2. ВИДЕНИЕТО С ПРИМКАТА НА ТРАПЕЗАТА

“Трапезата им пред тях нека им стане примка, и когато са на мир нека стане клопка…” (Псалом 69:22)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Разбираш ли последните думи на Господ Исус от предишната глава? И проумяваш ли, че Божият Гняв е твърде велик, за да изглежда като човешкия? Нека ти кажа, че преди началото на това видение, аз с голяма ревност посочих на Исус не едно и две нечестиви дела, с които дяволски съблазнители съсипват църквите в България. И тогава Го попитах:
“Защо не накажеш тия съблазнители, Господи? Защо не искаш да им въздадеш за злото, което вършат с такова усърдие?”
А тогава Господ ми отговори, казвайки:
“Аз наказвам онези, които любя! И бичувам всеки син, когото приемам в Царството Си! Как тогава ти Ме призоваваш и Ме молиш да накажа човеци, които не Ме любят, но са Ме отхвърлили като блудници от сърцата си?
Не разбираш ли, че наказанието е най-голямата възможна Милост, която Аз бих показал към престъпниците? Но когато тези човеци не просто са престъпили Божия Закон, а вече се подвизават в същинското беззаконие на дявола, то тогава такива се оставят за времето на съд. Понеже са с прегоряли съвести и никое Божие привременно наказание не би ги довело до покаяние.
Точно за такива Словото Ми казва:
“Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват…” (Евреи 6:4-6)
Сега разбираш ли, че липсата на привременно наказание е възможно най-големият Божий Гняв, който някой би натрупал против себе си? А такива днес са мнозина. И ето затова Отец Ми им се гневи, като ги оставя да получат сетнината на беззаконието си. Но ти помисли и Ми кажи:
Би ли наказал чедата си, ако си ги извел на излет в планината и те неразумно играят досами дълбоката пропаст? Би ли подскочило сърцето ти, ако само за миг си представиш, че те се подхлъзнат и паднат в нея?”
“О, Исусе! Аз съвсем бих отпаднал при подобна гледка. Но тогава строго бих смъмрил и наказал децата си, защото ги любя и не искам да ги сполети нещо лошо…”
“Ето така и Отец Ми строго смъмря и наказва чедата, които са Му мили. Защото ги люби и не иска да полетят в пропастта на дявола. Но ако някои човеци откажат родството си с Отца и с примера на делата си Му кажат:
“Не искаме Твоите блаженства горе, а предпочитаме дяволските користи долу!”
…то тогава Отец Ми ще ги изобличи веднъж и дваж и ще ги призове да не вършат това проклето зло. И ако ония човеци не Го послушат в сърцата си, а продължат самоволно и усърдно да вършат злото си, то те сами вече са престанали да бъдат Негови чеда и Отец е престанал да бъде техен Небесен Баща. Тогава Личният Му Гняв ще ги остави, за да намерят сетнината на падението си и да паднат в пропастта. Понеже не ги е препънал някой друг, но те сами са се препънали, като са знаели Истината, а са предпочели лъжата. Понеже не ги е залъгал неприятелят, но те сами са се залъгали и повлекли от собствената си страст и похот.
Сега разбираш ли кога Божият Гняв става твърде страшен?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че Божият Гняв е толкова по-страшен, колкото по-малко прилича на гняв! И стиховете на един от псалмите ясно говорят това на сърцето ми:
“Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят. Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Йеова, направих прибежището си, за да възгласявам всичките Твои дела…” (Псалом 73:27-28)
“Нека се приближат тогава при Мене всичките Божии чеда. И да направят в сърцата си прибежище за Моите думи и видения. Защото сега ще ти дам да възгласиш първата от съдбите на Божието Негодувание. Тая съдба за нечестивите, която се открива в думите на Жертвата, казваща на Отца Ми:
“Трапезата им пред тях нека им стане примка, и когато са на мир нека стане клопка…” (Псалом 69:22) 
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото пред очите ми се разкри видение. Аз виждах богато наредена маса с всякакви лакомства, която беше поставена насред пясъците на голяма пустиня. Около масата бяха насядали неколцина човеци и на лицата им бе изписано не просто удоволствие, но истинско щастие от вида на изобилието, откриващо се пред тях. И ето, че Исус ги посочи, като ми казваше:
“Виждаш ли ги? Именно това са нечестивите, за които говорят стиховете на псалома. Но ти сега гледай как трапезата пред тях непременно ще им стане примка. И как мирът им с дявола ще се превърне в клопка…”
Послушал Исус аз с внимание започнах да наблюдавам човеците около масата. Така, по даден сигнал, те простряха ръцете си и започнаха да ядат от лакомствата. А колкото повече човеците ядяха, толкова по-голям ставаше апетитът им. Така дойде миг, когато масата се изпразни, понеже всичко вече беше опоскано. И ето, че най-дебелият изсред човеците, вдигна ръцете си към Небето. И като се оригна, извика:
“Господи, господи! Давай ни още от благата си! Още, и още, и още…”
Самите думи на човека послужиха като сигнал за самия Сатана. И той, предрешен като светъл ангел, се приближи до масата на човеците. А след това с гальовен глас им каза:
“Да разбирам ли, че угощението ми ви е харесало? Да разбирам ли, че искате още, и още, и още…”
“О, да, господи!” – извика отново дебелият. А след това продължи, като казваше на Сатана:
“Давай ни всякога да ядем и ние всякога ще вършим волята ти…”
Думите на дебелия се харесаха на дявола. И той, като бръкна в мантията си, извади камък в ръката си и го вдигна пред човеците, като им казваше:
“Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста. Готови ли сте вие да ядете не просто хляба ми, но да проповядвате словото ми?”
“Амин, амин!” – закимаха всичките човеци в съгласие с думите му. И ето, че Сатана повторно бръкна в мантията си, като изваждаше още камъни и постави по един пред всеки от човеците, като им казваше:
“Който яде това мое слово, той никога няма да огладнее, но ще се насити с изобилието ми. Яжте, чеда мои! Яжте, яжте, яжте…”
Погледнах с ужас как човеците бяха хипнотизирани от камъните. И те, протегнали ръцете си, ги взеха и започнаха да ги ядат. А в мига, когато който и да е от тях захапваше от камъка си, отсред самия камък се отваряше дупка и изпълзяваше змия, която ловко се шмугваше в устата му и влизаше във вътрешностите му… Ето, че изяли камъните и не усетили змиите на сатанинското лукавство, човеците с възторг се облизаха, като казваха на дявола:
“О, господи! Колко чудно и славно е учението ти! Как да го предадем на ближните? И как да утвърдим братята си в тоя тъй помазан и прекрасен дух?”
На тия техни въпроси дяволът отново гальовно проговори, като им казваше:
“Идете и научете всички, че какъвто съм на Небето, такъв съм и на земята. Каквото имам на Небето, това имам и на земята. И ако някой има от моето на земята, ще го има и на небето. Но ако го няма на земята, няма да го има и на небето. Ето, дадох ви хляба си и ви научих да проповядвате вярата на благоденствието. Разбрахте ли ме?”
“Как няма да те разберем, господи?” – извика с удоволствие дебелият, а след това продължи:
“Не просто те разбрахме, но вече сме готови да проповядваме учението ти и да доведем човеци при тебе, които да те изповядат и да ти се поклонят…”
Последните думи разтеглиха лицето на Сатана в широка усмивка. И той, като вдигна ръцете си и посочи на изток и запад, и на север и юг, отново им каза:
“Ето, аз съм с вас! Идете и занесете учението ми на човеците по целия свят. Вдигнете хлябовете ми, които сега небето ще навали над вас и дайте ги на всички, които са гладни…”
Докато дяволът говореше на човеците, край него започнаха да падат камъни от поднебесните места. Така човеците побързаха да ги съберат в дисагите си и тръгнаха да вършат заповяданото от лукавия. Самото видение беше твърде страшно, тъй щото побързах да попитам Исус:
“О, Господи мой! Не измами ли дяволът тия човеци, като им предложи камъни на трапезата им? И не са ли тия негови камъни същите, с които той Те изкушаваше в пустинята и Ти казваше да ги направиш на хляб?”
“Точно така е, момчето Ми! Камъните наистина са същите. И змиите в камъните са същите. Но ти виж и проумей, че всеки, който участва в подобна трапеза на дявола, слага примка на сърцето си. Понеже бива измамен да проповядва демоничното учение за земен просперитет. Просперитет, който дяволът дава само след един поклон пред него в пустинята. Но ти все още не си видял всичко. Понеже който яде камъните на дявола, то и самото му сърце става каменно. А ти знаеш ли какво е каменното сърце?”
“О, Исусе! Това е сърцето на коравосърдечните човеци. На тия, в които няма нито милост, нито състрадание към хората…”
“Нека тогава пресрещнем дяволските слуги, за да видиш каква ще е обходата им само с двама, в които видят сиромаси…”
След тези Свои думи Господ ме прегърна, тъй щото двамата с Него прелетяхме едно дълго пространство над пясъците. А когато отново стъпихме на горещата земя Исус мигновено се преобрази. Самата Му Небесна мантия се превърна във вехта дрипа, а лицето Му се покри от бръчки на дълбоко страдание, които свидетелстваха за непрестанна мизерия и недоимък. Така, променен до неузнаваемост, Той докосна и мен, като ми казваше:
“Седни и бъди Лазар, както станах Аз. И нека дрехите ти станат дрипи, а всичките ти наранявания за Мене – рани и струпеи…”
След думите на Господ аз се усетих странно, понеже цялото ми тяло се сгърчи под напора на божествените думи, а ръцете и гърбът ми се покриха от кървящи язви и гноясали рани. Стиснал зъби поради страданието, което усещах, аз седнах досами Исус, като се загледах в далечината на пясъците. А там много скоро се появиха проповедниците на просперитета. И тогава Господ ми заповяда, казвайки:
“Протегни ръка! Протегни я с тая надежда, с която просякът желае коричка хляб. Защото и Аз ще я протегна, за да изпитам сърцата на тия, които вече ядоха от камъните в пустинята…”
Ето, че възторжената група съвсем се приближи до нас. И видели мен и Исус, човеците прихнаха да се смеят, като казваха:
“Колко правилно ни говори господ относно тия, които не го познават. Защото сега виждаме именно такива…”
Едва бях дочул част от коментарите им, когато Исус извика с дрезгав и измъчен Глас:
“Милост проявете, люде! Молим ви за къшей хляб! Страдаме от дълго време и скоро нищо не сме яли…”
В отговор на Исусовите думи един от човеците се приближи до нас. И като извърна главата си с погнуса, казваше на останалите:
“Ето нагледното доказателство, че тия не са яли хляба на нашия господ. Но ние нека изпълним волята му и да им дадем от хлябовете, които той ни наспори в пустинята. Така непременно тия биха се обогатили и станали като нас. За да възвестяват учението божие…”
Така човекът бръкна в торбата си и извади два камъка, като ги подаваше на мен и Исус, казвайки:
“Яжте и благославяйте нашия господ! Защото ако не сме ние, съвсем бихте умрели от глад…”
Погледнах към Исус, а Той утвърдително ми кимна да взема камъка в ръката си, както и Той взе другия. Но точно тогава Спасителят поклати недоверчиво главата Си, като казваше на човека:
“Не, господине! Ти явно не си ни разбрал, нито си чул зова на сърцата ни. Ние поискахме да ни дадеш коричка хляб, а не тоя камък…”
Думите на Исус изненадаха човека до пълно удивление. И той, като гледаше камъка в ръката на Господ и в моята ръка, успя само да се обърне към останалите си съдружници и да им каже:
“Тук стана нещо, което не разбирам. Дадох на тия гнусни просяци от хлябовете на нашия господ, а ето, че хлябовете ни се превърнали в камъни. Та как е възможно това? Нали ние ядохме от тях само допреди час?”
Въпросите на човека накараха останалите да се приближат до мен и Исус, а след това да започнат да недоумяват. Но тогава дебелият изсред тях се окопити от учудването, а след това вдигна с досада ръката си, сякаш да измете мен и Исус от присъствието си, като казваше на първия:
“Никак да не вярваш на тия, смърдящите, понеже те ще останат неблагословени от нашия господ довека. Не нашите хлябове са камъни, а техните сърца, понеже са закоравени за учението на нашия господ. И ти затуй си приел измамата им за истина. Но аз на такива ще река:
“Махнете се отпред нас, вие проклети, които нямате дял от бога долу. Понеже така свидетелствате, че нямате дял от бога и горе…”
Тежките и жлъчни думи на дебелия направиха ревността ми мигом да пламне, но острите зеници на Исус ми заповядваха да премълча. А тогава дебелият отново казваше на съдружниците си:
“Да не пускаме съмнение в нас относно доктрината за просперитета, защото това съмнение ще ни стане примка. Наместо това нека извикаме към нашия господ, който щедро дава без да укорява, и той непременно ще ни упъти с мъдростта си…”
Така, отдалечени на няколко метра, човеците започнаха да викат дявола, като му казваха:
“Господи, господи! Скоро ни се яви, за да ни упътиш относно волята си. Понеже хлябовете, които ни даде, едни жалки просяци тук ги виждат като камъни…”
Дочул гласовете на човеците, дяволът отново се яви пред тях. И като извади от мантията си мех с вино, гальовно им казваше:
“Никой никак да не ви смути, нито да отпадат сърцата ви. Но напойте се сега с виното ми и укрепете се. Така всичките ви съмнения непременно ще изчезнат…”
Думите на дявола отново се харесаха на човеците. И те, взели меха от ръката му, го надигаха пред устните си, като пиеха виното му. Това накара Сатана с възторг да им каже:
“Мир ви давам! Моя мир ви давам! Да се не смущават сърцата ви, нито да се боят. Защото аз съм с вас да ви ръководя довека…”
Последните думи на дявола дотолкова амбицираха човеците, щото обърнали се към мен и Исус, те се приближиха до нас. И тогава дебелият ни проговори, казвайки:
“Няма да смутите вярата ми, нещастници. Защото аз имам мир с моя господ. И тоя хляб, който вие видяхте като камък, е учението божие, което ще превъзмогне над всичките други учения …”
След последните си думи дебелият и останалите с него човеци се извърнаха и отдалечиха от нас. А тогава, като хвърлихме камъните в пясъците, Исус ме попита:
“Какво разбра от видението?”
“О, Господи мой! Аз видях пълната реализация на стиховете от шестдесет и девети псалом, които са първата от съдбите на Божието Негодувание:
“Трапезата им пред тях нека им стане примка, и когато са на мир нека стане клопка…” (Псалом 69:22) 
Защото това бяха човеци, за които Божието Царство е ядене и пиене. И те, като призоваха Бог със стомасите си, а не със сърцата си, направиха така, че им се яви самият дявол. А камъните на дявола наистина им станаха примка, понеже змиите на лукавството му влязоха в сърцата им…”
“А какво беше самото лукавство на Сатана?”
“О, Исусе! Това е най-успешната лъжа на дявола, която той е направил да изглежда като истина. Това е лъжеучението му, че Божиите люде получават еднакво съизмерими дялове както на земята долу, така и на Небето горе…”
“А за това ли говори Моето учение? И как Моите биха издържали, ако при тях дойдат човеци и им предложат камъните на пустинята?”
“О, Исусе! Никой от Твоите не бива никога да забравя, че този свят лежи в лукавия и той не е нашият дом. Никой от Твоите не бива да забравя Твоите думи в Евангелието. Защото там Ти не каза, че са блажени ситите долу, понеже ще бъдат сити и горе. Там Ти не каза, че са блажени богатите долу, понеже ще бъдат богати и горе.
Друго прогласи Ти, Исусе! Други бяха думите Ти и друг беше Примерът Ти. Понеже Ти посочи с гняв всичките богаташи и сребролюбци, като им каза:
“Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си. Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете. Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците…” (Лука 6:24:26)
След цитираните от мен стихове Господ се възправи и прие отново божествения Си Лик. И като ме докосна с ръка, тъй щото и аз възвърнах нормалния си изглед, започна да ми говори с твърде строг и сериозен Глас, като ми казваше:
“Тая е първата от съдбите на Божието Огнено Негодувание, с която Отец Ми въздава на нечестивите. В тая съдба трапезата на Сатана става примка за човеците. Примка, за която категорично ви предупредих:
“Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя…” (Лука 21:34-35) 
А когато дяволът докрай затегне примката, той превръща съдбата на човеците в клопка. Тъй щото, яли от камъните му и приели лъжеучението му, човеците пускат в сърцата си змии. А веднъж пили от виното на Вавилон, такива човеци вече никога не изтрезняват, но остават в мир с дявола, когато цялото Небе и всичките Божии слуги и помазаници са във война с него.
Ето такава ще е съдбата на всичките пастори-наемници и на всичките проповедници на измамливия дяволски просперитет.
В ден и час, когато изтлеят, те ще видят душите си в змийската примка на Сатана! В ден и час, когато ги настигне смъртта, розовият рай на пиянството им ще се смени с клопката на страшния ад и вечното осъждение! В ден и час, когато Огънят на Отец Ми пресуши водите на Поруганието, тежките камъни на сатанинската съблазън и лукавство, погълнати от нечестивите, ще завлекат сърцата им далече по-долу. За да се видят очи в очи с лъжеца си, и сърце в сърце с измамника си. В ден и час, когато вратите на Небето се отворят, последният спомен пред сърцата на нечестивите пастори и проповедници на просперитета ще бъде бляскавата мълния от Меч, който ги отсича и отхвърля, за да бъдат омразни и гнусни на Небето довека.
А на всичките Мои люде казвам:
Събирайте си съкровища на Небето и отстранете завинаги сърцата си от камъните на лукавия. Защото той няма друго, което да ви предложи и с което да ви съблазни, освен дял от света, който му е предаден до време. А пуснете ли змия на лукавство в сърцата си, тя ще влезе и изличи едничката капчица драгоценна кръв, с която сте били запечатани за Спасение и Вечен Живот!
Вие няма с какво да си възвърнете тая капчица, ако я изгубите, след като сте я получили! Вие няма откъде да я купите! Тя веднъж се дава, за да бъде пазена и горко на оня, който я изгуби, понеже няма вече откъде да я получи! Няма богатства и користи на земята, с които отново да я придобиете! Затова, застанали твърди против дявола, смутете слугите му и им кажете:
“Не се продаваме и не се предаваме! Дял от тоя свят нямаме и никак не желаем!”
Само така вие ще превъзмогнете над най-силната сатанинска съблазън! За да устоите с Мене и да бъдете Мои довека!”