КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз благославям с цялото си сърце моя Господ Исус Христос, понеже, въпреки трусовете и съпротивата, пътят и призванието ми за Него продължават според Личния Му божествен план. Няма да скрия от тебе, че в минали години много ми се искаше този план да бъде някак съкратен и Исус да ми спести най-болезнената част от него.
Всъщност – най-болезненото все още предстои. И при все, че душата ми претърпя години на гонение и скръб заради Царя, пак Духът Му ме изпълва и ме прави да превъзмогвам.
Нека сега да ти кажа как се роди тази книга. Истината е, че в началото на годината получих убеждение от Господ в сърцето си, за да предприема няколко болезнени и радикални стъпки. Стъпки, които нямаше как да не извикат ветрове от религиозна ярост и омраза.
Какви бяха самите стъпки?
Те бяха такива, щото Исус ми посочи Хълма Мория и строго ме смъмри, че съм слязъл самоволно от върха в самата долина…
Не, че помазанието ми се беше стопило или вдъхновението ми беше изчезнало! Не!
Строгостта на моя Господ се дължеше на това, че през изминалите години аз не опазих Неговите видения от амбициите и домогванията на зли, неблагодарни и извратени човеци. И в желанието си да направя пророческото Слово още по-достъпно, след всяка нова написана книга аз слизах от Хълма Мория и тръгвах сред непокаяното и нечисто поколение. За да давам Святи послания на кучета и Небесни бисери на свинете. Ето тук, в това отношение, ревността ми беше залитнала и излязла от Божията Съвършена Воля. А когато Исус се намеси и ме смъмри, аз видях с ужас, че едни вече бяха стъпкали думите Му, а други бяха наскърбили или похулили Духа Му. Това ме накара да плача и да Го моля за прошка. А след това отново да се възкача на Хълма и да направя строга преоценка на всичките си духовни контакти и общения. И там, във високото на Хълма Мория, да забележа, че само малцина са искали да ходят във Вярата на Авраам и да принасят неговата Жертва и Принос. Как тогава стотици се наричаха приятели на служение “Мория”, след като останаха в долината на света и нито веднъж не понечиха да посветят на Исус своите жертви и приноси? Как тогава стотици нито веднъж не излязоха от религиозната програма на дължимия на Бога десятък, за да проумеят, че от Хълма Мория Господ не им даваше десятъци, но им даде цялото Си Сърце?
Истината е, че аз трябваше да развъртя Божия Меч и да порежа мнозина до кръв, тъй че повечето от тях просто заплюха името ми и решиха, че са незаслужено обидени и наклеветени от мене…
Какво стана отпосле ли? Стана това, което очаквах. Защото сърцето ми мигновено почувства големи вълни от ярост, презрение и омраза. И аз, паднал на коленете си пред моя Господ, Го попитах, казвайки:
“Къде сбърках, Исусе? И какъв е този ужас, който сега понася сърцето ми?”
А тогава Исус ми отговори:
“Ти сбърка в това, че не призова човеците горе на Хълма, а слезе при тях долу в долината. И като ги успокои, че могат в нищо да не бъдат длъжни към Бога, започна да им даваш Слово, което не касае живота в долината, но само и единствено Живота на Хълма. Така човеците не се промениха духовно, но си останаха същите. И само малцина се качиха на Хълма и разбраха същината на Моите пророчески послания. Колкото до останалите, те в пълна степен щяха да те предадат в удобно време и при удобен случай, а твоето изобличение към тях просто ускори неизбежното. Ето затова Аз те смъмрих и ти заповядах отново да се качиш при Мен на Хълма и да преустановиш всякакво хранене и всякакво благославяне на неблагодарните и зли човеци. Разбираш ли сега грешката си?”
“Да, Исусе! Разбирам я, но същевременно недоумявам… Та нали ако не аз, то Сам Ти призоваваше човеците в пророческите книги, за да извисят сърцата си на Хълма Господен? Защо те не Те послушаха в сърцата си?”
В отговор на въпроса ми Господ каза:
“Те не Ме послушаха, понеже не искаха да бъдат жертвоготовни. Понеже Вярата е Авраам, но Жертвата е Исаак. А някои обичат плътския си живот много повече, отколкото Мен и Отца Ми. Те никак не са готови да превръщат Исаак в Жертва, за да се нарекат Божии приятели и затова остават в долината.
Но има и друго!
Друго, заради което сега съм дошъл при теб. Друго, за което ще разкажеш в тази книга. И това друго е съпротивата на дявола срещу жертвоготовността на човешките сърца.
Тази дяволска съпротива се нарича Поругание!
Именно тя кара мнозина да отпаднат и да отстъпят назад, бягайки от най-святото призвание и смисъл на живота си. Затова Аз казвам на всички, които все още искат да слушат Гласа Ми:
Последвайте Ме във виденията, които ще дам на пророка Си. Защото в тях ще видите водите на Поруганието, с които дяволът се противи на Авраамовата Жертва на Хълма Мория.
Оня, който Ме послуша и призове, непременно ще претърпи водите на Поруганието и сам ще стане жертвен юнец пред Олтара на Отца Ми!
Оня, който не Ме послуша и не Ме призове, непременно ще отпадне поради водите на Поруганието. И като се върне назад – ще натрупа гняв за времето на Божието Негодувание.
А ти, слуго Господен, сега Ме последвай! Понеже ще те заведа в едно от твърде силните видения на Божия Пророчески Дух…”