ВОДИТЕ НА ПОРУГАНИЕТО – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С ЖАЖДАТА НА ИЗНЕМОГВАНЕТО

“Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало…” (Псалом 69:3)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Достигал ли си до изнемогване? Достигал ли си до онова изнуряване на всичката си духовна сила, когато след всяка следваща крачка очакваш да залитнеш и паднеш? Аз нямаше да разбера, че изнемогването е плащане на цена, ако моят Господ не беше ми проговорил с Дух на Съвършена Мъдрост и откровение. Но ето, че застанал до мен и Жертвата на пророк Илия, Господ протегна ръката Си, като ми казваше:
“Виж Жертвата! И сега помисли какво е нужно, за да може тя да се освободи от всичките води на Злото, които я обкръжават…”
“О, Исусе!” – отговорих аз:
“Ако пророк Илия призова Огъня на Отца, тъй щото Огънят пресуши водите, и погълна Жертвата и наръча с дървата, то си мисля, че пълното освобождение ще настъпи с пълната изява на Огъня…”
“Виж тогава стиховете на псалома, с които Жертвата сега говори на сърцето ти. Какво ти казва тя?”
“Господи мой! Жертвата говори на сърцето ми с думите:
“Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало…”
“А какво ще рече да изнемогваш от викане? И защо при това изнемогване гърлото изсъхва?”
“О, Исусе! Аз мисля, че изнемогването винаги е една стъпка преди превъзмогването. Защото никой от нас не би имал силата да превъзмогне над врага и противника, ако не е употребил всичката сила на сърцето си, дори до несвяст. И именно тогава, когато свърши нашата сила, ще ни подкрепи Божията Сила…”
“Виж тогава, че Жертвата не ти говори за какво и да е изнемогване, но за изнемогване от викане. Викане, при което дори гърлото изсъхва. Как си обясняваш това?”
Въпросът на моя Господ ме накара да се замисля. А след това, обърнал се в спомените си, да видя, че цялото ми служение за Него е било викане. Било като “глас на един, който вика в пустинята” “Прави правете пътеките за Господа!” Било като глас на един, който в горестта на душата си е плакал поради голямото нечестие и мерзост на погиващото поколение. Ето защо аз отговорих на Исус, като Му казах:
“Спасителю мой и Господарю мой! Десет години Ти изгаряш душата ми с Огъня на Твоята ревност. Десет години Твоят Огън разпалва мислите ми и идва на езика ми. И какво друго да Ти кажа, освен думите на пророк Еремия, който за същото това викане и изнемогване написа:
“Господи, примамил Си ме, и аз бидох примамен; Ти Си по-силен от мене и Си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене; защото отворя ли уста, не мога да не викам; трябва да викам: Насилство и грабеж! Защото Словото Господно ми става причина за позор и присмех цял ден. Но ако река: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в Името Му, тогава Неговото Слово става в сърцето ми като пламнал огън затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога…” (Еремия 20:7-9)
Исус се усмихна на цитираните от мен пророчески думи. А след това, като ми подаде ръка, каза ми:
“Ела след Мене, момчето Ми. Защото искам да ти покажа как мнозина не искат да изнемогват, когато изсъхват гърлата им. Така непременно ще проумееш кои и защо не успяват против дявола…”
Ето, че аз тръгнах след Господ. И не след дълго очите ми забелязаха места на запустение и проклетия. Те бяха стълпотворения от демони и човеци, стигнали до ужасяващи оргии и безчинства. Слепи и помрачени, човеците отдаваха на демоните сърцата си, а устните им се пълнеха с демонично семе, което те с възторг проповядваха на тълпите край тях. А печат на цялата мерзост и поквара върху човеците отново бяха водите на нечестието. Цялата гледка направи така, щото сърцето ми пламна от Огъня на Исус. И аз, като задърпах ръката Му, ревниво Му казвах:
“Заповядай ми да викам, Господи! И нека с викането на устата ми, да се яви Огънят Ти, който е силен да погълне и пресуши тези води. Понеже не мога да гледам този ужасен грях, нито да претърпя това беззаконие…”
В отговор на думите ми Спасителят посочи към тълпите от човеци и демони, като ми казваше:
“Какво чакаш, още? Иди и викай против всичките зли води на това място! Иди и пресушавай, където можеш да пресушиш! Иди и подпалвай, където можеш да подпалиш…”
Без всякакво бавене, аз се затичах към човеците и демоните. И като отворих устните си, завиках, казвайки:
“Спрете безумието си, безумни! Спрете блудството си, блудни! Спрете нечестието си, нечестиви! Вие угаждате на демони и бесове за едно кратко благоволение от лукавия, но отпосле поради това угаждане той ще изиска душите ви и ще ви окове в тъмницата си…”
Думите ми започнаха да излизат като огнени пламъци от устата ми. И колкото повече виках против нечестието на самото място, толкова повече гърлото ми изсъхваше от Огъня на Господ. Така дойде миг, когато пламъците на пророческите думи започнаха да докосват сърцата и да пресушават водите на сатанинската мерзост. И неколцина служители, пламнали от Огъня, започнаха да повтарят дословно думите на Божията ревност. А викането при тях доведе до същия ефект, както и при мене. Понеже и техните гърла започнаха да изсъхват. И те, видели, че продължавам да викам, се приближиха при мен, като казваха:
“Чухме думите ти, братко, и те запалиха сърцата ни. Но ето, че викаме, а мнозината все така стоят във водите на дявола. Какво още трябва да сторим, за да ги освободим?”
“Няма лесно решение, братя мои!” – им казах аз и продължих:
“Вие трябва да викате до пълно изнемогване. Защото само тогава ще станете Жертви на Бога и Отца. А в часа на вечерния принос сам Бог ще ви потвърди с Печата Си и ще направи да блеснат лицата ви пред Него. Викайте, викайте, викайте! Не давайте почивка на устните си, както и Сатана не дава почивка на водите си. Защото сега Господ Исус ви е поставил в страшна битка за Спасението на човешките души и сърца…”
В отговор на думите ми човеците отново се върнаха при водите на нечестието и продължиха да викат. А това допълнително мобилизира силите на Злото, тъй щото на викането им с Огън те противопоставяха вълни от ярост и чародейства. Това накара служителите да отстъпят и да се върнат при мен. И тогава те с мъка отвориха устните си, а в хриповете от езиците им разпознах, че ми казваха:
“Не можем повече да викаме! Не вижда ли Господ, че гърлата ни са пресъхнали? Не вижда ли Той, че викаме от цял месец, но водите на дявола така и не отстъпиха? Какъв смисъл има тогава от викането ни?”
Думите на служителите разпалиха ревността ми, тъй щото им казах:
“Вие жертви ли искате да бъдете на моя Господ и Бог или наемници с трудов договор? Прави пътеки ли искате да направите за Второто Му Пришествие или да се откажете в разгара на битката? И ако вашите гърла пресъхнаха от месец викане, то как бихте издържали, ако Бог ви заповяда да викате с години? Ето, Той ме направи като знамение и предвещание против Вавилон. И заповяда ми да викам с Глас на пророк и да изгарям за Него с Огъня на Жертва. Послушайте ме и викайте, докато свърши всичката ви сила и докато Огънят изпепели всичките ви вътрешности, за да бъдете наистина жертвени юнци. Защото Бог няма да закъснее и заспи, нито ще се отмести ръката Му от угодните на Сърцето Му. И когато докрай изнемогнете за Него, сам Той ще превъзмогне за вас…”
Чул огнените думи, които говоря на човеците, самият Сатана се приближи до тях. И като бръкна в черната си мантия и извади в ръката си златна чаша, пълна с вино, поднасяше я към пресъхналите гърла на човеците, като им казваше:
“Кой изнемощява, без да изнемощявате и вие? И кой друг изнемогва, без да изнемогвате и вие? Пресъхналият в жажда заслужава напитката си и сами вие заслужавате напояването си…”
Усетили дъха на съблазняващото вино и никак не изпитали лукавството в думите на дявола, човеците моментално протегнаха ръцете си към златната чаша, като ми казваха:
“Ела и пий с нас. Защото сърцата ни подсказват, че с утоляването на жаждата си ние ще подновим силата си пред Господа…”
“Не, безумци!” – извиках аз – “Не виждате ли, че самият дявол дойде против сърцата ви, за да ви измами и съблазни с виното си. И не разбирате ли, че само пресъхналите имат сила против водите на нечестието и виното на религията? Не струвайте това зло на сърцата си и не пускайте тая измама в душите си. Защото така ще изгубите Огъня за Господната работа и ще потънете в тинята и калта на религиозния дух…”
На тези мои думи дяволът с още по-голямо лукавство раздвижи чашата с вино пред устните на човеците, като им казваше гальовно:
“Пийте чеда мои, за да се укрепите! Понеже битката е дълга, а гърлата ви – изсъхнали от викане…”
Самата сатанинска съблазън накара служителите с презрение да ми кажат:
“Недей да ни съдиш и да виждаш дявол там, където го няма… Колкото викахме, викахме… И колкото горяхме – горяхме. Сега е време да утолим жаждата си…”
Опитах се да плача, но Огънят беше пресушил очите ми. Опитах се отново да викам, но човеците никак не ме слушаха. Сякаш, че не Господ ги беше ръководил, а онази телевизионна реклама, която гласи:
“Подчини се на жаждата! Повярвай на инстинкта си!”
И те наистина повярваха на инстинкта си. И като се подчиниха на жаждата, отвориха устните си за чашата на дявола, който щедро изливаше виното си в гърлата им и ги правеше да въздъхнат с неописуема наслада. Това ме накара да се обърна към Исус и да Му кажа:
“Виж Исусе! Гледай какво сториха тези човеци! Те не пожелаха да станат Съвършени Жертви на Бога и Отца! Те презряха Твоя Огън точно тогава, когато той трябваше изцяло да ги погълне…”
В отговор Господ поклати скръбно главата Си, като ми казваше:
“Както бяха Ноевите дни, така ще бъде и Пришествието на Човешкия Син! Защото потопът на дявола идва и ще издави всички, които не устоят докрай в Огъня на твоя Господ. И сега казвам както на теб, така и на всичките Си братя и сестри:
Научете се да изнемогвате и да търпите над жаждата!
Защото жаждата е желанието да вземеш наградата и похвалата си приживе, когато трябва да ги получиш отпосле!
Но ако някой ходи с пресъхнало гърло и чака на Господ, то такъв ще напои сърцето си от Извора на Вечния Живот, когато Аз го одобря и приема, че е станал Жертва за Мене. Но по причина на това, че повечето не искат да бъдат Жертви, то и затова малцина юнци стоят пред Олтара на Отца Ми и вършат онова, което Му е угодно. Защото Жертва в Божия Огън е само тоя, който съвършено е изсъхнал за водите и виното на дявола и не приема да ги пие дори с цената на всичкия си живот!”
Изнемогваш ли за Господа, братко мой? И отвръщаш ли очите си от тия, които с удоволствие пият виното на всяко превъзнасяне и газят с нозете си във водите на всяко нечестие?
Без всякакво съмнение – тогава наистина си станал Жертва Господна и Огънят на Отец е станал Печат на сърцето ти. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s