2. ПРОБЛЕМЪТ НА ПРОСПЕРИТЕТА

Никога в историята на Църквата, както в това последно време, не е съществувал толкова явно изразен риск от пропускане на прицелната точка на вярата в Исус. Светът става все по-привлекателен, а с това и желанието на мнозина да го придобият. Ето затова е много важно да разберем как Бог гледа на просперитета (благоденствието), към което мнозина се стремят. Има две крайности на вярата, в които Бог не желае да стъпват нозете ти. Едната крайност е аскетизмът и отшелничеството. Другата крайност – светското богатство. Ето защо, когато говорим за просперитета, ние трябва да имаме правилните критерии на Божието Слово. Думата не значи нищо, но духът на думата означава много. Когато попиташ светските човеци какво е за тях просперитетът, ти в повечето случаи ще чуеш именно това, че просперитетът е онова задоволяване с финанси, което ще позволи на човека да напусне властта на мизерията и да запълни живота си с онези придобивки, които да му дадат самочувствието, че е постигнал висок жизнен стандарт. Въпросът е иска ли Бог вярващите в Името Му да бъдат огледало на финансов просперитет… Тук ще чуеш много отговори. Едни ще ти кажат, че не е възможно да бъдеш свидетел на Бога, ако мизерията те преследва по петите. Други ще ти кажат, че не е възможно да бъдеш свидетел на Бога, ако си забогатял, защото тогава си забравил от каква кал и тиня те е измъкнал Спасителят и дори се срамуваш да признаеш, че потеклото ти е било бедно.
Къде е Истината на всичко това?
Защото и аз ще ти кажа, че нито мизерията, нито богатството свидетелстват за Бог. Кой тогава свидетелства и как го прави?
Нека като начало да ти помогна с думите на Апостол Яков:
“Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?..” (2:5)
Виждаш как тук Апостол Яков ти показва Божия избор върху ония, които са “сиромаси в светски неща”, но затова пък – “богати с вяра” и “наследници на царството”. Когато Словото Божие ти казва, че си богат с вяра, то има предвид, че това е богатство именно от вяра, а не от пари. Значи на Бог не са Му необходими хора, богати с пари, но хора, богати с вяра. Тук може би ще попиташ:
“А може ли вярата да му нахрани стомаха? Може ли да му плати данъците и таксите? Може ли да му плати тока или парното?”
Да, може! Но за целта е необходимо към богатството на вярата да прибавиш и сиромашията в светски неща. Нека ти обясня това. Когато Словото ти казва, че Божиите избраници са сиромаси в светски неща, то, моля те, не приемай този стих дословно и не мисли, че Божиите хора ще спят по пейките в парка и ще се завиват с кашони. Нещата на света, за които духовно акцентира стихът от посланието на Апостола, идат да ти разкрият светските принципи на обогатяване и корист, алчност и сребролюбие, с които светските човеци преследват своя просперитет. Такива са нещата на света и ти трябва да бъдеш сиромах за тези неща, тоест, те изобщо да не присъстват в живота ти.
Когато ти повярваш в Исус, тогава животът ти се обръща с главата надолу. Онова, което допреди месец си считал за правилно, вече е мерзост пред очите ти. Тогава започва битка в ума ти. Битка между нещата на света и нещата на Бог! Едва когато нещата на Бог победят в ума ти, и ти също си победил света, идва богатството от вяра. Вяра, която побеждава света. Вяра, която е по-силна от света, защото може да направи несравнимо повече отколкото с нещата на света.
Спомняш ли си писаното в Евангелията? Исус вървеше с апостолите и подир тях следваха огромни множества. Това бяха бедни хора, сиромаси в светски неща, които жадно поглъщаха Словото на Господ. И в един момент Апостолите се обърнаха към Исус и Му казаха:
“Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде по селата да си купи храна…” (Матея 14:15)
Забелязваш ли проблема на Апостолите? Те не знаеха как да нахранят такива огромни множества от народ. Те се притесниха и затова накараха Исус да разпусне народа. Но виж какво им отговори Божият Син:
“А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат…” (Матея 14:16)
Виждаш ли, че Исус не видя никаква нужда хората да си отиват? Виждаш ли, че Той не беше притеснен като учениците Си? Той каза те да им дадат да ядат. Но Апостолите имаха само пет хляба и две риби. Какво имаше Исус, та да е толкова спокоен? С какво беше богат? Разбърза ли се Той да търси пари, та да праща учениците Си до най-близкия ресторант, за да купят храна?
Не! Исус беше богат с вяра! Неговото желание за теб е ти също да бъдеш богат с вяра. Вяра, която ще те накара да презреш светските принципи на обогатяване. Исус никъде не каза:
“Донесете Ми парите си и Аз ще ви ги умножа с чудо!”
Ако бе го направил, то тогава доктрината за финансовия просперитет да е проверена и подпечатана с Божия Дух. Друго каза Той:
“…давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва…” (Лука 6:38)
Знаеш ли, че този е един от стиховете, с който поклонниците на финансовия просперитет най-много продират гърлата си. Аз исках Исус да ми обясни думите Си. Аз исках да прогледна духовно в това послание. А Господ ми каза:
“Помниш ли думите Ми към Моите ученици, когато им дадох власт и им заповядах:
“Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. Не носете ни кесия, ни торба…” (Лука 10:3-4)
Как мислиш? Защо заповядах да не носят кесии и торби?”
“Мисля, Господи, че Ти го направи, за да не получат приживе наградата си, но да събират с Тебе съкровища в небесни места!”
“Правилно отговори!” – ми каза Исус и продължи:
“Но това не е пълният отговор. Пълният отговор е, че Аз заповядах на последователите Си да не носят кесии и торби, защото имат пазви! Ако бях видял, че ще им се връщат пари, то несъмнено бих им казал да си вземат и да носят огромни кесии, защото много пари ще дойдат в живота им. Но Аз не видях в живота им финансов просперитет, а по-скоро видях Небесен просперитет. Просперитет, който се задържа не в кесия, но в пазва. Онова, което Небето щеше да връща в живота им, щеше да се връща не в кесията, но в пазвата. Сега разбираш ли защо натъпкана мярка, стърсена, препълнена ще ви дават в пазвите? Изобщо, знаеш ли какво се намира в твоята пазва?”
Братко мой, когато Господ ти говори така в сърцето, ти си като един, който току-що проглежда. Така и аз, току-що прогледнал, разбрах, че Божията Воля за нас никога не е била да ни се връща в кесиите, но всякога да ни се връща в пазвите. Тогава Му отговорих:
“Господи Исусе! В пазвата ми се намира сърцето!”
А Исус отново ме попита:
“Какво предпочиташ? Кесия пълна с много пари или сърце, препълнено, натъпкано, стърсено с Божието благоволение? Нима мислиш, че Волята на Отца Ми е да превърнете Моето Евангелие във финансова банка? Нима е малко бизнесът на този свят, за да правите бизнес с вярата? Защото когато Аз съм казал на последователите Си да не вземат никаква кесия или торба, то съм казал именно онова, което съм казал. Има само един просперитет, едно благоденствие и благополучие, което ви е необходимо, за да бъдете мощни работници на Небето. И това е стоенето ви с вяра пред Отца, така че Той да ви посочи и каже:
Тези са възлюбените братя и сестри на Моя Син и в тях е Моето благоволение!
Защото когато имате такова благоволение, вие непременно ще преживеете свидетелството на онази вдовица от Сарепта Сидонска, която даде дома и последната си храна на Пророк Илия в миг на глад и от оня миг маслото и брашното й никога не свършиха. Запомни, че правилното търсене на Небесния просперитет изисква от теб да тръгнеш след Мен без кесия и торба, но с пазва, в която да тупти пламенно, огнено, вярващо и обичащо сърце. Кажи на братята и сестрите Ми да запомнят няколко Небесни принципа, които ще ги държат под Божието благоволение:
Първи принцип: Не парите ти дават нужното Небе, но Небето ти дава нужните пари.
Втори принцип: Винаги търси Небето и мисли за Небесното, защото Господ, Който е на Небето, ще ти стане и Господ на земята, но ако първо търсиш земното, то господът на земята няма да ти стане господ на Небето.
Трети принцип: Никога не давай с желание да получиш, защото тогава сърцето ти не е чисто пред Мене.
Четвърти принцип: Съкровищата ти са винаги там, където са. Ако събираш съкровища в Небето, трябва да забравиш за тях. Трябва така да работиш за Царството, все едно, че ги нямаш. Но ако поискаш да си ги вземеш от Небето и да ги прехвърлиш на друго място, то те ще отидат на другото място, но вече няма да можеш да ги търсиш в Небето.
Пети принцип: Всяко користолюбие и алчност анулират съкровищата ти в Небесни места и в един миг на поклон пред дявола можеш да изгубиш много или всичко.
Нека Църквата Ми знае тези принципи, за да се опази от фалшивата доктрина на финансовия просперитет…”
Сега разбираш ли, братко, че финансовият просперитет е един балон, пълен с въздух под налягане, който се пука точно в момента, когато отвориш Евангелието и се вдъхновиш от Божиите, а не от човешките думи, от Божиите, а не от човешките разбирания. Защото днес мнозина са счели пазвата си за кесия и чакат някой да им напълни пазвата с пари. Ти държиш ли пари в пазвата си? Не е ли кесията мястото, отредено за парите? Как тогава слушаш финансови проповеди, които те карат да сееш пари, защото после тези пари щели да се върнат в пазвата ти? Не е ли по-правилно парите да се върнат в кесията ти? Да, но Исус ти каза да не взимаш нито кесия, нито торба, когато тръгнеш по Неговия път! И може ли думите на Христос да се обърнат сами против себе си? Може ли Исус да ти казва: “Не взимай кесия!”, а след това да ти каже:
“Извинявай, сбърках! Вземи си кесия, защото сега ще получиш много пари!”
Не, братко! Бог е Дух и думите на Исус са Дух и Живот. Само че има мнозина, които не вярват. Има мнозина, които са решили, че църквата им трябва да се съревновава по приходи със Световната банка или Международния валутен фонд. Колкото до онези, които употребяват вярата си за трупане на пари, то знай, че такива наистина ще натрупат пари, защото няма вяра, която да не ражда. Проблемът обаче не е в това дали вярата ти ражда, а какво ражда. Защото идва времето, когато върху църквите на финансовия просперитет ще се стовари едно пророчество, изречено от Всемогъщия чрез пророк Исайя. Нека разгледам и него, преди да приключа тази тема:
Имаше в Стария Завет един цар, на име Езекия. Той бе ревностен за Бога и успя да изпроси Божието благоволение, та Бог да притури петнадесет години на живота му. А вавилонският цар Меродах прати по вестители писмо и подаръци на Езекия. Тогава Езекия отвори съкровищницата си и показа на вестителите всичкото си сребро и злато, скъпоценни камъни и бисери. С една дума – целият си финансов просперитет. Може би в този миг Езекия мислеше, че е удовлетворил Божието Сърце. Но Бог не беше удовлетворен, защото Езекия вече беше съгрешил пред очите Му. Бог изпрати Своя пророк Исайя, който пророкува пред Езекия, като му каза:
“Слушай словото на Господа на Силите: Ето, идат дни, когато всичко, що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ. И ще отведат синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци в палата на вавилонския цар…” (Исайя 39:5-7)
Сега, по заповедта и изричната Воля на Бога, пророкувам срещу поклонниците на златното теле и против радетелите на финансовия просперитет:
“Слушайте Словото на Господа на Силите:
Ето, дойдоха дните, когато всичко, що е в църквите ви и каквото до този момент сте събрали в името на златното теле и в името на фалшивата си доктрина, вече попада под властта на Вавилон. Твърде скоро месиите на Новия световен ред ще поставят под властта си всички, които са трупали в земни места, а са изгубили Небесното. Днес вие трупате това, което утре е приготвено за огъня на Божия Гняв. Затова, казва Господ, отвърнете се от намерението и предприятието си, върнете се към първата си любов и бъдете отново безкористни слуги на Небето. Времето вече е твърде малко, а вратата – достатъчно тясна, за да влязат в Спасението само онези, които са с чисти сърца и подбуди…”
Сега ще продължа със следващата тема, която ще ти даде мъдростта и разума да различиш златното теле от златните улици на Небесния Ерусалим.