1. ВИДЕНИЕТО С ЛОЗЕТО НА НАВУТЕЙ

Братко мой! Скъпи мой приятелю!
Аз те моля да заживееш с онази превъзходна вяра, за която Апостол Павел ни свидетелства в посланията си. Вярата, че никой труд в Бога не е напразен. Вярата – да преизобилваме всякога в Господното дело. Защото ако Господ е откъм нас – то откъм нас е не само Силата, но и Славата. Истина е, че през последните шест години аз многократно писах против нечестието на духа на Езавел. Истина е също, че чародейката на Сатана не стоя просто да гледа какво върши Бог против нея, но се развилня с всичката си злоба и ярост. И като впрегна против служението на Божия пророк собственото си племе сидонци, скоро направи така, че остави поражения върху мнозина, които вече бяха прогледнали чрез Словото на Божия Пророчески Дух. Такива не просто забравиха Пътя до потока Кисон и върха на Кармил. Не! Те се върнаха още по-назад – чак зад Галаад. За да бъдат отново от стадата на Лаван, та да преследват всеки, който живее с вярата на Яков.
Аз искрено оплаквам онези, които не издържаха и отстъпиха пред вятъра на Езавел. Защото такива няма да имат никакво извинение в Деня на Христовото Съдилище, нито ще имат силата да ме посочат и да кажат, че съм им дал твърде малко против този сатанински дух.
Нищо подобно! Не е вярно, че съм им дал малко!
Защото на кои Свои предишни поколения Исус е говорил с такъв Дух на мъдрост и на откровение, както го стори в Благостта и Милостта Си към нас? Кога християни са имали шанса не просто да видят един дух, оголен и посечен, но и осъден завинаги от Божията Истина и Святост? Ако днес Господ ни даде този златен шанс, то колко са свободните от духа на Езавел? Колко са човеците, които изхвърлиха от сърцата си всичко, което мирише на теология и човешки контрол?
Най-малкото – колко бяха мъдри и благоразумни, за да внимават в знаменията на Божието Свято Слово? Колко бяха тези, които видяха, че духът на Езавел вече е оставил “визитната си картичка” в древността, а днес тоя дух върши същото, което вършеше жената Езавел в древността?
Аз ще оставя моят Господ Исус да ти даде всичките утвърдителни отговори на въпросите по-горе. Защото Той отново беше до мен, като ми казваше:
“Иди и кажи на всички Мои, че когато Аз лично се ангажирам в съкрушаването и отсичането на един дух, то по-скоро земята би се поклатила и Небето би се преместило, отколкото да се осуети намерението на Сърцето Ми. А днес намерението Ми е такова, щото ще простра Меча Си против сърцето на Езавел. И като я пробода – ще я пръсна! И като я пръсна – ще превърна чародеянията й на капки кръв в рова на Езраел. Kучетата ще лижат кръвта на Езавел и за нечестието й ще се говори в минало време. Затова ти сега се намери пред Мене като смирен и мъдър, за да приемеш всичко, което ръката Господна ще ти покаже. И да видиш коварството и измамата, с които духът на Езавел и духът на Ахаав са създали своето земно лозе в последните дни на земята. Защото както някога имаше един езраелец Навутей, така го има и днес. И както някога Езавел уби Навутей, за да може Ахаав да присвои лозето му, така го правят и последните чародеи и теолози на земята. А сега виж как изглежда днес Божието Свято Лозе, което Отец е дал на людете Си Навутей. Защото за всеки от людете Му Навутей това Лозе е Бащиното им Наследство…”
След последните дълбоки и мъдри думи на Спасителя аз разбрах в сърцето си, че тази книга наистина ще бъде излъскан и изострен Божий Меч против сърцето на Езавел. Затова с вълнение погледнах към очите на моя Господ, като Му казах:
“Исусе! Усещам в думите Ти твърде голяма Сила и мощ. Една силна вяра да бъдем като Навутей и никак да не продадем на Ахаав Бащиното си Наследство. Защото Твоят Нов Завет е Завещание. А Завещание има там, където има Наследство. Сега сърцето ми иска да Ти благодари за Ревността, с която Си силен да опазиш Божието Лозе в живота на чедата Си и Собствения Си слуга от отмъщенията на Езавел…”
В отговор моя Господ извади от мантията Си огледало. И като го постави пред сърцето ми, каза ми:
“Да оставя ли пророка Си с тия тежки рани от стрелите на чародейката? Да оставя ли сърцето ти да страда още от Езавелината омраза и от всичката измама на нейните теолози? Не ти ли казах в книгата за Пътя Кисон, че ще допусна върху теб да се излее цялото зло, сътворено от чародеи и теолози? И ако Аз допуснах всичкото зло върху сърцето ти и душата ти, то го сторих, за да се открият помислите и намеренията на много сърца. За да нямат извинение в деня на Божия Гняв, когато земното лозе ще бъде запокитено в огненото езеро. Ето, казвам ти, че ти вече изпи чашата на страданието си за Господ. И сега е време да дам на гонителите ти една друга чаша, която те непременно ще пият…”
Погледнах в самото Господно огледало и видях как върху сърцето ми имаше много кървави рани. Те бяха толкова страшни, щото в един миг дори се учудих как е било възможно да оцелея с тях. Но Исус, като посочи напред, ми каза:
“Аз съм, Който съм те пазил и закрилял. Аз съм, Който съм превързвал раните ти с малкото верни, които съм ти прибавил. И ако досега сърцето ти не е оздравявало напълно, то е било, за да се изпълни Словото Божие в живота ти.
Истината, че никой пророк не е приет в родината си!
Истината, че Отец изпрати слугите Си към поканените, но те безсрамно ги наскърбиха и убиха. Но ето, при все, че те убиваха – ти живееш. При все, че те наскърбяваха – пак ще се зарадваш премного. Защото сам с очите си ще видиш пронизването на Езавел и Божието въздаяние над всичките Ваалови слуги. А сега вече виж как изглежда Лозето на Божиите люде Навутей. Защото то всякога е дразнило тъмните зеници на дявола…”
След тези последни думи на Исус пред очите ми се разкри и самото видение. И ето, че подобно на първото видение, аз видях Божието Свято Лозе и самите Христови Лози всред него. А моят Господ докосна с ръка гърба ми, като ми казваше:
“Нека отидем сред самото Лозе. Защото Аз искам да видиш подробностите в него…”
Едва стъпил в самото Лозе аз отново забелязах как то беше оградено с Плет, а вътре сред него имаше висока Кула и Лин за приготвяне на вино. Тогава в сърцето ми просия, тъй че казах на Господа:
“Исусе! Всичко в това Лозе ми изглежда твърде познато. Познато не по друга причина, а защото то напълно се покрива с думите на притчата в Твоето Евангелие, които гласят:
“Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина…”  (Матея 21:33)
Господ се усмихна на думите ми, а след това каза:
“И не може да бъде другояче! Защото самият прицел на Моята притча в Евангелието е бил против духа на Езавел и духа на Ахаав. Но ти сега Ми отговори, според както си видял самото Лозе:
Какво са тук Плетът, Кулата и Линът?”
“Исусе! Без всякакво съмнение Плетът олицетворява Твоите пророци, защото те са Небесните стражи, които пазят Лозето Ти. Колкото до Кулата, то Ти ми даде да разбера, че това е Давидовото потомство. Потомството на издигнатите от Отца, които всякога се приближават и пребъдват пред Божието Светилище. А Линът е мястото, където всички ние ставаме гладни за повече гонение. За да донесем на Твоята Сватба собствените си сърца, като чаши, пълни с вино…”
“Точно така, момчето Ми! Отговори съвършено точно на въпроса Ми. И сега наистина вече разбираш защо твоят Господ те е водил и ти е давал всички откровения преди тази книга.
Но ти сега Ми кажи:
Защо твоят Господ е допуснал Ахаав и Езавел да си присвоят Лозето на Навутей? Защо, каквото сториха човеците Ахаав и Езавел в древността, днес вършат духовете на Езавел и Ахаав в това последно време?”
“Господи мой! Вярвам, че Си допуснал това, за да изпиташ помислите и намеренията на всички сърца. А и Твоят Апостол Павел ни предупреди в посланието си, че ще има такова изпитание, като каза:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата…” (2 Солунци 2:11-12)
“А към кои Моят Отец изпраща заблудата? Няма ли това да са всички, които не искат да приемат Божиите Святи критерии и изисквания? Няма ли това да са човеците, които искат да се водят по духа на света, а не по Духа на Отца?”
“Да, Исусе! Така е! Защото аз не мога да си представя, че някой може да пребъдва в Божието Свято Лозе, ако не принася плод, за да прославя Отец на небесата. Та нали Ти сам ни каза:
“В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици…” (Йоан 15:8)
Но ако някой не иска да принася плод, то такъв с делата си казва на Отец, че мрази Лозето Му и иска да си намери учители по собствените си страсти. А какъв по-успешен учител за страстите на човеците от духа на Езавел? Та нали тя учи и прилъгва мнозина, за да блудстват и да ядат идоложертвено?”
“Спомни си тогава думите на Моя Отец, които Той даде на пророка Си Исайя. Така непременно ще разбереш защо Отец дава на Езавел и Ахаав да създадат собственото си земно лозе…”
Думите на Исус бяха твърде ясни, за да не се досетя за думите на пророк Исайя. Затова Му отговорих:
“Исусе! Отец реши да изпее една песен чрез пророка Си. И думите на тая песен гласяха:
“Сега ще пея на любезния Си, песен на обичния Си за Лозето Му. Любезният Ми имаше лозе на много тлъсто бърдо. Окопа го и очисти го от камъните, и насади го с Отбрана Лоза, съгради кула всред него, изкопа още и лин в него; и очакваше сладко грозде, но то роди диво. И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, съдете, моля, между Мене и Лозето Ми. Що повече бе възможно да се направи за Лозето Ми, което не му направих? Защо тогава, докато очаквах да роди сладко грозде, то роди диво? И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на Лозето Си; ще махна плета му, и то ще се похаби; ще разбия оградата му и то ще се потъпче; и ще го запустя; не ще да се подреже, нито прекопае, но ще произведе глогове и шипки; ще заповядам още и на облаците да не валят дъжд на него…” (Исайя 5:1-6)
Докато слушаше цитирането на пророческите стихове Лицето на Исус се промени. И Той с гневен Глас ме попита:
“Колко от Моите видяха как Моята притча в Евангелието допълни Гласа на Отца Ми чрез пророка Му Исайя? Колко от Моите видяха, че когато едно лозе не иска да дава сладък плод, то непременно ще попадне под гнева на Отца Ми? Колко от Моите видяха, че когато се събори плетът на такова лозе, то непременно остава без защитата на Божия Пророчески Дух? И най-вече – колко от Моите видяха най-страшното от Божиите проклятия върху подобно лозе? Защото Отец Ми изрича това проклятие с думите:
“…ще заповядам още и на облаците да не валят дъжд на него…”
Кажете Ми тогава:
Против кои духове на Сатана е това Божие пророчество? Против нечестието на кой дух от древността бе заповядано да не вали дъжд от Небето? Не каза ли пророк Илия на малодушния Ахаав:
“В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, заявявам ти че през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене…” (III Царе 17:1)
Ако Илия пророкува против нечестието на Ахаав, то не беше ли то подбудено от жена му Езавел? Не бе ли престъплението против Навутея най-жестокото и страшно престъпление в дните на Ахаав? Но ето, казвам на всички Мои, че някогашното зло против Навутея днес е като бледа сянка пред тъмнината, която хвърлят на земята последните чародеи и теолози. Затова имайте ревност и сърдечна чистота, та да видите как днешните Ахаав и Езавел ще си присвоят Лозето на Божиите люде Навутей. Защото от Лозе на Божията Святост и Чистота те ще го превърнат в земно лозе, което ражда антихристи в духа на Езавел и в духа на Ахаав. А колкото до самото Свято Лозе на Отца Ми – то всякога ще бъде и пребъдва, но:
Далече по-горе от всяка земна измама и заблуда!
Далече по-горе от всяко чародейство и теология!
Далече по-горе – където ще се съберат всичките люде Навутей, убити и отхвърлени чрез камъните на всяка човешка измама и нечестие!”
След тия последни думи на Исус видението с Лозето на Навутей се прекрати, а аз усетих в сърцето си, че дните на чародеите и теолозите наистина са преброени и над тяхното земно лозе скоро ще се изпълнят Божиите Вечни проклятия. Амин и Амин!