ОГЪНЯТ, КОЙТО НЕ УГАСВА – IV ГЛАВА

IV. ОРДИТЕ НА ЗАПУСТИТЕЛЯ

Братко мой! Верни ми приятелю! Историята на този свят върви към своя край. Колкото по-малко дни остават до Славното пришествие на Исус, толкова по-бдителни и мъдри трябва да бъдем ние, за да разпознаем ясно белезите на последното време. Истина е, че нашият Създател и Творец подари на човеците прекрасно творение, създадено за наслада и радост на душите и сърцата. Истина е, че човеците бяха подлъгани от дявола и съгрешиха, за да паднат в грехопадение. Но още по-дълбока истина е това, че Бог прокле и изхвърли на същата тази земя Своя противник Луцифер заедно с една трета от Небесните ангели. А такова творение, в което живеят отречени и отхвърлени от Небето духове, не заслужава да пребъдва във вечността. Апостол Петър ще напомни на всички ни сериозните си думи в посланието, където казва:
“А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. Прочее, понеже всичкото това ще се стопи, какви трябва да сте вие в своето живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!” (II Петрово 3:10-12)
Какви ли трябва да сме ние, та да избегнем огъня на вечното проклятие? И защо мнозина от нас са толкова заслепени от заблудата, щото никак да не виждат, че този огън, за който говори Апостолът, отдавна гори на земята. Понеже, забележи писаното от апостола, който ти казва, че “стихиите нажежени ще се разложат”. Когато нещо се нажежава, то това показва период на неговото дълго въздействие от огън, докато настъпи състоянието на нажежаването. И едва тогава, след нажежаването, ще дойде и самото разлагане. Колкото и да ти е трудно да проумееш това, то разбери, че през тези шест хиляди години сатанинските духове са вършили именно това – нажежавали са земята с огъня на Луцифер. И ако днес е мигът преди разложението на стихиите, то това трябва да ти докаже, че в духовния свят са излезли армии от демони, които опожаряват всичко, което е предмет на Божия гняв.
За естествените човеци това ще е неприемливо твърдение. Те, които с плътските си очи могат да видят само физичния огън, биха се изсмели на всяко духовно предупреждение за какъвто и да е огън. Но било, че се смеят или не разбират, било че игнорират всяка духовна реалност, те няма никак да избягат от съдбата си. Защото огънят е една от реалностите, която няма постоянна мярка и величина. Той може да е малък, когато гори в печката, но също така може да е и огромен, когато е подпалил горски масив. Представи си тогава огромните купища от дърва, сено и слама по целия свят. Представи си не просто езичниците на света, но ония църкви, в които Господ е станал самият Юда Искариотски, а негови настойници – поклонниците на Диотреф. Ще твърдиш ли тогава, че все още не разбираш посланието на Апостол Петър? И ще те учудват ли думите на Апостола, че стихиите нажежени ще се разложат? Истината е, че за нещата на духовния свят е нужна не само вяра, но и свръхестествено знание, което може да ни бъде дадено само от Исус. При все, че това знание е стояло пред очите ни в Библията, пак Господната ръка е трябвало да се простре към нас, за да ни посочи онова, което ние не бихме видели. Така и аз, братко мой, до мига на посвещението ми от Исус, също не бях виждал ордите на запустителя, които днес подпалват целия свят. В едно или друго видение Исус ми даваше да видя частични проявления на този огън, които аз описах в пророчески книги. Но този път водителството на моя Господ беше преизобилно. И Той, като дойде при мен, ми каза:
“Сега ще покажа пред сърцето ти ордите на запустителя. Блажени онези, които повярват на думите Ми и побързат да прибягнат до Мен. Защото Аз съм Спасителното им прибежище. Затова нека сега ти покажа първата от двете орди на запустителя…”
След думите Си Господ протегна ръка и докосна главата ми, тъй че пред очите ми се разкри видение. Въпреки, че очаквах да видя огромни пожари и огнени пламъци, то във видението нямаше нищо подобно. Защото очите ми виждаха една обширна и просторна долина, в която имаше множества от човеци. Из самата долина бяха пръснати множества от кладенци и около тях множествата бяха най-големи. И ето, че Господ посочи към долината, като ми каза:
“А сега наблюдавай онова, което ще се случи тук. Защото в тази долина непременно ще дойде първата от ордите на запустителя…”
След думите на Исус аз забелязах как към долината започнаха да се приближават огромни пълчища демони. Някои от демоните се приближиха до множествата в долината, като започнаха да подпалват човеците с огъня си. Така човеците пламнаха, но не задълго. Защото другите край тях заизваждаха със съдовете си вода от кладенците. И като я лисваха върху горящите човеци, успяха да изгонят огъня, който просто се отдръпна от подпалените. Това накара демоните да изръмжат със зверски гласове, но те никак не се отдръпнаха от множествата в долината. Напротив – като се приближаваха все по-плътно и плътно обвиха долината в обръч и явно зачакаха мигът за атаката си. И докато аз отново очаквах атака с огън, стана така, че очите ми видяха как към множествата се приближиха други човеци. А множествата приеха новодошлите, без изобщо да се усъмнят в добрите им намерения. Така новодошлите се смесиха с множествата и от тяхното смесване съвсем скоро всичките човеци започнаха да лягат по поляните и да заспиват. Това беше масово религиозно омайване, което твърде бързо направи всичките човеци да заспят. И точно тогава дойде времето на демоните. Защото те наскачаха над новодошлите. И последните, като станаха, се приближиха към кладенците и започнаха да ги затрупват с пръст. И колкото по-дълго спяха множествата, толкова повече слугите на лукавия пълнеха кладенците с пръст, докато накрая всички водни извори в долината бяха запълнени с пръст… Гледах на видението и то ми се стори твърде познато. Затова, като посочих с ръка към слугите на лукавия, аз казах на Исус:
“Господи мой! Това видение поразително ми напомня на записаното в “Битие”. Защото във времето на Исаак филистимците затрупаха и напълниха с пръст всички кладенци в онази долина, където той живееше. А това бяха кладенците, изкопани от слугите на баща му Авраам…”
“Точно така е! Затова ти се дава това видение. За да разбереш първата от двете орди на запустителя. Защото това е ордата на изсушителите. Кажи Ми тогава: Забеляза ли как след първото пламване на малцина човеци другите реагираха?”
“Да, Господи! Защото те наточиха вода от кладенците в съдовете си и успяха да потушат огъня…”
“Разбираш ли тогава, че кладенците са враг номер едно на запустителя? И ако някъде има кладенци, то там не е възможно действието на самия запустител. Но когато се намерят човеци, които да затрупат кладенците с много пръст, то тогава се създават и нужните условия за самия огън. Затова Ми кажи: Каква ще да е тази пръст, с която човеците затрупаха кладенците?”
“Исусе! Това несъмнено са плътските проповеди и поучения. Те са пръст, защото са лишени от живите води на Святия Дух…”
“А да съжителства ли Святият Дух на едно място с глупостта на човешките брътвежи? И да стои ли водата заедно с пръстта? Не разбираш ли, че именно такава е първата атака на запустителя? Атаката от изсушителите. Атака от демонизирани човеци, които проповядват Словото без Духа Ми. И ако водите на Святия Дух ви предпазват от огъня на дявола, то от какво би ви предпазила пръстта? Не гори ли плътският ум твърде силно в този огън? И ако вие искате да се нарече чеда на Авраам, то не трябва ли да сторите онова, което направи синът му Исаак? Виж писаното! Защото то не може да се наруши…”
Погледнах на стиховете в “Битие” и казах на Исус:
“Господи мой! Исаак никак не стоя безучастен спрямо злото, сторено от филистимците. Защото е писано, че…
“…изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл. И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода…” (Битие 26:18-19)
След последните ми думи, свързани с цитираното от “Битие” Лицето на моя Господ се промени, а Гласът Му стана твърд и страшен. И ето думите, които Исус изговори на сърцето ми:
“Колко от вас искат да се нарекат Исаакови слуги? Колко от вас искат отново да изкопаят кладенците с текуща вода, та Святият Дух да се движи в събранията ви? Безумци и слепи, които оставихте служителите на всяка човешка и бесовска мъдрост да окупира амвоните! Каква ще да е сетнината ви? Безумци и слепи, които започнахте да викате “Амин” и “Алелуя” на всяка шепа пръст, хвърлена върху кладенците на Истината – как ще избегнете от осъждането в пъкъла? Как всички задрямахте и никак не видяхте онези, които се смесиха сред вас, та ви направиха да се опиете и да прелюбодействате с духа на тоя свят? Как се заразихте от малкото квас, та изгонихте и прокудихте всичките Ми искрени и Верни служители, та да предадете амвоните си на търговци, теолози и грабители? Безумци и слепи, които не видяхте, че там, където действат изсушителите, там идват и подпалвачите! Безумци и слепи, които изопачихте и похулихте Пътя на Истината, та да наричате доброто – зло, а злото – добро, горчивото – сладко, а сладкото – горчиво. Змии и рожби ехиднини, които ръкопляскате на блясъка на дипломата, а тъпчете с краката си блясъка на Истината – Аз непременно ще ви въздам. И над събранията на изсушителите непременно ще дойде и ордата на подпалвачите…”
След тези думи, с твърде силен и огнен поглед, Господ отново посочи с ръка към видението, като ми каза:
“Виж сетнината на това най-проклето беззаконие в църквите на последното време. Защото там, където се е отваряла устата на теолог, ще стъпи и кракът на лъжепророк…”
След думите на Господа аз отново гледах на видението. Така забелязах как долината беше обградена от пълчищата на втората орда. Това бяха твърде страшни демони, понеже огънят в сърцата им лумтеше твърде силно. И те, като нападнаха над спящото мнозинство, започнаха да подпалват човеци и да влизат в сърцата им. Така първите човеци, които бяха подпалени, стъпиха върху купчините от пръстта, с която бяха затрупани кладенците. И като отвориха устата си, започнаха да изригват дълги огнени пламъци, тъй че огънят започна да напада на всеки един от множествата. И въпреки, че някои от човеците търсеха кладенците, та да противостоят на огъня, те така и не ги намериха и също бяха погълнати от огъня.
Братко мой! Верни ми приятелю! Сърцето ми плачеше от скръб, която идеше на вълни към мен. Защото очите ми виждаха нещо, което не искаха да приемат. И онези множества в долината никак не бяха използвали Божието благовремие, та да се укрепят и да бдят за Истината. Не! Те бяха заспали, уверени в спасението си. Те не бяха внимавали на простичката истина, че дяволът върши злото си именно, когато човеците спят. Затова, като паднах в нозете на моя Господ и като гледах на гневното Му Лице, тихо Му казах:
“Боже мой! Спасителю наш! Смили се над човеците от долината! Събуди ги чрез Истината Си! Удари ги чрез Правдата Си! Дай им Огъня на ревността за покаяние, та да превъзмогнат над огъня на дявола…”
В отговор на думите ми Исус погали главата ми. А после каза:
“Да, Стефане! Понеже си приклонил сърцето си да слушаш Гласа Ми, то и Аз ще послушам гласа ти. Защото, ето, Ръката Господна не се е смалила, та да не може да спаси, нито пък ухото Му е отъпяло, та да не чува. Но е нужен удар, който не всички ще понесат и изобличение, което не всички ще приемат. Ето, заявявам на всички будни, че днес отварям Залата на Божия Пророчески Дух, за да дам излъскани мечове от Правда и Любов на всеки, който приема пророка Ми в името на пророк. И всички вие, които искате да се наречете поправители на развалини и възобновители на места за населване, паднете в нозете Ми, за да ви помажа с мирото на Божия човек Исаак. Защото посочените и одобрените от Отца Ми непременно ще възстановят затрупаните кладенци и текущата вода ще се върне в сърцата ви. И всеки, който днес чуе зова Ми, та да избяга от Вавилон, ще намери потоци от Божия Любов, която ще го възвърне на мястото му. Затова бъдете вдъхновени от последното видение, което Аз сега ще дам на пророка Си. Тръгнете към това видение и не спирайте, докато не отговоря в сърцата ви, че сте на точното място. Защото днес е денят на Божията Милост, която възвръща Сионовите пленници…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s