КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Аз зная, че ти с нетърпение си очаквал продължението на пророческите видения, свързани с белезите на външната тъмнина. Аз също с нетърпение исках да напиша това продължение. Но трябваше да мине време и Исус да подготви духа и сърцето ми за тежестта на самите небесни откровения и видения. През този период на подготовка духът ми бе подложен на такъв натиск от дявола, че се наложи да потърся спасителни прибежища в Благодатта на моя Господ. Така се родиха нови три книги – “Тихо течащите Силоамски води”, “Да родиш Исус във Витлеем” и “Пътят до Откровение 3:12”, за които вярвам, че дълбоко са докоснали и осветили сърцето ти.
Искам да знаеш, че онези, които вкусват от великите дела на Божия Пророчески Дух, ще бъдат въведени в Божието време с цената на огромни изпитания и изключителен духовен натиск. Залогът е твърде голям, а наградата за участниците в него – твърде славна и велика, за да оставиш друг да влезе в дела ти и призванието от Бога. Затова нека сега ти разкрия самото ми посвещение от Господ, миг преди Той да ми разкрие удивителните видения в тази книга. С огромна скръб в сърцето си аз започнах да наблюдавам света през най-радикалните думи на моя Спасител. А Святият Дух ме вдъхнови и изпълни с божествена сила отново и отново да проумявам колко дълбоки и съдбоносни са думите на Исус в “Евангелието от Марк”, с които Той ни предупреди:
“И ще бъдете мразени от всички заради Моето име: но който устои до край, той ще бъде спасен. И когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там, гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините; и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея; и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си. А горко на непразните и на кърмачките през ония дни! При това, молете се да не стане това зиме; защото през ония дни ще има скръб небивала до сега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава. И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните…” (Марк 13:13-20)
И ето, че Благодатта на Святия Дух над сърцето ми, наистина ме накара да видя тайни неща в това Христово предупреждение. Неща, които преди това не бях виждал, но сега виждах. Защото, четейки думите на моя Цар, аз забелязах в тях Огъня. Онзи Огън от Небесния Отец, който ни дава достъп и до Неговия Вечен Живот. Онзи Огън, заради който всички щяхме да бъдем мразени от света и светските църкви. И самите думи на нашия Спасител, че трябва да устоим, аз вече разбирах като свещена заповед да опазим Божия Огън. Но ето, че Исус продължаваше да говори думите Си и сърцето ми виждаше следващото от предупреждението Му. А именно – онази мерзост, която стои там, където не й подобава…
Разбираш ли тези Христови думи, братко мой? Проумяваш ли ги? Защото светът е пълен с доволно много мерзости. И всяка от мерзостите си има място, което й подобава. Затова и човеците, като видят мерзостта и самото й място, махат с ръка и казват:
“Гледай какво ужасно място! Гледай каква мерзост и какво зло!”
Но в тази своя реакция те просто са зрители на обикновените мерзости, които стоят там, където им подобава. Защото проститутките се събират в публичните домове и именно там им е мястото. Сребролюбците пълнят тотализаторите и бързат да попълват фишовете на земния късмет. И те също са мерзост, която е отишла на мястото си. Но не такива са думите на Исус в пророческото Му предупреждение. Не за такива мерзости Той ни предупреди да бдим. Друго каза Той и то гласи:
“И когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там, гдето не подобава…”
Разбираш ли, братко мой, че не е голямо нещо една мерзост да тежи на мястото, което й подобава? Защото тя заслужава мястото си и мястото й я заслужава. Но каква е другата мерзост, която докарва запустение? Каква е мерзостта, която има амбициите да стои там, където не й подобава? Това, братко мой, е мерзостта на един друг огън, който не е Божият. Това е мерзостта, с която дяволът омърси Святото място на Бога. Това е мерзостта, която накара цялото църковно мнозинство да охладнее за Бога и да се разгорещи за дявола. И именно тогава настъпи запустението. Защото ако доволно дълго си живял в един дом и накрая онези, с които си живял докарат в него мерзости, които душата ти мрази, то тогава ти напускаш този дом и никога повече не желаеш да се върнеш в него. Именно така днес Святият Дух на Отца е напуснал осквернените от чужд огън храмове. За да дойде запустението, а с него и запустителят…
Ето с такива мисли Исус докосна сърцето ми. За да видя огъня на дявола и запустението, което той докарва върху днешните църковни мнозинства. И да разбера в сърцето си, че Огънят на Божия Живот е най-ценното, което имаме от Исус. Защото само с този Огън Небето ще ни приеме като Божии чеда. И ние трябва да устоим докрай, за да запазим не просто пламъчето, но колкото по-силна става омразата, толкова по-силен да е в нас Огънят.
А как да направим силен Божия Огън, ако не знаем кой донесе на Святото място чуждия огън на дявола? Как да устоим, ако не сме екипирали сърцата си с бронята на Истината и Правдата? Как да противостоим на Сатана, ако не сме облечени с Божието Всеоръжие?
Истината, братко мой, ще се разкрие в тази книга. И отговорите от моя Господ и Бог ще бъдат онова изобилно помазание над духа и сърцето ти, с което ти непременно ще превъзмогнеш над омразата от лъжебратя и от лъжехристияни. Затова нека ти предам думите на Исус, според както Той започна да говори на сърцето ми. Ето какво ми каза Той, докато разсъждавах над сериозното Му предупреждение, свързано с мерзостта, която докарва запустение:
“Аз искам да дадеш на живата Ми Църква най-дълбокото знание за огъня на дявола. Знание, в което ще те посветя чрез виденията в тази книга. Защото, колкото до огъня на дявола в частичните му проявления, Аз ти дадох доволно много видения и ти ги изяви на братята и сестрите Ми. Така те разбраха за чуждия огън на Аароновите синове и за огъня на Молох. Но тук Моята ръка ще тежи върху сърцето ти, за да видиш най-дълбокото от сатанинския огън и да проумееш неговата тайна. Тайната защо той никога не угасва и къде са местата, където той пламти в цялата си сила. И нека всичките Ми чеда побързат да оставят земните си работи, за да слушат какво им казва устата Господна. Защото Аз доволно дълго търпях човешката заблуда и очите Ми виждаха как людете Ми умират поради нямане знание. Аз доволно дълго търпях и чаках някой да призове Името Ми, та да просветя сърцето му и помажа устните му. Но мерзостта, която се настани на мястото, което не й подобава, стана толкова голяма, че тя самата изиска поклонение и почит, като към Божия Святост.
Няма ли Аз да въздам над това? Няма ли да накажа надменните сърца, в които се разгоря неугасимият огън на дявола? Няма ли да унищожа сърцата, които презряха думите на пророк Йоан Кръстител, който каза за своя Господ:
“Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън. Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън…” (Матея 3:11-12)
Но ето, че плявата вече проповядва по амвоните и се има за Господно жито! Ето, че онези, които никога не съм посещавал с Духа Си, нито съм ги кръщавал в Огъня на Моя Отец и Бог, бързат да подпалват с огъня на дявола. И никой от вас не иска да види, че пращенето на тръните и плявата един ден ще продължи във външната тъмнина. Никой от вас не иска да види, че този род на проклети и измамени няма никак да избяга от съдбата си. Защото кой е Оня, Чиито уста заповядват смърт и Живот? Нима мислите, че мерзостта Го изненадва или дяволът Го плаши? Ако има Книга на Живота, разтворена пред Божия Престол, то няма ли и книга на смъртта пред тъмния олтар на дявола? Ако в едната книга са записани имена, то не са ли записани и в другата? И ако едната книга се пълни, то нима другата ще остане празна? Но ето затова ви заповядвам да Ме последвате. За да ви измъкна отсред всичката църковна плява, която прегърна червеите на тлението и пламна от огъня на смъртта…”
След последните Си думи Исус докосна с ръка главата ми и така пред сърцето ми се разкриха разтърсващи видения. Видения, с които разбрах, че съдбите ни са пред самия свършек. И само миг ни дели от Вечността, която за едни ще бъде смърт през вековете, а за други – Живот и Светлина в Лоното на Отца. Аз падам на колене пред моя Господ и Спасител и се моля това пророческо слово да те намери и издири. Като светулка в мрака или като пояс в развълнуваното море. Като възпиращ меч пред портите на Смъртта или като светкавица под навъсеното Небе на идещия гняв. За да славиш Онзи, Който издирва и спасява – отсега и до века. Амин и Амин!