ЧЕРВЕЯТ, КОЙТО НЕ УМИРА – IV ГЛАВА_3

3. ИЗМАМАТА НА ВАРОСАНИТЕ ГРОБНИЦИ

Братко мой! Верни ми приятелю! Ако има вяра, за която съм готов да падна пред Божиите колене и да я прося с цялото си сърце за теб, то това е вярата, с която приемаш, че Словото на Исус е Дух и плътта не ползва в нищо. Аз благодаря на Този превъзходен Дух. Защото Той е силен да ни измъкне от външната тъмнина и да ни направи като светила на Сион, които са далече по-горе от опакото и извратеното поколение на тщеславните. Защото това поколение ще премине и ще отиде при баща си в тъмнината. Но думите на Исус няма да преминат. И ако аз съм посветил целия си живот пред Него, за да ти давам даром пророческото слово, то е, за да имаш увереност, че си в съвета на Господ и Неговите избрани. И да слушаш как Господарят на Сион говори на сърцето ти:
“На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи; тъй че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха]…” (Марк 4:11-12)
Да бъдеш ли тогава от външните, които гледат, но не виждат, и слушат, но не разбират, нито някога преживяват спасително покаяние? Не разбираш ли, че е дошъл мигът, когато всеки от нас трябва да позволи на Исус да го разсече с Меча на Словото Си. Защото не е страшно да откриеш днес червея? Страшното е той да остане скрит и ти да разбереш за него едва тогава, когато Милостта на Отца се е вдигнала и чашата с гнева Му е започнала да се излива. Ти вече видя колко опасна е една ябълка, която е отпаднала от клона. Външно тя е красива и примамлива, но в сърцевината й има червеи. Ето затова те моля да отстраниш нозете си от гнилите ябълки. Защото духовният прочит за тяхното състояние не е друг, но записаният в “Посланието към Евреите”:
“Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват…” (6:4-6)
Забелязваш ли думата “отпаднали”? Това е една от най-страшните, но и най-справедливи думи в цялото Свещено Писание. Защото в миг, когато Господ е изливал безценната Си Благодат над теб и те е направил да стигнеш до духовна зрелост, то ти си забравил, че на Него, а не на теб принадлежи Славата. И когато Същият Този Господ е очаквал от зрелия плод да отиде до сърцата на грешни и покварени, опаки и извратени, та да вкусят от Божията сочна Благост и да се спасят, то тогава същият този зрял плод е заявявал на грешните:
“Стойте далеч от мен. Защото вие сте грешни, а аз съм праведен. Да не даде Господ да пожелая общение с вас или дори да ви докосна. Защото ще омърся святостта си и чистотата си…”
Е, в такъв случай братко мой, щом такъв зрял плод не иска да дава на никой от сочността и благостта си, то иде миг в него да се настани червей. И като го прояжда отвътре да го направи негоден за всякаква употреба. Точно това е мигът, когато Клонът вече не желае да задържа безполезния плод. И Святият Дух си отива, а плодът тупва на земята, прояден от червеи и пълен с гнилота и мерзост. Говоря ти за всичко това, защото за външните най-важно е външното. Те се впечатляват от него и го искат на всяка цена. Затова Господ дава на всеки онова, което търси и иска…
Нека сега ти разкрия последната от измамите на външната тъмнина. Аз виждах огромно множество човеци, което беше застанало пред ефектно направена трибуна. Зад трибуната имаше гробница, от която се разнасяше зловоние и непоносима смрад. А Исус, стоейки до мен, ми каза:
“Наблюдавай сега какво ще се случи с това огромно множество. Защото по волята на собствената си похот те са се събрали тук…”
След думите на Исус аз забелязах как от гробницата излезе мъж с бял костюм. И като се обърна към хилядите човеци, им каза:
“Братя и сестри! Господ е направил велик завет с нас. Толкова велик завет, колкото велики сме ние, като негово последно поколение на земята. Поколение на славата и победата. Алелуя!”
Думите на костюмирания проповедник се харесаха на тълпите и те с удоволствие закрещяха:
“Алелуя! Алелуя! Алелуя!”
А проповедникът продължи речта си, като казваше:
“Може би се питате каква е тази сграда зад мен. Може би се питате защо излязох от нея толкова бял и чист. Нека тогава ви кажа, че това е мястото, където Господ събира всичките си последователи. Защото Той ни предупреди за последното време, като каза:
“И както бяха дните на Ноя, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син…”
А как бяха дните на Ноя? Какво имаше в дните на Ноя!”
Подготвена за въпросите му, тълпата започна да вика:
“Ковчег, ковчег!”
Отговорът одързости проповедника и той продължи:
“Готови ли сме тогава да хвърлим умрелите неща в ковчега? Готови ли сме да погребем старите разбирания за вярата? Ако сме готови нека кажем “Амин”!”
Така тълпата, която слушаше костюмираният проповедник с огромно удоволствие, започна да вика “Амин”. А проповедникът продължи:
“Ние казваме “смърт” на всяка мизерия и “амин” на просперитета!
Ние казваме “смърт” на всяка неграмотност и “амин” на теологията!
Ние казваме “смърт” на всяко гонение и “амин” на пълната църковна власт! Ние казваме “смърт” на всеки позор и “амин” на уважението, което извоювахме с цената на нашата праведност!”
След тези думи проповедникът се приближи до самата варосана гробница. И като се обърна към хилядите възторжени очи извика въодушевено:
“Църквата победи света, за да царува в него. Затова нека всеки от вас хвърли в ковчега мизерията, неграмотността, гонението и позора…”
След последните си думи проповедникът влезе в гробницата, а по призива му хилядите започнаха да влизат след него. А аз забелязах нещо страшно. Защото човеците, неразпознали заблудата, бързаха да погинат във варосаната гробница на лидера си. И като влизаха в нея, те никога повече нямаха съдбата да излязат. За тях варосаната гробница бе ковчегът на Ной. Тази гробница погълна с лукавата си уста всички белези от Завета на Христос с Неговата Църква. А Исус, като ме погледна с насълзени очи, каза:
“Сега разбираш ли, момчето Ми, колко е лесно външните да бъдат излъгани с външното? Понеже за външният смъртта на духа е живот за плътта му. И той, като гледа на църковния си лидер, който чисти вънкашното, никак няма да си спомни, нито ще разбере изговореното от Мен против слугите на нечестието. Защото някога, когато говорех от площада пред Синедриона и по всички синагоги, Аз не просто говорех, но виках. За да чуете думите Ми и последвате Гласа Ми. Аз посочвах пълните с червеи сърца и им казвах:
“Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие. Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста. Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие…” (Матея 23:25-28)
Разбирате ли сега по-добре думите Ми? Разбирате ли, че този свят е външна тъмнина, която се управлява от червеи? Разбирате ли, че ако искате да сте Мои и Името и Образът Ми да пребъдват в сърцата ви, то на всяка цена трябва да оставите любовта към света и да пребъдвате в любов към Отца? Защото червеите на Сатана ще намерят и ще погубят всички, които са пръстни. И храна на змията до хвърлянето й в огненото езеро ще бъде пръстта. А Словото Ми ясно казва:
“Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните…” (I Коринтяни 15:47-48)
В тази първа част на великата Небесна книга, в която посветих слугата Си, Аз ви изявих кой е оня пръстен човек от земята и кои са неговите пръстни потомци. Те завинаги ще наследят външната тъмнина, гдето червеят им не умира и огънят им не угасва. Но онзи, който пребъдва в сърцето си с копнеж по Господните обиталища, непременно ще разбере, че Отец Ми ви иска горе – пред Святите Си олтари. За да Му бъдете малко, но Свято и побеждаващо поколение на Светлината. И Сам Той да запали сърцата ви с онази ревност, която положи в първите Ми Апостоли, тъй че да живеете писаното:
“Затова и Исус, за да освети людете чрез собствената си кръв, пострада вън от градската порта. Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него. Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия…” (Евреи 13:12-14)
Търсите ли бъдещия Ми град? И искате ли да осветите човеците с кръвта Ми? Научете се тогава да страдате вън от външната тъмнина, понасяйки позор за Мене! Защото само тогава Отец Ми ще ви даде достъп до най-вътрешното на Своето Светилище! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s