ВОДИТЕ НА ПОРУГАНИЕТО – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ДЪЛБОКИТЕ ВОДИ НА НЕЧЕСТИЕТО

“Избави ме, Боже; защото водите стигнаха до душата ми. Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива…” (Псалом 69:1-2)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Има свят, скрит от очите ни. Има зло, за което ние дори и не предполагаме. Има реалност, която става твърде истинска едва тогава, когато животът ни стане истинска заплаха за силите на мрака и на лукавството. Живеейки зад невидимата стена, която скрива от очите му света на злото, мнозинството от човеците си мисли и е убедено, че то е единственото и освен неговия свят, друг свят няма. За съжаление – друг свят има. И той е толкова страшен и ужасен, че всеки от нас трябва да благодари на Бога, че не го вижда. Понеже ако би го видял – съвсем би отпаднал.
Виждаш ли думите на Господния молител? Проумяваш ли ги? Понеже той моли Бога за избавление от водите, които са стигнали душата му. От дълбоките води, където потопът го покрива. Ако би казал, че случаят касае някой удавник в развълнуваните води на океана, то представата ти би била вярна, ако молителят изрично не казваше, че водите са стигнали душата му. Но колкото и аргументи да имаш за една плътска представа, пак не би могъл да видиш подобно нещо, а именно – че някой се мята всред вълните на океана и старателно описва състоянието си върху късче хартия или пергамент. А в следващия миг океанските води се превръщат в дълбока тиня, която мазно сграбчва нозете му и го тегли към смърт и погибел.
Истината е друга, братко мой!
Истината е тази, че идва миг в живота на съвършено угодните на Бога човеци, когато те се сблъскват с най-болезнената и жестока съпротива на Сатана против душите им. Съпротивата на водите и тинята. Съпротивата на онова сгъстено и явно зло, което няма да обясниш нито с психически проблеми, нито със срив в здравето си. Защото в този миг демоните на Сатана са преминали през невидимата стена на битието ти. За да се опитат да те съкрушат и отвърнат от избрания път.
Застанал във видението на моя Господ и прегърнал Жертвата в окопа на пророк Илия, аз слушах със сърцето си именно тези нейни първи вопли. И като извърнах погледа си към Исус, попитах Го:
“Как да разбирам водите на нечестието, Господи? Защо са толкова силни и ужасни? И кога тези води се превръщат в лепкава и мазна тиня?”
В отговор на въпроса ми Господ се приближи до мен. И като докосна главата ми, вече ми казваше:
“Сега непременно ще видиш и ще проумееш всичко. Защото в тоя миг на Моето докосване светът на Злото ще стане явен за очите ти…”
След думите на Исус светът мигновено се промени пред сърцето ми. И тогава видях светът на демоните и на абсолютното Зло. Очите ми виждаха не десет, сто или хиляда, но милиони демони. Размахвайки крила в отреденото им пространство и тъмен свят, те раздвижваха с крилата си вълни от води на нечестие. Тъй щото водите следваха натам, накъдето ги насочваха демоничните крила. Това ме изуми, тъй че побързах да попитам моя Господ:
“Исусе! Какви са тези води? Демоните ги виждам и размахването на крилата им също. Но водите никак не мога да си обясня…”
В отговор на вълнението ми Исус отново ми проговори, като казваше:
“Виж сърцата на демоните! И така непременно ще разбереш откъде произхождат водите…”
Този път, погледнал сърцата на нечестивите същества, аз забелязах, че те бяха като пулсиращи извори. Тъй щото при всеки пулс от сърцето на който и да е демон, излизаха струи с води, които ставаха част от огромните вълни. Това ме накара да проумея нещо, което и споделих с моя Господ, като Му казвах:
“Боже мой! Излиза, че водите на нечестието са самите мисли на демоните, които излизат от сърцата им…”
“Точно така е, момчето Ми. Именно мислите на демоните са водите на нечестието. А това са не хиляди, не милиони, а милиарди мисли и убийствени послания, с които дяволът съумява да владее света, който му е предаден. Само можеш да предполагаш какво се случва с човешките сърца, когато попаднат под влиянието на тези води…”
Думите на Спасителя ме накараха да си спомня казаното от Него в Евангелието, тъй щото отново Го запитах:
“О, Исусе! Та нали Ти каза на всички ни в “Евангелието от Матея”, че от онова, което препълва сърцето, говорят устата? Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. А така излиза, че човешките сърца се препълват от водите, които ги владеят. И ако човек отвори сърцето си за помислите на това безкрайно число от демони, то тогава той самият става част от света на дявола и от неговото множество…”
“Точно така е! Но ето затова вашият Господ е дал Присъствието на Святия Си Дух на тази земя.
Мислите на Святия Дух, които са Живата Вода!
Защото само тази Жива Вода може да ви опази от водите на нечестието. Ето, казвам ти, че всяка родена мисъл в сърцето на който и да е, е вода. И целият свят на човеците, потънал и лежащ в лукавия, е море от мисли и думи, и вълни от нечестието на хора и демони.
А сега помисли какво се случва с човеците, които станат явна заплаха за тъмното царство на дявола. Или какво се случва с онези предани Божии служители, чийто живот се превръща в Свята Жертва на Господния Хълм? Ще търпи ли Сатана Огъня на Бога в сърцата на Божиите слуги? Ще стои ли князът на света със скръстени ръце, когато Примерът на Жертвата отнема човешките души от царството му, за да ги направи изкупени, оправдани и спасени в Божието Царство?”
“О, Господи мой! Сатана ще насочи вълните на всичките си води против оня, който би станал заплаха за царството му. Тъй щото думите на Жертвата наистина ще се сбъднат в живота на всеки Божий човек:
“Избави ме, Боже; защото водите стигнаха до душата ми…”
В отговор на думите ми Исус погали главата ми, а след това с твърде голяма загриженост в Гласа Си продължи да ми говори, като казваше:
“Мисълта, момчето Ми! Помни и знай, че всичко е в мисълта. Битката е в мисълта, поражението е в мисълта, и победата е в мисълта. Ето защо най-големият изпит за Моите братя и сестри е изпитът на мисълта. И за тоя изпит Апостолът Ми писа на всички ви:
“Затова препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос. Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си; но, както е свет Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държане; защото е писано: „Бъдете свети, понеже Аз съм свет“…” (I Петрово 1:13-16)
И ето това – да бъдете Святи, както Бог е Свят – ще рече да пазите сърцата си от водите на нечестието, колкото и силни да са те. Понеже оня, който е препасал чреслата на помислите си, помни и знае, че мислите на този свят не са като мислите на Отца, и водите на този свят не са като Живата Вода. Но ти виж сега и другото страшно знамение, което са силни да извършат водите на нечестието. Ето, показвам го на сърцето ти…”
След последните думи на Господ оня тъмен свят от милиони демони се раздвижи и развълнува пред очите ми. И тогава видях как водите на нечестието, сиреч, мислите на демоните, започнаха да нападат сърцата на човеци в самите дълбочини. И когато човешките сърца се напълниха със злите помисли, те започнаха и да преливат. А преливането беше такова, щото демоничните помисли вече нападаха плътското естество на човеците. Така самата плът започна да се смесва с водите на Злото. И само след миг сърцата на човеците започнаха да бълват не просто вода, но кал и тиня. Тъй щото сърцето ми позна твърде правдивите думи на Бога и Отца, казани чрез пророка Му Исайя:
“А нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал…” (Исайя 57:20)
И колкото повече тиня и кал бълваха сърцата на човеците, толкова по-страшна ставаше гледката. Защото нозете им се оплетоха и затънаха в тинята и калта, а сърцата им все така бълваха и бълваха…
Самото видение разплака сърцето ми. И аз, с просълзени очи тихо попитах моя Господ, като Му казвах:
“Исусе! Много страшно и печално е това, което ми показваш. И сега наистина разбирам плачът на Жертвата, която казва:
“Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана…”
Но какво са тинята и калта, Господи мой? И как да ги обясня на братята и сестрите си?”
В отговор на думите ми Господ изтри с ръка сълзите ми, като ми казваше:
“Дяволът е силен да мрази човеците и да насилства над сърцата им. Но ти сам помисли колко по-силен става лукавият когато омразата и насилието му се съединят с плътското в човека? Колко по-силен става Сатана, когато водите му започнат да движат човешките устни и да клатят човешките езици? Ти виждал ли си воденица, която мели брашно?”
“Да, Господи мой! Водите минават и задвижват огромно колело, а то предава въртенето си на самия мелничен камък, който смила житните зрънца…”
“Представи си тогава една друга воденица, която мели не брашно, но плътски и егоистични помисли. Представи си също как смлените помисли се свързват с водите на нечестието в една непрекъсната каша. Така непременно ще разбереш, че тинята и калта отговарят на съгласието между човешките и сатанинските помисли.
Какво друго да са тогава тинята и калта, ако не укорявания и одумвания, чародеяния и хули, клевети и опозоряване? И разбират ли Моите, че именно с тиня и кал Сатана иска да опозори и омърси Божиите Святи Жертви?
Но ето, предупреждавам всички ви! И на всички Мои казвам:
Бидейки омърсявани и охулвани отвън, предавайте се на благодарение и молитва отвътре! Бидейки покривани с кал и тиня отвън, останете кротки и незлобиви с Живата Вода и Огъня отвътре!
Защото Сатана никога няма да стане силен отвън! Отвън е неговото поражение, неговата слабост и неговата обреченост! Колкото и да ви омърсява отвън, той е победен от вас, когато не сте го пуснали вътре! Колкото и води на нечестие да ви притискат отвън, вие сте ги победили, когато сте останали Божии отвътре!
Защото времето днес е като в Ноевите дни! И един потоп от сатанинско нечестие е залял целия свят. Търсейки милиони и милиарди сърца, дяволът е направил света като бесен океан с високи и страшни вълни. Но пак нито една от вълните му няма да залее Божия Свят Хълм, нито ще угаси Огъня на Жертвата. Защото самата Жертва, с мир от Бога и с безстрашие от Духа ще му каже:
“Дяволе! Може да си страшен и ужасен, но си отвън! Може светът да ти се прекланя и да върши волята ти, но и той е отвън на сърцето ми! Може нозете ми да газят тиня, и лицето ми да бъде опозорено от кал, но и тя е отвън! И ти, нечестиво и страшно чудовище, нямаш власт над мене отвътре! Защото по-силен е Оня, Който е вътре в мен, от всичките, които са вън от мен!
Амин и Амин!”

Leave a Reply