5. ГРЕХОВЕТЕ НА ИРОД И ВЪЗДАЯНИЕТО МУ ОТ БОГА

Братко мой! Верни ми приятелю! Ако има отворена врата за дявола, която опропастява и разрушава целия живот на човека, то тази врата се нарича “компромис”. Ето защо самите Ироди са олицетворение на компромис. Те са най-явните представители на онова поколение човеци, които нямат непоколебим дух за Бога. В подготовката за тази книга, аз разсъждавах над живота на Иродите. От първия цар Ирод при рождението на Исус до последния Ирод-Агрипа, държал реч пред народа. И така забелязах, че деградацията при тези Юдейски царе тръгва от избиването на младенците във Витлеем от първия Ирод, обезглавяването на Йоан Кръстител от втория Ирод Антипа и притесняването на Църквата от третия Ирод Агрипа.
Помисли тогава, че падението на Ирод Антипа започна при женитбата с братовата му жена. Но твърде скоро той се възпротиви на Божия Суверенитет и на пророк Йоан Кръстител, когото хвърли в тъмница, а по-късно изпрати да го обезглавят. Какво ли се случи по-нататък? И успяха ли Иродиада и дъщеря й да го избавят от страховете му и от помрачението му? Не ти ли показва Евангелието, че когато Исус започна да върши превъзходните Си дела, този втори Ирод имаше собствен коментар на това, като казваше за Исус:
“Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действат чрез него…” (Матея 14:2)
Какви ли не страхове се биха родили в една нечиста съвест. Но, както ще видим по-нататък, дойде миг, когато нашият Господ беше предаден на юдеите. Тогава, по заповед на Пилат, Го завързаха и доведоха при Ирод. А помрачението на монарха бе станало пълно. Защото, подвластен на всички тъмни сили, Ирод се поруга с Исус, като Го облече с мантията си. Словото казва за това поругаване следното:
“В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг…” (Лука 23:12)
Ако прочетеш този стих по Дух, а не по плът, то непременно ще разбереш, че именно с поругаването над Исус Ирод спечели благоволението на Рим, сиреч, светския дух. А когато религиозният и светският дух се сприятелят, то тогава властта на нечестието наистина е станала пълна.
Виж, най-сетне, че след възкресението на Исус от мъртвите, духът, който манипулираше цар Ирод Антипа, премина в брата на Иродиада – Ирод Агрипа. Историята показва, че тоя брат на Иродиада, болезнено амбициран за власт и царска титла, наклеветява цар Ирод пред Римския император, тъй че предизвиква свалянето му от престола, на който се качва сам той. Управлението от един зъл Ирод преминава в ръцете на друг Ирод, по-зъл от него. Тоя последен извратен цар от потомството на Иродите започна да притеснява Божията Църква. И не просто да я притеснява, но да диша смърт против нея. Понеже уби с меч Йоановия брат Яков, а Апостол Петър хвърли в тъмницата. Кой беше тогава духът, който даваше на Ирод Агрипа да е дързостен за злото? Не беше ли това отново духът, който действаше в Иродиада и в дъщеря й? Не беше ли това духът, който преди него бе превърнал Ирод Антипа в очите Господни като хитра и лукава лисица? Та нали именно на неговите заплахи Исус реагира с думите:
“Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам…” (Лука 13:32)
Може би ще си кажеш, че вече свърших с изброяването на Иродовите нечестия, но това не е така. Аз спрях умишлено точно преди най-голямото нечестие, което Исус ми разкри във видение. Затова нека ти предам думите на моя Господ, с които Той ме въведе в самото видение:
“Сега искам да видиш коя е кулминацията в падението на Иродите. Защото след всичките нечестия, мерзости и беззакония на първия цар Ирод, пратил да избият младенците във Витлеем, и на Ирод Антипа, обезглавил Йоан Кръстител, дойде беззаконието на цар Ирод Агрипа, братът на Иродиада, който пристъпи към най-голямата мерзост. Тя бе свързана именно с отрязаната глава на Кръстителя. Затова наблюдавай внимателно и самото видение, което ще дам на сърцето ти…”
След думите на Исус пред сърцето ми се появиха покоите на Ирод Агрипа. Аз виждах как той лежеше на постелката си и върху лицето му беше паднал печат на вътрешно безсилие и безпокойство. И докато царят все така лежеше, вратата на покоите му се отвори и при него влезе сестра му Иродиада. Като я видя, той махна с ръка, сякаш, за да изпъди някаква невидима досада. А след това каза:
“Уморен съм вече. Много съм уморен. Влиянието на новата ерес се разпространява по-бързо, отколкото съм очаквал. И всред юдеите вече има разцепление. Понеже някои са започнали да приемат учението на Месията от Назарет. При все, че Го разпнаха и убиха, пак учението Му превъзмогва над нас, сякаш, че е жив. Как да се боря с тази зараза? Как да забравя, че дори един от еретиците Му, Петър, напусна тъмницата по незнаен начин? Какво става, Иродиада? Какво става с теб и дъщеря ти? Та нали през всичките тези години в двореца се слушаха и изпълняваха именно вашите думи? Защо народът не ми вярва? Защо хиляди тръгват след Назарейската ерес? И царувам ли аз над Юдея?”
Дочула въздишките на Ирод, сестра му го погледна с лукава усмивка, а след това каза:
“Ти си новият Божий избраник, братко Ироде! Та нали Калигула посочи и избра теб за цар? Защо позволяваш на такива мисли да блуждаят в мъдрата ти глава?”
А Ирод, като вдигна ръцете си, буквално изкрещя в лицето на сестра си:
“Защото не мога да се справя с учението на Оня, Който имаше претенции да е Божият Син! Онези, които Му вярват, се роят като мравуняци. Стъпчеш и разгониш един мравуняк, а се появяват нови десет. Къде са тогава тези, които вярват на земния си цар? Как да ги събера? Как да ги обединя, Иродиада?”
Чародейката никак не се смути от изблика на брат си. Напротив – прегърна с ръцете си шията му и каза:
“Има начин да ги обединиш, Ироде! Има начин да ги накараш да те слушат и дори да славят Бога. Та нима забрави какъв подарък ни направи предишният Ирод преди много години? Нима забрави как той подари на танцуващата си дъщеря главата на Кръстителя?”
Слушайки думите на сестра си, Ирод още по-нервно извика:
“Какво общо има тука главата на Кръстителя? Всички вече са забравили за нея…”
“Ти може и да си забравил, Ироде! Но народът не я е забравил… Ето затова сега ще дойдеш с мен в покоите ми. Защото провидението действа в тази отрязана глава. И само чрез нея можеш да утвърдиш позициите си на цар и Божий избраник…”
Думите на Иродиада докараха върху лицето на Ирод пълно изумление. И той, като се изправи, каза:
“Води ме тогава в покоите си, за да разбера тази мистерия…”
След тези думи двамата тръгнаха към покоите на Иродиада, а аз и Господ ги последвахме. И ето, че очите ми отново виждаха сребърното блюдо и отрязаната глава на Кръстителя. Тя беше почерняла и сбръчкана от времето, но все така стоеше в самото блюдо. И Иродиада я посочи на царя, като му каза:
“Наведи се над тая глава, братко мой! Защото преди години съпругът ми с удоволствие я слушаше, докато беше жива. А сега, поради Божието провидение, тя отново говори…”
Ирод погледна с невярващ поглед към сестра си, но очите на Иродиада бяха твърде силни, за да й откаже. Така той се наведе над отрязаната глава, като каза:
“Говори ми, отрязана главо! Та дано разбера посланията ти…”
Миг след думите на царя от мъртвите очи и устни на главата се стрелнаха змии, които влязоха в очите и устните на Ирод. А царят, почувствал духовната си промяна, успя да каже:
“Да, да… Има сили, които действат чрез тази глава. И ето, че пред очите ми сякаш просветна, а устата ми са пълни с думи…”
А след това Ирод, като хвана с ръцете си Иродиада, започна да се смее, като казваше:
“Защо толкова години си криела това чудо на провидението от сърцето ми? Та именно от такова чудо съм се нуждаел. Защото народът ми чака от мен не просто царуване. Не! Той очаква послания от царя си! Затова иди и предупреди всички първенци, че на предстоящия ми рожден ден искам да бъдат събрани всички люде под прозорците на двореца ми. Защото Божият наместник Ирод ще им говори думите на истината и справедливостта…”
Иродиада се усмихна на думите на царя си. След това излезе, за да изпълни волята му. А Ирод, който отново се наведе над отрязаната глава, я докосна с ръцете си, като казваше:
“Говори ми, отрязана главо! Още ми говори…”
Тогава от самата глава започнаха да изпълзяват червеи, които влизаха през ръцете на Ирод, но той така и не забеляза демоничните знамения. А Господ, като ми сочеше обладания цар, ми каза:
“Виж и запомни, че именно такава ще е трагедията на всички тщеславни пастири, които са отхвърлили Божиите пророци, но въпреки всичко са амбицирани да говорят като от Бога и за Бога. Затова нека ти покажа и самият рожден ден на Ирод, когато той наистина държа реч пред народа…”
След думите на Исус видението се промени и очите ми вече виждаха едно гъсто и многолюдно множество, което стоеше пред самия Иродов дворец. Очите на човеците бяха вперени към царския прозорец, откъдето Ирод щеше да държи речта си. И ето, че самият цар се показа, облечен в светли и празнични дрехи, а зад него отляво и отдясно застанаха Иродиада и дъщеря й. И Ирод, като вдигна ръцете си към Небето, започна речта си, като казваше:
“Призовавам Всемогъщия Бог на Небето и земята за свидетел на думите ми. Защото ще говоря от дълбочините на сърцето си с всичката любов към народа си…”
Дочули първите му думи, човеците зяпнаха от учудване, сякаш не вярваха, че им говори Ирод. А самият цар все по-разпалено и разгорещено изговаряше нови и нови думи, тъй че народът го слушаше с все по-голямо благоговение. Колкото повече говореше Ирод, толкова по-усмихнати ставаха Иродиада и дъщеря й до него. Докато дойде миг, когато царят млъкна. Тогава към царския дворец заваля буря от възгласи:
“Глас Божий беше това! Глас Божий, а не човешки! Благословен да си Ироде! Благословено да е управлението ти!”
Други възгласи се смесваха с първите и Ирод вече примираше от възторг, като ги слушаше:
“Слава на Ирод! Слава на Божия помазаник! Слава на думите, които той ни говори на рождения си ден!”
Гледах на ужасната гледка и сърцето ми трудно можеше да я приеме. Народът, сякаш че беше разпознал в устата на Ирод самите устни на Йоан Кръстител, и в очите му – очите на Божия пророк. Защото всичките човеци вече единодушно викаха към двореца:
“Глас Божий, а не човешки!”
И самите овации накараха Ирод да се чувства твърде горд от думите си. Но ето, че Небето над двореца притъмня. И изсред самите облаци се появи светла ръка, която посочи към царя. А от самата ръка към земята се стрелна Божий пратеник, който държеше огнен жезъл. И докато Ирод все така приемаше овациите и се радваше на величието си, Господният ангел простря към сърцето му огнения жезъл, като казваше:
“Нека червеите на себеправедността погубят това сърце, което отказа да отдаде Славата на Бога, а възвеличи себе си! Нека над Ирод дойде делът на нечестивите. Защото той, който убиваше с меч Божиите слуги, си позволи да върти меч, като Божий слуга. Той, който се поруга с Църквата на Божия Син, си присвои правото да говори, като Божий Син. Той, който хвърляше Божията Истина в тъмница, ще получи вечен дял от тъмницата на проклетите за вечни векове!”
Миг след Божията присъда червеите нападнаха сърцето на Ирод. А той, като се сви и докосваше с треперещи пръсти сърцето си, издъхна в самия миг на Божията присъда. Това накара Иродиада и дъщеря й да изпищят с ужасени гласове и да побягнат към покоите си, а множествата пред двореца да се разбягат с ужасени и потресени лица. А Исус, като прекрати видението пред сърцето ми, каза с твърд Глас:
“Нека се покаят всички, до които днес идва пророческото слово чрез слугата Ми. Защото духът на Антихрист, който е лъжепророкът, днес се готви да измами с демонични знамения цялата земя. И на всяко място, където са били отхвърляни Божиите пророци, ще се яви отрязаната глава, която е Божието проклятие над нечестивия свят. Тогава непременно Ирод, Иродиада и танцуващата им дъщеря ще измамят охладнелите мнозинства и ще ги накарат да викат в нечестието си:
“Глас Божий, а не човешки!”
И никой от извратените и нечестивите няма никак да разбере, че духът на Антихрист и духът на Езавел могат да имитират гласа и устата на пророка, но те никога не могат да имитират сърцето на пророка. Защото истинското сърце отдава Слава на Онзи, от Когото е всичко и заради Когото е всичко. А Ирод, Иродиада и дъщеря им всякога са вършили и ще вършат нещата за личната си полза и собствените си користи!
Ето, предсказах ви най-дълбоките съдби на Божия гняв!
И ви доведох до познаване на Божиите тайни!
Блажени човеците, които намерят слугите Ми в пустинята!
Блажени сърцата, които се отрекат от това нечестиво поколение, което всякога търси човеци с меки дрехи, които да му пророкуват с духа на измамата и лукавството! Блажени всички, които споходят слугите на своя Господ в тъмницата и им покажат Любовта, от която са родени и Благостта, от която са напоени! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”