3. ВЪЗДАЯНИЕТО НА БОЖИЯ ПРОРОЧЕСКИ ДУХ
(ИЛИ ЗА БОЖИЕТО ВЕЧНО ПРОКЛЯТИЕ НАД ЗЕМНОТО ЛОЗЕ)

Скъпи ми братко! Приятелю на сърцето ми!
Аз имам много причини да бъда възрадван и щастлив, че Исус употреби именно мен за написването на тази книга. Но нека преди да ти разкрия последното видение, да ти разкажа една случка от собствения ми живот, станала преди три години. Няма да забравя как на прага на дома ми се позвъни. А когато отворих вратата – пред очите ми застана младо момиче. И то, като наведе главата си, тихо каза:
“Брат Стефане! Искам да говоря с теб, защото нямам мир в сърцето си от много време…”
“Какъв е проблемът ти? – я попитах аз. А тогава, след като влезе в дома ми, момичето започна през сълзи да ми говори, като казваше:
“Имах голяма омраза в сърцето си към теб. Мразех те без да зная защо. Не просто ден или два. Мразех те в продължение на много години. В моята омраза ти беше като звяр – ужасен и дори неправдоподобен. А аз дори не съм знаела, че ти имаш жена и четири деца. Дори не съм знаела как изглеждаш…”
Слушах думите на младото момиче и в тоя миг го съжалих, защото разбирах, че е станала жертва на ужасна манипулация. Затова тихо го попитах:
“Откъде у теб такава омраза към мен през всички тия години? Защо си ме мразила, след като аз зло не съм ти сторил?”
В отговор момичето наведе главата си. И с думи, които трудно излизаха от устните й, ми каза:
“Аз посещавах библейското училище. Именно там ми беше казано да те мразя и проклинам. Там всички бяхме учени да проклинаме теб и книгите ти. И стана така, че в един миг аз бях много по-подготвена да мразя теб, отколкото да обичам Бога и човеците. Но сега, след толкова години, стана нещо страшно в живота ми. Защото отвсякъде ме преследва омраза и несполука. И аз разбрах, че докато не дойда при теб и не те помоля за прошка, тази омраза ще ме преследва и погълне. Моля те, Стефане! Прости ми, за да ми прости и Исус!”
Братко мой! Не зная дали някога си ставал свидетел на вътрешен катарзис и горчиво покаяние. Но ето, че пред мен стоеше момиче, слушало думите на теоложка, дипломирана в Америка. А като него със сигурност са стотици и хиляди. Затова, положил ръка на главата й, аз призовах моя Господ, като Му казвах:
“Исусе! Моля Те да изцелиш това сърце от всички поражения на Езавел! Аз прощавам на тази моя сестра от цялото си сърце и Те моля да не зачиташ проклятията й, като грях пред Лицето Ти. Защото тя е сторила всичко в незнание и е била под демоничен контрол и манипулация…”
В оня миг знаех, че Господ ме слуша, защото лицето на момичето просветна и тя си тръгна от дома ми напълно освободена.
Но сега питам мнозина с тази книга:
Освободени ли сте от духа на Езавел? И още ли искате да мразите човеци, а не дявола? Не разбирате ли, че чародейката на Сатана ще бъде успешна дотогава, докато мнозина я канят в устните си и са готови да изговорят думите й?
Аз не искам да бъдете пленници на Езавел! Защото дори Откровението да казва, че всичките народи да бяха измамени от нейното чародеяние, пак има един народ, който никога няма да бъде измамен.
И това е Божият народ! Народът с вярата на Авраам, Исаак и Яков! Народът с ревността на пророк Илия и със смирението на пророк Моисей! Народът с благочестието на Йосиф! Народът с любовта на Давид! Народът с мъдростта на Соломон!
Против този народ Сатана няма измислени оръжия. И ето затова е днес молитвата на сърцето ми. Защото земните народи се събират в земно лозе! Но Божият народ пребъдва в Божието Свято Лозе! Едва тогава, когато нозете ни стъпят в Святото Лозе на Навутей, ние ще сме способни да направим разликата със земното лозе на Езавел и Ахаав. Защото в Святото Божие Лозе Коренът е Исус, Лозата е Исус, Плодът е Исус! И Отец, Който е Земеделецът, ще простре за последен път Ръката Си. За да събере плодовете на Правдата и Вечния Живот! А миг след това ще се яви Божието Вечно Проклятие против земното лозе на Езавел и Ахаав. Затова нека да ти кажа какви бяха думите на моя Господ, когато Той вече ме въвеждаше пред Светилището. Ето какво ми каза Той:
“По Волята на Моя Бог и Отец сега Аз те въвеждам пред Неговото Светилище. И ти падни на колене пред Вечния Земеделец, за да чуеш Словото Му и да разбереш присъдата Му против духа на Езавел и духа на Ахаав. Защото времето на тези два духа е днес и сега, за да изчезнат завинаги утре и отпосле…”
След тези Свои думи Исус пристъпи напред в Божието Светилище, а аз паднах на коленете си и закрих с ръце очите си. И ето, че моят Господ вече казваше на Отца:
“Отче Святи! Слугата Ти беше посветен, за да види Божието Свято Лозе и да разбере как беше убит служителят Ти Навутей. И сега, когато Аз осветих Езавел и Ахаав пред очите Му, явих го пред Твоето Светилище. За да чуе с ушите си и да свидетелства с устата си за Твоето Вечно проклятие над земното лозе на Вавилон…”
В отговор на Исусовите думи Огънят в Божието Светилище се усили твърде много, тъй че огнените му езици докосваха главата ми. И от самия Огън проговори Отец, като ми казваше:
“Сине човешки! Вечният Земеделец говори на сърцето ти и ти казва, че измежду многото беззакония на хора и демони няма по-голямо беззаконие от това, което сториха духът на Езавел и духът на Ахаав в последните години на земята. Те не почетоха Лозето Ми, но възбудиха наемници и търговци, за да опозорят Името Ми пред езичниците от целия свят. Така светът никак не разбра за Святата Ми Любов, нито се докосна до сладките плодове на Лозата Ми. Защото този грешен свят никак не видя в това земно лозе същият земен и проклет бизнес, който вършат неговите човеци. Този грешен свят никак не видя в това земно лозе същата търговия и същите користи, каквито и той имаше в себе си. И като реши в духа на собствената си измама, този грешен свят влезе в земното лозе на Ахаав и Езавел. За да бъде набожен в собствените си очи и да бъде праведен в собствените си изисквания.
Но ето, Вечният Земеделец изпрати слугите Си, за да приберат Плодовете Му. И понеже земното лозе не може да роди Небесни Плодове, то и затова слугите Ми бяха оскърбени, бити, похулени и мнозина убити. Но ето, Вечният Земеделец прати повторно слуги, повече от първите. И те, подобно на предците си, никак не намериха Плодовете на Славата Ми. А накрая, намерил пророк по Сърцето Си, Аз изпратих тебе с нов Дух, ново помазание и нова Сила. Понеже ти дадох да говориш в Духа и Силата на Илия и в Духа и Силата на Моисея. И като съединих Моисея и Илия в сърцето ти – направих Преображение на самото Пророческо Слово. За да се яви при земното лозе не просто някой от слугите Ми, но Собственият Ми Син. Но тогава – по-бесни и проклети от всякога – чародеите и теолозите хванаха Сина Ми. И като Го изхвърлиха вън от земното си лозе, убиха Го и проклеха в сърцата си тебе, който беше приносител на Наследника на Завета.
Ето, казвам ти, че нечестивите вече се погубиха с думите на устата си, като похулиха Оня, Който не бива да бъде похулен. Затова виж какъв е гневът на Бащата, видял погубването на Сина Си и покваряването на Лозето Си от наемници и книжници…”
След тези думи на Бога и Отца Исус се приближи към мен и повдигна главата ми, за да гледам на пълната изява на Отеческия гняв. А тогава в Божието Светилище пристъпиха двама ангели с облекло, приготвено за война. И ето, че на единият Гласът из Огъня казваше:
“Влез в Огъня на Олтара Ми, за да станат думите ти огнени и да изявиш присъдата над земното лозе на Вавилон…”
А на другият ангел Гласът из Огъня казваше:
“Вземи острия сърп за най-страшната жетва на нечестивите. И чакай като знак гласа на ангела, който скоро ще излезе от Огъня Ми…”
Така вторият ангел пристъпи към Божия Олтар и взе от него острия сърп, приготвен за жетвата на земното лозе. И като се поклони Богу, излезе от Светилището. А Огънят пред Олтара се разгоря като никога, тъй че цялото Божие Светилище стана нажежено до бяло. И само това, че стоях скрит в Божията Благост и Милост, не погуби сърцето ми. Защото Силата на Огъня беше изгаряща и готова да превърне на пепел всичко, което е предмет на Божия Гняв. Но ето, че след малко време Гласът из Огъня отново каза на първия ангел:
“Възлез от Огъня на Олтара Ми! И прогласи Отеческата присъда над земното лозе…”
В тоя миг ангелът, влязъл в Огъня, вече излизаше от него. Бял и блестящ като волтова дъга, той излезе от Божието Светилище, а аз и моят Господ го последвахме. И ето, че ангелът-прогласител извика със силен глас към ангела, държащ сърпа:
“Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло…” (Откровение 14:18)
И ето, че поради огнените думи от сърцето на прогласителя излезе мощна светкавица, която облиза сърпа на изпълнителя, а сърпът сам по себе си пламна и стана огнен. А тогава, чул заповедта на прогласителя, ангелът-изпълнител се стрелна към земята. И като простря острия сърп върху земното лозе на Езавел и Ахаав, изтръгваше нечестивите им лози из корен. И когато изтръгнатото стана твърде голямо, като количество, тъй че вече затъмняваше земята, ангелът го вдигна с огромна сила и побърза да го хвърли в дълбокия Лин на Божия гняв, който беше последния ров на Езраел. Линът беше изпълнен до краен предел. И ужасни викове, стенания, плачове и ридания разкъсваха въздуха над самия ангел. А той, като простря ръка, даде знак на Всемогъщия, че е извършил заповяданото…
Точно в този миг стана нещо, което разтърси сърцето ми. Защото Небето отвори голям пролом в себе си. И от самия пролом излезе Святата Божия Ръка, покрита с градоносни облаци. Тази Ръка, като се стовари над Лина със събраната нечестива жетва, натисна лозите до смачкване и гроздовете им до пръсване. А аз в оня миг разбрах, че това е гневът на Земеделеца и въздаянието на Ръката Му. Тази Ръка, която бе посадила Отбраната Си Лоза и съградила Святото Си Лозе, въздаваше на чародеите и теолозите! Тази Ръка, която очакваше Плода на Любовта и Святостта, а намери само храчки и оплюване, смърт и похулване, мачкаше нечестивите със Сила, от която земята се разпукваше по краищата на Лина! Тази Ръка, която въздигна Навутея и го постави сред великите в Небесното Царство, сега смачкваше нечестивите гроздове до ужас и неизмерима трагедия. А пък кръвта на нечестивите, като плискаше встрани от дълбокия Лин на Божия гняв, твърде скоро стана като езеро, което се разливаше по земята и караше всяка твар да онемее пред Гнева на Земеделеца. Но въпреки ужаса, над Божията ръка пееха ангели. И в думите на песента им аз познах стиховете на псалома, които гласят:
“Праведният ще се зарадва, когато види възмездието; ще измие нозете си в кръвта на нечестивия; тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; наистина има Бог, Който съди земята…” (Псалом 58:10-12)
А Този, Същият, Който в този миг съдеше земята, отново ми проговори от небесата, като ми казваше:
“Иди и дай това най-страшно видение на всичките Ми чеда. Нека всички, които се наричат с Името на Сина Ми, да побягнат от земното лозе – днес и сега. Защото то е място на твърде тежко и страшно възмездие. Мястото на Моето Вечно проклятие! Прицелът на Моя яростен Гняв, който ще запазя против чедата на Езавел и Ахаав за вечни векове!
Бъди утешен, Навутее! Бъди издигнат, Ииуя!
Аз, Всемогъщият, изрекох това с устата Си!”