2. ПРИНЦИПИ НА НАСИЛИЕТО ИЛИ КОГА ДЯВОЛЪТ СЕ ИЗЯВЯВА КАТО ЛЪВ

Атаките на дявола с лицето му на лъв са свързани с някои принципи. Принципи, в които насилието вирее и действа. Исус ми показа тези принципи и аз сега ще ги изложа пред теб, а след това в отделни глави ще разгледам най-драстичните проявления на тези принципи.
Нека започна тяхното разглеждане.

Първи принцип: Когато волята на човека не е съгласна с волята на дявола, то върху човешкото сърце се упражнява насилие от дявола.

Как да разбираш този принцип? Именно така, че дяволът винаги е мотивиран да убие човека, независимо от начина и средствата, с които го прави. Никой човек не се ражда като насилник и престъпник. Никой човек не се ражда като убиец и лъжец. Но когато през целия си живот човешкото сърце ежедневно бива напоявано с насилието, което наблюдава, то в това сърце се сеят семена, които след известно време покълват, за да стане човекът един черен плевел с прегоряла съвест, без скрупули и задръжки. Всеки човек има дадена по рождение духовна защита от Бога. Тази защита отговаря на неговата съвест, тоест, способността да се улавят божествените принципи на Доброто. Това Добро е волята на човека. Но същото това Добро е твърде уязвимо, понеже съвестта отслабва поради натиска на греховната и себична плът. Така, когато човешкото сърце се опита да бъде в опозиция на дяволското внушение, Сатана насила принуждава човека да извърши волята му, която е волята на греха. И в това отношение дяволът винаги се изявява като лъв. Виж как Апостол Павел е разбрал и усетил насилието от дявола върху волята на личния си дух:
“Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. Обаче, ако върша, това което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам; но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая, но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон…” (Римляни 7:15-25)
Виждаш ли как Павел ти разкрива насилието на дявола? Защото този дявол използва не нещо друго, но греховния закон в плътските части на човека, който воюва против съвестта, която е законът на ума, за да пороби човека. Така, братко мой, разбираш, че грехът и греховната природа на човека винаги отварят врата за насилието на дявола. И нещата биха били безкрайно трагични, ако го нямаше избавлението чрез Исус Христос. Защото нашата лична човешка сила е по-слаба от силата на греха и именно този грях упражнява насилие върху умовете ни и съвестта ни. Всичко това трябва да ти покаже колко е силно лицето на лъв, с което Сатана засенява човеците в този свят. Независимо дали си съгласен с дявола или не, той упражнява насилието си върху човека именно чрез греховното естество, под което човекът е поробен. Затова единственият Спасителен изход за всеки човек, единствената ефективна духовна защита е скриването на човека в Божията Благодат чрез вяра в Господ Исус Христос.
А сега виж втория принцип.

Втори принцип: Насилието на дявола е натиск върху волята на човека, но не и върху Волята на Бога!

Аз вече имах възможността да ти спомена, че лъвът никога няма да забие ноктите си върху Канара. Ето затова, като най-важна стъпка в твоя живот е покоряването ти на Божията Воля. Спомни си как Исус ни каза да се молим на Небесния Отец:
“Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята…” (Матея 6:9-10)
Забелязваш ли, че Исус иска Волята на Отца да бъде както на Небето, така и на земята? Защо не се получава това на практика? Защо този прекрасен и съвършен стих сякаш не действа, та да се отваря врата за хищните зъби на лъва в църквите?
Преди всичко, братко мой, свалянето на Божията Воля на земята изисква поредица от стъпки. Стъпки, както в живота на Църквата, така и лично в твоя живот за Исус. Защото Божията Воля на земята е едва третата стъпка, но преди нея има други две. Виж тези стъпки и ги разбери:
Първа стъпка: “Да се свети Твоето име…”
Втора стъпка: “Да дойде Твоето царство…”
Трета стъпка: “Да бъде Твоята Воля…”
Осветихме ли ние Името на Отца всред нас? Станахме ли Святи в обходата си, в мислите си, в поривите и надеждите си? Защото не е достатъчно да си християнин, сиреч, човек, имащ Името на Бога в сърцето си. Това Име не идва в нас като някакъв етикет. Това Име идва, за да Го осветим с живота си. И ако сме Го осветили, то тогава Исус Христос, Който е Съвършеното въплъщение на Божието Име на земята, непременно ще е възцарен в сърцата ни. Той ще е Царят на Божието Царство, което е дошло всред нас. Той ще е Авторитетът, пред Който ще коленичат всички други авторитети. Той ще е единствената причина за всичко и всички. А това лъвско лице на дявола, за което съм започнал да ти говоря в тази книга, ще е само един спомен, защото християните ще са покорили третата стъпка, а именно съвършеното изпълняване на Божията Воля!
Сега разбираш ли, че когато тръгнеш да осветяваш Името на Отца и да сваляш Неговото Царство на земята, то целият ад ще се обърне против теб, защото правиш не нещо друго, но запушваш устата на лъва и го лишаваш от хилядолетния му лов. Понеже насилието на дявола затова е насилие понеже неговата сила смачква силата на естествените човеци, които поради греха са със слабо естество, със слаби духовни устои. Защото насилието е тържеството на една сила над друга сила, по-слаба от нея. Но там, където е Божията Сила, е невъзможно упражняването на каквото и да било насилие!
“Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода…” (II Коринтяни 3:17)
Запомни това, което ти казвам тук, понеже не е мое знание, но искрици от скритото на Бога знание.

Трети принцип: Отстояването на Божията Воля ликвидира всяка възможност за насилие от дявола.

Този принцип е едно продължение на предишния, защото именно в отстояването на Божията Воля се крие съвършената защита на човека. Това отстояване е равносилно на обличане с Господ Исус Христос при което лъвовете на лукавия изгубват всякаква решителност не просто да атакуват християнина, но дори да си помислят да го направят. Моля те още веднъж да забележиш, че става дума за отстояване на Божията Воля, а не просто за стоене в нея. Отстояването е пребъдването с цената на целия живот, а не просто духовен експеримент за една седмица. Защото когато стоиш в Бога, ти си като пръчка на Лозата. Но една пръчка не просто стои. Една пръчка не просто дава плод. Виж какви думи ти дава Исус! Думи не за стоене, но за отстояване! Думи, не за да бъдеш, но да пребъдваш:
“Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото отделени от Мене, не можете да сторите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги, та ги хвърлят в огъня, и те изгарят…” (Йоан 15:4-6)
Запомни тези напътствия на Исус, защото при хора, които са били на Лозата, но са отпаднали от Нея, дяволът идва с много по-голяма сила и ярост и просто ги поглъща като лъв.

Четвърти принцип: Всяко покоряване на волята на човеци, което влиза в конфликт с Волята на Бога, подменя основата на вярата и прави вярата на християнина уязвима от насилието на дявола.

Забележи добре този четвърти принцип, защото тук, в това отношение, се препъват най-много християни. Волята на човеците е човешка воля и като такава тя е уязвима от дявола. Това обикновено е плътска или душевна воля, имаща за съветник човешкия егоизъм. Тази воля има своя измислена “троица”, която е “аз, мене, моето”. А волята, освен всичко друго е духовно присъствие, изява на духа, който стои зад нея. Ти сам прецени какво ще се случи с теб, ако се откажеш от защитата на Канарата, излезеш от нея и отидеш под рехавата и безсилна човешка воля. По-нататък, когато говоря за отворените врати на човешкия деспотизъм, ти ще разбереш повече за коварството, което се крие в покоряването пред човеци, но тук просто искам да ти напомня категоричната позиция на Божието Слово. Защото това Слово казва за всеки от нас:
“С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци…” (I Коринтяни 7:23)
Какво значи да станеш роб на човек?
Това значи да започнеш последователно да изпълняваш неговите изисквания и заповеди, желания и намерения. Но тогава ти си станал роб на този човек, понеже той веднъж е ограбил свободата, която имаш в Исус, втори път е победил сърдечните ти убеждения. А тогава…
“…от каквото е победен някой, на това и роб става…” (II Петрово 2:19)
Когато започнеш духовно да изпитваш състоянието на църквите ти с болка ще забележиш, че на много места вярващите стават роби на човеци. Роби на човешки авторитети, на човешки доктрини, на човешки мнения. Такива църкви са се превърнали в най-апетитни резервати за лъвовете на Луцифер. И така, както при един резерват има ограждения, показващи, че е затворен резерват, за да не могат случайни хора да попаднат там, така и църквите, в които надделяват човешките авторитети, стават затворени общества. Такива църкви са със затворени врати за останалите. Причината да са затворени е скрита в безпокойството на Луцифер да не би отнякъде да се появи човек, вършещ Божията Воля, който може да разгони лъвовете му.
В продължение на много месеци и дори години аз се подавах на една депресия, която искаше да унищожи душата ми. Тази депресия се появяваше винаги, когато се опитвах да си отговоря на болезнения въпрос защо братя и сестри, с които Бог ми е давал съвършено общение, в един момент се отказваха от контакта си с мен и изобщо забравяха за чудесната Благодат, която Исус е изливал, когато сме били събрани в Неговото Име. Тогава аз виках към Бога, плачех пред Бога и исках да ми върне общението и обичта на тези хора. Но те никога повече не се връщаха. Нямащ Божията пълнота аз измъчвах сърцето си, защото не можех да разбера какво всъщност става. Един ден Исус ми каза:
“Ако вярваш в Мен ти си длъжен да повярваш на всичко, което съм ти говорил и ще ти говоря. Аз не обещах на пророците Си пътища, постлани с рози. Аз не обещах на пророците Си одобрение от човеци. Аз им обещах гонение, оплюване, омраза и отхвърляне на името им като лошо, поради Мене.
Как искаш някой да те приеме в родината ти, след като никой пророк не е приет в родината си? Как искаш да те приемат хора, на които им е по-скъпо човешкото одобрение от Божието? Как искаш да задържиш връзките и контактите си с човеци, които доброволно слагат главите и сърцата си в устата на лъва? Как искаш някой да се страхува от лъва, а едновременно с това да се страхува и от Бога? Не разбираш ли, че ще те приемат само тези, които търсят Небесното отечество, защото такива не живеят в родината си, а в Небето. Не разбираш ли, че ако повечето пастири не те приемат, то е по причина, че са станали несмислени и тъпи в разбиране, защото са решили, че в Небесната Йерархия Божият пророк трябва да стои под шапката на пастир. Аз мразя тази лъжа! Аз не съм вдъхновявал тази човешка доктрина! Тя е мерзост пред очите Ми! Защото Аз дадох на едни да бъдат апостоли, а на други да бъдат пророци, на трети – благовестители, на четвърти – пастири и на пети – учители. Как иска този, който е четвърти в божествената теокрация, да сложи под властта си втория?
Как иска един пастир да стане диригент на устата на пророка? Не е ли тогава този пастир уловен от лъв на Луцифер, който го подбужда в бунт против Божията Воля и съвършена наредба за Храма? И не знаят ли вярващите, че пророци, които са се поставили в услуга на пастири, са лъжепророци, пророкуващи видения от собственото си сърце и готови да угодят на кранчето за заплати? Не знаете ли, че където няма пророческо видение людете се разюздават? Не видяхте ли и не проумяхте ли, че Израил изля златното теле точно тогава, когато Пророк Моисей отиде на планината при Отца Ми? Защото между Мен и пророците Ми няма никакво посредничество от каквато и да е човешка или религиозна власт. Моите пророци са слугите на Отца Ми, които Той изпраща към поканените. И далеч да бъде от слугите Ми това – да се покоряват на поканените. Колкото до останалите, които сега се страхуват от човешките авторитети и не приемат словото, което ти давам, те ще те приемат отпосле, когато Моите изобличения оголят лукавия и свалят маските му, с които лъже църквите. Но тогава те вече ще са изгубили наградата на пророка, защото не са приели пророк в името на пророк, но са се покорявали на човек в името на човешкия деспотизъм…”
Тези думи на моя Спасител успокоиха духа ми и подкрепиха сърцето ми. Тогава разбрах, че не трябва да спирам да пиша, нито пък някога повече да търся душевни контакти, защото такива в крайна сметка се оказват слаби като паяжината, която и най-малкото течение е способно да разкъса. Разбрах също, че малкото верни човеци, дадени от Бога, струват повече от големите мнозинства, блъскани и завличани от всяка фалшива доктрина. Изобщо имай вяра да забележиш всичко това, защото то наистина е най-голямата болест в църквите на последното време. Защото в такива църкви, които отхвърлят Божия глас, а се покоряват на човешкия, са най-явни двете половини:
Три-четири млади лъва и цяла дузина жертви!
Трагичното в цялото положение е това, че за лъва няма нищо по-приятно от плячка, която се радва, докато той я разкъсва. Така и в тези църкви, за които ти говоря, вярващите се радват, защото са излъгани, че всичко, което правят в името на човека, уж го правят в Името на Бога. Вярващите в такива църкви живеят със заблудата, че са отделени и избрани от останалите за “посвещението”, което ще им се даде. Но коя от тези жертви ще разбере, че Исус не благоволи в затворени резервати, но в църкви с отворени врати:
“Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затвори; и затваря, и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми…” (Откровение 3:7-8)
По-нататък в тази книга, когато говоря за вярата на Давид, ти ще разбереш защо Исус се определя като Оня, у Когото е Давидовия ключ и ще вземеш същия този ключ, за да започнеш да отваряш вратите на църквите за пълната изява на Божията Воля. Колкото до тези, които веднъж са били уловени от човешки авторитети и не желаят да се разделят с тях, то такива братко сами слагат главите си в устата на лъва. Това са хора без Силата на Бога, хора с ленив дух, които вече са се уплашили от лъва и не са готови дори да гъкнат против него. Както недвусмислено казва това и стихът от “Притчи”:
“Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците…” (22:13)
Как няма да бъдеш убит, след като си забравил Кой е Сила на сърцето ти? Може ли такъв ленивец да върши Божията Воля, след като вече е решил, че само дори да направи крачка навън от контрола на човешките авторитети, той ще бъде убит? Когато питах Исус как християнинът може да разбере дали е жертва на лъв или стои в Божията Воля, Той ми каза:
“Когато Аз дойда в сърцето ти, тогава Любовта на Бога е изпълнила духа ти и Светлината Му е просветлила очите ти. В тази Любов и Светлина няма място за насилието на дявола. Както сам си забелязал от филма с лъвовете, който си гледал, всяко появяване на кръвожаден звяр около животните ги кара да се страхуват. Страхът е естествена реакция на човешкия дух. Но в Моята Любов и Светлина няма страх. Затова кажи на братята и сестрите Ми, че всеки, който говори от Моето Име, но не внушава Моя мир и пълнота, а вместо това докарва в сърцата страх, вече е бил посочен от дявола да проявява образа му на лъв. Затова страхът от такъв човек ще свидетелства на вярващото сърце, че не Аз, но кръвожаден звяр се е настанил в сърцето на подобен служител. Друг е въпросът, че когато се появи Моето Присъствие, тогава демоните на лукавия проявяват панически страх и бягат. Ти вярваш, че Аз съм твоят Бог. И бесовете вярват и треперят. Но който вярва, че човекът до него е бог, той ще изпитва страх от лъва на Луцифер, покорил този човек. Изпитвайте себе си дали стоите във вярата, защото ако не сте във вярата, то непременно ще сте в устата на лъва…”
Сега разбираш ли, братко мой, че човешкото сърце е твърде апетитна хапка за дявола и той никога не се отказва да преследва това сърце и да търси начин да го погълне. Апостол Петър ни казва, че “дяволът като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне”. Не просто като лъв, но като рикаещ лъв. Знаеш ли ти кой лъв рикае? Това е онзи лъв, който никога не се наяжда и не е доволен от изяденото, но е нещастен поради неизяденото. Запомни, че дяволът никога не е щастлив, поради онези, които е убил. Той е нещастен поради онези, които не е убил. Ето затова те моля от цялото си сърце – бъди твърд във вярата, бъди трезвен и буден, за да усетиш и изгониш лъва дори тогава, когато безшумно се присламчва към сърцето ти. А сега виж петия принцип.

Пети принцип: Гонението, което преживяват последователите на Исус, не е насилие, но безсилие на дявола.

Искам да се научиш да правиш разлика между насилие и безсилие. Атаките на дявола може да са проява на насилие, но също така могат да бъдат и изява на безсилие. Аз и ти сме повярвали в един прекрасен Бог. Аз и ти сме повярвали в най-силния и най-могъщ Мъж на Вселената – Исус Христос от Назарет. Той слезе от Небето и прие образ на Човек, за да ни заведе при Отца. И можеш ли сега да си представиш, че Божият Агнец Исус Христос е едно слабо и хилаво агне, с което лъвовете на Луцифер са решили да закусват? Защото непознаването на Божието Слово отваря врати и за такива внушения. Исус беше гонен. И ние, последователите Му, също ще бъдем гонени. Но това, че сме гонени, не означава, че сме плячка на лъва, но по-скоро – заплаха на неговата територия. Нека ти припомня думите на Исус към апостолите:
“Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят…” (Йоан 15:20)
А сега помисли. От кого беше гонен Исус? И от кого ще бъдем гонени ние? От дявола ли? Ами че той трепери от Божиите помазаници! Дяволът знае кой е Исус и не може дори да си помисли да Го гони. Самите демони на Сатана крещяха:
“Познаваме Те кой Си Ти, Светият Божий…”
Дяволът знае онези, които са Исус Христови и също не може дори да си помисли, че ще ги гони. Спомни си тук как демонът заяви на синовете на Скева:
“Исуса признавам и Павла зная…”
Кой тогава ще гони Исус? Кой ще гони и нас? Естествено – онзи, който не знае кой е Исус, нито пък кои са Неговите. Ето, именно тук, се проявява безсилието на дявола пред Бога и Божиите. Защото той ще извика омраза и нетърпимост в човеци към Исус Христос и Исус Христовите, тоест, ще накара такива да изгонят Помазаника и Божиите помазаници, за да продължи лъвът спокойно да ловува.
Когато Исус ми показа всичко това от духовния свят, то беше смешно, но и много печално. Тогава отново имах видение от Бога. Видях страшна джунгла, в която беше пълно със стотици хиляди животни. Тези животни имаха по себе си следи от ухапвания. На някои от тях дори им липсваха цели телесни органи. Тази джунгла се разтърсваше от ужасния рев на лъв. Той ходеше сред животните и те навеждаха главите си пред осанката му. Зад него, строени в редици, го следваха млади лъвчета с озъбени муцуни. Лъвът убиваше с един замах всяко животно, което решаваше да убие. Той дори не бе гладен, а по-скоро убиваше за удоволствие. Но младите лъвове след него се струпваха над труповете на убитите животни и с див крясък ги доразкъсваха и изяждаха. Тогава Бог ми каза, че този лъв е дяволът, а младите лъвчета след него – неговите служители. Нещо повече – аз усетих как в сърцето ми нахлу Божията болка и Гняв и в един миг вътре в мен пулсираха огнените думи на Всевишния против насилника и всичките му насилници:
“Где е ровът на лъвовете, и мястото, гдето младите лъвове се хранеха, гдето ходеха лъвът, лъвицата и лъвчето, и нямаше кой да ги плаши? Где е лъвът, който разкъсваше доволно за лъвчетата си, давеше за лъвиците си, и пълнеше пещерите си с плячка и рововете си с грабеж? Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; ще изгоря колесниците й (служенията на отстъпилата църква-блудница) всред дим, и мечът ще изпояде младите ти лъвове…” (Наум 2:11-13)
А сега нека ти помогна да разбереш видението, което имах. Спомни си как Исус говореше за осъждението, като казваше:
“И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му…” (Йоан 3:19-20)
Какво значи да обикнеш тъмнината повече от светлината? Не е ли това някой да обикне дявола повече от Бога? А сега си представи тази джунгла с много животни. Виж как всичките животни до едно хвалят и превъзнасят царя лъв. Всяко от животните има поражения от този цар. Всяко от тези животни е виждало как царят му поглъща себеподобните му. Всяко от тези животни знае, че ще дойде и неговия ден, когато ще бъде разкъсано от челюстите на царя си и довършено от младите му лъвове. И въпреки това всички тези животни викат във възторг и хвалят кръвожадния си цар и неговите служители. А сега си представи как един ден в тази джунгла идва Ловец, който иска да убие лъва, да разгони младите му лъвчета и да освободи животните. Той идва и им казва:
“Докога ще се оставяте да бъдете разкъсвани? Докога ще умирате от раните си? Докога ще търпите един звяр да убива малките ви и да изгризва костите ви? Докога ще се покорявате на младите лъвове на царя си. Повярвайте в Мен, защото Аз победих този лъв и дойдох да ви дам вечен живот. Живот без насилие от лъвове…”
В този момент става нещо чудно. Хем смешно, хем трагично и печално. Изправят се значи тези жалки животни и започват да ръмжат и крещят против ловеца.
“Махай се, не ни трябваш! Остави ни на лъва да ни изяде! Остави ни на младите му лъвчета да ни доразкъсат… Това е доктринално! Ние си харесваме това! Ние си обичаме лъва и издигаме неговите млади лъвчета! Защото няма друг с такива страшни и величествени зъби като неговите!”
И след това цялото това множество животни се втурва против Ловеца, за да Го изгони от пределите си…”
Какво ли е карало тези животни да се кланят на служителите на лъва? Какво ли им е липсвало на тези животни, за да гонят освободителя си? Ето какво! Липсвал е разумът! Така и днес, човеци без разум, станали като животни, осъществяват безсилието на лъва, гонейки Божиите помазаници и не искат да излязат вън от властта на лъва. Виж колко точно ги е видял Апостол Петър:
“Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат, наближаващи да получат заплатата на неправдата – люде, които считат за удоволствие да разкошестват денем. Те са петна и позор; наслаждават се на примамките си, когато са на угощение при вас; очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия…” (II Петрово 2:12-14)
Забележи, че Божието Слово определя такива, като “естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани…” Кой ли ще лови такива, за да ги изтребва? Няма ли това да е лъвът? И знаеш ли защо успява да ги излови и изтреби? Именно защото не са родени от Бога, но са “естествено родени”, тоест, покорили са се на словото, проповедите и доктрините на естествени човеци. Но приема ли естественият човек Божия Дух? Готов ли е естественият човек да се покори на Божия Дух? Нека Апостол Павел ти даде отговор на тези въпроси:
“Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно…” (I Коринтяни 2:14)
Виждаш ли братко, че за естествения човек нещата на Божия Дух са глупост? Какво ли е нужно на този естествен човек, че да бъде задоволен в естествените си желания? Разбира се, че е нужно някой, който да се направи пред този естествен човек на умен, защото за естествения нещата на Бога са глупост. Кой е този, който се прави на умен пред естествения човек, за да го спечели и погълне? Няма ли това да е млад лъв на Луцифер, обучен от господаря си да привлича естествените човеци, като залага стръв за тяхната естествена похот? Аз обичам да назовавам нещата с точните им имена, даже и това да не се хареса на някого и затова ще назова и този, който привлича естествените човеци с естествено знание за Бога (което е знание по човешки, а не Дух на мъдрост и откровение).
Знай, че учителите на естествените човеци захранват естествения им глад с още по-естествената теология, която е най-големият капан, залаган от младите лъвове на Луцифер, така че да се ловят и изтребват онези, които са естествено родени и считат нещата на Божия Дух за глупост. Тази теология отвори врата за най-големия човешки деспотизъм, понеже всеки, който влезе в църкви, основани на теология и развее пред вярващите дипломата си, ще бъде въздигнат на почит като бог. Разбираш ли това? Разбираш ли по-добре и думите на Исус към такива човешки авторитети:
“И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога…” (Лука 16:15)
Не се ли цени между човеците високо всяко нещо, което завършва на “логия”? И можеш ли да отвориш библията си и да намериш място, където Бог да е определял човешки учители като “теолози”? Няма ли онова, което е мерзост пред Бог, в един момент да владее много църкви, поради многото естествени човеци, наводнили общението на вярващите?
Аз няма да те убеждавам в това, което пиша, защото над мен има Един, Който докосва и убеждава. Ако Той не свърши тази работа, то колко по-малко бих могъл да я свърша аз? Но пред Неговото Слово, пред Неговото Лице, пред Неговата Святост и пред Неговата Воля съм длъжен да разкрия заговорите на дявола и не ме вълнува на кого лукавият ще скръцне със зъби, за да го уплаши и той да счете, че нещата, които чете, са ерес. А сега отново се върни на посланието на Апостол Петър и забележи също, че такива естествени човеци “хулят за неща, които не знаят…” Кой ли ги е подбудил да хулят Бога и Божиите служители? Не е ли лъвът? Забележи най-вече, че такива са “предадени на проклетия…” Защото наистина е голяма проклетия да харесваш Злото, което те убива и да отхвърляш Божията ръка, която те спасява. Знаеш ли, братко, колко е страшно, когато една жертва на лукавия хареса беззаконието си и подмами други да станат жертви като нея? Ето затова отново те моля да разбереш, че има разлика между насилие и безсилие. Насилието е тогава, когато гоненият е жертва и плячка за лъва! Безсилието е тогава, когато лъвът изпраща жертвите и плячките си, за да се измъкне от гонението на ловеца! Моля те също така да разбереш в духовен план, че лъвът е цар на всички животни! И за да не се намериш сред неговите поданици е нужно да си придобиеш разум! И то не какъв да е разум, но разумът, за който Апостол Йоан написа:
“Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинския Бог и вечен живот…” (I Йоаново 5:20)
Когато не познаваш Истинния Бог, тогава непременно познаваш лъжливия и той те владее. И когато нямаш разумът на Исус, тогава си като животно пред Божиите очи. А всяко животно на земята има за цар лъва. След казаното дотук нека премина към последния шести принцип.

Шести принцип: Всяко налагане на Божията Воля без Любовта на Бога е насилие на дяволската, а не на Божията Воля.

В “Евангелието от Йоан“ Исус каза едни думи на последователите Си. Думи, в които е скрит отговорът за действието на този шести принцип. Ето какво каза Господ:
“Това ви казах, за да се не съблазните. Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене. Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал…” (Йоан 16:1-4)
Знаеш ли колко много са днес онези, които убиват духовно хората и мислят, че принасят служба на Бога? Такива човеци са наблъскали главите си с догми или доктрини. Такива човеци имат за подплата лъскави дипломи или още по-лъскави титли. Но каквото и да правят и да го оправдават като служба за Бога, те няма да избягат от пророческото предупреждение на Исус. Когато аз исках Отец да ми обясни защо всяко налагане на Неговата Воля без Неговата Любов е насилие, Той ме попита:
“Какво значи да наложиш Моята Воля? Не е ли да изявяваш на братята и сестрите си Моята Любов?”
Отговорих Му:
“Господи, мнозина днес мислят, че най-важното е вярващите да бъдат запознати с Истината. Затова проповедниците Ти проповядват Истината…”
“…”Истината” ли каза, Стефане?”
“Да, Господи!”
“А какво е Истината Ми? Не е ли тя, по друг начин казано, Моята Светлина?”
“Да, Господи! Истината е Светлината на Духа Ти!”
“А ти знаеш ли какво е нужно, за да свети тази Светлина? Не ви ли каза Исус, че “когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи…”? И не допълни ли Исус към тези думи най-главното условие:
“Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата…”
Ти как ще запалиш едно светило? Със светлина ли се пали светилото? Не е ли светлината отпосле, след като бъде запалено светилото? Не е ли Огънят онова, с което се пали светилото? С Истина ли ще изявите Истината? С мълчанието на Любовта Ми ли ще възвестите Правдата? Не е ли Любовта Ми тази, която ще запали сърцата ви, за да искри в тях Истината? Защо искате да налагате Волята Ми, без изобщо да сте познали Волята Ми? Защо искате да запалите светилото, без да имате Огъня? Няма ли онази светлина без огън да е фалшива, човешка светлина, която изобщо няма Моя потвърждаващ Огън? Не знаете ли, че няма по-голямо беззаконие от беззаконието на онези, които говорят, но не вършат?
Аз мразя човешкото лицемерие! Аз мразя фарисейския квас, който е просмукал Храма Ми! Аз мразя онзи лъв, който облада човеците, за да търсят те собственото си първенствуване. Защото такива са мерзост пред очите Ми и не свидетелстват за Любовта Ми. Защото не е възможно светилото да свети, ако преди това не е било запалено с Огъня! Колкото до онези, чиито светилници светят и без Огъня, то тяхната светлина е измамна и фалшива. Те са лъвовете на Луцифер! Те са човешките авторитети, които са се поставили над Моя Авторитет! Защото е суетно всяко говорене на Истината, когато Огънят не свидетелства на Светлината. Защото сте станали тъпи в слушане, блъскани и завличани от всяко човешко учение. Защото сте забравили писаното, че:
“Кривото не може да се изправи; и онова, което е недоизпълнено, не може да се брои…”
Аз не броя и не зачитам за правда никоя истина, която не е била родена от Огън. Аз не броя и не зачитам за Небесна Правда никое проповядване, което не е родено от Любов. Такава правда не е от Мене, защото е правда на книжници и фарисеи. И ако мнозина уповават на тази правда, то е, защото те търсят лъвски пай от лъвското лице на Луцифер. Знайте, че Словото на Исус е вашата съдба. Това Слово ще постави всеки на мястото му и ще отреди на всеки съдбата му. И същото това слово ви казва, че:
“Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство…”
Запомнете, че младите лъвове на Луцифер, които разкъсват овцете в Храма Ми, винаги са движени и вдъхновявани от правдата на книжници и фарисеи. Правдата, която учи, че можеш да покажеш светлина без огън. Правдата, която учи, че можеш да изявяваш истина без Любов. Няма ли тогава онова, с което ви предупреди Исус, да стане наистина съдба за вас? Няма ли “онези, които ви убият, да си мислят, че принасят служба на Бог”? Но такива никога не са Ме познавали, за да бъдат Мои служители! Защото Моите служители дават Живот, а не отнемат живот! Защото Истина без Любов съществува само във фалшивите доктрини на Луцифер…”
Братко мой, когато Отец започне да говори в изобличителен Гняв, тогава аз не искам никой да се постави на прицел пред очите Му. Искам да знаеш, че младите лъвове на Луцифер са най-големия проблем пред Църквата на последното време. Тези лъвове разкъсват човешкото сърце и то не може да им противостои, защото никога не е разбирало, че не е възможно Божията Истина да се яви преди Божията Любов и Светлината да се яви преди Огъня. И това сърце търпи зъбите на тези лъвове. Това сърце е сплашвано, че ако излезе от джунглата, в която е влязло, ще отиде в ада. И не разбира ли това сърце, че то вече е в ада. Защото адът е не нещо друго, но:
Всяко място, в което липсва Божията Любов!
Нямаш ли Любовта на Бога, нямаш ли утехата на истински братя и сестри, готови да съучастват в страданията ти и да съпреживяват в теготите ти, нямаш ли върху духа и сърцето си прободената ръка на Исус, ти нямаш нищо, ако и да са те лъгали, че имаш всичко. Нека тази книга ти помогне да напуснеш всяка джунгла, в която лъвовете на Луцифер разкъсват човешките души.
А сега ще продължа с разглеждането на една тема, която да отвори сърцето ти за съвършена връзка с Господ Исус Христос.