ЗЛАТНИЯТ ЛЪВ НА ЦЪРКВАТА – V ГЛАВА

5. ВЯРАТА НА ДАВИД ИЛИ ЗА ЗАЩИТАТА ОТ ЛЪВА

Ходил ли си някога на зоопарк? Ако си ходил, то непременно си посещавал клетката на лъва. Ти си гледал този кръвожаден хищник, без ни най-малко да се плашиш от него. Между теб и лъва е стояла преграда, с която той е бил напълно безопасен за теб. А сега си представи друго развитие на нещата. Представи си как си захвърлен в някоя гъста джунгла без каквото и да било оръжие и дочуваш страшния рев на лъва. Какво ще направиш тогава? Няма ли да си плюеш на петите и да тръгнеш да бягаш? Няма ли изобщо да се откажеш да си представяш такова зло развитие на нещата? Когато аз размишлявах именно по този начин и търсех знанието за най-сигурната защита от лъва, Исус проговори в сърцето ми и ми каза:
“Имаш ли вярата да приемеш, че този свят е една огромна джунгла? И трагедията на мнозината човеци е тази, че те са готови да се доверят на плътските си сетива, но не искат да отворят духовните си сетива. Защото, колкото до плътските си сетива, човек винаги ще потърси безопасност и защита за тялото си. Той дори не иска и да си представи, че би попаднал невъоръжен в джунгла и би станал жертва на лъв. Но когато стане дума за духовните сетива малцина са онези, които разбират, че ако на земята има страшни зверове и животни, то колко по-страшни такива ще има в духовния свят. Защото когато човек не вижда как сърцето му е в челюстите на лъва, той и не прави нищо, за да се освободи. И когато дойде мигът на смъртта и се разделят дух от тяло и душата тръгне да пада в ада, тогава същата тази душа пронизва с викове и стенания духовния свят, защото истината, на която се е уповавала, в един момент се е оказала ужасна заблуда и лъжа.
Аз дойдох, за да ви дам поглед за невидимото. Аз дойдох, за да ви посоча най-страшния звяр, който погубва човешкия живот, а вие, основани на вяра в Името Ми и пълни с Моята Любов и Светлина, да започнете да изтръгвате от челюстите на лъва всичките негови жертви. Ти знаеш ли каква вяра ви е нужна, не просто да победите лъва, но да отнемете плячката от устата му?”
Замислих се над въпроса на Исус. Наистина – каква ли вяра ни е нужна, за да застанем пред лъва. Не мислих дълго, защото Божието помазание над сърцето ми беше много силно. Тогава в един момент си спомних за Апостол Йоан и плачещото му сърце в онова велико видение, което той имаше от ангела на Исус. Нека ти напомня този миг от “Откровението”:
“И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й? И никой, нито на небето, нито на земята, не можеше да разгъне книгата нито да я гледа. И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа. Но един от старците ми каза: “Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата”…” (5:2-5)
От думите на този старец разбрах, че ни е нужна не вяра, с която да можем, но вяра, с която да превъзмогваме.
Вярата, която е в Лъва, Който е от Юдовото племе!
Моля те да разбереш това! Защото лицето на лъв, с което дяволът поглъща човеците, отговаря на силата на лукавия, на цялата му засеняваща мощ. Срещу такава сила и мощ ти трябва да противодействаш с нещо повече от сила и мощ, за да бъде вярно Божието Слово, че трябва да превъзмогваме, а не просто да можем.
Може този, който има Сила, но превъзмогва онзи, който има Дух!
Нека това не те обърква, защото тук ще ти го разкрия в цялата му пълнота. Силата е проявление на Духа, с което можем, но към тази Сила трябва да прибавим и Волята, с която да превъзмогнем. Защото тогава ще имаме не просто Силата, но Самият Дух. Или както ясно казва това Бог:
“Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на Силите…” (Захария 4:6)
Имай вярата, че превъзмогването е разковничето за всяка победа над лъва. Именно към това превъзмогване ни призовава Исус, като казва чрез ангела Си:
“Това казва Светият, Истинският, у Когото е Давидовия ключ; който отваря и никой няма да затваря; и затваря и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми…” (Откровение 3:7-8)
Забелязваш ли как Исус казва – “понеже, имайки само малко сила…”? Как ли е удържала тази църква, имайки само малко сила? Ето как:
“Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ!”
Как ли тогава се изявява Духът на Бога? Как ли тогава отваря врати, които никой не може да затвори? Отговорът на тези въпроси е в истината, че Бог се разкрива като Оня, у Когото е Давидовия ключ! Вземеш ли този ключ, братко, то тогава всяка съпротива на дявола ще бъде съкрушена и лъвът ще се превърне в бостанско плашило. Защото Исус ми каза и това:
“Има един начин да превъзмогвате над дявола и над неговото лице на лъв и този начин е като започнете да употребявате ключа на Давид, за да отключвате с него Божието Сърце. Отец Ми не желае нищо друго така силно, както да има чеда по Сърцето Си. Давид беше мъж по Сърцето Ми, защото той не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Господен поваляше лъвовете на лукавия. Кажи това на Църквата Ми и нека го знае, защото няма друга ефективна и поразяваща лъва вяра, освен вярата на Давид…”
Искаш ли сега, братко, да видим каква бе вярата на Давид? Спомняш ли си случилото се в неговия живот? Нямаше ли по времето на Саул един надменен филистимец, който демонстрираше не нещо друго, но лъвския образ на Злото? Не трепереха ли от този лъв всички военни мъже на Израил? Моля те, имай вяра да наблюдаваш библейския разказ не с твоите очи, но с очите на Бога. Защото когато някой демонстрира непобедимостта си и хвърля надменност и презрение върху Господния народ, то такъв е лъв, който реве страшно и се опитва да парализира в страх всички животни около себе си. Да, но имаше там един, който не бе животно, защото му беше даден разум да познава Истинния Бог. И това беше Давид. Виж сега с какви думи Давид се обърна към Саул:
“Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с този филистимец…” (I Царе 17:32)
Съгласи се, че когато един лъв реве пред жертвите си и никой не му е запушвал устата, то сърцата на такива хора отпадат от страх. Но Давид ясно казва едни думи, които малцина могат да чуят в сърцата си:
“Да не отпада сърцето на никого поради този лъв, защото ще го смъмри и убие не друг, но Лъвът от Юдовото коляно…”
Имаш ли вярата да приемеш тази скрита изповед на Давид? Алелуя! Тогава ти наистина се стремиш към ключа на Давид и Исус ще ти го даде. И сега идва един момент, който държа непременно да разбереш. Това е моментът, когато трябва да разграничиш силата и мощта като оръжия от оръжието, което е Самият Бог. “Не чрез сила, не чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ…” И Давид чу какво каза Бог, макар и Саул да не чу. Защото същият този Саул:
“…облече Давид с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня…” (I Царе 17:38)
Саул си въобразяваше, че Давид ще противопостави на силата – сила, на мощта – мощ, на копието – копие, на сулицата – сулица. Но Саул бъркаше. Защото Давид съблече всичките му доспехи и излезе срещу лъва само с едно оръжие, за което и каза на Голиат:
“Ти идеш против мене с меч, и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху Който ти хвърли презрение…” (I Царе 17:45)
Нужно ли е да ти казвам какво се случи с Голиат? Нужно ли е да ти казвам, че когато някой изповяда Господ като свое оръжие, то такъв ще преживее категорична победа над враговете си? Въпросът не е в това. Въпросът е: Защо Давид изобщо се реши на битка срещу Голиат? Защо реши да излезе срещу лъвското лице на Злото? И това, което Давид направи, човекът ли го направи или Богът, Който живееше в този човек?
Нека ти помогна да разбереш отговора на тези въпроси. Когато Давид мотивира решението си пред Саул, той казва едни знаменателни думи, които са всъщност ключа на Давид, неговото съвършено всеоръжие против зверовете на лукавия. Ето думите му:
“Слугата ти пасеше овците на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка, та грабнеше агне от стадото, аз го подгонвах, та го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му; и когато се вдигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах. Слугата ти е убивал и лъв, и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог…” (I Царе 17:34-36)
Тези думи не са ли твърде силни, за да влязат през едното ти ухо и да излязат през другото? Тези думи не идат ли да ти покажат защо Давид бе мъж по Сърцето на Бога? Не живееше ли в сърцето на Бог Йеова Неговият Възлюбен Син Исус Христос? И не виждаше ли Отец в Давид Своя Син? Защото Исус, Който се роди по плът от Давидовото потомство, заявяваше за истинските пастири на стадото, като казваше:
“Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете…” (Йоан 10:11)
Не даваше ли Давид живота си за овцете? Какво значи да подгониш лъв, когато завлече агне от стадото? Не рискуваш ли живота си тогава? Не го ли жертваш в името на овцете? И няма ли тогава Бог да ти даде онази сила, с която да хванеш всеки насилник за религиозната му брада, за да поразиш и убиеш гордостта и насилническите му желания? И ако Давид, несъмнено, беше убивал земни зверове, то не оприличи ли той Голиат, като един от тия хищни зверове, които е убивал, за да защити стадото – “и тоя необрязан филистимец ще бъде като един от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог…” Сега разбираш ли, братко, че в оня миг стадото беше целия Израил, а Давид в качествата си като Исус Христос, Който Живота Си дава за стадото. Такива мъже не могат да не бъдат по сърцето на Бога. Тъжното е, че днес в църквите е пълно със зрители, които гледат как някой Голиат от амвона хвърля хули против Божиите помазаници и се хвали с оръжията си, а вярващите дори не смеят да гъкнат. В кой бог сте повярвали тогава? Кой е този бог, който ще остави амвона в църквата да бъде окупиран от човешки авторитети и пелтечещи проповедници, вадещи баналните си триточкови проповеди за покорство пред човеци и финансов просперитет? Няма ли тогава в подобна църква да се отвори врата именно за лъва и мечката? Помисли върху следния стих от “Притчи”, разкриващ човешкия деспотизъм:
“Като ревящ лъв и гладна мечка е нечестив управител над беден народ…” (28:15)
Давид победи лъва и мечката, които завличаха агнета от стадото му. Готов ли си ти да победиш и затулиш устата на всеки нечестив управител, който употребява вярата на стадото за личното си обогатяване и за религиозните си политики?
Искам да знаеш, че Лъвът от Юдовото коляно ще се събуди в сърцето ти, само, ако мотивите ти са родени от жертвоготовна любов за защита на всяко агне от стадото. Ти трябва да си готов да умреш, когато се сблъскаш с човешкия деспотизъм. Ти трябва да си готов да чуеш обвинения и хули от всякакъв сорт и анатема от всякакви плътски глави, когато си решил да измъкнеш лова от устата на лъва. Ти трябва да си готов да поемеш върху себе си всички бури и удари, когато освобождаваш пленниците на човешките авторитети. Ти трябва да си като чадър, който поема капките от проливния дъжд, докато пази сух онзи, който е под него. Ти трябва да извършиш Волята на Онзи, Който те е пратил, за да уподобяваш на Исус:
“Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: – “Укорите на ония, които укоряваха Тебе, паднаха върху Мене”…” (Римляни 15:3)
Само така ще си достоен за ключа на Давид. Само така ще покажеш, че имаш не Силата или мощта, но Духа на Бога. Другото, което искам да знаеш и да положиш в сърцето си, е факта, че ключът на Давид се отстоява през целия живот. Не можеш да изкъртваш зъбите на лъва, да отнемаш лова из устата му и да мислиш, че е възможно отстъпление от призванието, което ти е дал Бог. Защото познай кой ще те сграбчи и разкъса, когато отстъпиш? Точно така! Ще те сграбчи същият онзи лъв, чиито челюсти ти си чупил с Божието помазание.
Но какво значи да отстояваш ключа на Давид?
Запомни – това значи никога през живота си да не коленичиш пред никой човешки авторитет – бил той авторитет на човеците около теб или на човека – вътре в теб! Защото, както ми откри Исус, някои побеждават лъвовете на Луцифер, за да станат отпосле по-големи лъвове от тях. Разбираш ли ме? Няма нищо по-страшно от това да заживееш върху лаври и стари заслуги, понеже така сърцето ти затлъстява от хорското внимание и в теб се отваря врата за човешкия деспотизъм. Апостол Павел не се хвалеше, че е голямата работа в благовестието. Друго казваше той:
“Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествам…” (I Коринтяни 9:16)
През последните десет години очите ми се нагледаха на това, за което ти говоря. Пастири, които бяха облечени с Давидовата вяра и бяха наистина благословение за Тялото Христово, в един по-късен момент се превърнаха в лъвове на Луцифер, понеже се оядоха, затлъстяха и забравиха на кой Бог служат. В началото на служението си за Небето те имаха празни портфейли, но пълни с Божия огън сърца. В началото на служението си те служеха на всички и иждивяваха себе си за стадото. После дойде време, когато си позволиха лукса да имат скромен офис и една секретарка. А още по-късно – лъскав офис с три секретарки. Такива наистина стъпкаха с краката си писаното:
“Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, и грижи се за добитъка си; защото богатството не е вечно, и короната не трае из род в род…” (Притчи 27:23-24)
Давид внимаваше на този призив. Той никога не забрави стадата си. Той дори танцуваше на Господ с всичката си сила пред слугите и слугините си за ужас на царското самочувствие на жена си Михала. А тази жена наистина се опита да отвори в Давид врата за човешкия деспотизъм, гордост и надменност. Спомни си с каква ирония тя му каза:
“Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!” (II Царе 6:20)
В сърцето на Михала имаше лъв и този лъв искаше нейния съпруг също да е лъв. Михала искаше народът да се страхува от царя си и да трепери дори от сянката му. Но какво й отговори Давид? Какво й отговори този най-смирен цар измежду всички Израилеви царе:
“Пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! Пред Господа играх. И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан…” (II Царе 6:21-22)
Така разбираш, че смирението е онова съвършено стоене пред Бога, с което никога няма да изгубиш ключа на Давид, нито пък ще отвориш някога врата за влиянието на човешкия деспотизъм. Защото истински цар пред Господ е не този, който царува, но онзи, в когото Господ царува! Само такъв ще е способен през целия си живот на вяра да стои в съвършените думи на Спасителя:
“Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина…” (Матея 20:25-28)
Колкото до църкви, които имат самочувствието и духа на Михала, то те ще повторят и съдбата й:
“Затова (заради злите си думи към Давид и надменността към Божия народ) Михала Сауловата дъщеря остана бездетна (разбирай безплодна) до края на смъртта си…” (II Царе 6:23)
Нека тази тема те убеди колко е отговорно носенето на ключа на Давид и пребъдването в неговата вяра. С тази вяра и ключ църквата, която посещаваш, ще има винаги отворени врати, които никой не може да затвори. С тази вяра и ключ овцете на Исус ще бъдат съвършено защитени и Лъвът от Юдовото коляно – възцарен в сърцата на християните. Колкото до това как не просто да победиш лъва, но да стоиш в превъзходство над него, то нека следващата тема ти даде знанието и помазанието за това.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s