ЗЛАТНИЯТ ЛЪВ НА ЦЪРКВАТА – IV ГЛАВА

4. ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ ЗА ЧОВЕШКИЯ ДЕСПОТИЗЪМ

Знаеш ли, братко мой, че през изминалите години на потапяне в дълбочините и издигане във височините на Божието Слово Исус зареди сърцето ми не просто с Неговите думи, но с Неговите усещания. Така, ходейки из Евангелието, аз знаех къде Исус се смее и къде плаче, докато говори. Знаех къде е гневен и къде е нежен. Знаех къде е сдържан и къде развълнуван. А Исус има много причини днес да бъде гневен и развълнуван. Когато Той хваща духа ми и сърцето ми, за да ми говори, Неговият Глас не е някакво монотонно бърборене или мърморене. В Него има чувства, има болка, има такава съвършена загриженост, на каквато човек не е способен. Когато в тази книга стигнах до отворените врати за човешкия деспотизъм, Исус бе необикновено гневен и развълнуван. Аз не бях Го усещал никога така и затова сърцето ми с покорство и смирение чакаше, за да го напълни Господ със Словото Си. А Исус започна Словото Си към мен с една Своя притча:
“Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си; за да им дава храна навреме? Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. Но, ако оня слуга е зъл, и каже в сърцето си: Господарят ми се забави, и той почне да бие служителите си, и да яде и да пие с пияниците, господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби…” (Матея 24:45-51)
От тази притча започнах да разбирам нещо твърде важно в сърцето си. И важното беше това, че действително в много църкви се отваря врата на лъвското лице на Злото за влиянието на човешкия деспотизъм. Забелязваш ли как Исус предупреждава, че ще се намерят такива слуги, които ще започнат да бият служителите си, и да ядат и пият с пияниците? Нека никой не те заблуждава да приемаш това слово по плът и да решиш, че ще намериш пропаднали Божии служители в местната кръчма. Не това има предвид Исус. Неговият прицел е съвсем друг. Защото истински опасното и смъртоносно вино не е виното в супермаркета, но виното на Вавилон, виното на религиозното опияняване, което кара мнозина да повтарят греха на Сатана, като пълнят сърцата си с гордост, лицемерие и надменност.
Аз знаех, че Господ Го боли за много неща, които наблюдават очите Му, но за пръв път виждах как Исус плаче…
Ти виждал ли си Исус да плаче? Ти виждал ли си как сърцето на Бог е разтърсено от мъката и скръбта Му да вижда как любовта на мнозинството охладнява? За пръв път разбирах, че стиховете, които ти цитирах, говорят за най-голямата болка на Спасителя:
Болката на Бог да вижда как Собственото Му стадо бива изпояждано от пастири наемници и лъвове на Луцифер!
Бог наистина ще накаже такива наемници. Бог наистина ще определи участта им с лицемерите. Но по-важно е да разбереш защо мястото, където ще бъдат изхвърлени тези деспоти, ще бъде място на “плач и скърцане със зъби”. Ти ще забележиш, че на десетки места в четирите Евангелия Исус говори за осъждението на нечестивите, като винаги определя това осъждение като “плач и скърцане със зъби”. Нямащ Божия поглед, аз дълго време съм виждал в тези Христови думи олицетворение на болката от мъчения, при които човек плаче и скърца със зъби от невъзможност да противостои на болката. Нормално беше да разбирам така тези думи. Това беше отглас от първоначалното впечатление на плътския ми ум, който винаги беше готов да дава своите определения и заключения. Нещо повече – тези заключения в повечето случаи имаха презумпция (гледна точка, нетърпяща критика или промяна) за истинност. Но ето че сега, когато Исус отново ми даваше думите Си, аз бях вътрешно разколебан в отношението си към думите Му. Това ли в действителност имаше предвид Господ, когато говореше за плач и скърцане със зъби? Исус видя голямата въпросителна, която се въртеше в ума ми и затова ме попита:
“Забелязваш ли, че когато Аз накажа онзи служител, който се е подал на насилието на Сатана и е започнал да бие служителите си, ще го накажа тежко и ще определя неговата участ с лицемерите?”
“Да, Господи, забелязвам това!” – отговорих аз.
“А кои са лицемери? Не са ли това онези хора, които преправят лицето си според както им е угодно? Не са ли това хората, които вървят според както духа вятъра? Не са ли това хората, които винаги искат да се харесат на силните на деня?”
“Така е, Господи!”
“Добре тогава! Кой е бил онзи силен на деня, който е накарал Моя служител да проявява насилие върху по-ниските от него? Не е ли това дяволът с лицето си на лъв?”
“Точно той е, Исусе!” – отговорих аз.
Тогава Исус ми зададе въпроси, от които ми паднаха люспи от очите:
“Когато дяволът с лицето си на лъв поиска да сплаши някого, той няма ли да му скръцне със зъби? И изобщо – не скърцат ли със зъби началниците на своите подчинени, за да ги респектират с властта и силата си? Няма ли тогава онзи, на когото е било скърцано със зъби, да започне и той да скърца със зъби на по-долните от него? Разбираш ли сега, че ако насилниците бъдат осъдени един ден, те ще отидат именно при онзи, който им е скърцал със зъби и те са взимали скърцането му, за да скърцат със зъби на по-долните от тях, защото винаги вярата отвежда човешкото сърце при онзи, в когото то е вярвало. Сега разбра ли защо на онова място ще бъде плач и скърцане със зъби? Сега разбра ли, че всички които служат на насилника чрез насилие, ще си получат насилника и насилника също ще си ги получи?
Запомни, че всеки, който скърца със зъби, ще отиде на мястото, където ще бъде плач и скърцане със зъби. А ти помисли върху друго. Задай си въпроса какво става, когато всички началници в една църква започнат да скърцат със зъби…”
Братко мой, когато Исус говори, тогава умират всички въпроси, защото сърцето има всичките отговори. Защото именно това скърцане със зъби, което става в последните времена на Църквата, прави така, че любовта на мнозинството да охладнее. Как няма да охладнее, когато вместо Слово на Живот и думи на утеха вярващите получават преизобилно скърцане със зъби, преизобилно сплашване, обиждане, наказване, изгонване, оплюване, намразване? Нима мислиш, че Небето е сляпо за тази активност на тъмния лъв? Нима мислиш, че Бог няма да накаже насилниците и лицемерите? Защото аз наистина трябваше да видя всичко това през очите на Исус, за да разбера, че когато началниците в една църква са започнали да скърцат със зъби, то те просто са започнали насила да налагат волята си над по-ниските от тях. Тогава в ума ми блесна откровението, свързано с думите на Исус от “Песен на песните”:
“Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, и безброй девойки; но една е гълъбицата ми, съвършената ми…” (6:8-9)
Забелязваш ли, братко мой, как тук се говори за наложниците? Какво друго да е тогава една църква-наложница, освен такава, в която всички скърцат със зъби и се налагат със сила? Какво друго да е такава църква-наложница, освен в такава, в която са наложени човешките авторитети за сметка на похулената Истина и охладнялата Любов? Затова те моля да запомниш, че скърцането със зъби е първата отворена врата за влиянието на човешкия деспотизъм! Ние всички, които сме повярвали в Исус, сме чеда на Царството, и като такива трябва да бъдем много внимателни, защото дяволът е безкрайно много мотивиран да спечелва сърцата именно на чедата на Царството. И нека никой не те кара да си мислиш, че ти предлагам ерес. Не! Аз просто подготвям сърцето ти, за да разбере божествения критерий на Исус. Защото виж какви още думи каза Той за онези, които са уловени от лъва на Сатана:
“Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство; а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби…” (Матея 8:11-12)
Виждаш ли, братко, че не със светските чеда, но с чедата на Царството има проблем? Какъв им е проблемът ли? Именно този, че са позволили на един паднал херувим да ги владее със скърцане на зъби, да ги владее с насилие, та и те самите да станат насилници. Защото, няма да крия от тебе, на земята днес се подвизават много и най-различни поколения. Има както поколение на Господ Исус Христос, така и поколение на лъвския образ на Злото, на насилието на човешкия деспотизъм. Ето как Божието Слово ти показва това зло поколение:
“Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстните му зъби ножове, за да изпояжда от земята сиромасите, и немотните сред човеците…” (Притчи 30:14)
А този човешки деспотизъм, за който ти говоря тук и за който Исус ти говори в притчите Си, като сочи оня, който бие служителите си, е наистина тотална власт на силите на Злото. Нека отново се доверим на Божието Слово и да видим какво Бог говори точно за днешната ситуация. Защото с тези Божии думи, които сега ще прочетеш, напълно ще се убедиш в сериозността на проблема с насилието. Ето какво заявява Бог чрез пророк Йоил:
“Изтрезнейте пияници, та плачете, и лелекайте всички винопийци, за новото вино, защото се отне от устата ви. Понеже на земята Ми възлезе народ силен и без брой, чиито зъби са лъвови зъби, и който има кътни зъби като на лъвица. Опустоши лозата Ми и сломи смоковниците Ми; обели я съвсем и я хвърли; пръчките й се обелиха. Плачи като сгодена девица опасана с вретище за мъжа на младостта си…” (1:5-8)
Знаеш ли колко е страшно, когато новото вино на Евангелието се отнеме от устата на пастирите? Знаеш ли колко е страшно, когато такива превърнат църквите си в царици и наложници? Не излиза ли тогава по земята народ силен и без брой? Не излизат ли тогава младите лъвове на Луцифер? Защото, ако излизат, то е, за да опустошат Лозата и да сломят смоковниците. Малко ли място е светът за изява на човешкия деспотизъм, та да допускаме този деспотизъм в църквите? Малко ли място е светът за насилието и деспотизма, че да ги допускаме в общението помежду си. Чудно ли ти е сега пророческото предупреждение на Исус, че чедата на Царството ще бъдат изхвърлени вън, където ще е плач и скърцане със зъби? При толкова многоброен народ, “чиито зъби са лъвови зъби, и който има кътни зъби на лъвица” какво има да се чудиш толкова. Забелязваш ли как в края на стиха Божият призив към Църквата е:
“Плачи като сгодена девица, опасана с вретище. За мъжа на младостта си…”
Това не е друг Божий призив, но точно духовно повторение на призива, който Исус отправи към една от църквите в “Откровението на Йоана”:
“Но имам против тебе това, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си откъде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш…” (2:4-5)
Знаеш ли братко какво ще се случи с онези служители, от които Господ е вдигнал светилника Си? Няма ли такива да бъдат осъдени? Няма ли такива да попаднат под изобличението на твърде верните стихове от “Книгата на пророк Исайя”:
“Господ ще влезе в съд със старейшините на людете Си и с князете им и ще им каже: Вие, които сте похабили лозето! Ограбеното от сиромаха е в къщите ви! Защо разломявате людете Ми и смилате лицата на сиромасите? Казва Господ Йеова на Силите…” (3:14-15)
Виждаш ли, че този стих говори за управители над Господните люде? Не са ли тези управители днес пастирите? Не са ли тези князе онези наемници, които обичат да първенствуват типично като Диотреф от “Третото съборно послание на Апостол Йоан”? Такива не похабяват ли лозето? И ограбеното от сиромасите чрез фалшивата им доктрина за финансовия просперитет не е ли в къщите им? Не си ли купуват скъпи автомобили и лъскави телефони именно след като са разломявали людете на Бога и са смилали лицата им? Знаеш ли, че именно тук е големият проблем на Божиите люде? Защото тяхното покорство пред наемници и кариеристи е наистина впечатляващо. Толкова ли сте несмислени? Толкова ли не можете да разсъдите, че ако Бог заповяда да се покоряваме на властите, отредени от Него, Той изобщо няма предвид човешкия егоизъм и алчност, гордост и надменност. Бог има предвид само Авторитета на Исус Христос, възвеличен чрез служението на отделния служител! Но ако не се възвеличава Исус, но Юда Искариотски? Ако пастирите са заприличали на Ирод и са започнали да насилстват над стадото? Ако такива са готови да отрежат главата на всеки пророк, пратен от Исус да ги изобличи? Ако не се възвеличава Божията Любов, но човешкият кариеризъм? Тогава, братко, Евангелието се е превърнало в трамплин за млади лъвове на Луцифер, които бързо се научават да разломяват Божиите люде и да смилат лицата на сиромасите. След всичко, което Исус ми показа от активността на лъва в много църкви, аз бях просто потресен. Тогава попитах Исус:
“Господи, кажи ми как да разбера отварянето на вратите за човешкия деспотизъм? Нали никой не тръгва да вярва в Теб с мисълта да отпадне от Теб? Кое тогава така подхлъзва вярата на мнозината?”
Тогава Исус ми отговори:
“Вярата не е статично понятие. Тя не е вкаменелост, която нито се движи, нито се променя. Напротив – ако има нещо, което е най-динамично и променящо се в духовния свят, то това е вярата. Една е вярата, с която желаеш чистото духовно мляко, за да пораснеш към спасение. Друга е вярата, с която ще пробиеш поднебесните подстъпи на Злото. Трета е вярата, с която ще съблечеш телесното естество, за да се облечеш в Моето естество. Четвърта ще е вярата, която кара хората да се самовъзвеличават и превъзнасят. Всяка вяра е отворена врата. И не е важно дали си отворил вратата, но на кого си я отворил. Разбираш ли това?”
“Да, Исусе, разбирам го!” – отговорих аз. А Исус отново продължи:
“Има една смърт за вярата. И това е смъртта от компромиса. Всеки, който направи компромис с вярата си, все едно казва на дявола: “Ела и ме погълни!” А лукавият изобщо не чака повторна покана. Вън от Мен вие не можете да устоите на неговите атаки и хитрости. Вън от Мен вие сте не победители, но жертви на лъва. Всеки, който не послуша Гласа Ми, отхвърля Волята Ми. А който отхвърля Волята Ми, той отхвърля и защитата Ми. Затова такъв бива изяждан от лъв. Виж това в Словото Ми и нека то послужи като предупреждение за благоразумните…”
Искаш ли сега, братко мой, да видим какво се случва с Божиите слуги, които направят компромис с Волята на Бога? За целта ще разгледам поведението на един Божий човек, който тръгна добре, но свърши зле. По онова време царуваше Еровоам, който типично за нечестив човек, направи две златни телета и накара Израил да им се кланя и да ги нарича богове. Тогава Бог изпрати Свой слуга, който да пророкува против жертвеника на златните телета. Еровоам, естествено, беше побеснял и простря ръка към Божия човек, като заповяда да го хванат. Така ръката на този цар изсъхна, а жертвеникът се разцепи. В такива случаи на царете много бързо им идва разумът и те се връщат от лошия си път. Така и Еровоам, след като измоли възстановяването на ръката си, покани Божия човек в дома си, за да му даде подаръци и да му се отблагодари. И виж какво каза Божият човек на царя:
“Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място; защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб там, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който беше отишъл…” (III Царе 13:8-9)
Искам да знаеш, че Бог особено много ревнува, когато разрушава нечестивите дела на дявола. И онзи, който е стъпил с нозете си в земя на нечестие, обладана от дявола, за да й въздаде от пламенния Божий гняв, не трябва да има общение нито със словото (хляба), нито с духа (водата), нито пък с пътя (учението) на тази земя. Затова Божият човек имаше съвършено точно отношение към нещата, които го заобикалят. Виждаш ли сега, там, в онази земя, Словото казва, че живееше един стар пророк. Бог реши да изпита слугата Си именно чрез този стар пророк. А тогава старият пророк каза на Божия човек:
“И аз съм пророк, както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома, за да яде хляб ида пие вода. Обаче той го лъжеше…” (III Царе 13:18)
Искам много да внимаваш именно тук, в това отношение. Защото проблемът пред Божия човек, твърде често става проблем и пред всеки от нас. Божият човек не изпита духа на стария пророк. Най-малкото, той изобщо не разбра, че Бог го изпитва. Така той се подхлъзна смъртоносно, като реши, че му говори някакъв духовен авторитет, на който е длъжен да се подчини. Затова отиде в къщата му и яде хляб, и пи вода. А тогава старият пророк се изправи и каза на Божия човек:
“Така говори Господ: Понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог, но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти…” (III Царе 13:21-22)
Така дойде естествената развръзка на изпитанието, а именно, че:
“…след като човекът беше ял хляб и пил, стария пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал. А като си отиде той, лъв го намери на пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото…” (III Царе 13:23-24)
Виждаш как след като стария пророк оседла осела на Божия човек и той си тръгна, лъв го намери и го уби? Сега разбираш ли, че ако се покориш на някого по човешки, като направиш компромис със Словото на Бога, то ще се повтори духовно абсолютно същата ситуация? Виж най-вече какъв беше коментарът на стария пророк, когато научи за смъртта на Божия човек:
“Това е Божият човек, който не послуша Господното слово, затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според Словото, което Господ му говори…” (III Царе 13:26)
А сега те моля да запомниш и втората отворена врата за влиянието на човешкия деспотизъм:
Компромисът със Словото на Бога е втората врата за влиянието на човешкия деспотизъм. Тази врата те прави мишена за лъвовете на Сатана!
Нека ти покажа и още едно библейско потвърждение за тази отворена врата. Ето какво се случи с един пророчески ученик:
“Тогава един от пророческите ученици рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари. Затова той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби…” (III Царе 20:35-36)
Знаеш ли какво значи да удариш някого чрез Господното Слово? Това значи да го изобличиш, за да приеме поправление. Ами ако не искаш да го удариш? Ако се уплашиш, че онзи, когото трябва да удариш с искреност и Истина, е личен приятел на пастора? Няма ли тогава да се съгласиш с нечестието, в което той се е подвел? И не се ли отваря тогава отново врата за лъва? Искам да знаеш, че човешкият деспотизъм и тирания се надигат точно тогава, когато сред вярващите се изгуби искреността и се настани страхът да кажеш Истината. А тогава непременно ще се случи онова, за което Апостол Павел с болка писа:
“Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните; понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето…” (II Коринтяни 11:19-20)
Кой е този, който те заробва, изпояжда, обира и бие по лицето? Кой е този, който се превъзнася, че е голямата работа, когато не знае колко е сляп и гол? Това, братко мой, е лъвът. Това са онези демони на Луцифер, които са се специализирали да превръщат човеците в деспоти и тирани, като притъпяват съвестите им и измамно ги успокояват, че вършат Божията Воля. Колкото до това къде се намират най-големите обиталища на лъвовете на Луцифер, то нека ти покажа и последната, най-страшна врата, която вярващите отварят, за да ги владее човешкият деспотизъм. Аз искам много внимателно да прочетеш думите на Апостол Павел, защото те са твърде показателни:
“Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита. (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал. Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже; и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят; на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието…” (Галатяни 2:1-5)
Виждаш как тук Павел ти казва, че е практика на дявола да изпраща лъжебратя, които да се вмъкват и да се опитват да поробят свободата на вярващите в Исус. Но въпреки това вярата на Павел и Тит е била толкова голяма, щото не са успели да склонят Тит да се обреже, тоест, да приеме религиозните традиции и обичаи на юдеите. А сега най-важното от думите на Апостол Павел. Той казва, че на апетитите на тези лъвове:
“…ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието…”
Така разбираш най-голямата врата за влиянието на човешкия деспотизъм:
Покорството пред човешки авторитети поробва вярващия в Исус Христос и той става жертва на човешко насилие и деспотизъм!
Въпросът днес е: Ще отстъпиш ли ти пред човешките авторитети? Ще отстъпиш ли пред онези, които за тежест ще си размахат дипломите или религиозното препоръчване? Ще отстъпиш ли пред онези, които търсят своята си слава, а не Славата на Бога? Ще отстъпиш ли пред онези, които са забравили как се служи на Бога, но затова пък са се научили как да служат на стомаха си. Нека в края на тази тема ти дам най-здравата защита от човешкия деспотизъм. Едни думи на Исус, с които можеш да изпиташ (понеже духовният човек изпитва всичко) всеки пастор, всеки презвитер, и изобщо всеки началник в Църквата. Ако хората, които изпитваш, не се покрият с тези думи на Исус, то, без съмнение, си попаднал на лъвове. Ето тези съвършени думи на Спасителя:
“Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина…” (Матея 20:25-28)
Когато християните изпълняват тези думи, тогава, братко мой, лъвовете на Луцифер нямат отворени врати, за да разкъсват и смазват човешките души. Тогава върху съдбата на подобни лъвове ще дойде писаното:
“Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, и зъбите на младите лъвове се изкъртват. Лъвът загива от нямане лов, и малките на лъвицата се разпръсват…” (Йов 4:10-11)
Оттук нататък книгата ще продължи с две най-здрави теми, които ще облекат духа ти с онова Божие помазание, с което действително да изкъртиш зъбите на младите лъвове и да ги лишиш от лова им.
Господ да те благослови! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s