ЧЕРВЕЯТ, КОЙТО НЕ УМИРА – III ГЛАВА

III. КОРИДОРИТЕ НА ГНИЛОТАТА

Братко мой! Верни ми приятелю! Искам да внимаваш на всяко изречение от тази книга. Защото само Бог е свидетел каква е цената за нейното написване. Само Той знае с каква сила дяволът се е вкопчвал в душата и сърцето ми, за да осуети написването на пророческите видения. Защото, колкото до верните и искрени последователи на Исус, аз нямам какво да им дам, понеже Сам Господ пълни сърцата им с благочестие и смирение. Но когато днес очите ни виждат хиляди човеци, излъгани от вълци в овчи кожи, как възторжено аплодират измамливите си лидери и как ръкопляскат на заблудата, то тогава всички трябва да паднем на коленете си и сърцата ни да заплачат пред Бога и Спасителя. Защото тези човеци са били излъгани да следват дух, който не е Христовия и да живеят пример, който не е на Исус от Назарет. Къде е тогава чистата и Свята Църква на Бога? Не казва ли Словото, че:
“Добродетелната жена е венец на мъжа си; а оная, която докарва срам, е като гнилота в костите му…” (Притчи 12:4)
Забележи, братко мой! Гнилота!!! А какво друго да е гнилотата, освен действие на червеи? Да приема ли Господ във Вечния Си Дом човеци, които всякога са искали червеите да проповядват от амвона и да надничат от сърцата? Нека не се залъгваме. Защото такъв добродушен “Господ”, който толерира греха и се радва на измамата, съществува само в онези измамени сърца, които решиха, че без тях Сватбата на Младоженеца няма никак да се състои. Но, както са много невестите, така са много и младоженците. Апостол Павел каза това още по-ясно:
“Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него. Но това знание го няма у всички…” (I Коринтяни 8:5-7)
Ето по тази причина не мога да стоя безучастен, когато червеите пояждат сърцата на неутвърдените във вярата и им предлагат друг дух, друг Исус и друго благовестие. Затова ще продължа с непосредственото водителство на моя Господ и думите, които Той изговори към сърцето ми, като каза:
“Аз искам да предадеш на Моята Църква всичко, което ще ти покажа в коридорите на гнилотата. Защото тези коридори показах някога и на Апостол Йоан, но вие днес нямате очите на мъдростта и разума, за да ги видите с Божия поглед. Затова си спомни думите на Апостола Ми, свързани с любовта към този свят. Какво гласяха те?”
“Исусе! Апостолът Ти предупреди всички ни, като каза:
“Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света, похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века…” (I Йоаново 2:15-17)
“А какво е любовта? Не е ли тя това да отвориш сърцето си за оня, който ти е мил и скъп? Не е ли тя това да желаеш силно онова присъствие, за което си отворил сърцето си?”
“Точно така е, Господи!”
“Помисли тогава, че червеите на дявола не биха могли да влязат в сърцето, ако преди това не бъдат пожелани. И ето това е скритото послание в предупреждението на Апостола Ми. Защото всеки, който люби света, желае червеите и те идват в него. Тогава те реализират трите коридора на гнилотата, а именно:
Похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота.
Виж сега тези коридори, за да разбереш колко голяма е силата на червеите…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми и след миг пред сърцето ми се разкри видение. Аз виждах самите коридори на гнилотата, които слизаха дълбоко под земята. В началото на самите коридори имаше човеци с лица и крайници на къртици. Едни от тях държаха в ръцете си кесии, в които дрънкаха златни и сребърни монети, а други държаха в дланите си красиви бисери. И ето, че тези къртици започнаха да вършат лъжливи знамения. Понеже едните започнаха да изсипват от кесиите си самите златни и сребърни монети, а други хвърлиха над златото и среброто красивите бисери. Така звънтенето на парите и блясъкът на бисерите накараха хиляди човеци да се съберат пред коридорите на гнилотата. И ето, че събралите се човеци започнаха да питат къртиците:
“Как постигнахте това благоденствие? Научете и нас!”
А тогава къртиците извадиха библии изпод черните си наметала, и като ги разтваряха, казваха на всеуслишание:
“Искате ли да следвате Исус? Искате ли той да е вашият Господ? Кажете тогава “Амин” на онова, което сега ви проповядваме. Защото, ето, мъдрите думи на нашият Господ гласят:
“Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива. Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи…” (Матея 13:44-46)
И ето – ние сме тези, които ровихме, докато намерихме имането! Ние сме онези търговци, които намерихме в дълбокото скъпоценните бисери. Лъгал ли ни е Господ в обещанията си за царството? Разбира се, че не! Сега какво чакате? Изповядайте го като бог на просперитета и тръгвайте след нас…”
Погледнах на постоянно растящата тълпа в самото видение и разбрах, че лукавата трактовка на дявола върху думите на Исус наистина е успяла. Защото събраните хора бяха достатъчно бедни и мизерни, та да се откажат от примамливата оферта. Така хилядите човеци приближиха до коридорите на гнилотата, а тогава къртиците отново казаха:
“И не забравяйте! Небесното царство е на търговците и на онези, които ровят в пръстта, докато намерят имането!”
Братко мой! Светските човеци имат една фраза, с която оприличават лукавството и хитростта на някого. Те казват за такъв, че е като дявол, който чете Евангелието. Но ето, че в това видение аз виждах именно това. Обладани от дявола къртици четяха Евангелието. Дълбоко в сърцата си те бяха решили, че нивата на Господ е собствената им плътска похот. И че именно в нея ще намерят имането. Дълбоко в сърцата си те се бяха заблудили за търговеца в притчата на Исус и никак не бяха разбрали, че това е човек, който разменя богатството на този свят за богатството на бъдещия. Но онези тълпи от гладни и бедни хора последваха къртиците, за да търсят просперитет в коридорите на гнилотата. А тогава стана нещо страшно. Защото в мига, в който някой прекрачеше зад самите коридори, в сърцето му се шмугваше твърде страшен червей, който мигновено почваше да го пояжда. И от самото пояждане лицето и крайниците на човека губеха човешките си форми и той също заприличваше на къртица. Докато още гледах, Господ ме попита:
“Как мислиш? Не е ли твърде успешно това лъжеблаговестие? Не е ли то примерът, който подземните дават на земните, тъй че земните да ги последват? Става ли ти тогава ясно, че грехът на тези къртици е толкова по-голям пред Лицето на Отца Ми, колкото по-дълбоко стигат тези коридори на гнилотата? А сега виж докъде стигат те…”
След думите на моя Господ аз видях в самото видение, че коридорите на гнилотата стигаха до самия ад. И онези от къртиците, които успяваха с измама да завлекат повече души от другите, ставаха все по-приближени на Луцифер. И той ги обсипваше с хорска почит и с твърде велики поощрения, защото те бяха най-угодни на сърцето му. За мисията на къртиците си дяволът не жалеше нищо. Защото там, в коридорите на гнилотата, беше пълно с радио и телевизионни станции, с красиви сгради и лъскави офиси. Кампанията на къртиците превъзхождаше многократно всяка друга светска кампания, била тя на политици или бизнесмени. И блудството между човеци и демони на техните конференции бе толкова ужасно и скверно, че разбрах напълно защо Исус иска да ни освободи от Содом и Гомор. А Той ми каза:
“Забележи сега как в тези коридори се реализират и трите смъртоносни изяви на тлението. Забележи че похотта на плътта накара множествата да последват къртиците. Защото наистина сребролюбието и търговията с Божиите неща са най-голямата изява на плътската похот. Тогава всички, в които влязоха червеите на Сатана, станаха търговци в Божия Храм и заложиха във всичко на този свят, а не на бъдещия. Така първият коридор на гнилотата се напълни с къртици и поклонници. И понеже всички те търсеха със сърцата си благоволението на дявола, то мнозина от тях забелязаха и втория коридор на гнилотата, а именно – пожеланието на очите. За тях беше малко нещо да са търговци и сребролюбци. Имаше нещо повече от това и то се наричаше кариера и светска почит. Така във втория коридор на гнилотата влязоха всички, които обичаха титлите, кариерата и човешкото първенствуване. И обладаните от дяволската гнилота заложиха на дипломите си и на постовете си. За да излъжат мнозина, че Божието благоволение се измерва в титли и дипломи. Кой от тях имаше и капка разум, та да си спомни сериозните Ми думи към вас? Кой от тях можеше да проумее що значи Святата Ми заповед:
“Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя…” (Матея 23:8)
И ето, понеже учителите станаха повече от Един, то и затова не всички човеци бяха братя, родени от Единия Баща. Защото мнозина бяха родени от другия. От човеците в неговите коридори на гнилотата. От тези, за които почестите, славата, поздравите и ръкоплясканията винаги са били единственото им желание и копнеж…”
Докато Исус ми говореше, пред очите ми се разкриваше всичко онова, което Той изявяваше в думите Си. Защото коридорите на гнилотата наистина се пълнеха със стотици хиляди човеци. Те бяха като огромни и хлъзгави улеи към ада. И ако едни се впечатляваха от огромното богатство и благоденствие на сребролюбците и търговците, то другите се прекланяха пред тогите и мантиите на теолози и кариеристи, професори и академици, бакалаври и доктори, като бързаха да последват примера им и стъпките им. Изобщо, братко мой, аз нямам нужните думи, за да опиша това мащабно видение. Защото последното време на разрухата и гибелта принадлежеше наистина на червеите и на онези, в чиито сърца те извършваха ужасното си дело. А Исус, като видя впечатленото ми сърце, продължи да ми говори, като казваше:
“Колкото и да ти е трудно да опишеш това, което виждаш, ти трябва да го предадеш на братята и сестрите Ми. Защото ако Моите не разберат за тези коридори на гнилотата, те биха могли да се подхлъзнат в тях и да отидат подобно на другите в погибел. А не такава е Волята на Отец Ми за вас. И не такова е желанието Ми за последният Ми жив остатък. Затова виж и Ми кажи кой от коридорите става най-широк и огромен в самите дълбочини на земята?”
Погледнах във видението и забелязах, че ако коридорите, свързани с похотта на плътта и пожеланието на очите, бяха наистина твърде страшни и погубителни, то последният коридор, свързан с тщеславието на живота, бе двойно по-голям и широк от тях. Нещо повече – колкото повече този коридор се приближаваше до самия ад, толкова по-широк и голям ставаше той. Ако в другите два коридора жертвите на гнилотата бяха стотици хиляди, то този коридор беше погълнал милиони. И аз, като посочих с ръка към най-гъмжащото от червеи и човеци място, попитах Исус:
“Господи, какво е това, което виждам? Коридорът, свързан с тщеславието на живота, е най-пълният. Защо са толкова много жертвите му…”
А Исус каза:
“Тези са приели Спасението Ми по плът. Те са решили в сърцата си, че Моят Завет е завет с тяхната плът, а не завет с техния дух. Те са повече от сигурни, че са на правилното място. Затова нека те приближа, за да чуеш възлиянията им. Понеже не те, но червеите от сърцата им викат с такава наслада и удоволствие…”
След тези Си думи Исус ме приближи до коридора на тщеславните. Със самото приближаване усещах как пространството се зарежда с непоносима смрад и зловоние. А всред смрадта и зловонието се надигаха милиони гласове, които крещяха:
“Алелуя! Алелуя! Алелуя! Ние сме праведни! Ние сме поколението на живота! Ние сме Христовото благоухание на земята! Ние сме Божият народ! Ние сме Свята нация!”
Погнусата в сърцето ми беше тотална. Аз не можех дори да проумея каква бе тази масова заблуда, която караше човеци на няколко стъпки от ада да издигат гласове на радост и тържество. И като ги посочих, отново попитах Исус:
“Какво става, Господи? Каква е тази масова заблуда? И защо всички тук крещят, че са праведни и че са Твоето благоухание на земята?”
А Исус ми отговори:
“Всред такава смрад и зловоние единственият начин на дявола да задържи пленниците си, е като им внуши да си вярват, че са точно обратното на онова, което са. И няма ни един разумен всред тях, който да види как още чрез пророка Си Исайя Отец Ми видя и заповяда тези гнусни беззакония. Защото пророкът Му записа белезите именно за тези поколения, като каза:
“Затова Господ ще удари с краста темето на сионските дъщери, и Господ ще открие голотата им. В същия ден Господ ще отнеме славата на дрънкалките, мрежените забрадки и луничките. Обеците, гривите и тънките була. И главовръзките, верижките около глезените и поясите, парфюмните кутии и хамайлиите. Пръстените и обеците на носа, мантелата и туниките, шаловете и кесиите, огледалата и тънките ризи, чалмите и покривалата. И вместо благоухание ще има гнилота, вместо пояс, въже, вместо накъдрени коси, плешивост, вместо нагръдник, опасване с вретище, и вместо красота, белези от изгаряне…” (Исайя 3:17-24)
Кажи Ми тогава! Усещаш ли гнилотата тук? Виждаш ли с какви въжета на смърт дяволът е обладал мнозинството? Да се наричат ли човеците тук праведни? Да имат ли самочувствие на Свята нация?”
Докато Господ ми говореше, онази тежка гнилота от червеите просто блъсна сърцето ми, че усещах как се задушавам. Затова казах на Исус:
“Господи мой! Кое е измамило тези човеци, та да се смятат за праведни? Та духът ми едва издържа на това място!”
А Исус отново каза:
“Тези тук са забравили Завета Ми! Те дори не помнят думите Ми, с които ви предупредих, като казах:
“Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние…” (Лука 5:32)
Кажи Ми тогава:
Ако Аз не дойдох да призова праведните, но грешните, то какви ще са пред очите Господни онези, които смятат себе си за праведни? Не е ли тяхната праведност като мръсна дрипа пред очите Ми?
Но ето, устата Господни се отварят, за да предупредят всички ви:
Самочувствието за праведност е действие на червей в сърцето! Този е червеят, чрез който дяволът изработва измамната коприна на тщеславието!
И ако някой не видя този червей във виденията, които давах на слугата си пред портите на Смъртта, то нека отново го види тук. За да се отрече от него и да избяга от властта му. Защото, ето, мнозина ще бъдат сполетени от съдбата на гордия и високомерен цар Ирод, който държа някога реч пред народа, както и днешните му потомци вършат същото пред поклонниците си. И ако написаното не може да се изличи и съдбата на Ирод бе такава, че бе поразен от червеи и умря, то каква ли ще е съдбата на днешните Ироди? Каква ще е съдбата на тези, които вместо да проповядват покаяние инжектират отровата на дяволското превъзнасяне?
Виж тази съдба, Стефане! И ако някой има уши да послуша думите Ми, нека ги послуша! Ако някой има очи да види онова, което ти давам да видиш, нека го види. Колкото за слепите и глухите, които не искат да видят, нито да чуят, то те отдавна са били посочени за това място в това време…”
След думите на Господ аз видях как пред милионите човеци се изправи дяволът. И като протегна ръце към сърцата им, даде знак, за да призове всичките си червеи. А те, послушали призива на началника си, нападнаха още повече на сърцата на човеците, тъй че ги проядоха докрай. Така огромните множества вкупом се приближаваха към дявола. За да станат част от загниващия му труп и така да изпълнят писаното. Видението ме накара да падна пред коленете на Господа и да заплача пред Него. И там, в риданието на душата си, да Му кажа:
“Имай милост, Господи! Възвърни ги! Удари ги сега, за да ги изцелиш! Та не е ли страшно, когато всички тези утре отидат във външната тъмнина и чак там разберат и проумеят, че са отдали целия си живот на червеите?”
А Господ, като ме погледна с насълзени очи, ми каза:
“Кой от тези тук мисли за сетнината си? Кой от тези тук има разум да признае, че един ден ще застане пред Съдията? И какво ще се случи в съдния ден? Какво ще е възмездието над човеците, които пожелаха да бъдат водени от къртици в царството на червеите и пръстта? Какво ще е възмездието над самите храненици и любимци на Луцифер? Но ти сам виж какво върши Отец Ми в този миг…”
Погледнах в самото видение и забелязах една огромна и светла Ръка, Която се спусна от самите небеса. Тя запечата със Светлина самия вход към коридорите на гнилотата. А Исус, като посочи към Светлината на Отца, ми каза:
“Нека отидем при тази Светлина. Защото тя е Отеческата присъда над коридорите на гнилотата…”
Така ние се приближихме до самата Светлина. И аз видях, че това бяха пророчески стихове, под които напълно попадаха пленените човеци от тези коридори. А ето самите стихове, които блестяха твърде силно пред сърцето ми:
“Гордото носене на човека ще се наведе, и надменността ще се унижи; а само Господ ще се възвиси в оня ден. И идолите съвсем ще изчезнат. И човеците ще влязат в пещерите на скалите и в дупките на земята, поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята. В оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите сребърните идоли и златните идоли, които си е направил, за да им се кланя. За да влезе в канаристите подземия и в пукнатините на скалите, поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята. Оставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; защото за какво може да се разчита на него?” (Исайя 2:17-22)
А Господ с твърд и страшен Глас добави към прочетеното от мен, като каза:
“Божието строго предупреждение идва към всички ви. Защото заповядвам на цялата Си Църква:
Излезте от дупките на земята сега, за да не се скриете в дупките на земята после! Хвърлете днес на къртовете и прилепите всички фалшиви доктрини, с които ви заставиха да им се кланяте и да търсите червеи на тлението! Отхвърлете просперитета и се оставете от човеците в чиито ноздри има лъх и в чиито сърца пълзят червеи! И като отхвърлите златните и сребърните им идоли – бягайте далеч от гнилотата.
Господ на Славата – Него прославете! Господ на Святостта – Него потърсете, като се отречете от себе си, за да търсите Мен и Моето! Защото, ето, идва ден, когато Отец Ми непременно ще запечата коридорите на гнилотата. За да не излезе от тях ни един, но всички да погинат всред тлението, което възлюбиха…”
След тези Си думи Исус се обърна към мен, като каза:
“А сега нека ти покажа измамите на външната тъмнина. Защото именно там ще хвърля въжета от Спасение и Господна Милост към всички ви…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s