ОГЪНЯТ НА НЕГОДУВАНИЕТО – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО С ИЗЛИЧАВАНЕТО ОТ КНИГАТА НА ЖИВОТА

“Приложи беззаконие на беззаконието им; и да не участват в Твоята правда. Да се изличат от Книгата на Живота и с праведните да се не запишат…”  (Псалом 69:27-28) 

Братко мой! Верни ми приятелю!
Всичко, което прочете до този момент от тази книга, касае съдбата на нечестивите човеци. Съдбата на тези, които нямат непоколебим дух за Господ, но като блудници се обръщат назад и сърцата им гледат към живота на греха, страстите и суетата. И при все, че години наред Господ говореше по един или друг начин, за да ни упътва, поправя и наставлява в Правдата Си, пак мнозина се отказаха да слушат Гласа Му и да следват Духа Му.
Да кажеш, че пророческите книги, дадени от Хълма Мория са били неразбираеми, сложни и объркващи, ще сбъркаш. Защото съм уверен, че нашият благ и прекрасен Спасител ни покори с Простотата и Чистотата Си. И в тия книги ти никога не намери високопарния, надут и сух стил, характерен за не един и двама теолози.
Да кажеш, че авторът на книгите е тръгнал да насилства, да се напечели и да се превъзнася над човеците, пак ще сбъркаш. Защото за последните десет години от живота ми в дома ми са се случили не повече от десет посещения от братя и сестри. И днес аз общувам духовно с човеци, които познавам по Дух и по жертвоготовността на сърцата им, но не и по плът.
Но ако накрая разсъдиш и кажеш, че Господ е бил твърде прав, когато ни е предупреждавал за умноженото беззаконие и за нашествието на всякакви демонични ереси и бесовски учения, то тук преценката ти ще бъде абсолютно точна.
Да, братко мой! Ние наистина живеем във възможно най-злото и измамливо време на дявола. Време, когато лукавият е впрегнал всички възможни постижения и технологии, за да влиза с нечестиви послания в човешките сърца и да ги съблазнява така, както не е успявал да съблазни древните поколения. Ето затова и последната от съдбите на Божието пламенно Негодувание се разкрива в стиховете на псалома, които гласят:
“Приложи беззаконие на беззаконието им; и да не участват в Твоята правда. Да се изличат от Книгата на Живота и с праведните да се не запишат…” (Псалом 69:27-28) 
Знаеш ли, че от всичките Божии проклятия върху нечестивите, в тези стихове те са най-страшните? Защо най-страшните ли?
Именно защото става дума за изличаване от Книгата на Живота, която стои пред Божия Престол. През годините Исус на няколко пъти ми даде във видения да надзърна в тази пречудна Книга и аз ти свидетелствам, че записването в Книгата на Живота е възможно най-великото и прекрасно събитие в човешката съдба. То преминава границите на човешкия живот и неговото измерение отеква във вечността. Защото колкото и дълго да живее човек, то накрая идва смъртта. Идва вратата към сетнината, за която човек се е подвизавал приживе. И ако той приживе не е бил записан или е бил изличен от Книгата на Живота, то на такъв човек понятието “горко” ще придобие толкова чудовищен и ужасен смисъл, щото такъв отпосле би бил съгласен да изживее десет хиляди години в мизерия и гонение на земята, само и само да бъде измъкнат от мястото, където се намира. Но ето затова моят Господ още говори и не млъква. Защото отпосле други много ще говорят, но Той ще мълчи.
Затова нека да ти предам Личните Му думи, които Той ми каза, преди да ме въведе в последното от виденията Си. Ето какво ми каза Исус:
“Сега ти предстои да видиш какво е силен да извърши Огънят на Отца Ми. Защото ще видиш тоя Огън като Любовта на Отца, която ви запечатва за Спасение. А след това ще ти дам да видиш и Негодуванието на Отца, което изличава нечестивите от Книгата на Живота. А сега виж и самото видение…”
След последните думи на Господа пред сърцето ми се разкри видение. И ето, че аз се намирах в църква, където човеци бяха излезли пред амвона, за да призоват Исус, като Господ и Спасител на живота им. Така, водени в молитвата си, те казваха:
“Господи Исусе! Аз отварям сърцето си за Тебе и Те моля да влезеш и да се възцариш в него! Аз разбрах, че Ти Си платил цена за мене на Голготския Кръст и Си откупил живота ми от греха и смъртта. Аз съжалявам за греховете, които съм сторил, когато не съм Те познавал като Господ и Бог и сега Те моля да ми простиш и да ми дадеш сила, за да не съгрешавам, но да бъда чист, както Ти Си чист и Свят, както Ти Си Свят!”
Чул думите на призоваващите Го човеци, Господ се яви сред тях. И като държеше диамантен писец с огнен връх, Той започна да пише върху плочата на всяко от сърцата, които Го призоваваха. Така ръката Господна изписваше Името “Исус” и то заблестяваше с Огън и Светлина. А човеците, усетили Огъня, мигновено се преобразиха. Понеже Самият Свят Дух докосна и освети съвестите им, тъй щото сълзи на покаяние потекоха от очите им. Това беше прекрасно и Свято видение. Видение, което всеки от нас лично е преживял, по един или друг начин. Но ето, че Спасителят се приближи до мен и започна да ми говори, като казваше:
“Забеляза ли какво сторих?”
“Да, Исусе! Ти беше верен да докоснеш тези Мои братя и да ги спасиш. И аз видях как с огнения връх на диамантения писец Ти написа върху плочата на всяко сърце Името “Исус”…”
“Точно така е, момчето Ми! И ето това беше Любовта на Отца, Огънят на Отца, който ви запечатва като новородени и осветени Негови чеда. Но сега искам да видиш нещо друго, което не е прекрасно, но ужасно. Затова Ме последвай…”
След тези Свои думи Исус излезе от църквата и тръгна напред, а аз Го последвах. Не зная колко вървяхме, но ето, че пред очите ми се разкри чудовищна и страшна река, в средата на която имаше мелница. Самите вълни и бързеи на реката бяха такива, щото който и да би влязъл в нея, мигом би бил отнесен. Гледката ме накара да извърна главата си към Господа и да Го попитам:
“Господи мой! Не е ли това дяволската река Ефрат? Не е ли учението на човека Антихрист, което се готви да залее света?”
“Да, Стефане! Това е реката Ефрат. Но ти виж голямата мелница в средата на реката. Понеже тя е твърде притегателно място за човеците, които търсят църковна кариера, църковен бизнес и църковна власт…”
Отново погледнах към мелницата, когато забелязах как бързите води на Ефрат задвижваха нейното огромно колело, а то предаваше въртенето си навътре. Другото, което ми направи впечатление, беше фактът, че до мелницата се стигаше по мост, а пред самия мост се беше събрала огромна тълпа от човеци. Вдигнали пачки с пари в ръцете си, те плащаха вход за мелницата, а след това тичайки се втурваха вътре в нея. Това ме учуди, понеже все още не знаех какво щяха да вършат човеците в мелницата. Но ето, че Исус вдигна ръката Си и посочи напред, като ми казваше:
“Нека сега да те заведа, за да видиш най-уродливите и проклети дела, на които са способни човеците, отстъпили от Бога и пристъпили към дявола…”
След тези думи Господ ме прегърна с ръката Си и ме пренесе над големите води пред самото здание на мелницата. А след това Той отвори врата, като ми казваше:
“Влез и гледай! Защото ще разбереш всичко…”
Братко мой! Очите ми виждаха едно твърде голямо воденично колело, което се въртеше бясно. Край самото колело имаше улеи, в които да се събира смляно брашно. Но по-страшното от колелото бяха човеците, които го наобикаляха. Защото те изваждаха торби с жито, което хвърляха върху въртящия се камък. А след това, докоснали въртящото се колело със собствените си сърца, викаха със страстни гласове:
“Дай ни кариера, бизнес и власт, господи! Нека да се намерим доктринални пред теб! Нека да печелим, нека да се издигаме, нека да управляваме!”
След тия думи те още повече натискаха сърцата си във въртящия се воденичен камък, тъй щото ушите ми започнаха да дочуват грозен шум от непрекъснато триене и смилане. А тогава Исус вдигна ръката Си и посочи към сърцата им, като ми казваше:
“Виж какво се случва с написаното Ми Име върху плочите на тия човеци! Виж каква е сетнината на Името Исус, когато започне да го престъргва камъкът на съблазънта…”
Погледнах към надписа и тогава с ужас забелязах, че той избледняваше при всяко докосване на сърцето до воденичния камък. Но човеците не се отказваха, понеже бяха твърде много амбицирани за смилането на житото си. Те веднъж вече си бяха платили вход за мелницата, и затова не бързаха да излязат, докато не смелят всичкото си жито. Така, загребвайки от торбите си и хвърляйки ново жито, те отново докосваха сърцата си до бясно въртящия се камък, като казваха:
“Още искаме, господи! Още, и още, и още! С толкова брашно ни чака прекрасна кариера и бързо издигане в църковната йерархия! О, алелуя!”
И колкото повече човеците докосваха камъка на съблазънта, толкова повече надписът с Името Исус избледняваше, докато накрая той съвсем изчезна. От самата гледка сърцето ми посърна, а Лицето на Исус се покри от Гняв. И ето, че Той със страшен Глас ме запита:
“Изличиха ли Името Ми от сърцата си тия наемници? И смляха ли Словото Ми с камъка на съблазънта?”
“О, Исусе! Страшно е да се гледа това! Та тия човеци съвсем са се отрекли от Тебе. Те търсят църковна кариера, църковен бизнес и църковна власт. Те са дошли при реката Ефрат, задвижвана от духа на Антихриста, за да станат негови угодници и съблазнители. Та ето, дори брашното, което прибират в торбите си, вече не е чисто, но е примесено с каменния прах от триенето и така е омърсено и покварено. А от Името Ти в сърцата им не е останала и следа. Те вече са го изличили върху плочите си и така нямат никакъв дял с Тебе…”
“Нещо повече, момчето Ми! И сега ти казвам, че както младенецът, който се ражда от утробата на майката има пъпна връв с майчиния организъм, така и онези, върху чиито сърца е написано Името Исус, имат постоянна духовна връзка с Книгата на Живота. Тъй щото каквото вършат за Мен на земята, Святият Дух го записва и на небесата. И ако някой утвърждава Името Ми на земята, утвърждава го на небесата. Но ако друг изличава Името Ми на земята, изличава го на небесата. Затова нека те въздигна горе и да видиш какво се случва в Книгата на Живота, за да свидетелстваш на всичките Ми братя и сестри…”
След тези Свои думи Господ ме въздигна от ужасното и проклето място към висините на Сион. И ето, че аз пристъпих след Исус в Божието Светилище. А Той, като разтвори Книгата на Живота пред сърцето ми, посочи я с ръка, като ми казваше:
“Ела и гледай, момчето Ми! Ела и виж как едни надписи се утвърждават, други избледняват, а трети се изличават…”
С огромно вълнение погледнах към Книгата на Живота. И ето, че очите ми видяха стотици и хиляди имена, които бяха като живи. Едни се вдълбочаваха, втори избледняваха, а трети се изличаваха. Но за разлика от първите и вторите, които все така оставаха в Книгата, веднъж изличени третите никога повече не се появяваха. Затова аз попитах Исус:
“Какво става с тези имена, които се изличават, Господи? Защо те никога повече не се връщат в Книгата на Живота?”
В отговор Господ ми проговори, като казваше:
“Няма как вече да се върнат! Защото за тия човеци, съгрешавали самоволно и изличили Името Ми, идва съдбата от Огъня на Божието Негодувание. Съдба, която Апостолът Ми е записал в посланието си:
“Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците…” (Евреи 10:26-27)
Последните думи на Исус съвсем съкрушиха сърцето ми. И аз, навел главата си пред Него, събрах всичката си възможна вяра и любов, като Му казвах:
“Моля Те, Исусе! Опази сърцата на всичките Си чеда от Вавилонската съблазън! Раздели пътищата на нечестивите от нашите пътища и събранията на нечестивите от нашите събрания. Защото едва сега сърцето ми позна колко голямо и страшно е Божието Негодувание. То задвижва неизменими и необратими съдби. Понеже Отец е, Който е допуснал духът на Антихрист да завлича и съблазнява всичките човеци, които нямат непоколебим дух за Него…”
В отговор на думите ми Господ ме възправи на нозете ми. А след това започна да ми говори, като казваше:
“Както веднъж го рекох, така отново повтарям на теб и на цялата Си Църква, че Огънят на Негодуванието днес не пада така, щото всички да го видят, но пада така, щото да го видят разумните, а никой от нечестивите да не го усети, нито да проумее, че е станал предмет на Божия Гняв. Затова в края на тази Свята пророческа книга казвам на всички ви:
Възкачете се при Мен на Хълма и станете Жертви за Божието Свято дело! Защото измежду многото имена в Книгата на Живота, тия на Жертвите са най-дълбоки, понеже целият им живот е станал Исус! Възкачете се при Мен на Хълма и не се плашете от водите на Поруганието, но пребъдвайте в страх и трепет пред Отца Ми поради Огъня на Негодуванието. Възкачете се при Мен на Хълма и оставете нечестивите да вършат нечестието си, без да се взирате в делата им. Защото има Един, Който твърде внимателно се взира в делата им и с Огъня на Негодуванието Си определя сетнината им.
Който изпълни Призива Ми и научи така човеците, той няма да отпадне довека! Който не изпълни Призива Ми, и не научи така човеците, то името на такъв в Книгата на Живота избледнява и съвсем скоро ще стигне до изчезване!
Ето, изявих ви псалома на Поруганието и Негодуванието! В него е съдбата на Жертвите и в него са съдбите на нечестивите! И Оня, Който иде скоро, за сетен път ви предупреди чрез пророка Си!
Блажени всички, които Го чакат!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Leave a Reply