза ли Той на змията:
“Проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове…”
Сега разбираш ли колко вярна е библейската максима:
“Искайте и ще ви се даде! Търсете и ще намерите!”
Навуходоносор в превъзнасянето си искаше съдба като Луциферовата. И Бог му я даде. Нещо повече. Понеже Сатана подейства в Навуходоносор именно като орел, който се превъзнася, виж в какво животно се превърна вавилонският цар:
“В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса додето космите му пораснаха като пера на орли, и ноктите му като на птици…” (Даниил 4:33)
Нека това свидетелство те убеди, че превъзнасянето наистина произхожда от онова лице на падналия херувим, което е орлово. И цар Навуходоносор трябваше да се насити на орлови пера и нокти, та накрая да повдигне очите си към Небето и да проси Божията милост. И когато Бог се смили та го възвърна към живота, този вавилонски властелин вече не превъзнасяше себе си, но ето Кого:
“Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя Небесния Цар; защото всичко, що върши, е с вярност; и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво…” (Даниил 4:37)
Има две думи в речника на устата ти, които никога не бива да обръщаш към себе си, нито да попадаш под духовния им заряд. И това са гордостта и превъзнасянето. В духовния заряд зад тези думи е скрито падението на Луцифер, както и най-успешните му оръжия против Църквата на Господ Исус Христос.
Оттук нататък книгата ще продължи с разяснителен поглед върху орела Луцифер, както и с поглед върху онези, които попадат в полезрението му.