ОГЪНЯТ НА НЕГОДУВАНИЕТО – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ОГЪНЯ В ЧАСА НА ВЕЧЕРНИЯ ПРИНОС

“Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти Си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето Слово аз сторих всички тия неща. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, Си Бог, и че Ти Си възвърнал сърцата им надире…” [ (III Царе 18:36-37)]

Братко мой! Верни ми приятелю!
Както никой не може да избяга от естествения си образ, даден му от Твореца при рождението му, така в духовен план и аз не мога да избягам от призванието си в Христа Исуса. Защото не човеци, но Бог ме помаза за Негов слуга и пророк, и не човеци, но Сам Христос ме ръкоположи, за да се движа в Духа и Силата на Илия.
Това помазване и ръкополагане не стана с гръмки фрази или с ръкопляскане, нито се случи на някоя бляскава църковна конференция. То не беше записано на видеокасета, нито подкрепено от хартиен документ с нужния подпис и печат. За него моят Господ Исус не поиска специално разрешение от църковните съюзи, нито пък се съобрази с нечестивите религиозни лидери.
Не! Всичко това се случи в небесните места, в Сион и пред Божието Светилище. Тъй щото от мига на избирането ми от Бога, аз да се намеря длъжен и отговорен само пред Него, без да завися от никоя човешка или религиозна власт.
За Вавилонската църковна система, в която всички пастири са като парашутисти, спускани отгоре, и нищо не се случва без одобрението и подписа на височайшите фараони, моето служение за Царя беше обявено за ерес:
“Кой е тоя Главчев? За к’ъв се мисли тоя Главчев?”
Не се учудвай на тия въпроси. Те бяха нормални, защото зад мен не стоеше църква, нито имах подписа на църковен фараон. Още повече, че с примера да давам даром книгите си и да заклеймявам продаването като дело на Сатана, аз станах мъчителен трън за църковните търговци, които не искаха да се разделят с мръсния си бизнес. Всичко това отекна в духовния свят и твърде скоро аз щях да срещна яростната съпротива на всякакви съюзи и църковни пирамиди. Всъщност – случи се това, че аз никак не можах да избягам от Образа, даден ми от Господ Исус Христос. Образ – да бъда Негов слуга в Духа и Силата на Илия. А срещу този Образ всякога има един дух на Езавел, един дух на Ахаав и доволно количество лъжепророци на Ваал.
Както можеш да предполагаш, аз трябваше да извървя път и да платя цена за призванието си от Бога. И подобно на пророк Илия да превърна служението си в Жертва, която да приготвя за Огъня на Отца при вечерния принос. Докато всичко това се случваше през годините и Бог увеличаваше тлъстината на Жертвата с всякакви чудни Небесни видения, аз трябваше да приема в сърцето си Неговото предупреждение, че където има Жертва на слуги в Духа и Силата на Илия, то там ще има и води на нечестие, които трябва да се поругаят с Жертвата. Ти вече разбра какви са водите на нечестието от предишната пророческа книга, но сега моят Господ ще ти даде нови откровения. За да разбереш, че където се увеличават водите на нечестието, там се увеличава и Божият Гняв. Другояче не би могло и да бъде. Не може всички български църкви и пастири да крещят на висок глас, че Стефан Главчев е антихрист и вълк, който завлича овце от стадата им и не признава авторитета им, и това да не отекне в духовния свят и пред самия Престол на Бога и Отца. Всъщност – ако върху Жертвата на пророк Илия се изляха дванадесет бъчви с вода, а всяка бъчва се приеме като година от непрестанно поругаване и угнетяване, то наистина от началото на служението ми за Исус, започнало през 1993 година вече са изминали 12 години. Тоест – Жертвата на служение “Мория” за Небесния Бог и Цар, е приела всичкото възможно поругание, което е трябвало да претърпи. Въпреки, че е възможно изчислението да е от по-късен период, а именно – от първите огнени пророчески книги против търговците в Храма, написани през 1997 година. Това няма някакво особено значение за мен, понеже вече съм приел съдбата си да претърпя всякакво поругание за Исус. Но това има съдбоносно значение за тези, от които дойдоха водите на поруганието ми. Защото тези води не дойдоха от езичниците, които не познават Бога, но от канцелариите на църковната върхушка в България, която анатемоса книгите ми и ме заклейми като лъжепророк и антихрист. А Бог е Бог на точните мерки, ако и не всички да виждаме и познаваме ясно времената и съдбите Му. Затова зная, че има точна година, точен месец и точен ден от месеца, когато Огън от Небето ще падне върху приноса на Жертвата и ще я засвидетелства пред целия свят като угодна на Божието Сърце. А тогава същият този Огън вече ще е пресушил водите на Поруганието и Сам Отец ще е въздал на злите и нечестивите от Пламенния Си Гняв. Затова нека сега ти покажа видението в подножието на планината Кармил, което Исус разкри на сърцето ми. Защото Той отново ми говореше, като казваше:
“Мислите ти за бъчвите с вода наистина са верни. Но Аз ти казвам да запечаташ тая тайна и да не мъдруваш върху нея, понеже е скрита в Божия Суверенитет. А ти Ме последвай, за да видиш нещата, които трябва да предадеш на Църквата Ми. Защото всеки, чийто живот е станал Принос и Жертва за Бога, трябва да укрепи сърцето си с Моите видения и Моите думи.
А сега виж това…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото пред очите ми се разкри видението в подножието на планината Кармил. Аз отново виждах пророк Илия, възправен пред Жертвата и окопа с водите. Край пророка все така стояха хилядите израилтяни и множеството от лъжепророците на Ваал. Но онова, което този път ме изуми, беше тишината. Не се чуваше никакъв глас, нито каквато и да е реакция на онова, което предстоеше. Самата вечер в подножието на Кармил вече слизаше с дрезгавината си, а до ушите ми стигаше само шепота на вятъра в клоните на планинските дървета. Но ето, че точно в тоя миг пророк Илия се наведе до Жертвата и окопа с водите. И като вдигна кожуха си и покри с него главата си, падна на коленете си и простря напред ръцете си, като извика със силен глас:
“Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти Си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето Слово аз сторих всички тия неща. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, Си Бог, и че Ти Си възвърнал сърцата им надире…” (III Царе 18:36-37) 
Докато Илия изговаряше думите си, една от звездите на небосвода заблестя твърде силно. И като започна да се приближава, застана над самия връх на Кармил, обвита в ореол от Светлина. Не беше никак трудно да забележа, че това беше моят Господ Исус. Извадил Меча на Духа от мантията Си, Той го простря към Жертвата на пророка и към окопа с водите. И ето, че огнена мълния от Господния Меч падна върху самите води, като започна да ги пресушава, а те зацвърчаха твърде шумно. А пояждането от мълнията беше толкова яростно и страшно, щото водите дори не съумяваха да се превърнат в пара, та да избягат встрани.
Не! Те просто изчезваха всред Огъня на мълнията, докато се изпразни целият окоп. Едва тогава Огънят нападна на дървата, като ги изпепели мигновено, а накрая той изгори и Жертвата. Това доведе зрителите до страх и трепет, тъй че хилядите паднаха на колената си като един човек, викайки единодушно:
“Йеова, Той е Бог; Йеова, Той е Бог…” (III Царе 18:39)
Докато целият Израил викаше, едно сладко благоухание от Светлина се въздигна от Жертвата нагоре, към върха на Кармил, тъй щото Илия погледна нагоре и видя Господа в Славата Му. А след това, чул Гласа Му в сърцето си, се възправи и свали кожуха от главата си, като извика със страшен глас на израилтяните:
“Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга…” (III Царе 18:40)
Дочуло гласа на Божия пророк, мнозинството вкупом заобиколи лъжепророците на Ваал, тъй че последните дори и не можеха да помислят за бягство. А тогава в самото видение Господ слезе към мен от върха на Кармил. И държащ все така Меча на Духа, Той вече ми казваше:
“Разбра ли видението Ми? И проумя ли какъв беше Пътят на Божия Пламенен Гняв?”
“О, Исусе! Аз видях как Ти застана на върха на Кармил и простря Меча Си надолу. А тогава огнената мълния от Меча Ти пояде водите в окопа, а след това наръча с дървата и накрая – самата Жертва…”
“Значи, както сам си забелязал, Огънят първом облиза водите в окопа. Така ли е!”
“Да, Господи мой! Така е!”
“А защо Огънят първом нападна на водите? Защо не си взе Жертвата, а водите да остави незасегнати от мълнията му?”
“О, Исусе! Та нали тези води всякога са дразнели Лицето на Бога и Отца и са натрупвали Гнева на Сърцето Му? И как Ти в тоя миг няма да Си спомниш на какво презрение и поругание е бил подложен пророкът Ти Илия от Езавелините лъжепророци? Как няма да Си спомниш, че очакването на Жертвата към Тебе е било именно писаното:
“Излей на тях негодуванието Си; и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне…” (Псалом 69:24) 
“Разбира се, че ще Си спомня, момчето Ми. И ето затова сега ти дадох видението при планината Кармил. За да бъде то свидетелство на цялата Ми Църква, че във времето на Божието Негодувание Огънят първом ще нападне водите на нечестието и чак след това ще приеме Жертвата. Защото Жертвата трябва да се възкачи в Небето с Дух на радост и тържество.
А каква по-голяма радост и по-голямо тържество за Жертвата от тия – да види Божието въздаяние и гняв срещу всичките хулители, насилници и лицемери, които са искали да я съкрушат с водите на нечестието? Каква по-голяма радост и какво по-голямо тържество от тия – Господ в пламенния Си Гняв да въздаде на нечестивите и да ги натрупа за погибел? Не казва ли притчата за тоя час и тоя миг думите:
“Когато благоденстват праведните, градът се весели; и когато погиват нечестивите става тържество…” (Притчи 11:10)
Но ето затова днес ви говоря чрез свидетелството на пророка Ми. За да разберете и проумеете, че Огънят вече е паднал върху нечестивите, а съвсем скоро ще въздигне и благоуханието на Жертвата. И ако вие сега Ме попитате:
“Къде е Огънят на Твоето Негодувание върху нечестивите, Господи?”
То на всички вас бих отговорил:
Последвайте Ме във виденията, които ще дам на пророка Си. Защото Огънят на Негодуванието днес не пада така, щото всички да го видят, но пада така, щото да го видят разумните, а никой от нечестивите да не го усети, нито да проумее, че е станал предмет на Божия Гняв. Защото има псалом във Вечната и Свята Библия на Отца Ми, който е показал Огъня на Негодуванието върху нечестивите на последното време. И това е шестдесет и деветият псалом, в чиито стихове посвещавам слугата Си.
Ето, казвам ви!
Блажени всички, които видят как Божият Гняв пояжда водите на нечестието и приготвя нечестивите за собствената им погибел! Блажени всички, които претърпят поруганието и не се съблазняват, когато Отец Ми се бави! Защото “бавенето” на Отец Ми е само за онези сърца и умове, които не Го познават съвършено.
Но в действителност, Той вече е извършил съдбите на Пламенния Си Гняв върху водите на всичкото нечестие и съвсем скоро ще приеме пред Олтара Си Жертвите на всичките Си слуги, били те малки или големи, били те ходатаи или пророци.
А ти Ме последвай във виденията, които ще дам на сърцето ти. За да видиш как Гневът поглъща водите и как нищо не съдейства за добро на тия, които презират Бога и като блудници Го оставят…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s