III. ПОЖАРИТЕ НА ДЪРВАТА, СЕНОТО И СЛАМАТА

Братко мой! Аз съм разтърсен до дъното на сърцето си и не мога да стоя безразличен към съдбата на хиляди по хиляди. Защото очите ми наблюдават онзи неугасим огън на дявола и на погълнатите от него. И сълзите ми напират от самото ми сърце. Как те не искат да разберат, че делът на християнина не е в света, но в Бога? Как те не искат да разберат, че този свят лежи в лукавия и е пустиня? Как не искат да разберат, че думите на Исус не могат да преминат, но ще бъдат съдба за всички, които отстъпят от Името Му? Защото в края на сериозното Си предупреждение Той ясно каза:
“Също така ще бъде и на това нечестиво поколение…” (Матея 12:45)
Знаеш ли, братко, що ще рече думата “поколение”? Това е съвкупност от колена, сиреч, родове от човеци, които предават на следващите след тях от духа, на когото са служили или от когото са уловени. И ако Исус ни предупреди, че има нечестиво поколение, което намира дял в пясъците на света и сред неугасимия огън на змии и скорпии, то как трябва да живеем ние, та да не се намерим сред рода на проклетите и нечестивите? Не разбираш ли, че онзи проклет огън, който подпали сърцето на Луцифер, днес гори във всичките му демони? И ако Исус, в края на мисията Си заяви:
“Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече да искам, ако се е вече запалил…”
…то каква ли ще е изповедта на Неговия противник, дявола? Няма ли и той да умножава огъня си сред човеците, тъй че да му принадлежат във вечността и в осъждението? И ако огънят на смъртта тръгна от едно сърце в началото, за да се превърне в огнено езеро накрая, то това иде да ти покаже, че този огън наистина е подпалил мнозина. Нека думите на Апостол Павел ти разкрият дълбокото, в което предстои да навлезем. Защото този Божий служител записа в едно от посланията си следното:
“Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е. Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда. А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън…” (I Коринтяни 3:10-15)
Виждаш ли как Божият Апостол предупреждава за един изпит от огън, в който ще се открият делата на всеки? Спомни си тогава, че и Исус каза нещо подобно:
“И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, дето “червеят им не умира, и огънят не угасва”. Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол]…” (Марк 9:47-49)
В тази глава Господ ще разкрие онова видение пред сърцето ти, което да ти покаже какво става, когато човеците биват осолени с огън. За да разбереш на каква основа си бил поставен и като какъв материал си бил съграден. Когато Исус подготвяше сърцето ми за това видение, Той ми каза:
“Моите трябва да бдят и внимават на всичко, което съм говорил Аз или изпратените от Мен пророци и апостоли. Защото Словото Ми е онова, което съди. И то ще осъди едни, а ще оправдае други. Затова виж отново за каква основа говори Моят Апостол Павел и за какви материали над основата споменава той в посланието си…”
Погледнах на стиховете на Павел и затова казах на Господ:
“Исусе! Апостолът Ти ни казва, че никой не може да положи друга основа, освен положената, която Си Ти. И след това той продължава, като ни казва, че някои ще градят на основата злато, сребро и скъпоценни камъни, а други – дърва, сено и слама…”
“Разбираш ли тогава, че в думите на Моя служител има сериозно предупреждение към строителите? И в това предупреждение Павел загатва не за друго, но затова, че всеки строеж ще бъде изпитан с огън. А с какъв огън Отец Ми да изпита строежът на всяко нещо? Какъв да е огънят, който да дава на Отец Ми съвършената гаранция, че в Небето Му няма да се качат недостойните и нечестивите?”
Знаех прекрасно отговора на Божия въпрос и затова казах на Исус:
“Господи, това несъмнено е огънят на дявола. Защото този огън би изгорил и изпепелил всичко, което е противно на Божието Сърце. А Павел продължава и казва, че онзи, чийто строеж устои, ще получи награда, а който изгори – ще претърпи загуба…”
“Прочети тогава докрай стиховете на Апостола Ми и виж, че той продължава, като казва за претърпелия загубата, че:
“…сам той ще се избави, но тъй като през огън…” (I Коринтяни 3:10-15)
Как тогава си обясняваш, че огън разрушава, но и огън избавя?”
“Господи, това е дълбок стих и аз разбирам, че Павел е имал предвид не само огънят на дявола, но и Огъня на Отца. Тъй че, ако някой претърпи загуба и огънят на дявола изгори строежа му, то такъв да има път за възвръщане, ако Божията Милост му изпрати Огънят на Отца…”
Исус се усмихна, а след това каза:
“Точно така, момчето Ми. Но в това отношение избавените ще са малцина, поради умноженото беззаконие. Затова нека разумните разберат, че Божият изпит с огъня на дявола днес вече действа. Заедно с изпита Отец Ми дава изходен път за ония, които се покаят поради злите си дела, като полага Огъня Си в Словото, давано на слугите Му пророците. Защото днес горят много строежи и никой от неразумните строители не си дава сметка, че един ден ще отговаря за мерзостите си пред Моето съдилище. И ако в онова време на Моя съд такъв служител не се е покаял за строежа си, като приеме Словото на слугите Ми пророците, то за такъв избавление няма да има и сърцето му непременно ще отиде при червея, който не умира и при огъня, който не угасва. Нека разумните си спомнят думите Ми. Нека будните отново да прочетат призива Ми към ангела на Лаодикейската църква, на когото казах:
“Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш…” (Откровение 3:17-19)
Не е ли ревността онзи Божий Огън, с който Аз зареждам всичките думи на слугите Си, пророците? Не са ли думите Ми в пророческите книги онова злато, пречистено от Святия Огън на Отца, тъй че неразумните строители да се избавят, като през Огън. Но ето, казвам ти, че те няма да послушат думите Ми, нито ще се покаят за злите си дела. Защото когато е трябвало да строят на основата злато, сребро и скъпоценни камъни, те са полагали дърва, сено и слама. А какво им се пише на дървата, сеното и сламата? Какво им се пише на човеци, лишени от Корена и Потомъка Давидов? Какво им се пише на човеци, изсъхнали в користолюбие и сребролюбие?”
Докато отварях устата си, за да отговоря на Господ, Той вдигна ръката Си пред лицето ми, тъй че аз млъкнах, а Той отново каза:
“Виж сега скритото в Моето Живо Евангелие. Виж как в Живота на твоя Господ се появи неугасимият огън на дявола. За да разбереш какво са самите дърва в Павловото предупреждение…”
След последните думи на Исус пред очите ми се появи видение. То беше по-чудно от всички други видения, които бях получавал от Исус и сега ще разбереш защо…
Аз виждах моят Господ в мига, когато носеше кръста Си, а римските войници край Него разбутваха с копията и щитовете си побеснелите тълпи. А Исус във видението видимо се промени. Защото осанката на Спасителя беше като от дърво, което бе все така жизнено и живо. Самите ръце на Господ бяха като клони, които държаха поставения на гърба Му кръст. По живото дърво, което оприличаваше Исус, личаха нарези, сякаш че някой се бе опитвал да го отреже и прекърши с трион. Но Господ все така вървеше и от Него лъхаше свежест и прохлада, сякаш че не бях свидетел на страданията Му в тясната уличка на Виа Долороса, а някъде до река всред свежестта на Божия Дух. Точно тогава видението пак се промени, а прохладата изчезна. Изведнъж от цялата обстановка ме лъхна противна горещина, сякаш, че невидима ръка бе приближила разпалена главня пред лицето ми. Така видях, че тълпите край Господ вече бяха като запалени сухи дървета. Огънят в тях бе твърде силен, тъй че те пращяха и шумяха твърде страшно. А Исус продължаваше да върви. И ето, че в един миг Спасителят се препъна и залитна, тъй че кръстът падна встрани от Него. И аз забелязах, че до Исус се появиха жени, които плачеха. Те не бяха като сухите и пращящи от огъня дървета, но имаха в себе си от свежестта и чистотата на Господ. Усетил скръбта им и видял сълзите в очите им, Исус тихо им каза:
“Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си; защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни. Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?” (Лука 23:28-31)
В онзи миг, докато гледах на моя Спасител, аз разбирах всичко. Не знам дали скърбящите жени Го разбраха. Не знам дали те видяха пламналия огън на дявола, но аз вече със сигурност знаех що ще рекат онези дърва от посланието на Апостол Павел. И ето, че видението се прекъсна, а Исус се приближи до мен, като ме попита:
“Разбра ли онова, което ти показах? Разбра ли, че Господ твоят Бог до самата Си смърт бе дървото, посадено при потоци води?”
“Да, Исусе! Разбрах това…” – отговорих с вълнение аз. А Исус продължи:
“Ако дяволът стовари цялата си злоба и омраза върху едно сурово дърво, каквото беше твоят Господ, то какво ли стана със сухите дърва? Защо Аз бях суровото дърво, а гонителите Ми бяха сухи дърва?”
“Господи мой! Ти беше суровото дърво, защото никой не успя да Те изкорени от Реката на Живота. Едно дърво е сурово, когато е пълно с влага и с живи води. А онези, които бяха дърва, нямаха връзка с Божия Дух. Те бяха изскубнати от почвата си и отдавна изсъхнали в сърцата си…”
“Разбираш ли тогава по-добре думите Ми! И ако дяволския огън осъди на смърт Човешкия Син, без дори да го докосне с пламъците си, то какво им се пише на сухи дърва, изгубили връзката си с Моето Евангелие? Какво им се пише на онези човеци, които не съхраниха живите води в сърцата си, но изсъхнаха всред човешка злоба, алчност и безверие? Но ето, предупреждавам всички Мои:
Бъдете живи дървета във водите на Святия Дух, а не изсъхнали и отрязани дърва в светския дух. Защото огънят на дявола има сила само над изсъхналите, а не над суровите. Суровите непременно ще превъзмогнат над дявола, понеже водите на Святия Дух ще възпрат смъртта на лукавия и ще опазят сърцата ви. Но ако копнежите в сърцата ви не са по Небесния Ерусалим, а по користите и богатствата на земята, то тогава ще изгубите живите води и огънят на дявола ще опожари сърцата ви. Защото днес Човешкият Син е отново разпнат и прободен от слугите на Рим. И онези, които най-много пращят и се разгорещяват в нечестието си против Моите пророци са именно сухите дървета с отрязани корени. Ето, предупредих ви!”
Братко мой! Верни ми приятелю! Докато слушах благодатните думи на моя Спасител, аз вече знаех в сърцето си, че не искам да бъда нищо друго, освен един, над когото са дошли стиховете на Божието благоволение. Защото нашият Отец е твърде верен към нас. И онези, които любят Закона Му в сърцата си и пребъдват в Любов към Святото Му Слово, непременно ще бъдат дървета на Божия Правда за които чудесният псалом казва:
“Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; но се наслаждава в закона на Господа, и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко, що върши ще благоуспява. Не е така с нечестивите; но те са като плявата, която вятърът отвява…” (Псалом 1:1-4)
А какво е плявата, братко мой? Не са ли това човеците, които са сено и слама? И да ти казвам ли тогава за тях, че те са същите антихристи, които стояха и крещяха против Исус по пътя Му към Голгота? Да ти напомням ли думите на Апостол Йоан, та да се убедиш, че антихристите възлизат от църквите:
“Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас, но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас…” (I Йоаново 2:18-19)
Да ти казвам ли, че когато вдигнеш кръста си и тръгнеш да следваш Господ, то непременно Пътят на Исус ще е и твой път? Няма ли тогава край теб да има мнозина пламнали от дяволски огън? Няма ли твоят живот да обвинява сърцата им, да боде прегорелите им съвести, да изобличава нечистите им помисли? Няма ли те непременно да пламнат против живота ти, за да се сбъднат думите на Йоан Кръстител, който заяви за Исус:
“Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън…” (Матея 3:12)
Ето този е огънят, от който Исус иска да те опази чрез пророческите видения в тази книга. Защото житниците на Вавилон днес са пълни с плява и жетварите на дявола изронват с лукавствата си всички житни зрънца. За да пламне всичката плява и да се изпълнят вечните думи на Бога. Защото там във видението, докато стоях разтърсен от гледката, Исус ми каза и това:
“За да съм предупредил всички ви, че беззаконието ще се умножи, то Аз непременно съм видял и последното нашествие, заповядано от силите на ада. А това нашествие е такова, щото да подготви и опожари целия свят с неугасимия огън на дявола. Нека тогава ти покажа и самите демонични орди на запустителя. Защото те са заповяданото от Отец Ми проклятие над нечестивия свят. Проклятие, с което огненият ад ще се напълни до краен предел, миг преди Моето Второ пришествие…”