I. ВИДЕНИЕТО С РАЖДАНЕТО НА СМЪРТТА

Скъпи ми братко! Искам да знаеш, че думите на Господ бяха заредени с такава божествена ревност, че те мислено ме върнаха в първото видение, когато Той ми разкри белезите на външната тъмнина. Тогава видях чашата на Божия гняв, която се изсипваше върху рода на нечестивите, а Исус ме заведе и до самото място, за да видя червеят, който не умира. И ако тогава прицелът на видението беше червеят, то сега прицелът е огънят. Защото онзи нечестив грешник буквално плуваше в огън, който го гореше отвсякъде. Ето така, спомнил си за самото видение, аз очаквах Исус отново да ме отведе към него. Но Господ, Който виждаше мислите на сърцето ми, каза:
“Аз няма отново да ти давам същото видение. Наместо това ще ти покажа как се роди смъртта. Защото всички вие трябва да разберете какво е смъртта…”
След думите на Исус пред очите ми се разкри видение. Аз се намирах на място, което поразяваше всяко въображение. Защото пред себе си виждах огромни скъпоценни камъни, високи колкото човешки ръст. Тези камъни горяха в огън или по-скоро самият огън гореше вътре в тях. И понеже камъните бяха прозрачни, то затова гледката беше твърде възхитителна и прекрасна. И ето, че докато гледах самите камъни, аз забелязах как сред тях се появи Луцифер. Херувимът беше твърде щастлив сред горящите камъни. Нещо повече – сърцето му черпеше сила от огъня в самите камъни, тъй че Луцифер плавно разтваряше крилата си и така цялото му същество се зареждаше от огъня. Понечих да отворя уста и да опиша впечатлението си пред Исус, но Той просто вдигна ръката Си, като ми каза:
“Ето, Стефане. Сега си пред огнените камъни на Божието Свято владичество. Всеки, който бъде докоснат от огъня на тези камъни, е посочен от Моя Бог и Отец, за да засенява Небето с Неговата Сила и Слава…”
“Какво прави тук Луцифер, Господи?” – попитах аз. Тогава Исус отговори:
“По Божието предузнание сега ти се дава видение, в което ще видиш раждането на смъртта. А колкото до самите камъни, то си спомни какво е говорил твоят Отец на пророка Си Езекиил за Луцифер и неговото стоене тук…”
Докато Исус ми говореше в сърцето ми изплуваха категоричните Божии думи, с които Отец казваше за Луцифер:
“Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни; със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден. Ти беше херувим помазан за да засеняваш; и Аз те поставих така щото беше на Божия свят хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе…” (Езекиил 28:13-15)
Усетил някакъв подтик от Духа, аз казах на Господ:
“Исусе, ако правилно разбирам думите на Отца, то огнените камъни са властта, идеща от Собствения Живот на Отца. Защото в тези камъни гори Огънят, който е и в Божието Сърце. Така ли да Те разбирам, Господи?”
А Исус отговори:
“Точно така разбирай думите на Отец Ми! Защото по силата на своя духовен статут Луцифер бе именно засеняващ херувим. И в началото неговото сърце бе съединено с Живота на Бога и Отца. А Силата на този Живот е именно в Огъня. Затова наблюдавай как ще се развие самото видение и какво ще се случи с Огъня, който Отец Ми бе положил в сърцето на Луцифер…”
Слушайки думите на Исус аз отново се върнах на видението. Така забелязах, че Огънят на Отца в сърцето на херувима вече не беше толкова мощен, колкото в началото на видението. Напротив – това бе мъничко пламъче, мъждукащо едвам, едвам. Този път Луцифер ходеше всред огнените камъни и разтваряше крилата си, но Огънят от красивите и огромни диаманти и сапфири вече не влизаше в сърцето му. Нещо повече – при всяко докосване от крилата на Луцифер, камъните сякаш, че видимо угасваха за момент, за да се разпалят отново, след като херувимът вече не ги докосва. Посочих с ръка към знамението и казах на Исус:
“Господи, виж какво става! Та в началото на видението Огънят от камъните влизаше в сърцето на херувима, а сега самите камъни угасват при всеки допир на крилата му. Как да разбирам това?”
Тук Исус каза:
“Разбирай го така, че Божието Сърце е било наскърбено и погнусено от делата на херувима и Бог вече не иска да дава на Луцифер от Собствения Си Вечен Живот…”
“А не усеща ли херувимът, че има проблем в отношенията между него и Отец? Не усеща ли, че онзи огромен огън, който пламтеше в сърцето му, е станал едва видимо мъждукащо пламъче…”
“Не, Стефане! Луцифер не усеща това, защото е заслепен от собственото си величие. За него вече не е важно да живее Живота на Отца Ми. Той иска да живее нещо друго. И Отец Ми всеки миг ще му го даде. Затова наблюдавай и развитието на самото видение…”
Отново се върнах към видението, където стана знамение. Защото една Пламтяща Ръка се спусна над херувима, като прибра огнените камъни нагоре, тъй че херувимът остана без тяхното присъствие. След това Ръката отново се спусна над самото същество на Луцифер и простря пръстите си против сърцето му. И аз забелязах как и последното малко мъждукащо пламъче излезе от херувима и се шмугна в самите пръсти на Ръката. След този миг Ръката сви всичките си пръсти с изключение на показалеца, който сочеше към херувима. Това накара Луцифер да пребледнее и свие крилата си пред себе си, тъй че да скрие лицето си. А от показалеца на Ръката излезе синкав лъч, която се стрелна и порази сърцето на херувима. Така, само след миг, сърцето на Луцифер гореше от синкав огън. А Ръката, като хвана с пръстите си херувима, издигна го нагоре – към висините на Хълма Сион. И като го завъртя около самия Хълм, го запокити със страшна сила надолу, тъй че Луцифер полетя навън от границите на Небето. Със самото му падане стана така, че от сърцето на херувима излязоха синкави лъчи, които докоснаха сърцата на огромни множества от ангели, които, сякаш вързани от лъчите в сърцата си, също полетяха след началника си…
Видението ме изумяваше и оставяше без дъх. То беше едно нагледно повторение на Божиите пророчески думи в “Книгата на пророк Езекиил”, където Всемогъщият заявяваше против дявола:
“От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие, и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат. Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички…” (Езекиил 28:16-18)
И тогава, като се обърнах към Исус в самото видение, Го попитах:
“Господи мой! Да разбирам ли, че Всемогъщият Отец извади Собствения Си Огън от сърцето на херувима и така го е лишил от Своя Вечен Живот и Святост? Защото забелязах, че когато Ръката на Отец извади Огъня Си изсред сърцето на Луцифер, то след това от Божия показалец излезе лъч, който подпали сърцето на Луцифер с друг огън…”
“Точно така го разбирай! Защото Животът на Отца Ми е в Огъня. И освен този Живот, друг живот няма. А колкото до лъчът от Божия показалец, то Отец Ми даде на херувима именно това, което Луцифер желаеше – да съществува, като отделен от Божия Живот. Затова другият огън отдели Луцифер от Божието светилище и Божия Живот…”
“А кой е другият огън, Господи?” – настоявах аз. А Исус каза:
“Другият огън е огънят на смъртта. И ако до днес не сте знаели що е смъртта, то запомнете от Мен, че смъртта е чуждият огън на дявола. Огънят, който направи Луцифер чужд на Божия Живот, извратен пред Божията Святост и отречен от Божия Дух. Огънят, който свидетелства на Луцифер, че е първият, виновен за грях против Отца, Сина и Святия Дух…”
“А как, Исусе, да обясня на братята и сестрите си, че именно това е смъртта? Защото повечето считат за смърт умирането на плътта, а не отделянето на духа от Божия Дух…”
Слушайки въпроса ми, Исус каза:
“Моите никога не трябва да бъркат смъртта с прехода. Защото умирането на плътта е преход. Преход от едно на друго място. Но смъртта, истинската смърт, за която всички вие трябва да знаете, е онова надигане и бунт против Бога, с което човек остава завинаги отделен от Него. И ако Аз дойдох, за да имате Вечен Живот и ви предупредих, че ако някой вярва в Мен, ако и да умре, ще живее, то не разбирате ли, че именно така ви изявих тази дълбока истина? Истината, че ако сте съединени с Божия Живот, то ще останете вечно живи. Но ако някой не е бил съединен с Живота на Отца, та да гори от Огъня на Отца, то такъв непременно е съединен със смъртта на дявола и в него гори огънят на тази смърт. И ето така в това видение ти видя, че Луцифер падна от Небето с чужд огън в сърцето си. А с него паднаха и всички, които му отдадоха почит като на Творец, а не на творение. Разбирате ли тогава по-ясно думите Ми, че делът на нечестивите е червей, който не умира, и огън, който не угасва? Разбирате ли, че отнемайки Огъня на Своя Вечен Живот от сърцето на Луцифер, Отец Ми заповяда в него да гори огънят на вечната смърт? Затова предупреждавам всички ви:
Както не е възможно да угасне Огънят на Вечния Живот, така е невъзможно да угасне и огънят на вечната смърт! Единият ще гори вечно, за да пламтят светилата пред Божиите олтари, а другият ще гори вечно, за да се издига димът на вечното разорение и погибел!”
Слушах думите на моя Господ и сърцето ми настръхна. И аз отново си спомних думите на ангела Господен, който с висок глас прогласи от Небето:
“Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема белега на името му…” (Откровение 14:9-11)
Представи си това, братко мой! Представи си този огън, който не може да бъде угасен. Представи си това огнено езеро, като място на вечна изолация от Святия Бог. Място, което никога няма да бъде посетено от Божията Милост, нито пък Божият Гняв ще си даде почивка, за да му въздава от ужасните наказания. Мнозина отдавна са отхвърлили тази истина за Божия Гняв, като пресилена или недопустима. Те не вярват, че е възможно Бог да бъде толкова жесток в отношението си към нечестивите. Но нека кажа на такива, че днес и сега е място на избор. Не утре и после, но днес и сега. И за да казва нашият Господ, че на нечестивите огънят няма да угасне, то е по причина на това, че има неща, които горят, но не изгарят. Именно с видения върху такива тайни ще продължи тази книга. Защото Исус, преди да ми покаже следващото видение, каза и това:
“Иди и предай на Моите, че външната тъмнина е твърде реална, за да е измислена. И днес Отец Ми пълни тази външна тъмнина, понеже е оставил нечестивите да упорстват в нечестието си и да останат ненаказани приживе. Защото са твърде малко сърцата, които викат към Бога и искат да бъдат наказани сега, а не после. И понеже мнозинството бяга от изобличението и не иска Отец Ми да се обхожда с него, като със Свои синове, то затова Превъзвишеният Съдия е поставил съда до беззаконието и беззаконието до съда. За да провери сърцата на всичките човеци и да се изпълни писаното:
“Видях още под слънцето мястото на съда, а там беззаконието, и мястото на правдата, а там неправдата. Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело…” (Еклесиаст 3:16-17)
Затова виж сега и това, преди да ти покажа истински дълбокото и покъртителното…”
След думите на Исус видението пред сърцето ми се промени. И аз видях пред очите си една тясна порта и една огромна арка. Зад тясната порта се откриваше светлия път към Небето, а зад просторната арка – дълбините на ада. Най-страшното от самото видение беше това, че пред арката бяха събрани огромни множества от човеци, а пред тясната порта – неколцина. И ето, че Силата на Святия Дух ме приближи до човеците пред тясната порта. Те не бяха чисти и имаха петна по дрехите си. Но вътре в сърцата им гореше Огънят на Отца. Един от тях се приближи към тясната порта. И като падна на нозете си, извика:
“Изобличи ме, Господи! Докарай Съда Си върху мен сега, защото се срамувам от себе си и не съм достоен да се нарека Твой син…”
В отговор на молитвата на човека, до него се приближи Исус. И като извади бич от бялата Си мантия, започна да налага човека. Така, с всеки удар от бича, петната все повече намаляваха, а човекът плачеше изпод ударите, като никак не желаеше да се защити. Гледката не беше твърде приятна за гледане, защото аз не исках да приема Исус в подобна роля. Дори в един момент наведох главата си, като си казах:
“Господи мой! Не ужасявай сърцето ми с това, което вършиш! Та как ще предам това видение на братята и сестрите си?”
А Исус, Който моментално усети мислите ми, се приближи към мен, държащ бича в ръката Си, и ме попита:
“Сърцето ли се ужасява или петната по дрехата? Нали искаше да видиш Моя Съд приживе! Защо тогава се смущаваш да предадеш на Моите, че Аз удрям, Аз наказвам и Аз бичувам. Но ето, приближи се и виж ефекта от Господния Съд приживе…”
След думите Си Господ отново се върна при тясната порта, а аз с Него. Така Той отново замахна с бича Си върху дрехата на човека, тъй че самата дреха изплющя, а от удара хвръкнаха искри настрани, сякаш, че се удариха не бич и дреха, а меч и камък. И самите изхвърчали искри попаднаха на главата на човека. А след това стана чудо, понеже по косата и лицето на Господния служител започна да се стича Свято масло, родено сякаш от искрите. Посочих с ръка към главата на служителя, като попитах Господа:
“Исусе! Забелязваш ли какво става?”
А Исус, като се усмихна, отговори:
“Аз забелязвам, но трябва ти да забележиш. Трябва да забележат всички, които се наричат с Името Ми. Защото когато участвате в Съда на Праведния, вие не трябва да имате друга молитва, освен думите на псалома:
“Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; и нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; главата ми нека се не откаже от него…” (141:5)
След последните Си думи Господ подаде ръка на служителя Си и го изправи, тъй че служителят Му вече можеше да премине през тясната порта. А после Исус отново ме запита:
“Забеляза ли онова, което е писано в “Притчите”? Забеляза ли мястото на Съда и на беззаконието под слънцето?”
“Да, Исусе! Забелязах, че мястото на Съда е твърде тясна порта, а на беззаконието – като триумфална арка. Така разбрах, че приживе на човеците е даден един Съд – Твоето изобличение и бичуване за тези, които приемаш, за да съучастват в Твоята Святост…”
“Продължи тогава да внимаваш на писаното. Защото мъдрецът допълва за Съдията, като казва за Него:
“Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело…”
И като вникнеш в думите и във видението, което ти дадох, Ми кажи: Разбра ли, кое е Божието време за Съд над праведните и кое е времето за Съда над нечестивите?”
Истината в устните на Исус блестеше твърде силно, за да не я забележа. Затова Му отговорих:
“Господи мой! Бог съди праведния приживе, понеже именно така Му показва Милост и Благост. А колкото до онези, които се имат за праведни в собствените си очи, то за тях Отец е предвидил Съдът отпосле…”
Исус ме погледна с твърде остър поглед, който сякаш, че ме изпитваше. А после каза:
“След като видя мястото на Съда под слънцето, то виж и мястото на беззаконието…”
След думите на Господ аз вече гледах към многолюдните множества, събрани пред просторната арка. Тези човеци не просто, че нямаха Божия Огън в сърцата си. Нещо повече – те бяха подпалени от чуждия огън на дявола. И от самите им сърца надничаха червеите на себеправедност, като ги караха да викат от възторг:
“Ние сме праведни! Ние сме Неговия избор! Ние сме свята нация!”
А Исус, като гледаше към червеите в сърцата им и като слушаше гордите им възгласи, добави:
“Тези тука в едно не сбъркаха, а именно – че са в Божия избор. Защото всички до един отдавна са били избрани и посочени на това беззаконие. Всички до един са обикаляли сухите места на бесовете и така сърцата им са пламнали от неугасимия огън на дявола. Затова нека ти покажа и тези места. За да разбереш тайната на най-дълбоките Ми думи в Моето Евангелие…”