ЗЛАТНИЯТ ОРЕЛ НА ЦЪРКВАТА – I ГЛАВА

1. ОРЛОВАТА ГОРДОСТ НА ЛУЦИФЕР

Братко мой, нека сега да погледнем на дявола през погледа на Божието Слово. Досега ти може да си слушал много неща за този противник на Бога и човеците, но се приготви тук да разбереш за сърцевината на неговата тъмна природа и извратен дух. Библията ясно ни показва, че творението, което Бог беше създал, в изначалния си вид беше съвършено. Бог създаде първо духовния свят, а след това и материалния свят. И всички, създадени от Божията ръка, началства, власти и сили, имаха за печат съвършенството. Ние можем само да предполагаме колко красиво и прекрасно е било в онзи момент творението. Ако можеш си представи свят на една вечна хармония, мир и светлина. Ако можеш си представи един свят, в който величието и могъществото на Вечния Творец е вървяло ръка за ръка с Неговата Любов и Благост. Чудесно е да си представим всичко това, но ето, че в един по-късен момент, толкова кратък, щото Библията дори не го коментира широко, нещо в духовния свят става причина “тъмнина да покрива бездната” и Бог да “раздели светлината от тъмнината”. Съгласи се тогава, че един Съвършен Дух, като Божият Дух, не би създавал нещо, което впоследствие да разделя и отрича. Ето защо в онзи момент не Бог беше създал тъмнината, покриваща бездната, за да разделя светлина от тъмнина. В онзи момент, миг след първите записани библейски думи – “в начало Бог създаде небето и земята” – на арената на духовното битие изгрява тъмният гений на Луцифер. Не се съмнявай, че това е точно така, но за пълно убеждение си спомни думите на Апостол Йоан:
“Който върши грях, от дявола е, защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола…” (I Йоаново 3:8)
Виждаш ли, че е писано – “дяволът отначало съгрешава”?
За кое начало говори Апостолът?
Несъмнено – за думите в първа глава на “Битие” – “В начало Бог създаде небето и земята…”
За нас ще остане тайна как сърцето на засеняващия херувим се е обърнало против Твореца и как Бог е видял и предусетил зараждащото се зло. Но ние непременно трябва да видим явното в бунта на Луцифер, сиреч, онова семе на несъгласие със Святостта на Йеова, което е пуснало корен в сърцето на херувима и след това е дало плод на ужасяваща поквара и беззаконие. Когато Исус ми даваше вдъхновението за размисъл върху тази тема, Той насочи погледа на сърцето ми върху два най-важни факта от бунта и падението на Луцифер. Първият факт бе в това, че Бог бе създал Луцифер като съвършен засеняващ херувим:
“Ти беше херувим, помазан да засеняваш; и Аз те поставих така, щото ходеше на Божия свят хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе…” (Езекиил 28:14-15)
Вторият факт бе в това, че след падението и бунта на Луцифер, Бог го прокле, уподобявайки го на змия:
“Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си…” (Битие 3:14) 
Нека сега да разгледам първия факт. Както сам се убеди, Луцифер беше създаден като съвършен херувим, а не като паднал дявол. Категорията “съвършено” отговаря на Божията пълнота и завършеност. Ето защо Луцифер притежаваше тази пълнота и завършеност. Той беше съвършен и без никакъв недостатък. И точно тук, в тази тънка нишка на разсъждение, ти може би вече си мислиш, че след като падна в бунта си Луцифер вече имаше много недостатъци.
Нищо подобно! Недостатъкът показва, че някъде нещо не достига.
Какво ли не му е достигало на Луцифер, та да съгреши? Не го ли създаде Бог съвършен, тоест, имащ пълнота във всяко отношение?
Значи проблемът не е в недостатъците!
Къде е тогава този проблем?
Нека да ти помогна в разбирането, като дам пример с едно шише. За това шише има три варианта:
Първият вариант – да е недоизпълнено с вода.
Вторият вариант – да е пълно с вода.
Третият вариант – да е препълнено, така че водата да изтича от него.
В първият си вариант това шише би имало недостатък – недостатъчно вода. Във вторият вариант то би било в пълнота, тоест, водата да отговаря на неговата вместимост. В третият вариант това шише е препълнено, тоест, поискало е повече вода, отколкото може да поеме като вместимост.
А сега помисли към кое от трите шишета можем да причислим Луцифер? Той не е бил недоизпълнен, защото е бил създаден съвършен, тоест, в пълнота. Следователно – той е поискал повече от Божията достатъчност и в един момент е прелял. Нека следващите думи на Бог, обърнати към него, те убедят в правотата на това, за което ти говоря:
“От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие, и ти съгреши, затова те отхвърлих като сквернен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си…” (Езекиил 28:16-17) 
Виждаш ли как от много голямата търговия на Луцифер в един момент сърцето му е започнало да се пълни с насилие? И не само се е напълнило, но поради това, че преди търговията е било в пълнота, тоест, съвършено, това сърце просто е преляло. То се е надигнало поради хубостта си и е развратило Божията мъдрост, поради блясъка си.
Какво иде да ти покаже всичко това?
Ето какво:
От многото ласкателства на обкръжението си, имащи ефект на насилие върху сърцето му, Луцифер е започнал да смята себе си за по-хубав от Бога. И поради блясъка, притурен върху Божията достатъчност, която е имал, Луцифер е развратил мъдростта си!
Толкова по първия факт, който записах по-горе. А сега виж втория факт. Бог уподоби Луцифер на змия, ако и в естеството му на херувим този образ да не съществува. Защото херувимите имат четири лица, според както е писано:
“А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице…” (Езекиил 1:10)
А сега отново помисли защо Бог уподоби Луцифер като змия. Когато някой е противен на Бога, той не пада ли от най-високото си състояние в най-ниското? Какво значи да смяташ себе си за по-красив от Бога и с по-велик блясък от Неговия? Не е ли Бог Превъзвишен и Свят повече от всички? И ако наистина е такъв, то кое ли от лицата на херувима Луцифер се е надигнало, за да държи върховенство спрямо Бога?
Нека ти помогна в разбирането. Виж отново лицата на херувимите, за да разбереш бунта и падението на херувима Луцифер. А сега си представи, че някой ти е предоставил тези четири лица, всяко с качествата му и с възможностите му. Представи си също, че твоята заветна цел е един невероятно висок планински хълм или връх.
С кое от лицата ще преодолееш този хълм?
С волското лице няма да стане. С човешкото лице също няма да стане. С лъвското лице ще стигнеш донякъде, но и то няма да е достатъчно. Значи остава не нещо друго, но орловото лице на Луцифер. Помисли как се казва хълмът, на който обитава Бог.
Не е ли това хълмът Сион? Не е ли построен този хълм на покрива на Вселената? Кой друг, освен един орел би дръзнал да лети, за да покори този връх? И кого другиго да има предвид Господ, когато заявява чрез пророка Си Авдий:
“Измамила те е гордостта на твоето сърце, тебе, който живееш в цепнатините на канарите, тебе, чието жилище е на високо, който казваш в сърцето си: Кой ще ме свали на земята? Ако и да се издигнеш като орел и поставиш гнездото си между звездите, и от там ще те сваля, казва Господ…” (Авдий 3-4) 
Сега разбираш ли, че гордостта на Луцифер бе продиктувана именно от факта, че хубостта и блясъкът му го накараха да се надигне като орел пред лицето на Господ. И именно тази е причината Господ да го уподоби като змия.
Какво по-голямо нещастие за орела от това – да бъде същество, което ще се влече по корема си и ще яде пръст през всичките дни на живота си?
Всичко това ти дава знанието, че най-голямото надигане на дявола като орел доведе до най-голямото му падение като змия! А пък гордостта се оказа точно тая смъртоносна инжекция, която накара свободната воля на херувима да потърси ранг и величие, които никой никога не й е отреждал. Запомни и другото, което Исус ми каза, а именно, че:
Всеки, който надигне пред Господа сърцето си като орел, ще има съдба от Господа да се превърне в змия!
А сега нека да продължа с нещо друго. Въпреки, че в очите Господни Луцифер не е нищо повече от една змия, която яде пръст и се влачи по корема си, в очите на хората този паднал херувим ще е нещо друго. Адам и Ева паднаха и оттогава човечеството носи пасивите на тяхното грехопадение, понеже всички се раждаме със смъртна плът и наследствен грях. Ето защо сред падналите падналият ще продължава да показва лицата си на херувим, ако и тези лица да са извратени и нищожни пред Бога. Луцифер падна поради гордост. Той изгуби Небето и заедно с него изгубиха Присъствието на Бога и една трета от Небесните ангели.
Какво по-естествено за един паднал от желанията и опитите му отново и отново да се опитва да стане и да бъде стоящ в собствените си очи? Когато аз питах Исус как реагира Луцифер, след като бе изхвърлен от Небето, Той ми каза:
“Змията винаги ще си остане змия. Тя никога няма да избяга от съдбата си на змия. Но сред другите паднали, подобно на нея, тя никога няма да позволи да я смятат за змия. Ето защо след гордостта на Луцифер в Небето, дойде превъзнасянето на Сатана на земята…”
Нека да поговорим за това превъзнасяне в следващата тема.

Leave a Reply