7. ВИДЕНИЕТО С ПЕСЕНТА НА ПИЯНИЦИТЕ

“За мене приказват седящите в портата, и аз станах песен на пияниците…” (Псалом 69:12)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Няма да скрия от тебе, че съдбата, отредена ми от Господ Исус, не е никак лека. В нея има толкова болезнени и скрити за читателите ми неща, щото аз винаги мислено съм благодарил на Исус, че не ми е заповядал да ги правя достояние на всички. Но ето, че когато стигнах до стиховете, в които Жертвата говореше за седящите в портата и за песента на пияниците, сърцето ми жално изплака, а сълзите намокриха скулите ми. Защото от многото злини, сторени ми от водите на Злото, най-страшни са злините, дошли от седящите в портата и от пеещите пияници.
Помня как преди години твърде много ревнувах и исках пророческите видения, давани ми от Господа, да бъдат с мощта на пролетния вятър. Сиреч, Сам Господ да отвори много врати за пророческото слово и цяла България да се освети чрез думите на Исус.
Но можел ли съм тогава да зная, че лукавият има хиляди невидими и подмолни начини, с които да съкруши сърцето ми? Можел ли съм да зная, че не всеки интерес към пророческите книги е продиктуван от чисти подбуди и възвишени помисли? Можел ли съм да проумея, че лошата реклама е много по-вредна, отколкото ако няма никаква реклама?
Истината е, че човек се пази от печката едва тогава, когато се опари.
Нека ти разкажа за две страшни опарвания, дошли към служението ми за Исус. Първото беше още в самото начало, когато едва бях написал словото против търговците в Храма. В онова време аз все още не печатах книгите си на лазерен принтер, но ги давах за печат в една частна печатница. Тъй щото след получаването на тиража, който беше около петстотин бройки на книга, в дома ми се задържаха стотици и дори хиляди книги. По един или друг начин това привлече човеци към служение “Мория”. И един от тях, чието име няма да споменавам тук, реши да стане нещо като куриер на Божия Пророчески Дух. Сиреч – да ходи и разпространява Божието пророческо Слово. Дотук добре! Но ето, че този човек, напълнил сак със стотици книги, тръгна по всички кътчета на България, представяйки се за наш личен пратеник. Така той влизаше в домовете на боголюбиви човеци. И като им даваше книгите на “Мория” изискваше от хората почит, каквато не би подобавала дори на цар. Да му приготвят най-хубавата трапеза, (често това е било печено пиле, а той е настоявал да му заколят и агне) а освен това да посеят за нуждите му и да му купят билет за другия край на България, като му осигурят дори и командировъчни. Така въпросният човек, обаждащ се от всички краища на България, казваше с възторг по телефона:
“Чудно, брат Стефане! Чудно! Нещо невероятно! Бог се движи и върши чудеса!”
Но явно, че чудесата бяха регистрирани само в стомаха му и в портфейла му, понеже твърде скоро получихме писма от цяла България, в които човеците разкриваха погнусата си от нескромното и още по-точно – нахално и безочливо поведение на пророческия ни “куриер”. Това беше първото ми жестоко опарване, първото страшно съкрушаване на сърцето ми. Понеже един, неумрял в егоизма си и лишен от скромност и любов човек, правеше възможно най-лошата реклама на Христовите думи в пророческите книги. В оня миг, при едно негово обаждане, с божествена власт и авторитет в Името на Исус, аз снех доверието си от него и го заклеймих като съблазнител и лапач. Така този човек си отиде от живота ни и много скоро разбрахме, че е минал от другата страна на фронта, като безочливо и без всякакъв страх от Бога е започнал да ни хули и да подкопава Божието дело.
Мина една година и ето, че в живота ни се появи вторият неправилен човек. Религиозен пияница, който дълго и усърдно беше търсил репертоар, който да пее, понеже наличният му твърде много бе досадил на човеците с натякването за “греха на Офний и Финее”. Обикалящ от църква на църква и от събрание на събрание този човек се представи за “апостол” и уж твърде много хареса пророческите книги на “Мория”. Било от милост или съжаление, било от наивност, че ще се промени, аз поддържах духовна връзка с него до един миг, когато разбрах, че не просто съм станал песен на пияницата, но че самите книги на “Мория” са станали в ръката му меч, с който да унижава, укорява, съди и пробожда човешките сърца, а не да ги гали, осветява и възстановява.
Само можеш да си представиш, братко мой, какво ще ти е на сърцето, ако някой тръгне да проповядва личните ти свидетелства, но без Духа, Който те е ръководил! Това е не просто скръб и тъга в оковите, но една злочестина, един твърде болезнен удар от дявола. Сам Апостол Павел казва на всички ни, че има човеци, които не са достойни да бъдат употребени за Божията Слава и Божието Име, понеже не блестят с Христовия Образ, но смърдят с непоносимата миризма на религиозния дух. Спомни си думите на Божия апостол:
“…ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина, наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината, тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатстваш ли? Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона? Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците…” (Римляни 2:19-24) 
Ето така, по силата на това апостолско слово, дяволът всякога има човеци, които се присламчват към Жертвата като бързат да вземат свидетелството й, за да го пеят на развален религиозен език, който отблъсква човеците и създава измамно усещане, че какъвто е религиозният пияница, такъв ще да е и оня, който го изпраща. Всъщност – едва ли дяволът е имал някога по-успешна стратегия срещу Жертвата на Божия Огън, освен като я съкруши с песента на пияниците. Но аз нека сега да ти предам думите на моя Господ. Защото Той, Който е видял съкрушаването на сърцето ми от подобни човеци, ми проговори, казвайки:
“Искам да предадеш на всичките Божии чеда да се пазят от песните на пияниците, ако и тези песни да са ползвали от свидетелството на Жертвата. Защото пияниците, които идваха в твоя живот, взимаха от теб пророческото слово, но не и Духа, Който те вдъхновяваше. Желаещи да се намерят досущ като Господни слуги, те заучаваха като папагали цели пасажи от книгите, с които те вдъхновявах. А след това, извадили на показ всичкото си религиозно лицемерие, ги декламираха по събрания и домашни групи, за да блеснат всред слушателите и да предизвикат възхищение.
Но ето, Аз ги изобличавам като крадци и съблазнители! Защото към свидетелството на пророка Ми не прибавиха свое свидетелство, за да познаят людете Ми, че Аз съм ги пратил!
О, несмислени пияници, пеещи като папагали! Нима мислите, че людете Ми няма да ви разпознаят? Нима мислите, че те няма да усетят разликата между пророка Ми и вас? Нима мислите, че осветените от Бога сърца не разпознават религиозното лицемерие от чистата и безусловна Любов!
Аз, Господ и Бог Исус Христос, ви заявявам, че вие можете да повторите всичките думи, които съм изговорил на пророка Си във всичките пророчески книги, които давах на сърцето му. Но вие никога няма да потвърдите помазанието и истинността, с която Божият пророк е говорил на Божия народ! Защото помазанието е Масло, а истинността е Светлина! А за да даде Маслото Светлина е нужен Огън!
Вие, религиозни пияници, нямате Огъня в песните, които откраднахте от Жертвата на пророка Ми! Вие, седящи в портата, нямате благоволението на Отца Ми, с което Той свидетелства във вътрешното на сърцата, че наистина Чистото Му Слово е излязло от чисти устни! Вие, които притуряхте жестока скръб в оковите на слугата Ми, и градяхте служенията си върху чужди трудове и чужди свидетелства, сте наистина проклети и Сам Отец Ми ще ви въздаде във времето на Гнева Си.
А на всички Мои казвам:
Аз, Който говоря в сърцето на пророка Си, съм силен да говоря и във вашите сърца! Може би не с такава сила и власт, с каквато съм утвърдил слугата Си, но достатъчно ясно, за да Ме чуете и проповядвате! Отхвърлете религиозните пияници от помежду си! Да не ги зачитате, нито да ги почитате и приемате в домовете си, ако и с песните си да ви убеждават, че имат Словото на Божия Пророчески Дух! Защото ако някой има Словото, а няма Духа, то такъв непременно съблазнява с друг дух и чрез него дяволът се опитва да хвърли укор върху Жертвата на Бога! Но ако някой има Духа и Словото, то такъв ще проповядва не с думи, но с дела, не с религиозен репертоар, но с личен пример!”
Братко мой! В Името и в Святостта на моя Господ Исус Христос аз моля за прошка всички, към които е дошла песента на пияниците и такива са били угнетени, а не освежени. Простете ми, Божии люде, че книги от Хълма Мория са послужили за угнетяването ви! И не вярвайте на всички, които наричат себе си пратеници на Бога или на слугата Му! Защото от мястото, където ме е поставил Исус, аз не изпращам човеци, но Огън и Дар със Слово и Дух! Ако някой няма в сърцето си Огънят и Дарът, той не би могъл да има Словото и Духа! Амин и Амин!