ПРОКЛЯТИЕТО НАД ЗЕМНОТО ЛОЗЕ – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С БЕЗЗАКОНИЯТА НА АХААВ И ЕЗАВЕЛ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз се моля на моя Господ с цялата сила на сърцето си, тъй че Неговите думи в тази книга, а и във всички останали, да извършат съдба в сърцето ти. Съдба – с която да излезеш от огромното царство на дребните души. Защото има едно такова царство на малодушието. Царството – в което всички имат само едно единствено призвание – да бъдат зрители, които искат да дават залозите си едва след края на състезанието, а не преди неговото начало. Но както е вярно, че няма печалба за залози след края на състезанието, така е вярно и това, че мнозина ще се разминат с всички обещания на Господния Завет. Защото са се срамували да изповядат думите на Живия Бог против слугите на мрака. Когато е трябвало да платят цената за Небесния вход, са стояли мълчаливи пред жестокия духовен сблъсък, незнаейки чия страна да вземат.
Малки души! Дребни души! Буболечки, които кой знае защо са решили само да ровят в почвата на Евангелието, но не и да пият от живите води на Святия Дух. Ето такива дребни души стояха като зрители и пред знаменития сблъсък между пророк Илия и Езавелините лъжепророци. И никой от тях не бе разбрал Небесната Истина, че каквато е главата, такава ще е опашката. И ако в онова време главата беше малодушният Ахаав, то и опашката щеше да бъде от дребни души, вързани от страх.
“Страх лозе пази!” – ето такова е веруюто на днешните дребни души. Но не е важно дали страхът пази лозето, а чие лозе пази. Защото в онова Свято Лозе на Божията Любов няма място за дребни души. “В Любовта няма страх и Истинската Любов изпъжда страха…” – такива бяха думите на Апостол Йоан. Но кой днес ще ти слуша Апостол Йоан, когато е впримчен от юздите на Ахаав? Кой днес ще иска да пострада за Исус, когато е станал пленник на страхът да се казва Истината? И какво ще ги ползва онези страхливи сърца, които след знамението на Божия Огън, погълнал Илиевия принос, бързат да крещят:
“Йеова! Той е Бог!”
А защо при целия сблъсък между Илия и Езавел се колебаехте между две мнения? Защо мълчахте, когато беше времето да говорите, а говорите, когато настъпи времето да мълчите? Ами ако Бог беше решил да даде на пророка Си друга съдба? Ако и пророк Илия беше загинал от ноктите на Езавел? Нямаше ли тогава докрай да останете на едното мнение, понеже другото не е било изявено?
Аз изгарям от Божията ревност, която пламти в сърцето ми и никак не искам да приема, че ще дойде ден, когато дребни души ще търсят поводи за срещи с мене, та да излъскат човешкия си престиж и да казват, че стоят зад Божия пратеник. Защото това би било тържество на лицемерието, лепкаво и мазно, гнусно и отвратително. Защото в оня ден, когато Бог съкруши Езавел при потока Кисон, аз ще Го помоля да ме скрие в тайно, за да лиша ушите си от прославата на лицемерните. Казвам това и нека Бог запечата тия мои думи, като съдба и сетнина за целия ми живот.
А сега нека да ти разкрия самото беззаконие на Езавел и Ахаав. Защото Господ отново беше до мен, по-ревностен от всякога. Той държеше Меча Си, прострян напред, а думите Му вече пълнеха сърцето ми, тъй че Той ми казваше:
“Видението, което сега ще ти дам, не е поглед в миналото, а Божият поглед върху днешното настояще. Ахаав и Езавел в това видение не са човеци, но измамливите духове на Сатана, които са прицел на Божият Меч и ще бъдат пронизани. И ако някой би помислил, че този път Господ ще говори според поговорката “Бий самара, за да се сеща конят”, то на такъв казвам, че ще бия коня, за да падне самарът от гърба му. Защото доволно е времето, когато съм говорил с притчи, които малцина разбраха истински. Днес ще говоря на слугата Си с онези думи, които са Господния показалец против Злото. Блажени онези, които не се съблазнят от думите Ми, но побързат да излязат от властта на най-проклетото земно лозе, което е било сътворено от съгласието между хора и демони. А ти сега виж видението, което вече ти показвам…”
След тези думи на Исус пред очите ми се разкри видение. И ето, че очите ми отново виждаха Божието Свято Лозе, а всред него – езраелецът Навутей. Този Божий мъж беше твърде прекрасен в цялото си излъчване. Той, като ходеше всред всичките си Лози, протягаше ръцете си към тях, за да ги очиства и оплевява. А тогава Господ ми проговори, казвайки:
“Харесва ли ти този Божий мъж?”
“О, Исусе! Той твърде много вдъхновява сърцето ми. И аз сега Те моля да ми кажеш какво олицетворява неговото присъствие в Божието Свято Лозе?”
В отговор Исус каза с твърде нежен Глас:
“Аз съм Истинската Лоза и Отец Ми е Земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която дава плод, Той я очиства, за да дава повече плод. Този Навутей, който сега виждат очите ти, е въплъщение на Отеческата Любов и на Неговата Съвършена грижа за Моята Църква. Люде с Духа на Навутей са всички, които искрено пазят в сърцата си Бащиното си Наследство. И не само го пазят, но със страх и трепет пред Бога се грижат Лозата всякога да дава гроздовете Си на Земеделеца. Но ти сега виж какво ще се случи с Навутея. Защото Бащиното му Наследство е прицел на твърде нечист интерес…”
Отново погледнах към Божието Свято Лозе, когато забелязах как към Навутей се приближи Ахаав. Това бе човек с мазен и лъстив поглед, който, гледайки на Божието Свято Лозе, протриваше тлъсти ръчички и държеше в тях кесия със сребърници. И той, като се приближи на метър от самото Лозе, извика към Навутея, казвайки му:
“Дай ми лозето си да го имам за бостан, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него…” (III Царе 21:2)
Но понеже Навутей никак не му отговори, Ахаав вдигна кесията със сребърниците и извика със съблазнителен глас:
“…или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари…” (III Царе 21:2)
След тия последни думи на Ахаав ревността на Навутея мигом пламна. И той, като се надигна изсред една от Лозите, каза му:
“Да ми не даде Господ да ти дам Бащиното си Наследство…” (III Царе 21:3)
Думите на Навутей бяха изречени с такава власт и авторитет, щото блъснаха Ахаавовото сърце и той побърза да се отдалечи от Божието Свято Лозе. А Исус ме попита:
“Как мислиш? Разбрала ли е днес Църквата Ми думите на тоя Ахаав? Разбрала ли е какво значи някой да простира ръцете си към Божието Свято Лозе, за да си го направи на бостан?”
“О, Исусе! Твърде гнусна и гадна е подобна пресметливост у Ахаав. Защото той е помрачен от дявола и е решил в сърцето си, че Свещеното Писание на Отца непременно става за бостан…”
“А какво представлява бостанът? Или кога хората си правят бостани?”
“Господи! Бостанът е нива, от която някой иска да направи бизнес. Тъй че каквото роди бостанът – да отиде на пазара и да бъде продадено…”
“А не превърнаха ли днешните пастири-наемници Божието Слово в бостан? Не направиха ли бизнес с Моето Евангелие, само и само да напълнят банковите си сметки с нечестива печалба? И не затова ли Ахаав твърде много хареса Лозето на Навутей? Понеже кое друго лозе да е толкова плодородно, колкото Лозето на Чистата и Свята Вяра?”
“Исусе мой! Плаче ми се, когато слушам Истината от устните Ти. Но тя е именно такава. Защото всеки друг бизнес бледнее пред бизнеса с Твоето Евангелие. Ето затова Словото Ти казва в Откровението против търговците на Вавилон думите:
“…светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята…” (Откровение 18:23)
В отговор Гласът на моя Господ стана рязък и Той отново каза:
“Прочети докрай стихът против Вавилон! Защото след търговеца Ахаав там непременно се говори и за жена му, като се казва за нейната сила:
“…понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи…”  (Откровение 18:23) 
Как мислиш тогава? Ако настоятелността на Ахаав не помогна и Навутей отказа да му даде Бащиното Си Наследство, то няма ли духът на Ахаав да прибегне до услугите на духа на Езавел?”
“Разбира се, че ще го стори, Господи! Защото това сочат стиховете от Откровението, както и тези от Стария Завет…”
“Нека тогава да променя видението пред очите ти. За да видиш самото коварство, на което е способна Езавел…”
След тези последни думи на Исус видението мигом се промени. Аз вече виждах самите царски покои на Ахаав. Той лежеше на леглото си, като пъшкаше тежко. Види се, отказът на Навутей беше подействал ужасно на сърцето му. И той отказваше да яде хляба, поставен в сребърния поднос пред леглото му. Но ето, че във видението настъпи раздвижване. Защото в самите покои се появи Езавел. Тя изглеждаше пълно олицетворение на змия в човешки образ. Онази част от лика й, която най-много впечатляваше, бяха очите й. Напластени с дебел слой от грим, който се извиваше встрани като опашката на змия, готова сякаш да погълне слепоочията й. И ето, че самата чародейка видя тъжния си съпруг, като му казваше:
“Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб?” (III Царе 21:5)
А Ахаав побърза да й отговори:
“Понеже, говорейки на езраелеца Навутей, рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си…” (III Царе 21:6)
Колкото тъжен бе отговорът на Ахаав, толкова весела бе реакцията на Езавел. И тя, като се кикотеше пред него, каза му:
”Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей…” (III Царе 21:7)
Самите думи на чародейката ми се сториха странни, сякаш, че бяха пълни с неизказана тайна. При все, че бях чел отговора й стотици пъти, пак този път повдигнах въпросителен поглед към моя Господ, като Му казах:
“Исусе! За първи път думите на Езавел ми изглеждат така скрити…”
А Господ ми отговори:
“Има един сигнал от Духа на мъдростта и откровението. Сигнал, с който Той идва към сърцата ви, за да ги просвети. И когато сърцата ви усетят този сигнал, то думите на Писанието от явни стават тайни. И едва тогава, когато признаете, че думите са тайни, Духът Ми ги прави явни за вас. Така и тези думи на Езавел са пропити от дълбока тайна. Затова си ги спомни отново и Ми кажи каква е тайната им, която не можеш да разбереш…”
Отново си спомних думите на чародейката. И тогава казах на Исус:
“Господи мой! Езавел пита Ахаав:
“Царуваш ли ти наистина над Израиля?”
И съдейки по въпроса й аз усещам как чрез устните й самият Сатана укорява Ахаав…”
“Точно така е, момчето Ми. И ето тук е първата от тайните в Езавелиния отговор:
Сатана успява само там, където неговите царе царуват!
Но какво значи да царуваш? Не значи ли да упражняваш власт над души и сърца, които са готови да ти се покорят?
И ето така става явна Истината за Ахаав в това последно време. Истина, която Господ вашия Бог изявява с устата Си, като ви казва:
Днес над всички църкви на Вавилон царува Ахаав, сиреч, страхът да се казва Истината! Защото именно в този страх е силата на духа на Ахаав! А когато някъде се възцари страхът да се казва Истината, то на такова място се ражда нечестивата мерзост да се проповядва лъжата! Знайте, че страхът да се говори Истината е като жених на мерзостта да се проповядва лъжата! Те винаги ходят заедно! И ако някъде успява Езавел, то е, понеже е станала съпруга на Ахаав!”
Слушах Исус, а въпросите в сърцето ми се раждаха един след друг. И аз отново Го попитах:
“Исусе! Тази ли е причината, поради която всички мълчаха при сблъсъка между Илия и пророците на Ваал? Не падаше ли така върху целия Израил сянката на Ахаав?”
На този мой въпрос Исус отговори с въпрос:
“Ако някога върху Израил падна сянката на Ахаав, то не падна ли същата сянка и върху поколението на умноженото беззаконие? Не мълчат ли днес всичките страхливци, когато книгите на пророка Ми станаха Отеческа присъда над Вавилон? И как няма да мълчат, когато Ахаав им е станал цар, а чародейката царица?
Ето, казвам на всички малодушни и страхливи, че нямат дял с Мене! Те не са Ме познали, нито пък са имали някога Огъня на Моята ревност! Но ти сега си спомни и вторите думи на Езавел. Какво каза чародейката на съпруга си?”
“Господи мой! Тя му каза:
“…аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей…”
“А как ти разбираш това, че Езавел ще даде на Ахаав Божието Свято Лозе?”
“Исусе! Нали Ти предупреди ангела на Тиатирската църква, че жената Езавел ще се представи за пророчица на Бога, тъй че чародейката ще простре ръка, та да поквари Свещеното Писание. С тая поквара тя ще учи мнозина да блудстват и да ядат идоложертвено. А всичко отново опира до грима на Езавел, сиреч, до теологията, с която тя развращава човешките сърца…”
Чул думите ми, Господ ми отговори, казвайки:
“Виж какво ще стори чародейката, за да изпълни обещанието си към Ахаав…”
Отново гледах Езавел, която излезе от присъствието на царя. И като отиде в една от стаите му, взе перо в ръката си. И като докосваше върха на перото в тежкия грим на очите си, започна да пише писма до Израилевите първенци и старейшини със собствения си грим… Това буквално смая сърцето ми, понеже никога не бях виждал в такава пълнота и достоверност нейното нечестие. Затова попитах Исус:
“Какво е това, което прави Езавел, Господи?”
А Исус ми отговори:
“Езавел прави именно това, заради което е родена от Сатана. Тя е силна в чародейството и затова самите й писма, написани като от името на Ахаав, са пропити от силата на демоничното омайване. Но ти сега виж какво пише в самите писма…”
В следващия миг Господ простря Меча Си, тъй че освети писаното от Езавел и аз вече го четях. А там чародейката пишеше:
“Прогласете пост, и поставете Навутея на видно място пред людете; и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелстват против него казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре…” (III Царе 21:9-10)
Четейки самите думи, аз усетих как омразата ми към Езавел и погнусата от делата й се надигнаха твърде много в сърцето ми. Затова с ревнив глас извиках към Господ, като Му казах:
“Исусе! Не е ли твърде коварна и проклета Езавел? Та ето – тя от името на Ахаав пише до първенците и старейшините. И самото й послание – “Прогласете пост” – звучи като от устата на Божий пророк, а всъщност е устата на самия дявол…”
В отговор Исус ми каза:
“А в какво друго да са силни чародеите на Сатана, ако не в самоволни постове и в клатене на езици? Не постиха ли така и срещу пророческите книги, които ти дадох? Не поставиха ли и твоето име на видно място, та да те плюят и хулят всички, които са били омаяни? Но ти сега виж друга от дълбоките тайни на Езавел. Защото тя пише в писмата си да се поставят против Навутея двама лоши човеци, които да свидетелстват против него, казвайки:
“Ти похули Бога и царя!”
Какви са тези двама човеци против Навутея? Защото единият непременно свидетелства като от Бога, а другият – като от царя…”
“Господи мой! Това са не просто двама човеци, но две поколения, родени от духа на Езавел. И ако едното е поколението на чародеите, то другото е на теолозите…”
“Точно така е, момчето Ми. И нека сега всички да разберат дълбоката тайна, която Аз изваждам от сърцето на Езавел:
Чародеите са тези, които лъжесвидетелстват против Навутей, обвинявайки го, че хули Бога! Тази тяхна нечестива дързост се дължи на лъжата им да се представят за Божии пророци!
Теолозите са тези, които лъжесвидетелстват против Навутей, обвинявайки го, че хули царя, като Божий авторитет! Тази тяхна нечестива дързост се дължи на лъжата им да се представят за ведущи и знаещи Свещеното Писание!
Тези са двете поколения на духа на Езавел, чрез които става възможно присвояването на Божието Свято Лозе и убиването на Божиите свидетели и пратеници с камъните на всяка човешка омраза и ненавист…”
Слушах огнените думи на моя Господ и сърцето ми вече разбираше всичко. Защото през изминалите години аз се наситих на всичката омраза на чародеите и теолозите, които непрестанно лъжесвидетелстваха против живота ми, за да накарат всички църкви на Ахаав да ме мразят и проклинат името ми. И аз, с огромно вълнение в духа си, погледнах към Исус, като Го запитах:
“Господи мой! Ако някога Езавел уби Навутей и каза на Ахаав да си присвои лозето му, то не са ли нещата в Твоята Притча абсолютно същите? И не затова ли я изговориха устните Ти? Защото Ти каза на всички ни:
“Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите Си до земеделците да приберат плодовете Му. А земеделците хванаха слугите Му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. Най-после изпрати при тях Сина Си, като думаше: Ще почетат Сина Ми. Но земеделците, като видяха Сина, рекоха помежду си: Той е Наследникът; елате да Го убием и да присвоим наследството Му. И като Го хванаха, изхвърлиха Го вън от лозето и Го убиха…” (Матея 21:33-39) 
Не убиха ли чародеите и теолозите Тебе, Исусе? Не си ли присвоиха Божието Свято Лозе, за да си го направят свое земно лозе? Не Те ли изхвърлиха вън от Свещеното Писание, за да не ги дразни Примерът Ти? Не затова ли никой в тия църкви на Езавел и Ахаав не иска да дава даром като Тебе – понеже вече Си бил изхвърлен вън от земното им лозе? Не затова ли презряха Благостта и Милостта Ти – понеже сметнаха себе си за наследници, когато Ти Си Наследникът? Не затова ли никой Ахаав в това земно лозе не желае като Теб да слугува на всички, но иска всички да му слугуват?
Аз плача за тия изгубени поколения, Господи! Плача за сетнината им! Плача поради нечестието им! Плача – защото никой от тях не видя, че беззаконието на Езавел и Ахаав против Навутей е същото, каквото е и беззаконието на нечестивите земеделци, които първо се поругаха с всички Божии пророци, а накрая Теб Те изгониха вън от земното си лозе. За да Те убият с нечестивите свидетели на Езавел…”
Докато отговарях в риданието си Лицето на моя Господ стана огнено. И Той, като ме погали с горещата Си ръка, каза ми:
“Всичко, което изговориха устните ти, е Дъх от Дъха на Отца Ми и Дух от Духа Му. Защото Той наистина изпращаше мнозина Свои слуги към земното лозе на Езавел и Ахаав, та да призоват теолозите и чародеите на покаяние. Но ето, казвам ти, че чедата на Езавел не се покаяха. И при все, че накрая Отец изпрати Сина Си, а Синът Му дойде чрез книгите, които ти се дадоха, пак това не трогна нито едните, нито другите. Напротив – такива послушаха демоничната си майка. И като се взряха с покорство в змийските й очи – побързаха да убият Наследника и да се поругаят с Името Му. Но както е писано:
“Родът на злодейците никога не ще се споменува. Пригответе клане за чедата му…” (Исайя 14:20-21) 
Понеже всички те с меч са убивали, то от Меч трябва да бъдат прободени…”
След тия Свои думи Исус вдигна Меча Си. И като посочи Езавел в самото видение, каза й:
“Ето, Аз съм против тебе, мощна чародейке! Аз съм против всичките ти мъже и любовници, с които си блудствала непрестанно! Аз съм против всичките ти чародеяния, с които си омайвала и омайваш сърцата на похотливите и нечестивите! Аз ще те съблека пред очите на целия свят и ще покажа голотата ти на Моята Църква! И като излея Огъня Си върху служителите Си в Духа на Ииуя, скоро ще намеря скопците в Храма Си, които ще те изхвърлят от прозорците. Ти ще паднеш и няма да станеш. И като паднеш, ще се пръснеш. И нека след Моето въздаяние над тебе някой още да твърди, че си пророчица! Такъв непременно ще те последва в сетнината ти…”
Докато Господ говореше на духа на Езавел, аз виждах как Мечът Му пронизва сърцето на чародейката, но тя нямаше сила дори да изпищи. Наместо това гримът от змийските й очи започна да се размазва. И като се съедини с потта й, бликнала поради Огъня на Меча, направи я ужасна, противна и гнусна за очите ми. Така дойде миг, когато сърцето на Езавел се пръсна пред острието на Меча. А Исус, извръщайки главата Си, каза:
“Ако някой приеме думите Ми в това видение и стореното от Меча Ми, той завинаги ще бъде свободен от демоничното присъствие на Езавел и Ахаав. Свободен от чародеяния! Свободен от теология! Свободен от страха да казва Истината! И такъв, ако и да е бил убиван с камъни от слугите на Езавел, пак като дякон Стефан ще вдигне очите си и ще види Човешкия Син, стоящ отдясно на Отца!
Ето, заповядвам на всичките Си чеда с цялата Си божествена строгост и категоричност:
Напуснете всяко земно лозе, което е изгубило Духа и Примера на Човешкия Син! Защото преди вас вече е бил изгонен и убит Наследникът на Завета! Напуснете всяко лозе, което не дава Плода на Правдата и Вечния Живот! Защото лозите в такова лозе вече са били отсечени от Корена и Потомъкът Давидов, за да се превърне лозето в бостан за бизнеса на последните търговци на Вавилон! Прокълнете духа на Езавел и духа на Ахаав в сърцата си и изгорете всяко слово, което свидетелства за страха на Ахаав и за грима на Езавел. Защото ако вие не изгорите тяхното слово, то ще изгори Моите думи в сърцата ви!
И най-сетне – вижте сега Божието въздаяние над земното лозе, записано в Откровението на Моя Апостол и пророк Йоан. Защото е въздаяние над всички чародеи и теолози на последното време!”
След тези последни думи на Исус видението с беззаконието на Ахаав и Езавел се прекрати пред очите ми. А Господ, хванал здраво ръката ми, ме издигна нагоре – към Светилището на Отца. За да ме направи свидетел на пълното въздаяние от Бога и Отца върху земното лозе. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s