4. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗАПУСТЕНИЕТО НА ЖИЛИЩАТА И ШАТРИТЕ
“Жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее. Защото те гонят онзи, когото Ти Си поразил, и говорят за болката на ония, които Ти Си наранил…” (Псалом 69:25-26)
Братко мой! Верни ми приятелю!
Искам да отвориш сърцето си за всичко, което Господ Исус ще ти даде чрез пророческите видения в тази книга. Защото ако и да получих много от Него през всичките години на моето слугуване, пак ти казвам, че всеки път стоя пред Исус така, както ученик стои пред Учителя си. Понеже в Неговите думи аз намирам всичката божественост и пълнота, всичката мъдрост и всичкият разум, нужни на човешките сърца. И както в много други видения, давани ми от Спасителя, така и в това аз преживях ново проглеждане. Понеже Исус ми показа не само съдбите на Божия Гняв, който постига нечестивите, но и нашето спасително въздигане и стоене в Святия Дух.
Както виждаш от заглавието, наистина ще стане дума за запустяването на жилища и шатри. И нека никой не те кара да мислиш, че Господ ще говори за земни къщи или палатки. Не! Словото на Бога е Дух! Затова и самите жилища и шатри, които Исус разкри на сърцето ми, също бяха духовни. Но нека сега да ти предам думите, които Господ проговори на сърцето ми преди самото видение. Ето какво ми каза Той:
“Виждаш ли как в стиховете на псалома се говори за жилища и шатри? Как мислиш тогава, Стефане? Какво различава жилищата от шатрите?”
“О, Исусе! Аз виждам, че жилището е нещо трайно и утвърдено. То е домът, който има основа, стаи, покрив. Докато шатрите са по-скоро необходимата принадлежност за тия, които пътуват и не се задържат дълго на едно място. Тъй щото самите шатри ги виждам като палатки, опънати на място за почивка по пътя, на който вървим…”
“Точно така е, момчето Ми. Тая разлика наистина правилно си я видял. Кажи Ми тогава:
Моите люде от жилища ли имат нужда или от шатри?”
“Господи мой! Аз вярвам, че те имат нужда от жилища. Понеже жилището непременно би било обиталището, което всеки от нас е сторил на Отца, на Теб и на Святия Дух, за да се сбъднат Твоите думи, с които ни казваш:
“Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него…” (Йоан 14:23)
“Точно така е, момчето Ми. Жилището наистина е обиталището на Троицата в сърцето на човека. Но Аз сега отново искам да помислиш за шатрите. Защото Господ, Който живее в сърцето, обича да ходи и да пребъдва нависоко по планинските хълмове. И ако Той те призове да Го последваш с вяра, то и ти би отишъл след Него. Така ли е?”
“Точно така е, Исусе! И Твоето прекрасно водителство, с което ме посещаваше, много пъти ме въздигаше на Святия Ти Хълм…”
“Нека тогава да ти припомня една случка от Евангелието. За да я видиш в Дух и Истина и като такава да я засвидетелстваш на Моята Църква. Защото без да ти покажа тази случка, Аз няма как да ти изявя Божието Негодувание срещу нечестивите…”
След тези Свои думи Господ ме прегърна и въздигна със Себе Си. Така двамата с Него полетяхме към една висока планина, като стигнахме до самия й връх. И ето, че тогава Исус се отдели от мен, като ми казваше:
“Гледай, Стефане! Защото сега Аз ще стана част от видението, което се разкрива на високата планина. А ти не пропускай нищо от онова, което ще видиш…”
Ето, че Исус се отдели от мен, като слезе няколко крачки под върха на планината. Така забелязах, че край Него се появиха трима от учениците Му и това бяха Яков, Петър и Йоан. Точно в този миг Исус вдигна качулката на мантията Си и покри с нея главата Си. А тогава цялата Му осанка заблестя от светли Небесни лъчи. Докато гледах с възхищение на видението, над планината и досами главата ми, се спусна Облакът на Божията Слава. И от него, покрити с Небесна Светлина, се появиха пророк Моисей и пророк Илия. Слезли от облака и тръгнали по планинската пътека, двамата пророци се приближиха до Исус и започнаха да разговарят с Него. А самата гледка – чудна и страшна – накара учениците на Господ да коленичат. Тогава Петър отвори устата си и проговори на Исус, казвайки:
“Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия…” (Марк 9:5)
Думите му накараха Исус да се усмихне, а двамата пророци сърдечно да се разсмеят… Точно в тоя миг Господ се отдели от видението и го прекрати. А след това се приближи при мен и започна да ми говори, като казваше:
“Няколко пъти Аз съм давал това видение на сърцето ти. И всеки път ти си научавал нещо ново от Моето Преображение.
Кажи Ми тогава! Какви бяха тези думи на Петър? Какво беше това предложение от негова страна? Защо той каза, че е добре за него да е с Мен във високото? И защо поиска да направи три шатри?”
“О, Исусе! Петър едва ли е знаел колко кратък ще е мигът на Преображението Ти. И видял всичката Твоя Светлина и Слава, както и Светлината и Славата на Моисей и Илия, той е пожелал с цялото си сърце да направи три нови обиталища. Едно за Теб. Едно за Моисея и едно за Илия…”
“А не беше ли Петър първият, който направи и жилище за Троицата? Не каза ли той пръв сред всичките за Мене:
“Ти Си Христос, Син на живия Бог…” (Матея 16:16)
И не му ли отговорих тогава:
“Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата…” (Матея 16:17)
Сега разбираш ли, че първият, който направи в сърцето си жилище за Мене, отново беше първият, който поиска да направи и шатра за Мен, Моисея и Илия? Но колцина са човеците, които са разбрали, че ако жилището подобава на всичките човеци, в които има вяра, то шатрата подобава само на духовно издигнатите, духовно извисените и духовно просветените човеци? Сиреч – на тия, които духовно са преживели пълното Преображение на Сина.
Сега разбираш ли кои човеци биха били готови да направят шатри за Мен, Моисея и Илия?”
“Да, Исусе! Сега напълно разбрах думите Ти. Защото това непременно биха били човеците, които Ти днес посещаваш и издигаш с Божия Пророчески Дух. С Духа и Силата на Илия и с Духа и Силата на Моисея! Защото пророческите Ти думи са извисяващи думи и пророческите Ти видения – издигащи видения. Да, чудни мой Господи! На Тебе, на Моисея и на Илия наистина подобават шатри! Защото Моисей и Илия стоят отдясно и отляво на Отца, а Ти стоиш в Самото Сърце на Отца!”
“Иди тогава и кажи на Моите братя и сестри, че днес има един последен празник на Шатроразпъването. Празник, в който посетените от Божия Пророчески Дух ще разпънат шатри за Мен, Моисея и Илия! Защото това ще са човеците, които ще се съберат на Господния Хълм, за да блестят като Светлина на света и като последно поколение на Божия Пророчески Дух.
А сега нека вече да те върна на Божието Огнено Негодувание срещу нечестивите, което се открива в стиховете:
“Жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее. Защото те гонят онзи, когото Ти Си поразил, и говорят за болката на ония, които Ти Си наранил…” [ (Псалом 69:25-26)]
Как разбираш ти тези страшни стихове? И каква е съдбата, която се открива в тях?”
“О, Исусе! Аз виждам в тези стихове сетнината на всички, които са решили да участват в умноженото беззаконие, довело до отстъпление от Твоя Завет и от Твоето учение. Защото да запустее жилището, ще рече Троицата да напусне оскверненото обиталище, и наместо Нея да дойде запустителят, който е духът на Антихрист. Защото именно той е духът, за когото е писано, че идва да запустява…”
“А тоя дух, освен че запустява, не се ли явява и като лъжепророк на последното време? Сега разбираш ли, че не само жилищата ще запустеят, но и в шатрите няма да има кой да живее? Защото ако някой пусне в сърцето си заблудата на лъжепророка, той никога вече няма да приеме пратениците на Божия Пророчески Дух. Но ти виж най-сетне и причината на Божия Гняв, който се отприщва против нечестивите. Каква е тя?”
“О, Исусе! Стиховете на псалома твърде ясно я посочват:
“Защото те гонят онзи, когото Ти Си поразил, и говорят за болката на ония, които Ти Си наранил…” (Псалом 69:25-26)
“Помисли тогава! Не те ли разсече Господ с Меча Си, за да Му бъдеш жертвен юнец? Не поразих ли душата ти, та напълно да се отречеш от себе си? Не те ли предадох на омраза и бичуване? Не те ли подложих на нараняване и опозоряване?”
“О, Господи мой! Ти Си имал причина да сториш всичко това и аз няма да възроптая. Понеже още в началото ми каза, че много ще пострадам за Тебе. И аз знаех, че докато някой стои в пролома Ти и тъмницата Ти, то такъв ще събере всичките съпротивления и злини, докато се спасяват, докато проглеждат и докато се издигнат докоснатите от Тебе…”
“А защо тогава нечестивите гонеха теб и никак не видяха, че си съсечен юнец? Защо не смириха сърцата си, а се съблазниха, че не те издигнах така, както дяволът издига златните си идоли?
Нека ти кажа защо! Нека и те чуят защо! Нека и цялата Ми Църква чуе защо! Защото Сам Отец Ми те посочи да Му бъдеш пророк и да приемеш Образ на слуга! Като един, който се заробва за мнозината, и потъва долу, докато те се издигат горе!
Ето така ти стана за знамение и предвещание против Вавилон, в който лъжепророците не са слуги, но царе, и не потъват долу, но са високопоставени горе. Ето тоя Образ гонеха гонителите ти! Ето тоя Образ смущава сънищата им и не дава покой на нечистите им съвести! Ето тоя Образ ги направи да избезумеят, тъй че жилищата им да запустеят и в шатрите им да няма кой да живее.
Затова казвам на всички нечестиви, които десет години нечестиво мъдруваха и никак не разбраха, че Бог повели празникът на Шатроразпъването да почне от България!
Аз съм против вас, нечестиви! Понеже гонехте слуга, когото направих жертвен юнец и благоухание пред Престола на Отца Ми! Затова и жилищата ви запустяха и Троицата вече не живее във вас!
Аз съм против вас, безумни и проклети! Понеже отхвърлихте пророк в Духа и Силата на Илия и в Духа и Силата на Моисея, когото Отец Ми направи приносител на Наследника на Завета! И като се успокоявахте измамно със златните идоли на Вавилон, съвсем помрачихте сърцата си. Затова и шатрите ви запустяха и в тях отсега и довека ще живее лъжепророкът, който е духът на Антихриста.
А на всички Мои, които се въздигнаха със Словото на Божия Пророчески Дух, казвам:
Пазете жилищата си, в които Аз, Отец Ми и Святият Дух сме направили обиталища. За да бъдете не вярващи, но Верни и Любящи! Пазете и шатрите си, в които положих пророческите Си видения, когато ви въздигнах на високата планина и ви дадох да познаете Преображението Ми. Защото за Словото и Светлината в тези шатри слугата Ми плати твърде скъпа цена, като стана жертвен юнец пред Престола на Отца Ми! Защото твърде скоро Човешкият Син ще дойде в Облак със Сила и голяма Слава! И онези, които се намерят в шатрите си на Господния Хълм, ще възлязат на Небето! Святи, както Той е Свят, и чисти, както Той е чист!”