1. ОРЛОВАТА ГОРДОСТ НА ЛУЦИФЕР

Братко мой, нека сега да погледнем на дявола през погледа на Божието Слово. Досега ти може да си слушал много неща за този противник на Бога и човеците, но се приготви тук да разбереш за сърцевината на неговата тъмна природа и извратен дух. Библията ясно ни показва, че творението, което Бог беше създал, в изначалния си вид беше съвършено. Бог създаде първо духовния свят, а след това и материалния свят. И всички, създадени от Божията ръка, началства, власти и сили, имаха за печат съвършенството. Ние можем само да предполагаме колко красиво и прекрасно е било в онзи момент творението. Ако можеш си представи свят на една вечна хармония, мир и светлина. Ако можеш си представи един свят, в който величието и могъществото на Вечния Творец е вървяло ръка за ръка с Неговата Любов и Благост. Чудесно е да си представим всичко това, но ето, че в един по-късен момент, толкова кратък, щото Библията дори не го коментира широко, нещо в духовния свят става причина “тъмнина да покрива бездната” и Бог да “раздели светлината от тъмнината”. Съгласи се тогава, че един Съвършен Дух, като Божият Дух, не би създавал нещо, което впоследствие да разделя и отрича. Ето защо в онзи момент не Бог беше създал тъмнината, покриваща бездната, за да разделя светлина от тъмнина. В онзи момент, миг след първите записани библейски думи – “в начало Бог създаде небето и земята” – на арената на духовното битие изгрява тъмният гений на Луцифер. Не се съмнявай, че това е точно така, но за пълно убеждение си спомни думите на Апостол Йоан:
“Който върши грях, от дявола е, защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола…” (I Йоаново 3:8)
Виждаш ли, че е писано – “дяволът отначало съгрешава”?
За кое начало говори Апостолът?
Несъмнено – за думите в първа глава на “Битие” – “В начало Бог създаде небето и земята…”
За нас ще остане тайна как сърцето на засеняващия херувим се е обърнало против Твореца и как Бог е видял и предусетил зараждащото се зло. Но ние непременно трябва да видим явното в бунта на Луцифер, сиреч, онова семе на несъгласие със Святостта на Йеова, което е пуснало корен в сърцето на херувима и след това е дало плод на ужасяваща поквара и беззаконие. Когато Исус ми даваше вдъхновението за размисъл върху тази тема, Той насочи погледа на сърцето ми върху два най-важни факта от бунта и падението на Луцифер. Първият факт бе в това, че Бог бе създал Луцифер като съвършен засеняващ херувим:
“Ти беше херувим, помазан да засеняваш; и Аз те поставих така, щото ходеше на Божия свят хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе…” (Езекиил 28:14-15)
Вторият факт бе в това, че след падението и бунта на Луцифер, Бог го прокле, уподобявайки го на змия:
“Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си…” (Битие 3:14) 
Нека сега да разгледам първия факт. Както сам се убеди, Луцифер беше създаден като съвършен херувим, а не като паднал дявол. Категорията “съвършено” отговаря на Божията пълнота и завършеност. Ето защо Луцифер притежаваше тази пълнота и завършеност. Той беше съвършен и без никакъв недостатък. И точно тук, в тази тънка нишка на разсъждение, ти може би вече си мислиш, че след като падна в бунта си Луцифер вече имаше много недостатъци.
Нищо подобно! Недостатъкът показва, че някъде нещо не достига.
Какво ли не му е достигало на Луцифер, та да съгреши? Не го ли създаде Бог съвършен, тоест, имащ пълнота във всяко отношение?
Значи проблемът не е в недостатъците!
Къде е тогава този проблем?
Нека да ти помогна в разбирането, като дам пример с едно шише. За това шише има три варианта:
Първият вариант – да е недоизпълнено с вода.
Вторият вариант – да е пълно с вода.
Третият вариант – да е препълнено, така че водата да изтича от него.
В първият си вариант това шише би имало недостатък – недостатъчно вода. Във вторият вариант то би било в пълнота, тоест, водата да отговаря на неговата вместимост. В третият вариант това шише е препълнено, тоест, поискало е повече вода, отколкото може да поеме като вместимост.
А сега помисли към кое от трите шишета можем да причислим Луцифер? Той не е бил недоизпълнен, защото е бил създаден съвършен, тоест, в пълнота. Следователно – той е поискал повече от Божията достатъчност и в един момент е прелял. Нека следващите думи на Бог, обърнати към него, те убедят в правотата на това, за което ти говоря:
“От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие, и ти съгреши, затова те отхвърлих като сквернен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си…” (Езекиил 28:16-17) 
Виждаш ли как от много голямата търговия на Луцифер в един момент сърцето му е започнало да се пълни с насилие? И не само се е напълнило, но поради това, че преди търговията е било в пълнота, тоест, съвършено, това сърце просто е преляло. То се е надигнало поради хубостта си и е развратило Божията мъдрост, поради блясъка си.
Какво иде да ти покаже всичко това?
Ето какво:
От многото ласкателства на обкръжението си, имащи ефект на насилие върху сърцето му, Луцифер е започнал да смята себе си за по-хубав от Бога. И поради блясъка, притурен върху Божията достатъчност, която е имал, Луцифер е развратил мъдростта си!
Толкова по първия факт, който записах по-горе. А сега виж втория факт. Бог уподоби Луцифер на змия, ако и в естеството му на херувим този образ да не съществува. Защото херувимите имат четири лица, според както е писано:
“А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице…” (Езекиил 1:10)
А сега отново помисли защо Бог уподоби Луцифер като змия. Когато някой е противен на Бога, той не пада ли от най-високото си състояние в най-ниското? Какво значи да смяташ себе си за по-красив от Бога и с по-велик блясък от Неговия? Не е ли Бог Превъзвишен и Свят повече от всички? И ако наистина е такъв, то кое ли от лицата на херувима Луцифер се е надигнало, за да държи върховенство спрямо Бога?
Нека ти помогна в разбирането. Виж отново лицата на херувимите, за да разбереш бунта и падението на херувима Луцифер. А сега си представи, че някой ти е предоставил тези четири лица, всяко с качествата му и с възможностите му. Представи си също, че твоята заветна цел е един невероятно висок планински хълм или връх.
С кое от лицата ще преодолееш този хълм?
С волското лице няма да стане. С човешкото лице също няма да стане. С лъвското лице ще стигнеш донякъде, но и то няма да е достатъчно. Значи остава не нещо друго, но орловото лице на Луцифер. Помисли как се казва хълмът, на който обитава Бог.
Не е ли това хълмът Сион? Не е ли построен този хълм на покрива на Вселената? Кой друг, освен един орел би дръзнал да лети, за да покори този връх? И кого другиго да има предвид Господ, когато заявява чрез пророка Си Авдий:
“Измамила те е гордостта на твоето сърце, тебе, който живееш в цепнатините на канарите, тебе, чието жилище е на високо, който казваш в сърцето си: Кой ще ме свали на земята? Ако и да се издигнеш като орел и поставиш гнездото си между звездите, и от там ще те сваля, казва Господ…” (Авдий 3-4) 
Сега разбираш ли, че гордостта на Луцифер бе продиктувана именно от факта, че хубостта и блясъкът му го накараха да се надигне като орел пред лицето на Господ. И именно тази е причината Господ да го уподоби като змия.
Какво по-голямо нещастие за орела от това – да бъде същество, което ще се влече по корема си и ще яде пръст през всичките дни на живота си?
Всичко това ти дава знанието, че най-голямото надигане на дявола като орел доведе до най-голямото му падение като змия! А пък гордостта се оказа точно тая смъртоносна инжекция, която накара свободната воля на херувима да потърси ранг и величие, които никой никога не й е отреждал. Запомни и другото, което Исус ми каза, а именно, че:
Всеки, който надигне пред Господа сърцето си като орел, ще има съдба от Господа да се превърне в змия!
А сега нека да продължа с нещо друго. Въпреки, че в очите Господни Луцифер не е нищо повече от една змия, която яде пръст и се влачи по корема си, в очите на хората този паднал херувим ще е нещо друго. Адам и Ева паднаха и оттогава човечеството носи пасивите на тяхното грехопадение, понеже всички се раждаме със смъртна плът и наследствен грях. Ето защо сред падналите падналият ще продължава да показва лицата си на херувим, ако и тези лица да са извратени и нищожни пред Бога. Луцифер падна поради гордост. Той изгуби Небето и заедно с него изгубиха Присъствието на Бога и една трета от Небесните ангели.
Какво по-естествено за един паднал от желанията и опитите му отново и отново да се опитва да стане и да бъде стоящ в собствените си очи? Когато аз питах Исус как реагира Луцифер, след като бе изхвърлен от Небето, Той ми каза:
“Змията винаги ще си остане змия. Тя никога няма да избяга от съдбата си на змия. Но сред другите паднали, подобно на нея, тя никога няма да позволи да я смятат за змия. Ето защо след гордостта на Луцифер в Небето, дойде превъзнасянето на Сатана на земята…”
Нека да поговорим за това превъзнасяне в следващата тема.