ВОДИТЕ НА ПОРУГАНИЕТО – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ЖЕРТВАТА НА ПРОРОК ИЛИЯ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Искам да знаеш, че вярата в Бога има свое детство, своя младост, но и своя зрелост. В детството на вярата всички ние сме деца. Слушаме за великите дела на Божия Свят Дух, но тези дела ни се струват като далечни върхове и хълмове. И тогава много от нас смятат в сърцата си, че времето за подобни дела е останало само в страниците на Библията. За да ни напомня, че някога Бог е имал велики и чудесни мъже и жени, с които е вършил Волята Си и е разкривал Словото Си. Подобно мислене наистина е детско. За него писа и Апостол Павел, който каза в посланието си:
“Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското…” (I Коринтяни 13:11)
Но какво значи да напуснеш детинското? Преди всичко – това значи да проумееш, че каквото Бог е вършил в древността – върши го и днес. И каквито Божии люде са се раждали в древността – раждат се и днес. Ето с такова мислене ти наистина започваш да растеш. И тогава разбираш, че за стръмния и Свят Път на Господ Исус Христос се плаща цена. И ако в началото тя е поносима, то в края цената е равносилна на Свята Жертва.
Именно така в преклонната възраст на своя живот Авраам взе единствения си син по Божие обещание, който Сара му роди – сина си Исаак. И като послуша Божия Глас в сърцето си – отиде на един от хълмовете, за да го принесе във всеизгаряне на Небесния Отец. И тогава Авраам стана патриарх на Вярата, сиреч, духовен баща на всички, които рано или късно щяха да последват неговия пример и да извършат неговата Жертва.
Днес времето е толкова лукаво и измамливо, че човеците в долината са решили, че щом Исус е платил цената, то за тях не остава нищо друго, освен да ядат и пият, докато чакат времето за Сватбата. А не е ли Сватбата духовна сетнина на Истинската Вяра в Бога? И пътят до тази Сватба не преминава ли през Хълма Мория и през Святата Жертва на Авраам? Не каза ли Господ Исус Христос в притчата Си, че юнците на Небесния Цар вече са заклани и Той призовава поканените на Сватба? Да, каза го! Но човеците в долината не искат и да знаят за това. Те с удоволствие се наричат Авраамово потомство, без да размислят, че едно потомство е длъжно да върви по стъпките и в примера на баща си, а не само да яде и пие от благата му.
Но аз нека отново да те върна към основното послание. За да ти кажа, че в зрелостта на вярата си всеки от нас трябва да бъде Жертва. И като Жертва да понесе в сърцето си всичките съпротивления на дявола. Ето такива дяволски съпротивления ми разкри моят Господ във видението, което ми показа. Затова нека сега да ти предам Личните Му думи:
“Както в древността пророкът Ми Илия се възправи срещу четиристотин и петдесет пророци на Ваал, така и на твоето служение за Мен Аз съм дал да се възправи срещу всички лъжливи пророци на Сатана, които днес са много повече от ония при потока Кисон.
Как мислиш тогава? Не е ли настъпил конфликт между твоите видения и техните видения? Не е ли настъпил конфликт между твоите книги и техните книги? И най-вече – не е ли настъпил конфликт между твоя пример и стоене и техния пример и стоене?”
“О, Исусе! Такъв конфликт наистина настъпи! Понеже Ти ми даде да изоблича писателите-търговци като фалшиви пророци на дявола, които убиват и съблазняват с примера на Юда Искариотски. И от първата пророческа книга, та и до последната те никак не ме понасят, но ми враждуват с всичката си възможна ярост и лукавство…”
“Размисли и виж, че ако с първите няколко духовни книги, които написа и раздаде даром, ти беше просто писател, пробвал се на духовното поприще, то със свидетелството на последните сто пророчески книги и десет години непрекъснато изнуряване, ти вече си нещо друго. А това друго нещо се нарича Жертва Господна! И тази Жертва, сама по себе си, е най-големият ужас и страх за дявола. Кажи Ми тогава:
Какво е нужно за една Жертва, за да бъде приета от Отца Ми?”
“О, Исусе! Нужен е нож, който да разсече Жертвата, и Огън, който да я запали. Така Господ непременно би помирисал сладко благоухание и би се удоволствал в Жертвата, която Му се принася…”
“Да, така е! Ножът ти вече го имаш и той е Мечът на Духа, който те е разсякъл и те е намерил за верен. Но ти помисли за Огъня и Ми кажи: Готов ли е Сатана да гледа как Огънят поглъща Жертвата и той самият да не се намеси и да не се възпротиви?”
“Не, Исусе! Сатана ще направи всичко по силите си, за да попречи на Огъня да подпали Жертвата…”
“А какво по принцип гаси един огън? Не е ли това водата?”
“Точно така е, Господи мой!”
“Виж тогава видението на Божия Пророчески Дух, което ти разкрива духовният сблъсък между пророк Илия и лъжепророците на Ваал…”
След последните Си думи Исус докосна с ръка главата ми, тъй щото пред очите ми се разкри и самото видение. Аз виждах Божият пророк, който бе застанал всред многохилядни множества от израилтяни в подножието на планината Кармил, наобиколили както него, така и стотиците лъжепророци на Езавел. А тогава Господ ми проговори, като казваше:
“Виждаш ли сега, че пророк Илия е сам срещу четиристотин и петдесет пророци на дявола, а около него има хиляди зрители, които не искат да застанат на негова страна, но мълчат и гледат страхливо…”
“Да, Исусе! Виждам всичко това. И сякаш, че всеки миг Илия ще проговори и ще ги запита с ревнив глас:
“До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него…” (III Царе 18:21) 
“Виж тогава онова, което преди не съм ти давал да видиш. Виж сърцата на лъжепророците и самото сърце на Илия. Прави ли ти нещо впечатление в тях…”
Погледнах към видението и тогава забелязах, че сърцето на пророк Илия пламтеше от Огън на ревност и Любов към Отца, докато сърцата на лъжепророците преливаха от води на сатанинско нечестие. Затова с вълнение отговорих на Исус, казвайки:
“О, Господи мой! Виждам Огън в Илия, и води в сърцата на Езавелините лъжепророци. И като гледам на всичката ярост и злоба, запечатана върху лицата на лъжепророците, си мисля, че всеки един от тях в тоя миг би искал да угаси Огъня в сърцето на Божия пророк…”
“Точно така е, момчето Ми. Ти наистина видя и разбра онова, което ти показвам. Но сега забележи какво ще стори Божият пророк. Защото той прекрасно знае, че има Огъня на Отца и сам вижда водите на нечестието в сърцата на противниците си. Гледай и виж как Илия ще приготви жертвеника за своя Господ и Бог…”
Отново гледах във видението, когато забелязах как пророкът приготви мястото за жертвоприношението. И като сложи наръч от дърва в предварително издълбан дълбок окоп, съсече с меча си млад юнец на късове, като ги полагаше върху дървата. А след това, гледащ с божествено презрение на водите от нечестие, изпълващи сърцата на лъжепророците, ги призова, казвайки им:
“Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата…” (III Царе 18:33) 
Думите му накараха всичките израилтяни да ахнат от изненада, понеже това беше пророческо решение, противно на “здравия” им разум. Но то твърде много се хареса на лъжепророците и те с удоволствие напълниха четири огромни бъчви с вода, като ги изливаха в окопа. А Илия, за да ги озадачи още повече, посочи изпразнените бъчви, като им казваше:
“Повторете!” (III Царе 18:34)
Ето, че лъжепророците повториха. Но Илия отново беше неудовлетворен и затова каза:
“Потретете!” (III Царе 18:34)
Така, за трети път лъжепророците изсипаха четири пълни бъчви в окопа с жертвата и дървата, тъй че целият окоп плувна във вода. Самата гледка доведе хилядите зрители до ужас, тъй щото едни-други те си казваха:
“Тоя Илия си изгуби ума! Ако Езавелините пророци половин ден се нарязваха и викаха към Ваал, а жертвата им не пламна, то как тоя безумец заповяда да напълнят окопа с вода, тъй че жертвата и дървата плувнаха?”
Докато гледах последното изливане на четирите бъчви и слушах коментарите на хилядното множество, Господ ме докосна с ръката Си, като ми казваше:
“Имаш ли очи да видиш онова, което виждам Аз? Или най-добре Ми кажи:
Защо пророк Илия заповяда на лъжепророците да излеят вода върху жертвата му, с която той щеше да призове Отец Ми във времето на вечерния принос?”
“О, Исусе! Илия заповяда това нещо, за да покаже превъзходството на Божия Огън и на Истинския Бог!”
“Само толкова ли видя? А не видя ли какво беше сърцето на Илия и сърцата на противниците му?”
“Да, Господи мой! Видях, че в сърцето на Илия имаше Огън, а в сърцата на лъжепророците – води на нечестие…”
“Имай тогава вярата да проумееш, че със самия си призив към лъжепророците на Ваал, Илия вече им беше казал:
“Тоя заклан юнец е привременната жертва на моя Господ и Бог, а аз съм Неговата Вечна Жертва. Затова полейте юнеца и дървата с привременните води в бъчвите. И като го полеете, повторете и потретете. А мен, който имам Огъня на Отца, полейте с водите на всичкото презрение и ярост в сърцата ви. И тогава вижте водите ви ли ще угасят Огъня на моя Бог или Огънят на моя Бог ще пресуши водите…”
Думите на моя Господ бяха толкова дълбоки и мъдри, щото с вълнение Го запитах:
“Да разбирам ли, Исусе, че водите в сърцата на лъжепророците са именно Поруганието, с което дяволът иска да угаси Огъня на Жертвата?”
“Точно така Ме разбирай! И сега Ме последвай, понеже ще се приближим до окопа и Жертвата на пророк Илия. Защото в това видение, което ти се дава, пророк Илия олицетворява Самият Божий Пророчески Дух, а Жертвата в окопа е всичкият смисъл на вярата в Бога…”
След тези думи аз и Господ станахме част от самото видение, понеже се приближихме до окопа. И Исус, като протегна ръката Си напред, ми заповяда, казвайки:
“Влез в самите води на окопа! И като простреш ръцете си, прегърни Жертвата! Понеже тя ще ти говори със Словото на Божия Свят Дух и ще ти даде да проумееш всичко…”
Останал без дъх от самото видение и най-вече от думите на Исус, аз пристъпих към окопа, като навлязох с нозете си в него и започнах да потъвам. А тогава остриетата на хиляди невидими стрели започнаха да се забиват в мене, носейки ми твърде голяма скръб и ужасно поругание. Чувствах, как цялото ми сърце беше наобиколено от стотици и хиляди проклинания и хули, укори и клевети, омерзения и чародейства. Но аз, помнейки думите на Господ, заплувах към Жертвата на пророк Илия, поставена върху наръча от дървата и прогизнала от водите. А в мига, когато я прегърнах с ръцете си, през цялото ми тяло преминаха светли лъчи. И с глас на ридание и чрезмерна скръб, Жертвата започна да говори в сърцето ми, като казваше:
“Избави ме, Боже; защото водите стигнаха до душата ми. Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива. Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; очите ми чезнат, докато чакам моя Бог. Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал. Боже, Ти знаеш безумието ми; и прегрешенията ми не са скрити от Тебе. Господи Йеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се не опозорят покрай мене ония, които Те търсят. Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми. Чужд станах на братята си, и странен на чадата на майка ми. Защото ревността за Твоя дом ме изяде, и укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене. Когато плачех в душата си с пост, това ми стана за укор; когато облякох вретище за дреха, станах им за поговорка. За мене приказват седящите в портата; и аз станах песен на пияниците. Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, според верността на Твоето спасение. Избави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води. Не дай да ме завлече устрема на водите, нито да ме погълне дълбочината; и не дай да затвори ямата устието си над мене. Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; според многото Твои благи милости погледни на мене; и не скривай лицето Си от слугата Си, понеже съм в утеснение; бърже ме послушай. Приближи се при душата ми и я изкупи; изкупи ме поради неприятелите ми. Ти знаеш как ме укоряват, как ме посрамват и ме опозоряват; пред Тебе са всичките мои противници…” (Псалом 69:1-19) 
Можех ли да не позная стиховете на прекрасния псалом, които толкова често сърцето ми беше изговаряло на Бога? Можех ли да не позная, че това беше вопълът на Жертвата, обиколена от силните води на нечестието? И най-сетне – можех ли да не позная, че ето такива води на Поругание ще трябва да претърпи всеки от нас, когато стане жертвен юнец на Божия Свят Олтар? Самите Святи думи на Жертвата, бликнали като Светлина в духа ми, ме накараха да извърна главата си към моя Господ и да Му кажа:
“Исусе! Чувствам всичката злоба и ярост на дявола! Чувствам водите на всичкото му Поругание! Какво да сторя, Господи мой? И как да устоя?”
А тогава Господ ми проговори, като казваше:
“Нима си забравил как преди няколко години те доведох именно при тая Жертва? И колко от Моите помнят как във виденията за Потока Кисон и Върха на Кармил казах думите, които отново ви припомням:
“Защото лъжепророците на чародейката ще продължат да мамят сърцата ви с дипломите си, с конференциите си, с тщеславието си, с греха си, с гордостта и надменността си. Но онзи, който ще въздигне събореното, ще го направи със Сила от Отца Ми. Сила, която ще смути всичките слуги на дявола. И понеже Аз познавам лукавството и злобата на Езавелините слуги, то затова ще допусна върху служението на слугата Ми Стефан да се излее всичката злоба, всичката ярост, всичката неправда и всичкото чародейство. Точно така, както и пророк Илия, след като приготви приноса си, заповяда да го залеят с вода, да повторят заливането с вода, и да потретят дори, та дано Огънят на Отца не успее да го подпали…”
Ето това са водите на Поруганието!
И слугата Ми ще стои като Жертва всред тях до самия час на вечерния принос, когато Огънят на Отца Ми ще изяви цялото Божие Негодувание и пламенна ярост срещу Вавилонските пастири и фалшиви пророци. А на теб казвам:
Съедини се с Жертвата на Божия Пророчески Дух в това видение! И като пламтиш от Огъня на Ревността Ми, изяви на братята и сестрите Ми всичките думи на Господния псалом!
За да се научите всички да превъзмогвате над водите на Поруганието и да чакате с търпение Огъня на Негодуванието. Защото часът на вечерната Жертва бърза да дойде във времето си! И Огън от Господа ще въздигне жертвоготовните горе, а ще въздаде на нечестивите далече по-долу…”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Прегърнал Жертвата на пророк Илия във видението, аз затворих очите си. И като я пожелах с цялото си сърце, направих я да ме изпълни и да освети всичките ми помисли.
Така се роди тази книга! Книга за цената, която е била и ще бъде платена от всяка Жертва на Божия Свят Хълм – скръб и страдание от водите на Поруганието и ревност и дълготърпение за Часът на Негодуванието.
Дано сърцето ти бъде променено според Съвършената Божия Воля, тъй щото никога повече да не отстъпиш назад, но да пребъдваш всякога като Жертва на Хълма Господен! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s