ЧЕРВЕЯТ, КОЙТО НЕ УМИРА – IV ГЛАВА

IV. ИЗМАМИТЕ НА ВЪНШНАТА ТЪМНИНА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Нека сърцето ти се смири пред Господа. Нека всичките ти помисли благоговеят пред Него. Защото този свят е една голяма измама за душите. И трагедията на човеците, които са влюбени в него, не е друга, но именно тази, че те са останали вън от Бога, вън от Святото Му присъствие и божествена пълнота. В такова състояние, когато си отвън, ти ставаш част от външното. Част от външната тъмнина, в която лежи целият свят. Тогава съдбата на света става и твоя съдба. Пътищата на света стават и твои пътища. Духът на света става и твой дух. Ето по тази причина на много места в Евангелията Си Господ ни предупреди за тази външна тъмнина и най-вече – за външните човеци, които са в нея. Защото тази външна тъмнина не изпуска лесно никого. Тя прониква в сърцата и душите и стои там, за да направи властта на беззаконието и лукавството още по-голяма. Затова нека ти припомня първите думи, които Исус даде в сърцето ми, като начало на тази тема. Ето думите на моя Спасител, които сам Той прогласи в Евангелието:
“Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство; а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби…” (Матея 8:11-12)
Преди много години това бяха едни от стиховете, който твърде много смущаваха сърцето ми. Аз не можех да проумея как така Господ ще изхвърли чедата на Царството навън, във външната тъмнина. После, в благодатното общение с моя Спасител, стана така, че Исус отвори очите ми за истинската и съдбоносна сила на Неговото пророческо предупреждение. И така се роди книгата за “Тъмните корони на дявола”. Но тук, в дълбочината на посвещението, което Исус ми даде, аз искам да доразкрия най-дълбокото от Исусовите думи. Защото Той, освен че ми даде да мисля върху думите Му, дойде като отговор в сърцето ми. И ето с какви въпроси моят Господ започна да говори на сърцето ми:
“Вярваш ли Ми, че властта на червеите не би била възможна, ако те не използваха плодоносната среда на външната тъмнина? Вярваш ли Ми, че именно външната тъмнина е мястото, където те се чувстват най-спокойни и с най-голяма сила и власт?”
“Да, Исусе! Вярвам Ти!” – отговорих аз и продължих:
“Защото самите видения, които Ти досега разкри пред очите ми, имаха за естествена среда външната тъмнина…”
“А сега, когато те карам да мислиш върху думите Ми, свързани с чедата на Царството и външната тъмнина, то можеш ли да Ми кажеш кога ще настъпи самото изхвърляне на чедата в тъмнината? Дали сега, когато идва запустителят и вкарва заблудите си в много църкви, или отпосле, когато настъпи свършекът и дойде Божието възмездие?”
Въпросите на Исус бяха с твърде дълбок прицел. И аз никога не бях разсъждавал върху времето на изхвърлянето. Ето защо отново се замислих над Исусовите думи. Кога, наистина, щяха да се сбъднат думите Му? Ако днес е времето, когато хиляди по хиляди прегръщат фалшивите доктрини на змея, звяра и лъжепророка, то това означава, че днес е и самото изхвърляне на Божиите отстъпници във външната тъмнина? Така, в самия размисъл над въпросите на Господ, аз вече имах отговора. Затова Му казах:
“Исусе! Явно, днес е времето, когато Ти изхвърляш чедата на Царството във външната тъмнина. Защото в предупреждението Ти виждам, че първом е изхвърлянето в самата тъмнина, а чак след това – плачът и скърцането със зъби. Но как да разбирам това страшно пророчество? Как да проумея фактът на самото изхвърляне? Кой Господар би имал сърце, за да изхвърли чедата на Царството във външната тъмнина?”
“Аз съм Господарят, Който имам Сърце да изхвърля чедата на Царството във външната тъмнина. Защото да приема ли в Царството Си чеда, които уж вървят напред, а гледат назад? Да приема ли в Царството Си човеци, които заявяват, че любят Мен, а пребъдват в любовни прегръдки с дявола? Разбираш ли най-сетне, че за да казва пророческото Ми предупреждение, че чедата на Царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина, то е поради самата външна тъмнина в сърцата им? И ако и амбициите на тази тъмнина всякога да са били такива, че да е изглеждала като светлина, то пак князът на тъмнината е бил ловкият и изкусен актьор, който е измамил мнозинството. Ето затова Аз ще ти дам да видиш най-изкусните измами на външната тъмнина. Защото именно чрез тях червеите нападат на сърцата, за да ги владеят завинаги. Тръгни тогава след Мен във видението, което сега ще ти дам. Защото чрез теб ще дам на Моите избрани да разберат и проумеят всичко. И да видят най-сетне, че Господарят на Небето не благоволи в чеда на Царството, но в онези, които ще дойдат от изток и запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков на златните тронове в Небесния Ерусалим. Защото написаното не може да се наруши и чедата на Царството непременно ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина!”
След последните Си думи Господ докосна главата ми и само след миг пред сърцето ми се разкри видение. Аз виждах моят Господ в съвършена Светлина и белота. Всичко около Него беше слънчево и светло. Самият Той беше Слънцето, Което даряваше с Живот и Светлина всяко място, където биха стъпили нозете Му. И ето, че Исус протегна напред ръката Си, като ми каза:
“Гледай, Стефане! Защото сега си във властта на Светлината. Защото, както има външна тъмнина, така има и вътрешна Светлина. И ако външната тъмнина покрива света, който лежи в лукавия, вътрешната Светлина изпълва онези, които живеят от Отца Ми, чрез Отца Ми и за Отца Ми. Понеже Той е, Който изпълва с Духа Си всички създания на Светлината…”
Думите на Исус бяха прекрасни. А гледката за очите ми беше като балсам за сърцето ми, което, претръпнало и ужасено от виденията във външната тъмнина, жадуваше именно за такава божествена среда. Това бе място, където играеха всички цветове на Дъгата, а край нозете ми течаха ручеи от Реката на Живота. Въздухът беше зареден с такова усещане за живот и любов, щото знаех прекрасно, че Слънцето на този живот е Исус, лъчите – Святият Дух, а въздухът – всепроникващото дихание и божествено докосване от Самия Небесен Отец. И ето, че докато пиех с наслада въздуха на Живота и дробовете ми се разтваряха, като крилата на птица, Исус докосна рамото ми, като каза:
“Трябва да тръгнем. Защото има да видиш неща, за които си извикан и посочен от Моя Отец. Затова нека вървим към границата на Светлината. Там, където започва властта на външната тъмнина…”
Когато Исус говори с категоричен тон на нечие сърце, то разбира, че трябва да се подчини, колкото и прекрасно да е мястото, в което то е поставено. Затова, послушал Господ, аз хванах ръката Му и така тръгнахме напред. Не зная колко вървяхме, но в един момент Исус ми каза:
“Спри и погледни пред себе си. Защото ни предстои да влезем във властта на външната тъмнина…”
Погледнах пред себе си и забелязах огромна черна стена, без начало и край. Тя разделяше два свята и беше твърде висока, тъй че единият и край се губеше към небесата, а другият й край – към неизследимите бездни. Така ние пристъпихме до самата стена и само след миг аз и Исус вече бяхме във властта на тъмнината. Тук искам да ти кажа, че не е във властта на тъмнината да въздейства върху Исус. Защото Той все така беше онова Слънце, но този път Той хвърляше Светлина само дотолкова, доколкото да ми покаже онова, което трябва да видя. А Господ, като вървеше напред, вдигна ръката Си и ми посочи дърво, което беше отрупано с плодове, като ми каза:
“А сега нека се приближим към това дърво. Защото то е имало съдбата да роди плодовете си във външната тъмнина…”
След думите Си Господ се приближи до самото дърво, а и аз с Него. В следващия миг, когато двамата бяхме под самото дърво, стана така, че една от ябълките падна от клона и удари главата ми. А след това отскочи настрани и падна на земята. Не бях подготвен за такова знамение и затова извиках от изненада. А Исус, като ме гледаше с твърде проницателен поглед, който издирваше всичките ми вътрешности и мисли, попита:
“Забеляза ли какво се случи под това дърво с теб?”
“Да, Господи! Една от ябълките му падна от клона и удари главата ми, тъй че ме изненада…”
“А ти защо се изненадваш? Не се ли е случвало и това с човеците? Да им падне ябълка на главата…”
Не зная защо, но този път се замислих над коментара на Исус. И наистина – какво толкова? И на други човеци се е случвало това… В следващия миг не аз, но Исус с въпроса Си изрови нещо дълбоко от мислите ми. Затова Му казах:
“Господи, някога на земята, по Божието предузнание, се родил един евреин. Той бил надарен с особен поглед към творението. Поглед, с който да издирва скритото. На този човек му се случило същото. Понеже и на неговата глава също паднала ябълка. А той, като размислил над това, стигнал до идеята, че това е един от Божиите закони в творението. Законът за всемирното притегляне. Този човек бил Исаак Нютон. Ако не била ябълката, то той не би получил нужния подтик от Твореца, за да разсъждава над законите Му…”
Исус се усмихна на думите ми. А след това продължи:
“Ако на света бе нужен един Исаак Нютон, то на Моята Църква не са ли нужни чеда на Авраама? И ако Нютон от една ябълка разбра за действието на земната гравитация, то ти какво разбра от онази ябълка, която удари главата ти? Защо тя падна на главата ти? Коя беше причината, та да отпадне от клона, на който се е родила? Не е ли това поради една друга гравитация, различна от физичната? Но нека се приближим при самата ябълка, за да я разгледаш и видиш, според както ти давам…”
След думите Си Исус се приближи при падналата ябълка. И като я вдигна в ръката Си, я поднесе пред лицето ми, като каза:
“Виж сега тази ябълка и Ми кажи харесва ли ти тя?”
Погледнах ябълката в ръката на Исус и трябваше да призная, че това беше един великолепен плод. Напълно узряла и пращяща от сладост. Затова отговорих на Господ:
“Исусе! Много е хубав този плод. Това е една напълно узряла ябълка, която те изпълва с желание да я изядеш…”
В отговор на думите ми Исус извади Меч изсред дрехата Си, казвайки:
“Ами нека тогава разрежа тази ябълка. А ти вземи и утоли апетита си…”
Така Той простря острието на Меча Си над ябълката. И като натисна Меча Си над самия плод, го разряза на две…
Братко мой! Изпитах върховна погнуса и отвращение, което ме накара да потреперя. Защото всред двете половини на разрязаната ябълка пълзяха червеи. Те изцяло я бяха прояли, тъй че вътрешността й имаше твърде гнил цвят, подобен на изпражнение. А Господ, с твърд и категоричен Глас отново ме подкани:
“Хайде! Какво стана с апетита ти? Взимай едната половинка и яж!”
Паднах на коленете си пред Исус. И като Го погледнах, Му казах:
“Господи, Ти не можеш да искаш това от мен. Та тази ябълка само отвън грабваше очите. Но отвътре беше гнила и пълна с червеи…”
“Само “отвън” ли каза, момчето Ми?”
“Да, Исусе!”
“Ами помисли, че ние с теб преминахме във властта на външната тъмнина. А тази външна тъмнина е измамно силна за човеците, които гледат на външното. И тя те измами. Така ли е?”
Можех ли да противореча на Исус, след като всичките Му думи ме изобличаваха. Разбира се, че не! Затова Му казах:
“Прости ми, Исусе! Аз съм недостоен за Теб. Защото, подобно на всичките грешни човеци и аз се подведох да гледам на нещата отвън, вместо на нещата отвътре. Аз не се замислих, че ако една ябълка пада от клона, то е, понеже в нея са действали причини против клона. И сега, като гледам на тази ябълка, разбирам, че тя падна на земята именно поради червеите…”
В следващия миг Гласът на моя Господ стана гневен. И Той ми каза:
“Също така и Аз като гледам на чедата на Царството, виждам, че те падат на земята поради червеите. Ето затова ви предупреждавам чрез пророка Си:
Чедата на Царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина поради червеите, които са в сърцата им! Защото червеите на дявола нямат друг прицел освен този – да атакуват църкви в зрелостта им и да ги правят да отпаднат от Спасителната връзка с Мен!
Такива църкви имат вид на благочестие и отвън са примамливи и вкусни ябълки. Но защо никой от вас не иска да види червеите им? Защо никой не иска да види, че ако в една църква проповядват земни пастири на още по-земни човеци за земни блага и земни користи, то непременно ябълката е отпаднала от клона и вече нищо не я задържа в Мен? И ето тук Господ твоят Бог ще призове чедата на Авраама и ще им каже:
Ако някога един Исаак Нютон разбра, че невидимата сила на гравитацията привлича ябълката към земята, то днешните Мои Исааковци ще разберат, че църкви, паднали на земята, са лишени от Силата Господна да пребъдват с Мен в небесните места. И такива църкви на външната тъмнина могат да излъжат и подмамят само човеците, които стоят във външната тъмнина.
Защото онзи, който е във външното, гледа на външното! И онзи, който е във вътрешното, гледа на вътрешното! Къде ще бъдете вие днес? Дали в най-вътрешното на Божието светилище, та да видите и най-вътрешното на сърцата и така да отхвърлите гнилите ябълки или в онази външна тъмнина, способна да измами очите и да вкара в сърцето нечисто желание за общение с червеи…”
Братко мой! И в предишни мои книги съм писал, че в устата на Исус не може да се намери нито една празна дума. Но в това видение божествената мъдрост от Него беше толкова силна, че за първи път проумявах в сърцето си великата тайна на най-великия сблъсък.
Сблъсъкът между външната тъмнина и вътрешната Светлина!
Нещо повече – аз разбрах, че отделени от Исус ние сме не просто прицел, но жертви на тази външна тъмнина. Защото при все, че вървях до Царя, пак Той допусна и аз да се заблудя относно ябълката. А Исус, като погали главата ми и виждаше всичките ми помисли, каза:
“За твоят Господ не е никакъв проблем да те преведе невредим през външната тъмнина. Но как ти тогава би разбрал какво става с онези, които гледат на външното? Как би разбрал за най-успешната стратегия на дявола, ако не допуснах по Волята Си да те оставя да се спънеш и заблудиш?
Виж тогава и най-успешните измами на външната тъмнина. За да ги предадеш на братята и сестрите Ми. Защото те ще бъдат не човешкият, но Господният прочит на Моето Живо Евангелие…”
След последните думи на моя Господ видението се прекъсна, а Святият Дух нахлу и запали всичките ми вътрешности, тъй че нямах никакъв друг копнеж в сърцето си, освен да последвам Господ в тайните на Неговото Свято Слово.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s