I. ВИДЕНИЕТО С ВЪНШНАТА ТЪМНИНА

Думите на Исус така разтърсиха сърцето ми, че подобно на човек, който извръща главата си, за да не гледа ужаса на някоя гледка, така и аз не смеех да отворя очите на сърцето си. Най-вероятно въображението ми беше толкова силно, че само вече си беше изградило стена. Но Господ, Който виждаше уплахата ми, отново докосна сърцето ми, като каза:
“Да не се уплашиш, нито да се ужасяваш от онова, което ще видиш. Защото все някой трябва да го види и да предаде думите Ми на Моята Църква. На кой друг Отец Ми да погледне в Милостта Си, освен на слугата Си, когото Той посвети в най-големите дълбочини и височини? Не разбираш ли, че това е част от пътя ти, част от записаната ти съдба от Моя Бог и Отец? Тя е в сърцето ти! Тя е като филмова лента, създадена от Небесния режисьор. И ако ти видя толкова много от нея, нима ще отвърнеш глава, та да не видиш и най-покъртителното?”
Учудващо за мен, думите на Спасителя бяха пълни с такава мекота и благост, че въображението ми наистина отстъпи пред Господния допир. И аз, като отворих очите на сърцето си, видях гледка, която в първия миг никак не бе ужасна, но напротив – привлекателна за сърцето ми. Защото погледът ми вече съзерцаваше огромно число от Небесни ангели, които блестяха като слънцето в святостта си. И ето, че Господ хвана ръката ми, тъй че двамата се приближихме към тях. А след това ми каза:
“Ето от тук Моите ще имат вечната привилегия да наблюдават осъждението и Божият гняв над рода на нечестивите…”
Докато Исус ми говореше, аз забелязах подробности в самото видение. Защото ангелите седяха на златни престоли, а пък самите престоли бяха поставени на висок хълм. И ето, че Господ повдигна ръката Си напред, като ми сочеше пространството пред самия хълм. А думите Му гласяха:
“Виж сега онова, което виждам Аз. Виж онова, за което са събрани и Святите Ми ангели на този хълм. Защото Словото ги е извикало тук, за да гледат онова, което ще видиш и ти…”
След думите на Исус аз погледнах натам, накъдето сочеше Господния показалец. Така забелязах огромна златна чаша, по-голяма от всичко друго, което някога бях виждал. Тази чаша беше наклонена от невидима сила, така че от нея се изливаха потоци от пенлива течност. А пътят на самите потоци продължаваше надолу, като те самите се вливаха в огромна и неизследима черна дупка под самата чаша. Точно там, на границата между вливането на потоците и погледът на очите ми, течността мигом пламваше и влизаше в дупката, като развълнувани води на огнена река. Останал без дъх от видяното, аз с трепет казах на Господа:
“Исусе, какво е това, което виждам? Каква е тази гигантска наклонена чаша, от която се изливат тези пенливи потоци? И каква е тази черна дупка, в която всичките потоци се превръщат в огън?”
А Исус с твърд и спокоен Глас ми каза:
“Това е духовният поглед, който сега ти давам върху външната тъмнина и самото въздаяние на Моя Бог и Отец върху нея. Ето защо тази чаша е пълна с виното на Божия гняв. И потоците на това вино се изливат над външната тъмнина, за да въздават над нечестивите за вечни векове…”
Думите на Исус ми бяха толкова познати, че в следващия миг в ума ми заблестяха думите на третия ангел от “Откровението”, който прогласи:
“Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема белега на името му…” (14:9-11)
Тогава казах на Исус:
“Господи, та Ти ми даваш да видя именно предупреждението, дошло чрез третия ангел. Защото, ето, очите ми виждат чашата на Божия Гняв, от която се излива виното на Неговото възмездие. И аз виждам как потоците на гнева се изливат в онази черна дупка и мигом пламват в нея…”
“Точно така е. Но нека сега да дам развитие на това видение. Защото, за да казва стихът, че нечестивите ще бъдат мъчени с огън и жупел пред Мен и Моите ангели, то ние непременно сме станали свидетели и на самото мъчение. Затова гледай какво ще сторят ангелите Ми…”
След Господните думи аз видях как самите ангели вдигнаха крилата си и призоваха с хваление Самия Отец, като казваха:
“Всемогъщи Боже на Славата! Господарю на вековете! Яви ни съдбите Си против нечестието, за да се помнят всякога онези, които въстанаха против Сърцето Ти и Святостта Ти…”
В отговор на ангелското хваление над самата наклонена чаша се появиха могъщи и светли ръце. Те се приближиха над черната дупка. И като я хванаха, дръпнаха я напред, до самия поглед на Исус и ангелите. А тогава всред самата черна тъмнина, в която се изливаха огнените потоци на Божия гняв, се появи светъл коридор, който беше достъпът, даден от Отец на ангелите, за да станат свидетели на самото осъждение и Божие възмездие. И моят Господ отново вдигна показалеца Си, като ми каза:
“Ето, Стефане! Сега имаш достъп, даден ти от Моя Бог и Отец. За да видиш съдбите Му над нечестивите. За да видиш какво вършат огънят и жупелът над сърцата, пълни с измама и нечестие. Затова тръгни с Мен и Моите ангели. За да видиш нещата, които само малцина преди теб са видели…”
Така Господ тръгна, а аз Го последвах сред славните Небесни същества, в чиито крила имаше толкова Святост и чистота, че от разклащането им мракът на външната тъмнина потреперваше и се надипляше, като смачкан плат. И ето, че нозете ми вече стъпваха в светлия коридор, а очите ми наблюдаваха огнените потоци, които свистяха встрани от него. Много скоро, само след някакви минути, ушите ми вече чуваха ужасни викове и стенания. Тогава Исус ми каза:
“Всичко, което ще видиш, запиши на книга и не пропускай нищо от онова, което ще ти покажа. Защото доволно дълго е било времето, когато Моите са били невежи относно сетнината на всяко беззаконие. Понеже светът, в който мнозина живеят и на когото уповават, си остава най-измамливото място за душите им. Така те дори престават да мислят за сетнината на злото, понеже дяволът ги е излъгал, че такава сетнина няма. Но ето, че сетнина има. И тя е много по-реална от света. Защото реалност има там, където няма завеси. А какво видяха досега хилядите църкви и пастири под завесата на плътта? Не ги ли излъга тази завеса, че могат да търсят дял, както от горното така и от долното? Не ги ли излъга тази завеса, че артистът пред нея е Самият Господ Исус? Но ето затова ти казвам, че вие все още не знаете що е реалност. За вас тя е само отражението, което светът оставя в ума. Отражението на завесата, под която живеете. Но когато с Моята Сила дръпнете завесата, тогава непременно ще видите ето това…”
Господ спря да говори, а пред очите ми се разкри ужасът. Аз виждах стотици хиляди и милиони човеци, чиито тела се гърчеха във вълни от огън и жупел. Докато огънят пламтеше отдолу на грешниците и те плуваха в него подобно във вълните на езеро, то жупелът валеше отгоре и това бяха огнени остриета, които се забиваха в самите тела на грешниците. Погледнати отдалеч, тези тела приличаха на червеи, които биваха смазвани един в друг и не можеха да намерят дори и миг покой. Над самото ужасно пространство се издигаха гъсти кълбета от дим. И само светлият коридор, създаден от Отец, пречеше на дима да влезе в съприкосновение с ноздрите ми. Мислено благодарях на моя Бог. Защото знаех, че дори глътка от този дим щеше да разпори дробовете ми и да отрови сърцето ми. А самият ужас ме накара да настръхна до такава степен, до каквато никога не бях настръхвал. И Исус, като докосна с ръката Си настръхналите ми коси, тихо каза:
“Сега разбра ли що ще рече страх от Бога? Проумя ли сега за какъв страх ти е говорил псалмопевеца, когато е записвал:
“Ти Си презрял всички, които се отклоняват от Твоите повеления, защото суетна е измамата им. Изхвърляш като шлак всичките нечестиви на земята; затова възлюбих Твоите повеления. Снагата ми настръхна поради страха ми от Тебе, и от съдбите Ти се уплаших…” (Псалом 119:118-120)
Ето такъв е страхът, който искам да имате от съдбите на Отец! Защото Той не е за подиграване и съдбите Му са твърде велики, за да си позволи някой дори и мисълта да се поругае с тях.
Нека сега ти покажа отблизо самите белези на външната тъмнина. Защото това са вечни белези. И както новото небе и новата земя ще пребъдват с белезите си, на които те направих свидетел, така и външната тъмнина от род в род ще носи вечните си белези, които ще и докарват вечното осъждение и проклятие. За да се изпълняват от сега и до века вечните думи на Моя Бог и Отец, които Той изяви чрез пророка Си Исайя:
“Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдват пред Мене, казва Господ, така ще пребъде родът ви и името ви. И от новолуние до новолуние, и от събота до събота, ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ. И като излязат те ще видят труповете на човеците, които са престъпили против Мене; защото техният червей няма да умре, нито ще угасне огънят им; и те ще бъдат гнусни на всяка твар…” (66:22-24)
Ако някой се чуди защо Отец Ми говори за трупове, когато тези тук са живи, то такъв нека приеме в сърцето си, че Отец Ми е Изворът на Живота. Ако някой няма Неговите води, то над такъв непременно се излива виното на Божия Гняв. И той, ако и да е възкръснал за осъждение, е завинаги труп пред очите на Отца Ми. Защото, ето, червеят на такива няма никога да умре, и огънят им няма никога да угасне. За да се сбъднат не само думите на Отца, но и думите на Сина, Който в Евангелието Си ви предупреди:
“И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, [дето “червеят им не умира и огънят не угасва”]. И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, [дето “червеят им не умира и огънят не угасва”]. И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, дето “червеят им не умира, и огънят не угасва”. Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол]…” (Марк 9:43-49)
Затова виж що ще рече червей, който не умира, и огън, който не угасва…”
След последните Си думи Господ продължи да върви надолу по самия светъл коридор, а аз и Святите ангели вървяхме след Него. Накрая стигнахме толкова навътре в самата външна тъмнина, че грешниците пред очите ми се виждаха в естествената си големина и ръст. Това бе непосилна гледка за сърцето. Самата дума “ужас” бе слаба, за да опише въздействието, което лъхаше от тях. Защото това, братко мой, не бяха човеци. Понеже в тях не беше останало нищо човешко. Не! Това бяха тела, в които живееха демони! Това бяха създания, безнадеждно покварени и омърсени в самата си същина. И онзи ужас, който първоначално беше в мен, отстъпи място на разума. На Божият разум, който още от “Битие” ни говори, че Творецът създаде човека по Своят Образ и подобие. И ако ти можеш да наречеш нещо “човек”, то непременно трябва да наречеш така именно Образът и подобието на Бога в Неговите създания. Но грешниците тук нямаха Божия Образ. Те имаха образа на звяра и числото на името му. Те имаха души, които бяха не просто мръсни дрипи, но парцали, проядени от зловоние и нечистота. И докато аз вече намирах разумното обяснение за видяното от сърцето ми, Исус се приближи до мен, като ми каза:
“Сега виж и самите белези на външната тъмнина. Защото именно затова ти се дава и видението…”
Пръстът на Исус вече ми посочваше един от грешниците. И аз забелязах, че в сърцето на този нечестивец гореше огън, който го караше да се тресе и пълнеше устата му с хули и проклятия против Бога. Едновременно с това той беше впил острите нокти на пръстите си в самите си гърди, като се опитваше да хване огромен и тлъст червей, пълзящ всред дробовете му. И въпреки, че успяваше да го хване, като го стискаше със страшна сила, пак червеят се изплъзваше изсред пръстите му и отново влизаше навътре в дробовете му. Това бе нагледната представа за Христовото предупреждение, че червеят не умираше, а огънят не угасваше. Затова, като вдигнах ръка и посочих към грешника, аз попитах Исус:
“Господи мой, какъв е този червей, който не умира? И какъв е този огън, който не угасва?”
А Исус със строг и твърде сериозен Глас ми каза:
“Червеят е демон на тлението, който прояжда противната на Отец Ми плът. А огънят е наказанието, което ще държи духа на тази плът във вечни връзки, та да не може никога духът да избяга от плътта, нито плътта да избяга от духа. И ето така, момчето Ми, червеите и огънят ще поддържат вечното битие на проклетите. За да нямат отдих ни денем, ни нощем. И да бъдат гнусни и отречени от всяка Божия твар. От сега и до века…”
Думите на моя Господ бяха толкова страшни, че усетих сърцето си твърде съкрушено. И аз, като посочих отново гърчещия се в страдания грешник, попитах Исус:
“Господи, а колцина са човеците, които знаят за този демон на тлението и за този огън на Божието наказание?”
А Исус, като чу въпроса ми, измени Лицето Си и Гласът Му стана твърде гневен:
“Как искаш човеците да знаят за този червей, след като самите те се блъскат, за да слушат поученията му? Как искаш човеците да знаят за този огън, след като горят в него и пробождат всеки ден ръцете Ми и нозете Ми? Как искаш да отвориш очите на човеци, за които актьорът пред завесата на плътта е по-желан от Онзи, Който раздра завесата на Храма, за да ви даде новия и живия път? Не разбирате ли, че тази външна тъмнина, която сега показвам на слугата Си, днес е всред самите вас? Не ражда ли тя всеки ден опаки и извратени поколения? Защо всички искате да видите сетнината, а никой от вас няма разум, та да забележи, че вашият свят ще се разтопи всред огнените и нажежени стихии? Къде тогава ще отидат обитателите му? Къде ще отидат духовете му и високопоставените му? Къде ще отидат милионите демонични пълчища, ако не в тази черна дупка? Затова Аз ви предупреждавам и думите Ми са по-съдбоносни от всеки друг път:
Външната тъмнина, която показвам на слугата Си, е бъдещето на този извратен свят, който всякога е лежал в лукавия! Днес той е силен и безнаказан, но след Моето пришествие над него ще дойде възмездието от Отца Ми. За да бъде завинаги затворен като външна тъмнина, в която пълзят червеи, които не умират и се излива огън, който не угасва.
Ето, Аз ще посветя слугата Си, за да ви разкрие според сегашното състояние на нечестивия свят, кой е червеят, който не умира и къде е огънят, който не угасва. Защото тази външна тъмнина, над която Отец Ми ще въздаде в съдния ден, днес е същата тъмнина на света, която покварява сърцата и съблазнява очите.
Блажени човеците, които се уплашат от съдбите на Моя Бог и Отец и побързат да излязат от външната тъмнина! Блажени човеците, които презрат света и всичко що е в света, за да любят Бога и всичко, що е в Бога! Проклети отсега и до века жителите на външната тъмнина, които се любят с демони и се разжегват с огъня на последните Содом и Гомор!”
След тези последни думи на Исус видението с външната тъмнина се прекрати. А Святият Дух нахлу в сърцето ми да ме подготви за Небесната пълнота и водителство на Спасителя.
Моля те, братко мой! Нека сърцето ти благоговее пред Бога и Отца! Нека всичките ти помисли се издигнат далече по-горе с онзи спасителен страх, който е държал Божиите човеци будни на всяко време и място!
Амин и Амин!