II. АРМИЯТА НА ТЛЕНИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю! Има много човеци, за които захаросаната лъжа е по-приемлива от горчивата истина. Това е така, защото грешното човешко естество всякога е искало да бяга от Божиите съдби. Подобно на Адам и Ева някога, днес човеците се крият сред дърветата на собствената си праведност и вярват, че едни препаски от смокинови листа ще задоволят критичния поглед на Твореца. Само че Творецът е Господ и Бог. Творецът е Сърцеведец и никой никога не е успял да Го измами. Как тогава днес мнозина искат да Го измамят? Как такива решават, че ако и очите им да гледат назад към долното, то непременно ще впечатлят Бог с религиозната си набожност и маски на благочестие? И изобщо – кой внуши на днешното мнозинство, че може да разиграва театър и едновременно с това да го представя пред очите на света, като пример за искрени отношения между Бога и човеците? Не е ли точно тук голямата измама на старовременната змия, която е дявол и Сатана? Виждал ли е някой от нас колко съдба е скрита в думите на Твореца още в самото начало на Битието? Задавам ти всички тези въпроси, защото Светлината от моя Господ и Спасител беше твърде силна. И Той, като дойде при мен, ми каза:
“Искам да отворя очите ти, за да видиш една армия, за която не си знаел. И ако ти не я знаеш, при все, че си Божията зеница всред Божия народ, то колко по-малко я знаят Моите братя и сестри? И ако Отец Ми те е направил като Своя Собствена зеница, то не е ли, за да гледаш там, където Той би ти посочил? Виж тогава видението, което сега ще ти дам. Защото за мнозина то ще се окаже спасителен колурий, с който сърцата виждат скритото…”
След думите Си Господ докосна главата ми. И само след миг пред очите ми се разкри потресаваща гледка. Аз виждах херувимът Луцифер, лежащ всред недрата на земята. А над него пълзяха хиляди червеи. Това никак не притесняваше Божият противник и той гледаше на червеите с видимо удоволствие. Самите червеи пояждаха пръстта и правеха всред нея дълги коридори. Докато наблюдавах самото видение, Исус ме попита:
“Как мислиш? Защо Сатана лежи всред недрата на земята, а над него има толкова много червеи? Защо червеите са над него и пълзят над осанката му?”
Погледнах на видението и то категорично показваше именно казаното във въпросите на Спасителя. Затова Му отговорих:
“Исусе! Явно е, че във всичките си помисли Сатана ще се съобразява с червеите. Именно това доказва, че те са над него. Но аз не вярвам, че това е позиция в духовен ранг. По-скоро си мисля, че тези пълзящи над дявола червеи олицетворяват неговата мисия на херувим, паднал на земята…”
“А каква е тази мисия? И можеш ли да си спомниш какво обеща Моя Отец като съдба за дявола? Защото тази съдба бе изречена още в началото, при самото грехопадение…”
Думите на Исус бяха самият отговор. Затова Му казах:
“Господи, още при самото грехопадение Отец прокле змията с думите:
“Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влечеш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си…” (Битие 3:14)
“А какво значи някой да яде пръст? Кои са съществата, които се хранят с пръст и зависят от пръстта?”
Думите вече бяха на устата ми и затова казах на Исус:
“Господи, това са червеите. Те ядат пръст. Именно това обяснява защо във видението виждам падналия херувим, покрит от червеи. Та нали именно с тях идва и властта на тлението…”
Исус се усмихна на думите ми и продължи:
“Именно тлението, момчето Ми! Точно тази дума исках да чуя от теб. Защото червеите са създадени за тление и тлението е създадено за червеи. Кажи Ми тогава – какво е тлението?”
“Господи мой! Това е реализацията на Божието проклятие над земята! Защото в мига на отлъчването на първите човеци от Едем, Отец заяви на Адам:
“Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш…” (Битие 3:17-19)
“Забележи тогава още тук, в това проклятие, вечните белези на външната тъмнина. Защото тление има там, където има проклятие. А проклятие има там, където Творецът е вдигнал Освещението Си и е предал творението на запустение. Как тогава разбираш това, че човекът ще яде хляб с пот на лицето си и ще се върне в пръстта, от която е взет? Какво е тук потта на лицето и какво е пръстта, в която Адам ще се върне?”
Замислих се над въпросите на Господ. Защото те бяха изговорени с голяма дълбочина и помазание. И изведнъж отговорът се яви пред очите ми. Затова Му казах:
“Исусе, потта на лицето свидетелства, че такова лице е изправено пред горещина от огън. А колкото до това, че човекът е пръст и ще се върне в пръстта, то аз разбирам това, че в плътта си човекът е тленен. Но именно с действието на червеите тази плът се превръща в пръст…”
“Точно така, момчето Ми. Кажи Ми тогава, ако потта непременно щеше да се стича по лицата на човеците, то не е ли поради огъня, който не угасва? Не е ли тази пот именно разжегването им във всякакви похоти и страсти? Ако човеците щяха да се раждат тленни, за да се превърнат в пръст, то не е ли това поради червеите?”
“Да, Господи! Така е!”
“Виж тогава отново самият Луцифер и армията му от червеи. След това помисли и Ми кажи:
Ако Отец Ми обеща на змията, че ще яде пръст през всичките дни на живота си, то това не иде ли да ти покаже, че на дявола беше предадено тлението и онези, които са в него? И не затова ли и цялата му армия от демони работи за удовлетворяване на самата съдба върху старовременната змия?”
Слушах Господ, а потвържденията за думите Му напираха с всичка сила към сърцето ми. Затова Му отговорих:
“Така е, Господи! И Отец не само в Битие, но и чрез слугата Си Исайя заяви против дявола, като каза за него:
“Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; червеят се протяга под теб, и червеи те покриват…” (Исайя 14:11)
И ето, Исусе! Аз виждам, че във видението, което ми даваш, Божиите думи се повтарят дословно и червеите покриват началника си…”
Исус се усмихна на отговора ми и продължи:
“Щом в сърцето ти идват такива потвърждения, дадени ти от Святия Дух, то имаш ли мъдростта да видиш в цитирания стих, че се говори както за много червеи, така и за един червей? И многото са над дявола, а единият се протяга под него…
Как разбираш тази дълбока тайна? Каква е разликата между многото червеи отгоре и единият червей, който се протяга отдолу? И можеш ли да видиш във видението, че Луцифер наистина има червей, който се протяга изпод него?”
Думите на Исус подействаха над сърцето ми, като увеличителна лупа. Така действително видях, че изпод самия херувим, от областта на самото му сърце, се протягаше червей, който беше по-голям от онези, които го покриваха. И аз, с вълнение от идещото към сърцето ми откровение, казах на Господ:
“Исусе! Та дяволът по нищо не се различава от онзи грешник, който Ти ми показа във външната тъмнина. Луцифер също има собствения си червей в сърцето си, подобно на всичките му поклонници в огненото езеро. А това наистина е голяма тайна, за да я разбера без Твоята Милост и Благодат…”
В следващият миг ръката Господна докосна главата ми и Исус ме погали с огромна любов в очите Си. А след това ми каза:
“Нима мислиш, че ти давам тези видения с друга цел, ако не, за да сразя сърцето на Моя противник, дявола? Разбира се, че има тайна! И тайната е тази, че червеят стана постоянен образ на дяволското сърце. Сатана заложи на тлението и на стария свят, който му е предаден. Така разбираш и самият образ на звяра, който дяволът изгражда днес чрез лъжепророците си. Защото падналият, който има червей в сърцето си, иска за себе си паднали, които имат червеи в сърцата си. А пък това са всичките човеци, излъгани от нечестивия и заложили на стария свят. И както червеят векува в пръстта, така и те са били измамени, че безнаказано ще векуват в нечестието си. Ето така старовременната змия винаги ще има храна за сърцето си. Защото светът й е предаден. И армията от червеи ще търси всички плътски, за да влезе в сърцата им и да остане там завинаги. Понеже, не търси ли онзи, който е гладен, храна, за да се засити? И ако храна на змията е пръстта, то храна за армията й от червеи ще бъдат плътските. Затова наблюдавай какво ще стори армията на дявола…”
След думите на Господа самите червеи във видението се размърдаха. И като излязоха над повърхността на земята, започнаха да нападат всички човеци. Всеки червей, който влезеше в човека оставаше в него завинаги или до мига, в който Святият Дух не би го изгорил и прогонил. Тези червеи така се загнездваха в сърцата на човеците, че започваха да прояждат помислите им, чувствата им, стремежите им. И тази човешка плът, която видимо бе жива за притежателя й, ставаше все по-черна и по-черна. А в сърцата на човеците зейваха огромни дупки от гнилота, чието зловоние се носеше надалеч. А аз, със сълзи в очите си, посочих на Господ проядените човеци, и с плач Му казах:
“Господи, дяволът яде човеците! Той ги пояжда бавно и безвъзвратно, а на тях това им се харесва и те изобщо не подозират колко жестоко е състоянието им…”
А Господ, като протегна ръка и изтри сълзите ми, каза:
“И как биха могли да подозират? Как биха могли да извикат за помощ, след като очите им са обърнати към земята, от която са взети? И ако за езичниците положението е жестоко и трагично, то какво би Ми казал за хилядите църкви, носещи Моето Име? Нима всички в тях са забравили думите, дадени на Апостола Ми Павел, че тленното не наследява нетлението и плът и кръв не може да влезе в Царството Ми? Ако тленното не наследява нетлението, как тогава същото това тленно се радва и бърза да заграби користи, които обрича в Моето Име? Как тленните никак не бързат да се освободят от червеите си, но искат да отидат с тях във външната тъмнина? Не са ли измамени? Не са ли помрачени? Не са ли безпътно стадо, водено от още по-безпътни пастири? В ден, когато Моите трябваше да дават храна за Младенеца в сърцата си, храна от Святост, чистота, благочестие и смирение, как някои дават храна за червеите? Как мнозината мислят за нещата на плътта, вместо за нещата на Духа? Как не искат да видят сетнината, която ще им донесе тази армия от червеи? Виж тази сетнина, момчето Ми. Защото така ще те отведа в още по-дълбокото видение за коридорите на гнилотата…”
Действително, че след думите на Господ Святият Дух насочи погледа ми, за да видя, как стотици хиляди червеи атакуваха сърцата на огромни множества от вярващи. А те, като ги допуснаха вътре в себе си, подадоха се на измамите им и твърде скоро аз забелязах как ръцете и нозете на тези човеци се видоизмениха. Лицата им придобиха физиономиите на къртици. И така човеците, като се наведоха над пръстта, от която моят Господ веднъж ги бе освободил с кръвта Си, започнаха да копаят надолу. Те загребваха пръст с уродливите си ръце и я хвърляха зад себе си. А след това още и още. Така, не след дълго, от копаенето им се появиха ями. След това ямите прераснаха в дълбоки подземни коридори, които имаха твърде голяма власт и сила, тъй че множествата последваха примера на църковните си къртове и влязоха навътре. Така не след дълго всички се изгубиха от очите ми, защото вече не живееха по лицето на земята. Не, братко мой! Те вече живееха под земята, в “блажена” прегръдка с демоничните си вдъхновители. А Исус, като вдигна показалеца Си и ги посочи, ми каза:
“Виждаш ли, Стефане? Ето това са коридорите на гнилотата. И Аз ще ти дам видение, за да ги видиш и така да разбереш какво вършат мнозина по пътя на неспирната си сласт и похот…”
След тези думи на Исус видението с Луцифер и армията му от червеи се прекрати, а аз, воден от Исус, се намерих в другото, още по-покъртително видение.