ЧЕРВЕЯТ, КОЙТО НЕ УМИРА – IV ГЛАВА_2

2. ВАВИЛОНСКАТА “АНАТЕМА” СПРЯМО ХРИСТОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

Братко мой! Аз съм сигурен, че Бог може само веднъж да се намеси в живота на човека и тази Божия намеса да е наистина съдбоносна. Понеже онези, които Отец е предузнал и записал за Вечен Живот, нямат нужда от много доказателства за Христовия Глас. Този Глас идва в живота ти и ти трябва да го чуеш, за да бъдеш спасен от външната тъмнина. Не мисли, че древните, които бяха очевидци на Христовата мисия, са по-щастливи от нас, като последно поколение на земята. Но по-скоро виж, че един Петър и Андрей, които хвърляха мрежите си в езерото, нямаха нужда от много думи. Те просто чуха не с ушите си, но със сърцата си божествения призив:
“Дойдете след Мене!”
Ето това иска Исус. Да тръгнеш след Него! И да продължиш да вървиш след Него дори тогава, когато край теб не остане нито един. Това е тежък изпит за вярата. Но ти помисли колко по-тежък става изпитът, когато чедата на дявола те посочат и кажат, че си нечестивец, който заслужава отлъчване от Исус. От кой Исус? От твоя Исус ли или от техния? Ето това е въпросът, който ще съхрани надеждата в сърцето ти и ще ти даде сила да продължиш нагоре по пътеките на Святостта. Започвам така думите си преди това видение, защото тази втора измама на Вавилонското нечестие е твърде силно оръжие в ръцете на лукавия. С това оръжие днес той погубва стотици милиони души. И затова с искрена радост коленича пред моя Господ и Му благодаря, че днес в Милостта Си Той ни дава Божието Всеоръжие, с което да победим всичките напъни на маскирания дявол.
Нека продължа със самото видение, което Исус показа пред очите ми. Ето думите на моя Господ, с които Той ми разкри и видението Си:
“За Моите е много важно да помнят всичко, в което съм те посвещавал като Господен пророк. Защото в това видение отново ще преживеят Моето докосване при къпалнята Силоам. Но този път Светлината Господна ще бъде по-силна от преди. Защото ще видите най-скритото в Моето Евангелие…”
След думите на Исус аз наистина се намерих в Живото Евангелие и само след миг очите ми виждаха как моят Господ направи кал от плюнката Си и намаза очите на сляпородения, като му каза:
“Иди и окъпи се в къпалнята Силоам…”
След думите към човека Исус се обърна към мен, като ми каза:
“А сега наблюдавай какво ще се случи с този човек. Защото именно така ще ти стане ясна и втората от измамите на външната тъмнина…”
Видението от Исус беше поставено така пред сърцето ми, щото аз и Господ просто следвахме сляпородения, за да наблюдаваме случващото се с него. Така човекът стигна до къпалнята и като уми очите си – прогледна. Това имаше моментален ефект върху онези, които го наблюдаваха. Понеже мнозина го сочеха и си казваха:
“Не е ли е този, който седеше и просеше?” (Йоан 9:8)
И след като вече бяха убедени, че очите им виждат именно прогледналия слепец, попитаха го:
“Как ти се отвориха очите?” (Йоан 9:10)
А той отговори:
“Човекът, който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах…” (Йоан 9:11)
Дочули Името “Исус” човеците се стъписаха. И понеже бяха във властта на външната тъмнина и твърде много се плашеха от властта на Синедриона, те го хванаха под ръка и го заведоха при фарисеите. Така и аз и Господ продължихме да наблюдаваме в самото видение. И ето, че като го видяха, фарисеите започнаха да му задават въпроси. А между многото въпроси аз разпознах как един от тях го попита:
“Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? (Йоан 9:17)
А прогледналият отговори:
“Пророк е…” (Йоан 9:17)
Думите имаха ефект на смущение върху фарисеите, тъй че те заповядаха да доведат и родителите му. А когато родителите дойдоха, фарисеите ги попитаха:
“Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?” (Йоан 9:19)
А родителите му в отговор казаха:
“Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп; а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си…” (Йоан 9:20-21)
Думите им никак не удовлетвориха фарисеите. И те, като оставиха родителите на прогледналия, отново го повикаха при себе си. А когато той дойде, те изсъскаха през зъбите си:
“Въздай слава на Бога; ние знаем, че този Исус е грешник…” (Йоан 9:24)
А прогледналият, който все още не виждаше как към него се приближава атаката от външната тъмнина, отговори:
“Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам…” (Йоан 9:25)
Все така недоволни от отговорите му, понеже все още не можеха да го уловят в говоренето му, фарисеите отново засъскаха:
“Какво ти направи? Как ти отвори очите?” (Йоан 9:26)
А прогледналият отново им каза:
“Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?” (Йоан 9:27)
В този миг очите ми видяха как външната тъмнина просто потреперва. И само след миг лицата на фарисеите се изкривиха и те закрещяха против прогледналия:
“Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е…” (Йоан 9:28-29)
Въпреки злобната им реакция прогледналият никак не се смути, но отново им отговори, като каза:
“Това е чудно, че вие не знаете откъде е, но пак ми отвори очите. Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша. А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек. Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори…” (Йоан 9:30-33)
Точно в този момент Исус докосна рамото ми, като каза:
“Виж сега какво ще извършат червеите на тщеславието. Защото именно поради тяхното действие устата на фарисеите бълват тиня и гнилота…”
Действително, че след думите на Исус аз забелязах как в самите сърца на фарисеите се размърдаха червеите на дявола, като закрещяха с всички сили:
“Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш?” (Йоан 9:34)
След това, като го хванаха с дива ярост, започнаха да го бутат и блъскат. И точно в този миг пред очите ми стана знамение. Защото аз видях, че в яростта си фарисеите до такава степен изтласкаха прогледналия, че в един миг той напусна властта на външната тъмнина. Това беше твърде чудно за очите ми. Но над самия човек слезе светъл Небесен лъч, тъй че цялото му естество премина в друга духовна реалност. И докато фарисеите все така стояха във външната тъмнина и въздухът кънтеше от техните ругатни и проклятия, прогледналият просто вече не чуваше думите им. Той беше загърнат от Божията Светлина и остана в нея. Затова аз се обърнах към Исус и Го попитах:
“Какво става, Господи? Какво е това съвършено знамение?”
А Исус ми отговори:
“Това е Живото Евангелие! Това е Господният прочит на Словото за Неговия Живот. Затова се върни на същото това Слово и Ми кажи:
Не благоволи ли твоят Господ именно в човеци, които целите са в грехове? Понеже точно така реагираха фарисеите на думите на прогледналия…”
“Разбира се, Исусе! Та нали Ти в Словото Си ни казваш, че не Си дошъл да призоваваш праведните, но грешните на покаяние…”
“А какво е тогава това чрезмерно самочувствие във фарисеите? Не е ли червей? Не е ли онзи измамен дух, който ги кара да чистят вънкашното? Виж най-сетне и къде се намират фарисеите. Бяха ли те във външната тъмнина?”
“Разбира се, Господи! Те бяха като остриета на дяволския религиозен дух, който всякога търсеше да Те убие…”
“Виж тогава писаното в Моето Слово. Не казва ли то за реакцията на фарисеите спрямо прогледналия слепец именно думите:
“И го изпъдиха вън…” (Йоан 9:34)
А сега помисли. Ако външната тъмнина пъди някого вън от себе си, то какво се случва с изпъдения?”
Отговорът беше на самите ми устни. И затова с радост казах:
“Исусе! Ако външната тъмнина гони някого вън, то такъв отива вътре, в Божието присъствие…”
“Точно така, момчето Ми! Когато външното гони навън, тогава попадате вътре! Но имат ли днес Моите братя и сестри вярата да пострадат така, както прогледналият? Защото всичко съдейства за добро на онези, които любят Бога. И при прогледналия също стана така. Той обичаше Бога и не пожела да стане част от фарисеите и от външната тъмнина. Затова те го изгониха вън от тъмнината си, тъй че той попадна във вътрешната Светлина на Бога. А не сте ли вие днес поколението, което Отец Ми посещава със слугите Си пророците? И ако днес слугите на Отца Ми отварят очите ви с водите на Силоам, та да прогледнете, то как някои от вас отказват да превъзмогнат над яростта на днешните фарисеи? Как така четете словото, което давам на слугата Си и се радвате, че се отварят очите ви, а след това, когато бъдете заставени да направите избор между Божия слуга и слугите на нечестието, мълчите и не смеете да се обадите? Не оставате ли тогава по човешки слаби пред измамите на външната тъмнина? Не държите ли повече на доброто си име пред човеците вместо на одобрението от Бога?
Но ето, предупреждавам ви! Моето Евангелие няма да премине! Думите в него ще пребъдат. А тези думи ви показват и следствието от твърдостта на прогледналия, който бе отлъчен от фарисейската синагога. Какво гласят тези думи?”
Погледнах на Словото и стиховете просто бодяха очите ми. Затова казах на Исус:
“Господи, ето писаното:
“Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син? Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него? Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е. А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се. И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят…” (Йоан 9:35-39)
“Значи, както сам прочиташ, Аз чух, че фарисеите са изпъдили “вън” прогледналия. А от Кого чух Аз? Кой е Онзи, Който вижда как една душа напуска властта на външната тъмнина, за да попадне във вътрешната Светлина?”
“Исусе мой! Това е Бог Отец!”
“Разбираш ли тогава ти и разбират ли Моите, че Аз мога да намеря само онези, които са вън от външната тъмнина? Аз мога да ръководя и да издигна в небесните места само онези, които не се срамуват да пострадат за Името Ми дори тогава, когато човеци от властта на външната тъмнина ги изгонят от външните си църкви. Но ето, че очите Господни наблюдават друго. Защото изливах доволно чрез слугата Си и ви давах Хляб и Светлина от Небето. Но когато дойде измамата на външната тъмнина и посветените от пророческото слово трябваше да избират да са с Мен или с външните, то тогава мнозината, които напоих и призовах, се върнаха назад. Те не издържаха на атаката на външната тъмнина, защото никога не превъзмогнаха над червеите на тлението. За тях беше непоносима мисълта да бъдат отхвърлени и анатемосани от Вавилонски църкви и служители, та да излязат от външното и да намерят вътрешното. Ето защо сетнината на такива ще бъде според делата им. И над тях ще се стовари последната измам на външната тъмнина. Измамата на варосаните гробници. Затова нека да те заведа и там…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s