ОГЪНЯТ, КОЙТО НЕ УГАСВА – II ГЛАВА

II. СУХИТЕ МЕСТА НА БЕСОВЕТЕ

Братко мой! Верни ми приятелю! Аз искам да внимаваш твърде много на видението, което Сам Господ ще разкрие пред сърцето ти. Защото с това видение ще ти станат ясни Христовите думи от Евангелието, които гласят:
“Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение…” (Матея 12:43-45)
През всички години на моята вяра в Исус винаги съм търсил обяснение на това предупреждение на Спасителя. И в по-малка или по-голяма степен Святият Дух ми е давал мъдрост и разум, за да си обясня думите на Господ. Въпреки това сърцето ми оставаше недоизпълнено и тайната на Христовото предупреждение продължаваше да стои като пелена над самите стихове. Можех ли да зная, че вярата ми в Исус е била пътуване, с което Господ ме е приближавал до самото Си Сърце и до Собствения Си поглед? Можех ли да зная, че думите Му, свързани със сухите места на бесовете, в пълна степен са свързани и с дяволския огън, който никога не угасва? Разбира се, че не! Точно затова аз сега падам на коленете си, за да благодаря за изобилната Благодат и Милост, с която Господ ме посети. Защото по Неговата изрична Воля и чрез съвършеното Му водителство сега ще ти разкрия и самото видение, което Исус изяви пред сърцето ми. Ето думите на моя Господ, които Той ми каза, когато докосваше с ръка главата ми:
“Никак да не се ужасяваш от онова, което сега ще ти дам да видиш. Нека сърцето ти бъде твърдо и умът ясен, за да предадеш вярно и точно цялото видение, свързано със сухите места на бесовете. А сега тръгни след Мен, за да ти покажа нещата, които никога не си виждал…”
След последните думи на Исус пред очите ми се разкри самото видение. Аз виждах една огромна пустиня без начало и край. В пясъците на тази пустиня пълзяха хиляди демони. И в самото видение те бяха уподобени на змии и скорпиони. Така аз и Господ се снишихме над самата пустиня, а Исус, като вдигна ръката Си и посочи множествата от демони, ми каза:
“Ето, Стефане! Сега твоят Господ ти показва сухите места на бесовете. Това е мъчително място, където пребъдват изхвърлените от Небето духове. Затова погледни с Моя поглед и забележи какво измъчва тези хиляди змии и скорпиони…”
Докато Господ ми говореше погледът ми се проясни и аз усетих зрението си многократно по-силно и точно. Така забелязах, че в самите естества на змиите и скорпионите гореше огън. Този огън ги караше да се гърчат и да не намират никакъв покой. И докато змиите бясно мятаха опашките си наляво и надясно, скорпионите се гърчеха и превиваха, като напразно се опитваха да защипят пясъка с отровните си щипци. Това бе една масова агония, обхванала всички бесове, въпреки че аз все още не можех да си я обясня. Виждах огъня, който ги изгаряше. Виждах и реакциите им, но все така не намирах точния и верен отговор за състоянието им. А Исус, като наблюдаваше недоумението ми, продължи да говори, като казваше:
“Още ли се чудиш? Още ли не разбираш онова, което ти показвам? Още ли не знаеш какво изпитват всички тези нечисти бесове? Нека тогава ти помогна, за да разбереш състоянието им…”
След тези Си думи Исус протегна ръката Си към сърцето ми и в следващия момент аз забелязах как от самия мен към дланта на Исус започнаха да текат води. Тези води влизаха в Господната ръка и изчезваха вътре в нея. А със самия мен започна да се случва нещо странно и ужасно. Защото усетих как езикът ми пресъхна и как цялото ми същество започна да се сгърчва. В следващия момент аз вече бях паднал на самия пустинен пясък, а Исус ме гледаше някъде из високото. В този миг усетих жаждата. Тя бе страшна и се увеличаваше с всяка изминала секунда. Нещо повече – самата жажда беше като смърт с пипала. Тя изсмукваше всяко място в духа ми и сърцето ми, тъй че аз се сбръчквах все повече и повече. И в един момент протегнах ръце към Господ и просех от Него Милост. Бях забравил, че това е видение, а състоянието ми – опитност, която да предам на братята и сестрите ми. Бях забравил за всичко, а сърцето ми крещеше за вода от Исус. И ето, че Исус моментално реагира и простря отново ръката Си към мен, тъй че онези води отново нахлуха в сърцето ми.
О, блаженство и радост! О, прекрасно щастие! За първи път можех да разбера що ще рекат живи води в духа ми. За първи път осъзнавах, че онези бесове във видението бяха измъчвани именно от жажда. Те нямаха присъствието на Бог, нито Неговите води на Вечен Живот. И аз, като вдигнах благодарен поглед към Исус, Му казах:
“Исусе! Изворе на живота ми! Чак сега разбрах от какво са лишени тези бесове. Те имат огъня на Луцифер в сърцата си и този огън ги е изсушил и направил да бъдат сбръчкани и да нямат никакъв покой…”
Исус се усмихна и погали главата ми. А след това каза:
“Въпреки мъчителното ти усещане, ти трябваше да преживееш това видение. За да разбереш напълно и думите Ми в Евангелието. Защото, ето, бесовете наистина се намират в безводните и пустинни места и нямат никакъв покой. Огънят на техния началник ги изгаря в сърцата им и те са сбръчкани и сухи, като пясъка, който обитават. Но това е само началото на видението, което ти показвам. Затова се приготви да видиш и неговото продължение…”
След думите на моя Спасител видението се промени. Защото там, всред пустинните пясъци, се появиха човеци. Те бяха твърде радостни и доволни от онова, което виждаха очите им. Защото, за разлика от мен и Господ, те не видяха хилядите изсъхващи змии и скорпиони, но бяха твърде много впечатлени от онова, което съзираха в самия пясък. А наистина в дюните на онази пустиня стърчаха стотици хиляди съблазнителни неща. Така очите ми видяха, че човеците се нахвърлиха да копаят в самия пясък и само след миг те вече изваждаха и държаха в ръцете си златни и сребърни чаши и накити. Други край тях намираха торби, пълни със златни монети. Изобщо, ако можеш да си представиш, това бяха твърде щастливи иманяри. Те не усещаха нито сушата, нито палещото слънце, нито пък виждаха змиите и скорпионите. И ето, че Господ ми даде знак, за да видя и развитието на самото видение. Защото при вида на многото човеци в пясъците, бесовете моментално реагираха и с невероятна пъргавина запълзяха към тях. А Исус ме попита:
“Защо змиите и скорпионите се стрелнаха така към човеците в пустинята? Какво видяха в тях, та веднага да реагират?”
Видението беше твърде живо, а погледът ми – достатъчно силен, за да видя, че в сърцата на онези човеци имаше води. Това не бяха живите води на Бога и Отца, но все пак бяха води. Именно тези води накараха змиите и скорпионите да тръгнат към човеците. Така, не след дълго, вече виждах как змиите се шмугваха в самите естества на човеците, а същото вършеха и скорпионите. Затова казах на Господ:
“Исусе! Всичко пред сърцето ми е ясно. Онези жадни демони, мъчени от сушата в сърцата си, нападнаха на човеците, за да намерят покой във водите им. И така разбирам, че тези са водите на човешкия дух и най-вероятно отговарят на самите съвести на човеците…”
“Точно така, момчето Ми. Но ти продължи да наблюдаваш на видението. Защото, за да казва твоят Бог и Отец, че няма покой за нечестивите, то е имал причина да заяви думите Си…”
В пълно потвърждение на Исусовите думи аз продължих да наблюдавам страшното видение. Така забелязах, че водите в сърцата на човеците не успяха да потушат огъня на бесовете. Напротив, той беше допълнително раздразнен, за да продължи да гори и в самите води. А тогава онези води буквално завряха и започнаха да се изпаряват. И въпреки привидното спокойствие за демоните, намерили кратък отдих, покой нямаше. Защото огънят, който никак не угасваше, пресуши и самите сърца на човеците, тъй че след едно много кратко време сърцата на човеците горяха от същия огън, който беше в бесовете. Това накара бесовете да напуснат разгорелите се от собствения им огън сърца, за да търсят други, в които да намерят нови води. И аз, като посочих на пламналите човешки сърца, аз попитах Господ:
“Исусе! Да разбирам ли, че тези пламнали човеци са онези, за които Словото Ти казва, че са с прегоряла и лукава съвест?”
“Точно така го разбирай! И предай на всичките Ми братя и сестри да търсят Канарата, а не пясъка. Защото там, в пясъците на сухите места, са всичките змии и скорпиони на запустителя. Техният огън няма да угасне никога и те ще търсят и намират нови и нови сърца, та да пресушават водите им…”
“А как, Исусе, да обясня цялата тази пустиня на братята и сестрите ми? Как да им обясня защо човеците отидоха да ровят в пясъка, та да спечелят смъртоносните користи?”
Тук Господ ми отговори:
“Някога Аз казах на всички ви, че ще настъпвате на змии и на скорпии и че ще владеете над цялата сила на врага. Но ето, че мнозина от вас забравиха Завета Ми и учението Ми. И вместо да владеят над пясъка, като уповават на Канарата, то пясъкът завладя над тях и ги накара да обичат света и всичко, що е в света. Но ето, устата Господни се отварят, за да предупредят всички ви:
Този свят е пустиня и негов княз е запустителят! В пясъците на този свят се намират не само користите, но и бесовете, в чиито сърца гори неугасимият огън на Луцифер. Когато нечистият дух излезе из човешкото сърце и бъде изпъден от Моята Сила и Благодат, то тогава той идва да пълзи и да се гърчи в тези пясъци. Но когато в същите тези пясъци дойдат човеци, забравили учението Ми и похулили Духа Ми, то тогава същият този нечист дух казва:
“Ще се върна в къщата, от която съм излязъл. За да пресуша водите в нея и да я подпаля в моя огън…”
И когато се връща в сърцето, той го намира празно, пометено и наредено. Празно – защото думите Ми са били приети напразно и такъв човек напразно е повярвал в Човешкия Син, като е счел проляната Ми кръв за празно нещо. Пометено – защото Аз съм очистил в Милостта Си такова сърце и съм го призовал в живот на Святост и чистота. Но то е отказало да Ме последва и е изгонило Утешителя. Наредено – защото съм искал да направя в такова сърце Дом за Троицата и обиталище за Славата Господна. Но когато същото това сърце се е отказало да Ме последва и е потърсило пустинята, за да се поклони на дявола. То тогава измамата на дявола го е завела в пясъците, за да му даде измамните користи на света. Сега разбираш ли ти и разбират ли Моите, че вие нямате дял с тази пустиня и с демоните й? Сега разбирате ли, че да настъпвате на змии и на скорпии ще рече да живеете в Превъзходния Живот на вашия Господ – далече по-горе от пясъка и суетата на света. Защото бесовете на дявола няма никога да намерят покой и винаги ще търсят, за да се върнат в къщите, от които са излезли. И онзи огън, който не угасва, винаги ще търси сърца, които да пресуши и да опожари. Ако вие сте разумни, та да построите дома си на Канарата, то тогава непременно настъпвате над змиите и скорпиите. Но ако във вас е пламнала любов към света и към користите на дявола, то тогава Аз не съм ваш и вие не сте от Моите. Защото, ето, очите Господни виждат днес хиляди пламнали пожари. И Аз ще дам на слугата Си да ви разкрие тези пожари, та да се избавите от лукавите примки на дявола…”
След последните думи на Исус видението с пустинята се прекрати, а Господ показа пред сърцето ми следващото Си видение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s