“БРАДВАТА ЛЕЖИ ВЕЧЕ ПРИ КОРЕНА НА ДЪРВЕТАТА…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
В тези последни дни, когато ревността на Господ разпалва сърцето ми, аз вече зная, че всичко около мен придобива белезите на тотална война против Вавилон. Самият конфликт между Божието Слово и беззаконието на последните отстъпили църкви ще става все по-жесток и явен. Заложили на измамни духове и на бесовски учения, лидерите на отстъпилите църкви не просто ще се закоравят в измамите на греха, но до самия край ще бъдат постоянен възбудител на съблазни и заблуда. Те видимо ще говорят Истина, но примерът на собствените им дела ще е твърде далеч от Примера на Исус.
А колко ще са тогава будните и трезвите, които да разберат, че днес убива примерът, а не думите? Колко ще са смирените и чистите, които са се научили да разпознават дърветата по техните корени?
Но ето по причина на това, че мнозинството гледа короните на дърветата, а не техните корени, става възможно всичкото умножено беззаконие на последното време. И когато някой Божий пратеник разрови почвата да покаже на Божиите чеда действителните корени на нечестивите, то тогава в духовния свят наистина е настъпила тотална война. Аз зная, че с книгата за проклятието “Акелдама” острието на Божиите изобличения вече взе на прицел един от корените на умноженото беззаконие. Коренът на сребролюбието. Коренът, за който Апостол Павел писа:
”Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремиха някои отпаднаха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби…” (I Тимотей 6:10)
И ако моят Господ в ревността Си посече този корен, то го стори, за да се изпълнят думите на пророка Му Йоан Кръстител към онези първенци и сребролюбци, които имаха себе си за Авраамови чеда. Какво им пророкува тогава устата на Йоан? Ето какво:
“Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да думате в себе си: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля…” (Матея 3:7-10)
Брадвата вече лежи при корените, братко мой! А когато тя е там, то е време и ние да се научим да изпитваме абсолютно всичко от корен. Защото силата на Злото е в корените. И ако Господ Исус днес е заповядал на пророка Си да отсича корените на заблудата, то го е сторил, понеже времето е твърде кратко. Толкова кратко, колкото бе и при свидетелството на Йоан Кръстител. Защото пророкът едва бе отворил устата си против религиозното нечестие и Исус вече идваше да се кръсти от него при водите на река Йордан. Така и днес Божиите пратеници няма да говорят много дълго, защото Исус ще се яви в миг на око, за да грабне Невястата Си.
А после?
Какво ще стане след грабването на Църквата? И какво ще се случи с всички нечестиви корени, които са станали прицел на Божия гняв?
Някой, естествено, ще ми отговори, че такива ще отидат в ада за своето наказание и такъв няма да сбърка в отговора си. Но има нещо повече от наказанието и това са Божиите Вечни проклятия. Защото един престъпник се наказва, за да приеме поправление и поука. Та когато излезе от мястото на наказанието – да принася плодовете на живота си, достойни за покаяние. Но ако наказанието е лишено от край и годините на Божия Гняв не се свършват никога, то тогава такъв престъпник е предмет на Божия яростен Гняв и на Божието Вечно проклятие.
Истина е, че в Библията има по-прекрасни теми и места за вдъхновение, отколкото тези, свързани с Божиите Вечни проклятия. Но още по-явна е истината, че гордостта, превъзнасянето и абсолютното безгрижие вече са станали смъртоносни. Във време, когато всички църкви трябваше да плачат, те се веселят и пируват. Смея да твърдя обаче, че техните нескончаеми банкети са пир по време на чума. Пир, подобен на онова древноримско безумие, когато безгрижни патриции и сенатори надигали пълни кани с вино в просторните си атриуми. “След нас и потоп…” – крещели те в тостовете си. Но никой от тях не забелязал, че именно те били завлечените от потопа на сатанинското нечестие. И когато смъртта покосила тлъстите им тела, а невидимите демони станали твърде видими, то едва тогава те разбрали, че Божията брадва е стояла и при техните корени. За да ги отсече завинаги и да бъдат омразни на Бога и Небето за вечни векове!
Същото е и днес. Защото, поставил пророка Си в Пролома, Исус оголи, развенча и съкруши най-страшните началства и власти на тъмнината. Но при все това мнозинството от Божии отстъпници не се отказа от греховете си. Колкото повече Божията брадва се приближаваше при корените, толкова по-разгонени и блудни ставаха църквите на Вавилон. Конференции и семинари, екскурзии и банкети, празненства и спектакли – фойерверките на Вавилон продължават и до днес. Но нека ти кажа, скъпи ми братко, че всички земни празници рано или късно приключват. И сетнината на онези, които са гледали краткотрайните фойерверки на лъжепророците, а не вечните звезди на Сион, ще бъде повече от страшна. Защото тази сетнина се нарича Божие Вечно проклятие. Сетнина, за която Исус отново започна да ми говори, а думите Му изумиха сърцето ми. Ето какво ми каза Той:
“Брадвата Ми вече наистина е стигнала до корените. И Аз съм взел на прицел всичкото Вавилонско нечестие. А когато нещо стане прицел на Божия гняв, то със сигурност можеш да предположиш, че такова ще изсъхне от корен. И ето така – от днес и до свършека – ще повехнат сребролюбците в пътищата си. Защото Небето е заявило против тях и устата Господна се е отворила, за да ги прокълне и отсече завинаги.
Но ти сега помисли!
Ако Брадвата наистина стигна при корените на Злото, то само един корен ли очакваш да видиш в почвата на нечестието?”
“О, Господи мой! Ако Ти ми показа, че в придънните води на Извора на Живота има множество корени, то колко повече ще са корените, които смучат смърт и зло? И ако днес е времето на умноженото беззаконие, то аз зная, че това е по причина на многото корени в почвите на лукавия…”
Исус поклати одобрително главата Си, слушайки думите ми. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Нека сега да отворя очите ти. За да видиш едни други корени, не по-малко страшни и смъртоносни от корена на сребролюбието. Укрепи сърцето си, защото ще видиш твърде голямо зло, за което малцина могат да предполагат, че е възможно…”
След тези Свои думи Исус докосна с ръка главата ми, а пред очите ми се разкри и самото видение. Аз виждах Лозето на Божието Свято Слово и то бе твърде прекрасно и вдъхновяващо. То имаше Плет от Небесни пръчки, а вътре сред него се издигаше Кула и до нея бе поставен и Лин за приготвяне на вино. Така всред самото Лозе очите ми съзряха множества от Лози, които раждаха плодовете си. И във всяка от Лозите сърцето ми виждаше Образа на Божият Син. Това ме възрадва, тъй че си помислих:
“Какво ли зло може да се случи на това превъзходно място? Та всичко тук е като най-светъл и жадуван порив за душата ми…”
Усетил мислите ми, Господ посочи Божието Свято Лозе, като ми казваше:
“Дори на това превъзходно място може да се случи зло. Защото то вече се е случило сред църквите, които бързат да отстъпят от Името Ми и Примера Ми. Но ти сега тръгни след твоя Господ, за да видиш нещата в дълбочина. Защото силата на едно лозе е в корените на лозите му…”
Така ние стъпихме всред самото Лозе, а тогава Исус извади Меча Си от мантията Си. И като докосна с него самата почва, каза ми:
“Нека с тебе да слезем в самите дълбочини на Словото Ми. За да видиш какво ще се случи там…”
Докато Исус говореше последните Си думи, Мечът Му буквално разряза почвата надолу. И Господ, хващайки ръката ми, слезе с мен в дълбочините. А тогава аз видях, как в дълбочините на Божията почва течаха реките на Божият Свят Дух. И от самата почва към живите води излизаха краищата на стотици Корени. Те всмукваха водите в Себе Си, а живителната влага се качваше нагоре – към стволовете на Лозите. А всичко все още изглеждаше прекрасно. Защото във всеки от Корените аз отново виждах моя Господ. И самите краища на Корените уподобяваха Собствените Му ръце, с които Той взимаше от живите води, за да храни Лозите Си и всичките им пръчки. Но ето, че Исус ми даде знак, за да внимавам. И като посочи един от Корените, каза ми:
“Виж сега какво ще се случи с Този Корен. Защото спрямо Него ще се яви най-страшната атака на тъмнината…”
Отново гледах към Корена, когато забелязах как Той потъмня и започна видимо да изсъхва. А от самото Му потъмняване водите на Святия Дух мигом се отдръпнаха от Него. И ето, че нещата наистина станаха ужасни. Защото коренът вече бе изгубил каквото и да е божествено присъствие и Сила. Той вече не беше Исус Христос! Нещо повече – край него пропълзяха змии. И като се завързваха с опашките си към краищата му – започнаха да съскат и да плюят отрова. А край змиите почвата видимо почерня и от най-долните й пластове бликнаха потоци от зловонни води с дъх на сяра. Видели водите, змиите разтвориха челюстите си и започнаха да пият, а туловищата им се издуха като маркучи под огромно налягане. И самите отровни води, тласкани от невидимо налягане, се издигаха нагоре – за да отровят и умъртвят онази от лозите, която бе убила Небесния Корен на Спасението и Вечния Живот. Гледах ужасното зло, което змиите на лукавия сътворяваха пред очите ми и тогава сълзите на огромна и горчива скръб задавиха гърлото ми. И аз, плачейки, попитах моя Господ:
“Господи мой! Защо не се намесиш, за да предотвратиш това зло?”
А Исус, със скръбно Лице, ми отговори:
“Аз мога да се намесвам и пазя Моите Лози само тогава, когато съм Живият Корен на вярата им. Но ако една лоза убива Корена си – то тя всячески показва, че желае друг корен. Ето така в това видение другият корен й даде силата си и водите си. Но ние с теб нека се възкачим на повърхността. За да видиш какво стана с онази лоза, която самоволно уби Корена си…”
След тези Свои думи Исус отново ме възкачи над Божието Свято Лозе. А тогава забелязах, че то вече беше намалило размерите си. И онази лоза, която бе убила Корена, бе вън от границите на Лозето. Тя нямаше нито Святостта, нито Светлината, нито Благодатта и плодородието на Божието Свято Лозе. Нещо повече – самите й гроздове не бяха с цвета на светъл кехлибар, събрал лъчите на Слънцето, но имаха цвят, какъвто е цветът на изгнилите мушмули. А тогава моят Господ вдигна ръката Си и посочи към нечестивата лоза, като ми каза:
“Нека я приближим! За да проумееш, че освен нивата Акелдама има и други места на Божието Вечно проклятие…”
Така Исус и аз излязохме от Божието Свято лозе и се приближихме до нечестивата лоза. А Господ, извадил отново Меча Си, простря острието му към един от гроздовете на лозата. И като прободе няколко зърна, каза ми:
“Виж какво капе на земята, като плод от тая лоза!”
Погледнах към прободените зърна и забелязах, че от тях капеше тъмносиня течност, подобна на мастило. И в мига, когато течността паднеше на земята, действаше й като киселина, а пръстта цвърчеше всред зловонни изпарения. И тогава наистина прогледнах, тъй че извиках към Исус:
“Господи! Това е заблудата на Езавел! Защото течността на гроздовете й е същата, каквато беше и реката й всред пустинята на Вавилон. И сега, когато Ти ми даде да видя онова, което стана в дълбочините, разбирам, че мощният чародеен дух има силата да убива лозите в самия им корен…”
След тези мои думи Гласът на Исус стана гневен и твърде строг. И Той, като отсичаше с Меча Си гроздовете на нечестието, ми отговори, казвайки:
“Ако Аз бях превъзходно силен, за да явя Брадвата Си при корена на сребролюбието и да го отсека, то съм превъзходно силен да отсека и нечестивите корени на Езавел и Ахаав. И ето затова сега ти отново си призован от Силата Господна. За да пронижеш и отсечеш духа на Езавел и духа на Ахаав, както веднъж го стори на съдебния процес. Защото тия два смъртоносни духа са силни да явят на света собственото си лозе, откраднато с нечестие и утвърдено с измама. Тъй че поради активността им в последното време на земята се яви още едно лозе освен Божието Свято Лозе, а именно – земното лозе на теологията и чародеянията! Лозето, което погуби в съблазните си всички църкви, отстъпили от Името Ми и Примера Ми.
Нека виденията, които ще ти дам, да послужат на Моите като Сила за превъзмогване над Вавилон. За да намерите всички Истинския Корен на вярата си. И основани чрез Него – да останете в Небесната Лоза – като последната Жива Църква на Отца, Сина и Святия Дух!”
След тези думи на моя Господ видението се прекрати, а аз разбрах в сърцето си, че отново имам Силата и привилегията да бъда Божията брадва против корените на Вавилонската измама.
Амин и Амин!