4. ВИДЕНИЕТО С ОСЛЕПЯВАНЕТО ЗА ТОЗИ СВЯТ

“Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог…” (Псалом 69:3)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Имаше прекрасен миг в живота ми, когато преживях едновременно две състояния. Първото беше ослепяване, а второто – проглеждане. С първото Исус даде Сила на сърцето ми, за да се отрека от този свят, а с второто – да се влюбя в Него и Неговия свят. В оня миг аз все още не разбирах много неща, понеже духовният свят не беше станал напълно явен за сърцето ми. Всъщност – бях пеленаче, току-що отворило очите си за своя Небесен Баща и за всичката Му Любов и Благодат.
Но времето минаваше, а аз растях. И колкото повече растях, толкова повече очите ми гледаха на Господ и Господ гледаше в очите ми. Така дойде мигът на моето влюбване в Христос. И сърцето ми, познало съвършените черти на Образа Му, вече беше разбрало, че няма да намери друг, толкова красив и прекрасен, колкото е Исус. Той ме заплени и покори. Той ме направи щастлив повече от всичките човеци на земята. Той ми даде да се радвам с Небесните искри на едно безконечно тържество, за което днес съм готов да пострадам дори до смърт. Говоря ти за всичко това, понеже сърцето ми все така стоеше до Жертвата на пророк Илия и аз вече слушах следващите й думи, които гласяха:
“Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог…” (Псалом 69:3)
А тогава Спасителят отново ми проговори, като казваше:
“Виж очите на Жертвата! И като ги наблюдаваш, кажи Ми как изглеждат те?”
Послушал Господ, аз погледнах очите на Жертвата. И тогава видях, че те бяха като безжизнени, понеже зениците им бяха скрити високо зад клепачите, а аз виждах бялото на гледеца. Ето защо отговорих на Исус, като Му казах:
“Господи мой! Със скръб трябва да Ти кажа, че за мен тази Жертва е сляпа, а очите й изглеждат безжизнени…”
Думите ми видимо учудиха Исус, тъй щото с лек укор в Гласа Си Той ме запита:
“Защо е тази скръб в гласа ти? Не е ли тя поради това, че не гледаш на Жертвата така, както гледам Аз?
Но ти виж отново, че зениците на Жертвата са скрити високо зад клепачите й. Тъй щото самата Жертва не гледа на водите на нечестието, които я обкръжават, но погледът й е далече по-горе. Сега разбираш ли защо очите на Жертвата чезнат, докато тя чака Огънят на Бога и Отца във времето на вечерния принос?”
“Помогни ми да Те разбера, Исусе!” – извиках аз и продължих:
“Понеже искам всячески да се уподобя в тая Жертва и да бъда угоден на Сърцето Ти…”
В отговор на молбата ми Господ отново протегна ръката Си към мен, като ми казваше:
“Ела и тръгни след Мене. Защото ще ти дам да разбереш всичко…”
Хванал ръката на Исус, аз тръгнах с Него. Не зная колко дълго вървяхме, но сърцето ми отново забеляза водите на нечестието, събрани на купове в една твърде зловеща долина. И тогава Спасителят вдигна ръката Си и посочи към водите в долината, като ми казваше:
“Аз ще се възкача на Хълма на Моя Приятел Авраам, а на теб казвам да слезеш в долината и да призовеш пленените човеци да я напуснат и да се извисят при Мене.
Върви, Стефане! Така непременно ще разбереш всичко, свързано с очите на Жертвата…”
Одързостен от Исусовите думи, аз започнах да слизам към долината. И колкото повече слизах, толкова по-големи ставаха водите на дявола, тъй щото милионите демони в тях придобиха твърде ясни очертания. Те властваха жестоко над човеците под тях, понеже не им даваха и секунда за отдих и осъзнаване. И докато все още не разбирах какво и как държи човеците във властта на Злото, аз вече ги чувах да си казват едни на други:
“Гледай на това! Гледай на онова! Чудно, прекрасно, красиво!”
Да, братко мой! Очите на човеците бяха измамно пленени от богатствата и съблазните на света. Те виждаха именно богатствата и съблазните, но не и невидимите си гонители и съблазнители. Това ме накара още повече да ги приближа и да започна да викам към тях, казвайки:
“Моля ви, люде! Престанете да гледате на тоя свят! Вдигнете очите си нагоре, към Хълма на който стои Господ и ви призовава към Себе Си! Последвайте Словото на Божия Пророчески Дух и се възкачете горе!”
В отговор на думите ми мнозина от човеците за миг извърнаха главите си към мен. И с плувнали от съблазън зеници те ми отговориха, казвайки:
“А бе ти сляп ли си, та не виждаш онова, което виждаме ние? Как да отвърнем погледа си от нещата, които считаме за красиви и прекрасни? Погледни и ти на тях и тогава сам ще се убедиш защо не можем да откъснем погледа си от тях…”
Пристъпил още повече до човеците, аз понечих да погледна на онова, което гледаха и те. При все да знаех прекрасно, че те гледаха на света и на всичко, що е в света. И ето, че онези води на нечестието видимо се промениха, като че никога не бяха били. А наместо тях очите ми видяха поразяващи гледки на човешко благоденствие и реализация на всичкото възможно щастие на земята. От чудесни многоетажни къщи се усмихваха щастливи мъже и жени и протягаха ръцете си към мен, като казваха:
“Не искаш ли такъв дом за душата си? Не искаш ли просторни и бели стаи за децата си? Не искаш ли градини с цветя, дървета с плодове и зелени ливади, по които да тича потомството ти? Не даде ли Бог всичко на човеците, за да бъдат поколение на радост и щастие?”
И докато очите ми гледаха на първата завладяваща гледка, след нея се появиха втора, трета, четвърта. Приветливи хотели в красиви борови гори се сменяха със зашеметяващи яхти и луксозни кораби, плуващи в удивително сини води на морски лагуни. Но ето, че накрая зад всичките красиви видения се появиха едва забележими метални зеници на хоризонта, пълни с всичката възможна измама и лукавство против сърцето ми. И един глас, идещ от дълбините на бездната, премина като вятър през мене, тъй щото чух думите му:
“Всичко това ще ти дам, ако в тоз час коленичиш и ме изповядаш като господ и бог на сърцето си. Гледай, гледай, гледай! И не бързай да бягаш от благоволението ми. Понеже който бяга от мене, бяга от всичкия смисъл на благословението, щастието и радостта…”
Гледах на тъмните зеници и не можех да откъсна погледа си от тях. Аз ги гледах и те ме гледаха. И тогава разбрах, че просто съм на път да падна и да се препъна непоправимо. Ето защо, замижал с всичката сила на клепачите си, аз извърнах глава от водите на нечестието, като извиках към Исус:
“Ослепи ме, Господи! Прати Меча Си от висините и нека той да прободе съблазнените ми очи. Дай ми да гледам само на Тебе и на Твоето Небесно Царство!”
В тоя миг пред мрака на зажумелите ми очи се появиха дълбоките и чисти зеници на Исус. И Той със строг Глас ме попита, казвайки:
“Нима се отказваш да гледаш на всичките красиви неща на света? Нима искаш да ослепееш за красивия многоетажен дом, за градините с цветята, за дърветата с плодовете? Нима искаш да ослепееш за приветливите хотели, богатите яхти и екскурзиите с луксозните кораби?”
“О, Исусе! Искам да бъда сляп за всичко това! Защото то не е Твоят свят и не е Твоето обещание в Твоя Завет!”
Ето, че очите на Исус вече станаха твърде реални пред сърцето ми. Аз Го гледах и Той ме гледаше. А само след миг Той отново ми проговори, като казваше:
“За съдба дойдох Аз на този свят!
За да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят!
Сега разбра ли защо те изпратих в долината при съблазнените човеци? Именно затова – за да разбереш, че очите на Съвършената Жертва чезнат, докато чака Бога. И сега твоят Господ казва на всички ви:
Люде Мои! Тази е съдбата на Небето, с която то управлява живота на всичките човеци:
Всички, които станат невиждащи за света, проглеждат за Бога и Неговото Царство! А всички, които останат виждащи за света, ослепяват за Бога и Неговото Царство!
Ако всички вие бихте били слепи за света, грях не бихте имали! Понеже слепите долу, гледат на Отца Ми горе! И в тая Любов на поглед с поглед грях не се задържа, нито е възможен!
Но на онези, които казват: “Виждаме прекрасния свят долу!” – грехът им остава. Понеже зрящите долу не виждат Отца Ми горе. И те любят света и всичко що е в света, за да останат в похотта на плътта, в пожеланието на очите и в тщеславието на живота. И като се поклонят на Сатана и получат користите му – да останат негово покварено поколение до века…”
Ослепя ли за света, братко мой, за да бъдеш Жертва на Бога, чиито очи чезнат за всичко, което е долу? Ослепяха ли зениците ти за всичкото богатство и съблазън, с които поклонниците на дявола се опитват да впримчат душата ти?
Ето казвам ти, че ако Господ е уловил сърцето ти и има милост за душата ти, Той непременно ще ти даде да видиш тъмните метални зеници на дявола, едва забележими зад богатствата на целия проклет свят.
И Святият Дух ще потвърди на сърцето ти великата Небесна Истина.
Истината, че:
Ако гледаш на света и светът ще гледа на теб, за да пуснеш тъмнината му в сърцето си! Ако гледаш на Бога и Бог ще гледа на тебе, за да пуснеш Светлината Му в сърцето си! А сетнината на човека ще бъде там, където е погледът на очите му! Амин и Амин!