ОГЪНЯТ, КОЙТО НЕ УГАСВА – V ГЛАВА

V. ИЗХОДЪТ ЗА ЕДНООКИТЕ, ЕДНОРЪКИТЕ И КУЦИТЕ
(ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ)

Братко мой! Верни ми приятелю! Как искам да си разбрал думите на моя Господ! Как искам жупелът в тази книга да изпревари другия жупел от огненото езеро! Защото нашият Бог наистина наказва онзи, който Му е мил. И ние трябва да имаме пълно смирение и доверие на Този, Който днес ни бичува. Защото мирният плод на това бичуване ще е нашият дял от вечността.
Няма да скрия от теб, че с всяка книга, която ми дава Исус, аз ставам все по-малък и малък. Защото разбирам колко велик и превъзходен Бог ръководи сърцето ми. Но при все, че съм малък като слуга, то смея да твърдя че онзи Меч, който Отец е положил в ръката ми е достатъчно излъскан и остър, за да извърши Божията Воля.
Нека сега ти разкрия и последното от виденията, които ми даде Исус. Защото то бе уникално поради заряда на Спасителната Сила от Бога и Отца. Исус отново беше до мен, като ми казваше:
“Ето, Стефане! Аз съм верен да ви опазя от дяволския огън. Затова нека те заведа на мястото, където ще поставя всички, които приемат пророк в името на пророк…”
След думите Си Господ отново докосна главата ми и аз се намерих на едно твърде разтърсващо място. Това беше отново долина, където беше построена врата, обвита от черен и смолист мрак. Тя имаше способност да засмуква човеците, защото в нея се шмугваха вихри от тъмен и демоничен вятър. Тогава Исус даде развитие на самото видение, тъй че забелязах километрични колони от пламнали хора, които безропотно вървяха към самата врата. Това ми се стори познато, понеже Господ вече ми беше давал видения с портите на смъртта. И затова Го попитах:
“Исусе! Това не е ли вратата на смъртта, която поглъща човеците от този свят?”
“Точно тази е вратата! И Аз вече съм ти давал да я видиш във видение. Но сега видението е по-различно. Защото ти предстои да видиш какво ще вършат докоснатите и просветените от Божия Пророчески Дух…”
След думите на Исус видението отново се промени. Защото над самата врата се появи Небесна стълба и по нея аз видях да слизат трима Божии пратеници в светли дрехи. Всички те държаха в ръцете си излъскани и остри мечове. Така те застанаха встрани от самата врата на смъртта и вдигнаха мечовете си в очакване на Господните заповеди. А Исус, като ми посочи пратениците, каза:
“Виж тези пратеници! Защото всички те са приели пророк в името на пророк. И в ръцете им е наградата на пророка. Затова нека сега взема тази награда, та да разбереш каква е длъжността и призванието на самите Господни пратеници…”
След думите Си Исус се приближи към един от служителите и взе меча от ръката му. И като го поднесе пред очите ми, каза:
“Прочети написаното върху този меч. Защото там е Божието Спасение от огъня на дявола. И самият меч е направен да се върти пред портата на смъртта, за да спаси онези, които са записани за Спасение…”
Мечът в ръцете на Господ беше твърде светъл и изящен. И по самото му протежение блестяха Божии стихове, които гласяха:
“Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън. И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл…” (Матея 18:8-9)
Миг след като прочетох написаното, Господ отново даде меча на Небесния служител. И след това се обърна към Своите пратеници, като им каза:
“Развъртете мечовете на Божието Спасение! Нека бъдат поразени всички съблазнени очи! Нека бъдат отсечени всички съблазнени ръце! Нека бъдат отсечени всички съблазнени нозе…”
Миг след думите на Исус служителите Му застанаха отстрани на самата врата. Видението продължи да се развива и онези пламнали човеци почнаха да пристъпват към портата на смъртта. И ето че за слугите Господни настъпи времето да действат. Мечът на първия вече пронизваше с острия си връх пламналото око на първия от пътниците към портата на смъртта. Ударът беше толкова прецизен, че окото и огъня, пламтящ в него, паднаха на земята. А поразеният човек, като изохка в болката си, погледна Божия пратеник с другото си око. И като падна на коленете си, въздаде Слава на Бога и Отца, като казваше:
“Благодаря Ти, Боже на небесата. Понеже изпрати слугата Си, та да ме ослепи за тоя свят на злото и така да прогледна към идещото Царство на Твоя Син Исус!”
Миг след изповедта си едноокият вече беше в прегръдките на Господ и сълзи на радост се стичаха от едничкото му око. А видението продължаваше и аз видях как към портата на смъртта се приближи и втори човек, който също имаше пламнало око. И този път мечът на служителя с перфектен удар порази окото и то падна на земята. Но този път човекът изкрещя с омраза:
“Кой си ти, та да помрачаваш окото ми? Махни се от мен и бъди проклет!”
Така поразеният се наведе и отново взе пламналото си око, като го сложи на мястото му, откъдето то вече беше отсечено. И докато отваряше устата си, та да изговори нова хула, самият вихър на смъртта го блъсна твърде силно и той беше погълнат от портата на смъртта. Погледнах с ужасено лице към Исус, но Той бе твърд и невъзмутим. А устата Му се отвориха, за да чуя едничкия Му коментар:
“Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!” (Матея 6:22-23)
Миг след думите на Исус видението отново продължи и аз видях как към портата на смъртта се приближи човек, който държеше в пламналата си ръка торбичка със златни монети. И ето, че вторият от Небесните пратеници развъртя меча си и отсече ръката на човека, тъй че ръката вече беше паднала на земята, а монетите се разпръснаха настрани. Човекът изрева от твърде силна болка. А след това известно време наблюдаваше както отсечената си ръка, така и Господния служител. Но накрая сълзите започнаха да обливат лицето на едноръкия. И той падна на нозете си, като вдигна към Небето едничката си ръка, за да прослави Небесния Отец, като казваше:
“Прости ми Господи, че съм бил сребролюбец и не съм познавал великото Ти спасение. Благодаря Ти, че изпрати слугата Си да отсече съблазнената ми ръка! Дай ми да прекарам със страх от Теб останалото ми време до завръщането на Исус! Понеже разбрах, че не с тленни неща – сребро или злато – съм изкупен от суетния живот, предаден от бащите ни, но със скъпоценната кръв на Христа, Който е Твоя пречист Агнец…”
Миг след думите си едноръкият се изправи и приближи към Исус, като Го прегърна с едната си ръка и проливаше сълзите на покаянието си върху мантията Му. Но ето, че видението продължаваше и аз отново виждах как към портата на смъртта се приближаваше следващия човек, който отново беше с пламнала ръка, държаща кесия със златни монети. И този път мечът на втория служител се развъртя с перфектна точност, тъй че пламналата ръка тупна на земята и монетите отново се разпиляха по земята. Но ето, че реакцията на едноръкия беше твърде различна от тази на предходния. И той, като погледна с всичкото си възможно презрение към служителя на Исус, процеди през зъби:
“Кой ти е казал, че можеш да въртиш този меч, накъдето ти попадне? Кой те е излъгал, че можеш да нараняваш братята и сестрите си по този начин? Кой те е упълномощил да действаш недоктринално срещу чеда на Авраам и служители на просперитета? Такива като теб са срам за църквите! Пфу!”
След думите си човекът се наведе и вдигна пламналата си ръка, като я постави на мястото, където я беше посякъл мечът. А след това, докато събираше монетите, той отново процеди през зъбите си:
“Такива като теб трябва да бъдат отлъчени и…”
Човекът така и не довърши думите си. Понеже вихър, още по-силен от предишния, буквално го запокити в портата на смъртта, тъй че изсред самата порта хвръкнаха пръски от горяща смола. Докато отварях устата си, за да отговоря на Господ, аз отново срещнах погледа Му и чух устата Му да казва:
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:19)
Така видението продължаваше и според видяното аз разбирах, че щяха да се явят последните двама участници в него. Понеже очите ми вече виждаха как пред портата на смъртта се приближаваше човек с пламнал крак. Този крак беше обут в твърде изискан ботуш с изящен ток и красиво филигрирана кожа. И ето, че третият Небесен служител развъртя меча си, тъй че с един удар отсече пламналия крак. Това накара човекът да извика, а след това да изгуби равновесие и да падне. А служителят Господен се приближи към него и като му подаде ръка, каза:
“Последвай Исус и влез куц в Божието Царство! Последвай Пътя, който нозете ти не са познавали!”
Думите на Божия служител накараха човекът да наведе главата си и да я покрие с ръцете си. А след това да извика към Отца на висините:
“Отче мой! Приеми блудния си син. Понеже бях мъртъв, и ето – оживях с удара от меча на слугата Ти. Изгубен бях в собствените си пътища, но ето – намерих Пътя Христос…”
След последните си думи човекът протегна ръцете си към Господ, а Исус с просълзено Лице се наведе над еднокракия и като го изправи до Себе Си, го прегърна и целуна. А видението продължаваше и аз вече виждах и последният от човеците, който отново беше с пламнал крак обут в луксозен ботуш. И този път мечът на служителя се развъртя, тъй че отсече пламналия крак и той тупна на земята. Това накара поразеният да замаха с ръце и да закрещи с безумно лице:
“Кой си ти, та да ме отклоняваш от пътя ми? Кой си ти, та да рушиш вековните традиции на този път? Несъмнено си от онези фалшиви пророци, които сеят разделение и разцепление. Но аз няма да ти позволя да разцепиш вярата ми. Не, не, не! Няма да позволя на един еретик да ме отклони от пътя ми…”
След тези си думи, изкрещени на един дъх, човекът протегна ръка към пламналия си крак и отново го закрепи на отсеченото му място. А вихърът към портата на смъртта се усили дотолкова, че човекът буквално връхлетя през самата порта. И ето, че очите ми отново погледнаха към Господ, Който прегръщаше и утешаваше едноокия, едноръкия и еднокракия. А Той, като ме погледна с твърде остър поглед, каза:
“Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт…” (Притчи 14:12)
След тези последни думи видението с портата на смъртта се прекрати, а Исус бе до мен, като ми казваше:
“Иди и кажи на всичките Ми братя и сестри, че ето такъв е Изходът за всички, които са били поразявани от огъня на дяволските съблазни. При удара с Меча на Пророческия Дух едни ще преживеят покаяние, за да бъдат възвърнатите Сионови пленници, а други ще закоравят сърцата си още повече, за да бъдат в пълна степен нечестивото поколение на последното време. И ако някой от вас иска да раздели Моите от нечестивите, то такъв нека знае, че Моите никога не съвместяват своето с Божието. Моите са се отрекли от себе си, за да вървят не те, но Аз да извървя пътя пред сърцата им. Докато нечестивите са онези, които винаги са искали да държат с едната си ръка Бога, а с другата – дявола. Те са тези, които са искали и искат дял, както от тоя свят, така и от Моя свят, за да бъде заблудата им пълна. Те са тези, които са искали и все още искат да кадят чужд огън, като Надав и Авиуд в Божието светилище. Те са тези, които жертват семето си на Молох и прекарват младенците в неговия огън. Но ето, предупредих ви чрез слугата Си:
Няма мъдрост, няма разум и няма съвещание против Господа и против Неговите Светии и пророци! Или ще се отречете от дяволския огън, за да ви изпълни Огънят на Отца Ми или ще останете чужди и странни на Живота на Бога, за да изревете тогава, когато ще е твърде късно.
Аз ви призовавам на покаяние и отричане от огъня на Луцифер! Аз ви призовавам да дойдете при Мен с едно око, с една ръка и с един крак. Защото те непременно ще бъдат Окото Господно, Ръката Господна и Кракът Господен. Око – което ще ви направи да гледате на Моя свят, а не на света на лукавия. Ръка, която ще ви вдъхнови да събирате съкровища в Моя свят, а не в света на дявола. Крак – който ще ви направи да вървите в Моя Път, а не в пътищата на лукавия!
Ето, предсказах ви всичко! И явих ви дълбоките съдби на Божия Гняв и на Божията Благост! А в края на тази свята и пророческа книга отново ви напомням думите, с които призовах и слугата Си в Небесното посвещение върху белезите на външната тъмнина:
“И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, [дето “червеят им не умира и огънят не угасва”]. И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, [дето “червеят им не умира и огънят не угасва”]. И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, дето “червеят им не умира, и огънят не угасва”…” (Марк 9:43-48)
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s