8. ВИДЕНИЕТО С ЖЛЪЧКАТА И ОЦЕТА

“Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; и чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, и утешители, но не намерих. И дадоха ми жлъчка за ядене, и в жаждата ми ме напоиха с оцет…” (Псалом 69:20-21)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Колкото повече тази пророческа книга отива към края си, толкова повече Господ ще даде на всички ни да проумеем какви са водите на Поруганието над Жертвата, която трябва да бъде нашата вяра. Аз съм далеч от мисълта, че Жертвите на Бога в това последно време са малко. Напротив – смея да твърдя, че Отец Си е избрал човеци от всяко племе, народ и език, за да благославя чрез тяхното постоянство и послушание всичките Си чеда по целия свят. И ако някой наистина е бил посетен от Бог на нужното време, за да явява Словото Му и Правдата Му на човеците, то на такъв човек, рано или късно вярата се превръща в Жертва.
Помня как преди години, в самото начало на посвещението ми, Господ проговори на сърцето ми със стиховете от “Книгата на пророк Еремия”, като ми каза:
“Поставих те изпитател и крепост между людете Си, за да узнаеш и да изпиташ пътя им…” (Еремия 6:27) 
Тогава аз не разбрах напълно Господните думи, понеже ми липсваше опитността и потвърждението на Божия Избор в живота ми. Но години по-късно проумях, че ето това – да бъдеш изпитател и крепост на Божиите люде – ще рече на едни пророческото слово да им стане изпитание, а на други да им бъде крепост. Колкото до човеците, на които книгите от Хълма Мория станаха крепост, то аз искрено благодаря на Исус, че ги освети, утвърди и въздигна нависоко. Но какво се случи с другите човеци? Какво се случи с тези, на които пророческите книги им станаха изпитание? Случи се това, че такива реагираха с всичката си възможна омраза. И като ме похулиха и отхвърлиха, било с писма или било с мълчание, накараха ме да съжалявам, че изобщо се е получил контакт между нас.
Миговете на такова похулване и отхвърляне бяха много тежки за сърцето ми. Опитвах се да търся вина в себе си, да се осъждам и съжалявам, че съм изгубил приятелството им. Опитвах се да проумея защо в крайна сметка те отпаднаха, след като не аз, но Сам Исус ги бе призовал на Свята Жертва и щедрост за делото Му.
По-късно, когато Господ ми показа пътя им и сърцата им, аз вече знаех, че нещата занапред неизбежно ще се повтарят и случват. Едни ще се осветяват и ще превръщат пророческите книги в крепост за сърцата си, а други ще се препъват в неумрелия си егоизъм и в собствената си представа за праведност и нечестие.
А сега нека да продължа с последното видение, което Господ разкри пред очите ми, защото то ще се преплете с мислите, които нахвърлих по-горе. Аз все така стоях във видението на Исус до Жертвата на пророк Илия, когато Господ посочи съсечените й части, като ми казваше:
“Искам да докоснеш с ръка самите вътрешности на Жертвата. Там, където е преминал Мечът на пророка, за да я посече и приготви за всеизгаряне…”
Послушал Господ, аз протегнах ръката си и докоснах вътрешностите на Жертвата. А тогава през пръстите ми премина самата й скръб, тъй щото Жертвата проговори на сърцето ми, като казваше думите на псалома:
“Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; и чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, и утешители, но не намерих. И дадоха ми жлъчка за ядене, и в жаждата ми ме напоиха с оцет…” (Псалом 69:20-21)
Скръбта бе толкова силна, щото ме доведе до плач. И аз, в плаченето си се обърнах към Исус, като Му казвах:
“Боже мой! Какво ми стори Жертвата, та така да разплаче сърцето ми? И защо сега скръбта ми е неудържима?”
В отговор Исус отново посочи Жертвата, като ми казваше:
“Ти докосна вътрешностите на Жертвата! И не просто кой да е орган от тях, но мястото на жлъчката. Кажи Ми тогава:
Какво е жлъчката?”
“О, Исусе! Това е горчива течност, която се събира в организма. И сега виждам, че всъщност съм се докоснал до горчивината на Жертвата…”
“А жлъчна ли беше тази горчивина, след като е от самата жлъчка? Има ли жлъч в Жертвата към тия, от които е получила само горчивини?”
“Не, Господи мой! Аз не усетих жлъч от жлъчката на Жертвата. По-скоро – скръб за онези, които погиват без да познаят Бога…”
“Виж тогава отново що значеха думите на Жертвата. Защото тя ти казва, че са й дали жлъчка за ядене, а в жаждата й са я напоили с оцет. Как ти разбираш това? Какво ще рече да ядеш жлъчка, а след това да пиеш оцет?”
“О, Спасителю мой! За десет години сърцето ми наистина позна що е да яде жлъчка и да пие оцет. Защото мнозина изговориха против сърцето ми тежки и жлъчни думи. И в тяхната жлъч аз познах, че това са човеци с непокаяни сърца, които мразят изобличението и не приемат да бъдат поучавани, нито наставлявани…”
“А оцетът, Стефане? За него помниш ли?”
“Да, Господи! Помня го! Защото още в книгата за “Църквата-Рут” Ти потвърди на сърцето ми, че това е Твоето отхвърлено Учение, което никой не иска да зачита, нито да живее. А вино, което никой не пие, се превръща в оцет…”
“Разбираш ли тогава, че да ядеш жлъчка и да пиеш оцет, ще рече да те посочат с всичката си омраза и да ти кажат:
“Махай се отпред нас с Хляба и Виното си, еретико! Не щем да ядем Хляба ти, нито да пием Виното ти…”
“О, Исусе! Това е страшно! Защото излиза, че самата жлъчка и оцет олицетворяват абсолютното и тотално отхвърляне на Жертвата, която Бог е утвърдил, за да свидетелства на Завета Му…”
“Точно така е, момчето Ми. И ето затова скръбта на Жертвата е толкова голяма. А в думите на Жертвата не се ли открива и Смъртта на Човешкия Син? Нямах ли Аз една Голгота, на която станах Жертва? Нямаше ли около тази Голгота подигравателни и зли човеци, които Ми дадоха жлъчка за ядене? Не слушаше ли твоят Господ жлъчните им думи? И не прие ли гъбата с оцета, за да засвидетелства на цялото Небе, че у човеците, разпнали Праведния, няма място за Учението Му и Примера Му?
Ето така и ти пострада за Мен. Понеже те поставих за изпитател на мнозина човеци, та да се открият помислите на сърцата им. И когато ти очакваше плод, дадоха ти жлъчка. И когато очакваше благодарение, отвърнаха се от виденията ти. И колкото и да чакаше да те пожали някой от тях и да види, че си Жертва Господна, не те пожалиха. И колкото и да викаше за утешител измежду тях, не намери. Така ли е?”
Сълзите ми задавяха сърцето ми, но аз намерих сила да отговоря на Господ и да Му кажа:
“Да, Исусе! Така беше. Търсих утешители между тях, но не намерих…”
“И как би могъл да намериш утешители, когато те самите са изгубили Утешителя? И как би могъл да чакаш милост от тях, когато те самите са пленени от водите на немилостивия?
Ето, казвам ти, че времето на свидетелството ти вече върви към края си. Ти много даде и много пожертва за Мене, макар само малцина да повярваха на свидетелството ти. Много жлъчка изяде сърцето ти и много оцет изпи душата ти. Но сега ти казвам, че Отец Ми скоро ще вдигне жлъчката от тебе и ще я даде за ядене на тия, които те гониха. Защото ще ги напои с горчиви води и ще върне злото на главите им. Отец Ми скоро ще вземе и оцета отсред сърцето ти. И като го напълни в чашата на гнева Си, ще го даде за пиене на богоотстъпниците, като им каже:
“Пийте учението, което презряхте, но то няма да ви ползва, понеже вдигнах Утешителя! Пийте оцета, с който показахте явното си презрение към слугите Ми, но той във вино няма да се превърне, понеже Винарят беше отнет от сърцата ви!
Пийте нечестиви и плачете горко, но и сълзите ви няма да ви ползват! Понеже ги проливате в ден и час на гняв, а не в месеците и годините на Милост, с които дълго ви търпях!”
Да, казвам на всички ви! Огънят скоро ще падне и пояде водите, а Жертвата ще се въздигне в Слава! И на тия, които хулеха труда и иждивяването на слугата Ми, ще дойде внезапна погибел! Защото хулеха Жертва, която докрай се раздаде за тях, докато те докрай се отдаваха на дявола!
А на вас, които благославяхте труда и иждивяването на слугата Ми, ще дойде Мир като река и тържество на Хълма Господен!
Ето, Аз още говоря и не млъквам!
Помнете Кармил! Помнете Кисон! Помнете Голгота!
Защото Кармил е Огънят на Жертвата!
Кисон е Славата на Жертвата!
А Голгота – Смисълът на Жертвата!
Който има и пази тия Мои думи, той няма да отпадне до века!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”