3. ВИДЕНИЕТО С ПОМРАЧЕНИЕТО НА ОЧИТЕ

“Да се помрачат очите им та да не видят; и чреслата им направи непрестанно да се тресат…” (Псалом 69:23)

Миеш ли очите си, братко мой?
Наплискваш ли с вода лицето си, когато станеш от сън?
Зная, че ще отговориш утвърдително, понеже това е най-естественото нещо, което човек би направил, когато се събуди от сън. Нека тогава да ти кажа, че е време всички да се събудим от илюзиите, на които сме робували и от заблудите, които сме приемали за истина. И като се събудим – да наплискаме очите си с Живата Вода на Святия Дух. Понеже колкото повече този свят върви към края си, толкова повече човеци ще занемарят сърцата си и ще се оставят да бъдат водени от погледа на лукавия.
Аз нямам за цел да те убеждавам в неща, които и ти самият вече си разбрал и проумял. Аз нямам за цел да ти казвам, че светът пред кожените седалки на луксозния “Мерцедес” изглежда по-различно от светът пред боклуджийската кофа и пред кашона на просяка в някой подлез.
Но именно тук искам да те попитам:
Защо за богатите светът е един, а за бедните друг? Защо едните го виждат като рай, а другите като ад? Защо на едните битието се усмихва, а други гледа със свъсено и мрачно лице?
Аз няма да престана да се моля със сълзи на очи за всичките си братя сиромаси. Аз няма да престана да ги обичам. И колкото по-жестока е прегръдката на мизерията, от която са сграбчени, толкова повече ще благославям Господа, че им е запазил прекрасна сетнина и жадувано блаженство. Ето затова те моля, след като наплискаш очите си, да седнеш и да прочетеш видението в тази глава с всичкото смирение на сърцето си и с всичката си вяра в Бога. Защото в Неговата ръка има съдби на божествен и пламенен Гняв, с който Той ще въздаде на съблазнителите и нечестивите. И втората от съдбите на Божието Негодувание, която се открива в шестдесет и девети псалом, е показана в думите:
“Да се помрачат очите им та да не видят; и чреслата им направи непрестанно да се тресат…” (Псалом 69:23)
Ти знаеш ли що ще рече това нечии очи да бъдат помрачени?
Това значи през зениците на тези очи никога повече да не влезе и искрица Божия Светлина, но те да бъдат всякога в мрак и тъмнина. С мрак да лягат, мрак да сънуват и с мрак да стават.
Аз зная, че колкото до плътската представа, ти би ми посочил някой сляп човек, който тропа с тояжката си и опипва с пръсти предметите около него. Но не за плътска представа ще ти говори видението, което имах от Исус. Защото Той отново беше до мен и ми проговори, като казваше:
“Помниш ли знамението с камъните на Сатана от предишното видение?”
“Да, Исусе! То все още стои пред очите ми. Понеже от самите камъни, които дяволът предложи на човеците като хляб, излязоха змии, които нападнаха на сърцата им…”
“Кажи Ми тогава с какво е опасна една змия? И какво кара човеците да се страхуват от нея?”
“О, Господи мой! Като зная, че повечето змии са отровни, то си мисля, че именно отровата им кара човеците да се страхуват. Понеже ако бъдат ухапани и отровени, човеците ще умрат…”
“Тръгни тогава след Мен. За да видиш в какво е силна отровата на старовременната змия, която е дявол и Сатана. Понеже отново ще те заведа в пустинята, където бяхме…”
След тези Свои думи Исус протегна ръката Си и докосна главата ми, тъй щото пред очите ми отново се появи дяволската пустиня. Така аз отново видях камъните на дявола, пръснати по самите пясъци. И ето, че моят Господ се наведе и вдигна един от камъните. А след това го погледна с твърде остър поглед и устните Му изрекоха слово против камъка, казвайки му:
“Разтвори се, хляб на нечестие! И нека змията изпълзи от сърцевината ти…”
Думите на Исус направиха камъкът да се разцепи в дланта Му. И ето, че в средата на камъка се гърчеше змия, свита на кълбо. Това накара Спасителят да я погледне с божествено презрение и погнуса. А след това, като я хвана здраво с пръстите Си, наведе я над разцепения камък, като й заповяда:
“Изплюй отровата си, изчадие на лукавия! Изплюй всичката си отрова върху камъка, в който си била скрита!”
В следващия миг Господ толкова силно стисна главата на змията, щото очите й се изцъклиха и щяха да изскочат от орбитите си. И тя, разтворила челюстта си, и щръкналия навън отровен зъб, започна да изсипва отровата си върху самия камък. А когато всичката й отрова се изсипа върху камъка, Исус я хвърли настрани и тя побягна да се скрие в пясъците. Едва тогава Господ ми даде знак да се приближа, като ми казваше:
“Ела и гледай какво ще се случи с отровата на змията. Защото искам да разбереш и проумееш всичко, за да го запишеш и предадеш на братята и сестрите Ми…”
С голямо вълнение аз се приближих и коленичих до Исус, като наблюдавах отровата, изплюта върху камъка. Тогава с учудване забелязах, че отровата започна да се променя. Тя видимо кристализира и малката локвичка се събираше във вид на кръгло стъкълце, подобно на лупа. А когато процесът завърши, аз вече виждах стъклена лупа или по-скоро – леща, каквато по принцип се слага върху зениците на човеците, които се нуждаят от корекция на зрението, било късогледство или далекогледство. Това ме накара с удивление да попитам Господ:
“Какво ми даваш да видя, Исусе? Каква е тази трансформация, която се случи с отровата на змията?”
В отговор Спасителят ми проговори с твърде сериозен Глас, като ми казваше:
“Тая трансформация на змийската отрова се случва във всяко сърце, което приеме камъните на дявола за хляб и лъжите му за истина. Защото сега виждаш лещата, която князът на света полага върху всяко сърце, което му е предадено за пълно помрачаване и ослепяване. Разбираш ли това? Разбираш ли, че както има очи за погледа на плътта, така има и око за погледа на сърцето? И ако погледът на нечие сърце бъде покрит с тая леща на лукавия, то човекът ще гледа на света през изкривеното съзнание и лудост на самия княз на мрака. Ето такава леща сложи някога и Ева върху сърцето си. За да види дървото за познаване на Добро и Зло по друг, неистински начин. Защото, излязла изсред градинските дървета, змията изплю отровата си и пред нея. А Аз сега заповядах това знамение пред очите ти, за да видиш, че отровата на дявола всякога се превръща в измамлив поглед за човешките сърца. Така непременно би разбрал каква е втората от съдбите на Божието Негодувание против нечестивите. Защото това е съдбата, която се открива в стиховете:
“Да се помрачат очите им та да не видят; и чреслата им направи непрестанно да се тресат…” (Псалом 69:23) 
Как мислиш тогава? В какво се състои самото помрачаване от тая леща на лукавия?”
“О, Исусе! Аз мисля, че ако някой погледне през нея, то той би видял ужасен мрак и тъмнина. Всъщност – такъв човек би бил сляп…”
Думите ми накараха Исус да се разсмее, а след това да ми каже:
“Толкова наивен ли ти изглежда дяволът? Та нали, ако някой би видял тъмнина през лещата му, то той скоро би побягнал от нея и би я изхвърлил от сърцето си? Не, момчето Ми! През тая леща не се вижда ужасен мрак и тъмнина. И ако тя отразява изкривеното съзнание и лудост на Сатана, то имай вярата да си представиш, че зад тая леща не Отец Ми, но Сатана е бог. И не на Небето, но на земята е Раят. Но за свидетелство на Моята Църква Аз само за миг ще поставя лещата пред сърцето ти. За да видиш светът такъв, какъвто Луцифер го подарява на човеците, които му се поклонят и проповядват лъжеучението му…”
След тези Свои думи Исус здраво ме прегърна, като положи десницата Си върху сърцето ми. И понеже аз много се уплаших, Той с утешителен Глас отново ми каза:
“Не се страхувай! Аз те пазя и няма да допусна ослепяването на Сатана да порази сърцето ти. Но ти трябва да видиш това. Защото много Мои братя и сестри умират поради нямане знание и разум…”
Думите на Господ ме накараха да се отпусна върху Лоното Му. А тогава Той взе лещата в ръката Си и я постави върху сърцето ми…
Братко мой!
Едва сега в пълна степен разбирах и проумявах, че Сатана наистина е Божий противник, който няма да бъде победен и поразен от плът и кръв. Понеже всичката човешка сила би се стопила в нас и ние всички бихме паднали от ослепяването му, ако не е Господ да ни държи и пази. Защото лещата, която Исус сложи пред сърцето ми, беше същата, която и дяволът сложи пред Неговото Сърце, когато Му показваше всичките богатства и цялата слава на света, който му е предаден.
Аз виждах златен трон, на който Сатана седеше като бог. Озарен от великолепие и заобиколен от хиляди по хиляди поклонници, дяволът никак не изглеждаше дявол. От сърцето му струеше запленяваща добродетелност и невероятна красота. Протегнал ръцете си, той беше готов да дарява щастие и благоденствие на всеки, който го призове и приеме в сърцето си. В подножието му се усмихваха и смееха мъже и жени, облечени в бели хитони. И никакъв видим белег не можеше да подскаже на хипнотизирания, че нещата, които вижда са само привидни.
Всъщност – цялата гледка пленяваше с един най-натрапчив факт:
През призмата на дявола липсваше Злото.
Нямаше мизерия, болести, нещастие. Нямаше войни, катастрофи и разрушения. Всичко беше твърде прекрасно, твърде чудно и красиво, твърде пленително, за да бъде истина. Но една част от мен, сиреч, плътското ми естество, беше подложена на такова засеняване, щото без прегръдката на Исус аз едва ли бих издържал. Така дойде миг, когато самите очи на дявола се срещнаха през лещата със собственото ми сърце. И аз трябваше да призная, че измамата му беше не просто изкусна, но перфектна. Защото с глас от преливаща благост и добронамереност Сатана ми проговори, казвайки:
“На теб ще дам всичкото изобилие и щастие на света, ако ми се поклониш и ме изповядаш за господ и бог!”
Знамението на лещата беше повече от страшно. И докато се опитах да извъртя главата си от пленителния образ на дявола, Господ сам премахна лещата от сърцето ми. А след това ме попита:
“Какво видя? Мрак и тъмнина ли? Ужас и страдание ли? Злини и проклятия ли?”
“О, Исусе! Нищо подобно не видях. Видях една пленяваща картина на благоденствие и щастие, в която липсваше Злото. Всъщност – с мъка трябва да Ти призная, че една част от мене харесваше онова, което вижда. Защото то не беше Зло, но бяха земни блага и радости, които не са чужди на никой човек…”
“Зная това, момчето Ми. Но ето тук змията е в стихията си. Защото, пленявайки човеците с благата на лукавството си, тя ги лишава от възможността да видят Злото и да се опомнят. А тогава настъпва абсолютното помрачение в измамените и съблазнените. Защото те в пълна степен приемат изкривеното съзнание и лудост на Сатана за свой собствен мироглед и за своя сърдечна нагласа.
Сега разбираш ли защо угодните на дявола не могат да видят Злото, но светът им се струва рай? Сега разбират ли Моите, че лещата на змията върху сърцето е възможно най-големият Гняв и Божие Негодувание, които постигат блудните и извратените? Защото до края на живота си те вече са обречени да гледат на дявола, като на бог, и на нечестивия и мръсен свят, като на рай.
Чреслата на такива непрестанно ще се тресат, понеже дяволът ще ги води от корист на корист, и от възхищение на възхищение. От радост на радост, и от щастие на щастие. За да изгребат с пълни шепи дела си и да приемат всичката щедрост на лукавия, след като са му продали душите си и сърцата си.
Ето, казвам на всичките Божии чеда, че както Аз удържах на дяволското изкушение в пустинята, така трябва да издържите и вие. Без значение колко много биха ви болели сърцата, когато очите ви гледат онова, което нямате и устните ви въздишат поради онова, от което сте лишени. Защото всяко нещо си има цена! И за цената на всеки рай се плаща в ада! Цената за рая на Сатана се плаща в ада на Сатана! И цената за Раят на Отца се заплаща в ада на земята!
Защото докато проповядвате Моето Спасение и наричате дявола “дявол” животът ви ще стане ад от гонения и поругание. Ад, който трябва да претърпите, докато другите се наслаждават на рая си. Ад, който ще ви донесе много сълзи и плач, но със сълзите и плача – едно непрестанно измиване на очите и сърцето. За да виждате нещата, които се различават и да бъдете виждащи сред слепите, и слепи сред виждащите! И така да бъдете изпълнители на Святите думи на Апостола Ми, който писа:
“Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, – за тия, невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса). Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово…” (II Коринтяни 4:3-6)