ДЪЩЕРЯТА НА ИРОДИАДА – III ГЛАВА

3. АМБИЦИИТЕ НА МАЙКАТА И ТАНЦЪТ НА ДЪЩЕРЯТА

Братко мой! Верни ми приятелю! Ако има падение, което съдбоносно да откъсва човешкото сърце от пътищата и съдбите на Бога, то това е мерзостта на човеците да измерват Божиите дела със земни аршини. Защото няма нищо по-лесно и по-пагубно от това – да поставиш човешкия критерий над Божия и човешката мярка над Божията такава.
Аз зная, че Сърцето на моя Господ Исус е било пренаскърбено от смъртта на Кръстителя. И Той, Синът на Отца, е смирил Сърцето Си, като е оставил Божия пратеник под великите съдби на Всемогъщия. Защото, погледнато по човешки, Исус можеше да се намеси и извика чудо в съдбата на пророк Йоан. Тъмниците никога не са пречили на Божията чудотворна мощ, но напротив – в служенията на други велики Божии мъже се яви избавителната сила на Бога. И Петър, и Павел и Варнава, намериха освобождението си от тъмниците и нямаха участта на Кръстителя. Техните вериги паднаха и стените на занданите им се разтърсваха от Божието избавление. Но когато говорим за Йоан Кръстител, то тогава сме длъжни да видим участта му не с нашите очи, но с прекрасните зеници на Господ Исус. Защото Той, все още потискащ сълзите в Сърцето Си от загубата на Своя приятел, който направи прави пътеките пред Него, каза на мнозинствата твърде дълбоки и Святи думи. Думи, които гласяха:
“Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана? Но какво излязохте да видите? Човек в меки дрехи ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци. Но защо излязохте? Пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк. Това е онзи, за когото е писано: “Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ти пред Тебе…” (Матея 11:7-10)
Знаеш ли, братко мой, колко е изменчиво човешкото сърце? Знаеш ли, че мнозина имат проклетия навик да се прилепват към първата тръстика, разлюляна от вятър и към всеки, който впечатлява очите им с меките си дрехи. Именно затова днес беззаконието е твърде много умножено. Защото в представите на земните човеци Божият пратеник непременно трябва да впечатлява с благоденствие и просперитет. Как иначе да му повярват? Как иначе да приемат, че го е пратил Господ? И не затова ли човеците повече обичат лъжепророците, нежели да се покорят на истинските Божии пророци? А Исус, като говореше на мнозинствата, каза твърде точни думи, които сега и ние ще последваме. Защото Господ, като вдигна ръката Си и посочи към двореца на Ирод, заяви:
“Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци…”
Какво друго да става в един царски дворец, освен да се мътят ехиднини яйца и да се плетат паяжини от интриги и коварства? Какво друго да става зад портите на нечестието, освен именно там да се съберат първенците на цялата демонична и религиозна власт та да се съвещават в погубването на Божиите пратеници? Аз няма да ти говоря за всичко това, като напрягам въображението си, понеже над мен има Един, Който докосва и дава поглед на сърцето. Тогава въображението отстъпва пред благодатния достъп до Живото Евангелие. Ето така, докато стоях и гледах Ирод и Иродиада, които влизаха в двореца си и вече затваряха вратите, Исус ми каза:
“Нека сега последваме тези, облечени в меки дрехи. За да видиш колко дълбоко е блатото на тръстиките, разлюлявани от вятъра на религиозната злоба и нечестие…”
След думите на Исус двамата с Него пристъпихме и само след миг аз се намерих зад вратите на Иродовия дворец. И докато очите ми все така следяха с поглед царя и жена му, сърцето ми вече беше започнало да се изумява от разкоша и богатството на царските покои. А Исус, като ме погледна и се усмихна, каза:
“Тук не е като в пустинята, нали? Изглежда твърде привлекателно и красиво. Но пак твоят Господ ще ти покаже, че тъмницата и пустинята са за предпочитане пред мерзостта, която владее на това място. Затова нека сега те заведа в самите покои на Иродиада. Защото непременно трябва да чуеш какво си говорят майката и дъщерята…”
След думите на Исус ние се заизкачвахме по самите мраморни стълби, като отивахме към покоите на Иродиада. Ето, че пред очите ми се яви една висока врата, чиито краища бяха инкрустирани със злато. А Исус дори и не докосна красивата дръжка на вратата, но премина през нея с лекотата, с която бе преминавал и до покоите на Валтасар, за да напише на стената му надписа на Божието осъждение. Така и аз последвах Господ. И в мига, когато нозете ми прекрачиха в самите покои на Иродиада, видях самата царица и нейната дъщеря, която бе легнала на легло с копринени завивки и пухени възглавници…
Видяла огорчението върху лицето на Иродиада, дъщеря и извика:
“Какво ти е майко? Защо си разстроена? Не те ли освежи пътуването с четверовластника?”
А Иродиада, с остър и злобен поглед, процеди през зъбите си:
“Как мога да се радвам, когато пред портите на Иродовия дворец стои онзи омразен човек, който тръби наляво и надясно, че съм съпруга на Филип? И, о, ужас! Народът му вярва… И тръгват навсякъде твърде много приказки. А това е недопустимо. Защото така се разклаща не просто брака ми с Ирод, но влиянието и авторитета на царската власт. Кажи ми, мила, Ирод царува ли действително над Израил? И ако царува, то какъв е онзи дърдорко пред вратите на двореца? Какъв е той, че по цели дни кисне във водите на Йордан и много от първенците ходят да го слушат? Не трябва ли един народ да слуша своя цар и своята царица? Те наши поданици ли са или лицемери, които ни се усмихват само по приемите? Аз не мога да понеса това! Не, не мога да го понеса! Затова ще настоявам пред Ирод да хвърли тоя подигравател в тъмницата…”
Царицата беше твърде много задъхана и очите й вече блестяха от игривите пламъчета на лукавството. А дъщеря й, като чу думите й, каза:
“Мила майко! Даже и да затвориш Йоан, то пак думите му си остават свободни. Ти ще вържеш и затвориш него, но учението му ще продължи да вълнува хората. И онези, бедните и мръсните, дрипавите и отвратителните, ще продължат да му вярват. А нима искаш Ирод да владее само над една шепа богаташи? Не паднаха ли мнозина царе в тая размирна пустош, просто защото не можеха да спечелят сърцата на поданиците си? Нещо повече трябва да направим ние с теб. Защото, ето, макар и противен на Ирод, тоя брадясал пустинник изумява сърцето му. И царят не пропуска да говори за мъдростта му и знанията му на всичките ни вечери. Ето това трябва да прекратим, скъпа майко! Защото Ирод трябва да стане твой, твой, твой…”
Докато слушаше думите на дъщеря си, на лицето на Иродиада се появи лукава усмивка. И тя, като мачкаше с вълнение златната си диадема, продължи да говори, като казваше:
“Ами да… Ето това е нужното. Ти си отговорът на моите проблеми. Защото Ирод повече от всякога има нужда да слуша думи, които да го убеждават, че е правилният цар на правилното време и място. Той е самотен, миличка! Той е разтърсван от съмнения. Дните му преминават в безплодни съвети и разговори с фарисеи и книжници. Един му тълкува едно, друг друго. Един му чертае бъдещето по звездите, а друг му вади мухлясали свитъци. А моят Ирод, скъпият ми съпруг, просто търси някой, който да му угоди. Да, мила! Ние трябва да му угодим, за да изчезнат съмненията му. Защото той още се бори с мисълта, че аз не му принадлежа, понеже съм свързана с онзи неудачник Филип. А кой днес е твоят баща? Кажи ми де? Кажи ми – ти чия дъщеря си? Не си ли достойната дъщеря на цар Ирод? Не си ли неговото украшение и радостта на живота му? Какво повече да иска Ирод от това – дъщеря му да му засвидетелства вярата си в него. Ти трябва да повярваш в Ирод, дете мое! Ние завинаги сме свързани с него и той трябва да освободи сърцето си от мисълта, че е сторил грях, като ме е взел за съпруга. Защото, ето, онзи дрипав пустинник пред вратите на двореца просто ни завижда. Да, завижда ни! Той няма нашите дрехи. Няма нашите покои. Няма нашата власт. Да го оставим ли тогава да се поругава със семейството на царя? Не, мила! Още сега ще отида при Ирод и ще му кажа колко много вярваш в него. И той, като види дъщеря си, непременно ще разбере, че е украшението на живота му и утехата на старините му…”
След тези думи Иродиада се изправи и тръгна към покоите на Ирод, твърде доволна от мислите на сърцето си и думите на устата си. А в самото видение аз и Господ я последвахме. Така тя излезе от своята стая и не след дълго вече влизаше в царската спалня. И като простря ръце и обгърна рамената на тежко дишащия Ирод, му каза:
“Съпруже мой! Царю на сърцето ми! Още ли се оставяш на отровните думи на онзи пустинник? Още ли няма да намерим покой и щастие в нашата пламенна любов? Ето, очите на дъщеря ми искат да видят баща си! Ето, украшението на двореца ти, иска да ти засвидетелства вярата си! И нима лошите думи на един дрипав странник ще развалят семейното ни щастие? Затвори го, Ироде! Защото не той, но ти царуваш над Юдея. И горко на онзи, който се възправи против решенията на сърцето ти! Да, ти си царят! Ти си царят! И кой е оня, който ще сипе укор и подигравки към избраника на Небето?”
Чул думите на Иродиада, царят видимо се промени. И като прегърна жена си, той запита:
“Значи дъщеря ти вярва в мен? И приема аз да съм баща й, а не Филип?”
Въпросите на царя накараха Иродиада да обвие шията му с пръстите си, а след това да каже:
“Ти си истинският баща на дъщеря ми! Докато бе вън от твоята любов и бащинска нежност, дъщеря ми беше мъртва в сърцето си. Но откакто аз съм твоята съпруга, дъщеря ми е твоето дете! Да, твоята дъщеря, Ироде! Никой не вярва в теб така, както тя! Никой не те обича така, както тя! Никой, освен мен, не знае в колко от вечерите тя е обливала в сълзи постелката си, за да спечели сърцето на истинския си баща! Защото ти я направи, като украшение на двореца си. И да хвърля ли някакъв си Йоан кал върху това украшение? Да настройва ли народа ти против красивата ти съпруга и дъщеря?”
Гледах на видението и на Иродиада, която бе обвила с пръстите си шията на Ирод. И така забелязах как самите пръсти на прелъстителката се превърнаха в змии, които влязоха в ушите на Ирод, а след това излязоха през очите му. Това изуми сърцето ми, но Исус ми даде знак с ръката Си, за да продължа да наблюдавам самото видение. Защото след демоничната атака лицето на Ирод се промени. Той се разсмя с шумен глас, викайки:
“Ха, ха, ха! Кой е оня, който ще се възправя против властта ми? Кой е оня, който ще поставя нож между мене, жена ми и дъщеря ми? Няма такъв, скъпа моя! Не, няма такъв! Още сега подписвам заповед и ще хвърля хулителя в царската тъмница…”
След тези си думи царят се обърна към Иродиада. И като я притисна с ръцете си през кръста, каза:
“Аз съм бащата на красивата ни дъщеря! Тя е достойна да радва сърцето ми. Затова нека ме зарадва! Нека го направи с онази любов, за която ти ми говориш сега. Защото сърцето ми доволно дълго е било наскърбявано от хулители като Йоан. Но ето, че това свърши и аз ще му въздам от гнева си…”
След думите си Ирод наметна царската си мантия и излезе с бързи крачки от покоите си, а Иродиада с твърде щастливо изражение на лицето си отново се върна в покоите си. И още от вратата на спалнята си тя плесна шумно с ръцете си и извика към дъщеря си:
“Успяхме, скъпа моя! Милият ти баща ей сега ще хвърли пустинника в тъмницата. Но ти непременно трябва да го възрадваш с нещо. Защото наближава рожденият му ден и точно тогава е мигът да спечелиш сърцето му завинаги. А какво може любимата ми дъщеря? Какво прави най-добре в този дворец?”
В отговор на въпросите на майка си, дъщерята се изправи от копринените си завивки и се завъртя пред нея, като затанцува изкусно с тънките си нозе. Това накара Иродиада отново да ръкопляска във възторг. И като се приближи към огромната маса в покоите си, посегна с ръката си към сребърно блюдо, в което имаше чаши с вино и всевъзможни лакомства. Така, вдигнала чашата и отпиваща глътки с огромно удоволствие, майката продължи да говори, като казваше:
“Йоан вече няма да е заплаха за нас. Ние ще царуваме с Ирод и ще бъдем истинските господарки над Юдея. Но дори и в тъмницата той си остава опасен. Дори и оттам могат да го чуят. Дори там той може да бъде посещаван от любимия ми. А това трябва да се прекрати. Защото тоя брадясал пустинник вече е станал като кошмар в сънищата ни…”
След тези думи на Иродиада, пламъчетата на лукавството в очите й станаха още по-огромни. И тя дръпна сребърното блюдо, тъй че поставените върху него лакомства се разпиляха по царския килим. И като държеше блюдото пред самите си очи, Иродиада процеди през зъби съвсем тихо:
“Ето какво ще направим. Ето как ще намеря покой за съня на царското семейство! Искам главата на Кръстителя отрязана и поставена върху това блюдо! Разбираш ли, дъщерьо моя! Защото нито виното, нито лакомствата в това блюдо могат така да възрадват и успокоят сърцето ми, както една отрязана глава…”
Думите на майката първоначално стреснаха дъщерята. И тя сложи ръка на устата си, като каза в пълно изумление:
“Но майко! Ние просто искаме Йоан да ни остави на мира! Не е ли достатъчно, че Ирод ще го хвърли в тъмницата?”
Думите на дъщерята никак не смутиха Иродиада. И тя с преправен и лукав глас продължи да говори, като казваше:
“Ах, малката ми глупачка! Ах, наивното ми дете! Ела да те прегърна!”
Послушала призива на майка си, дъщеря й се приближи към нея, а Иродиада обви шията й с пръстите си по същия начин, както го бе сторила с Ирод в царските покои. И Иродиада продължи да говори, като казваше на дъщеря си:
“Ако скъпият ти татко преживя такава агония от думите на оня пустинник, то не разбираш ли, че главата, изговорила острите и обидни думи, трябва да замълчи завинаги? Защото един цар трябва да слуша думи на възхвала и почит от поданиците си. Отрязаната глава, мила моя, е съвършената ни гаранция, че завинаги сме отрязали пътищата на онези, които искат да унижават царския трон, царската власт и царския авторитет. Защото не е ли чудесно вечер в нашите покои да съзерцаваме главата, която приживе е бълвала обидни думи. Не се плаши, детето ми! Защото такъв е пътят към нашата власт и нашето щастие…”
След тези думи на Иродиада към дъщеря й, пръстите на царицата отново се превърнаха в змии, които влязоха в ушите на дъщерята, а излязоха през очите й. Това накара дъщерята да направи изкусен пирует с тънките си нозе, а след това да каже през смях:
“Ами да! Чак сега те разбирам. Наистина това ще е нашият триумф в двореца. Затова с нетърпение чакам рождения ден на татко ми…”
Гледах на видението и то буквално разтърси сърцето ми. А моят Господ допълни към видяното от мен, като каза:
“Сега разбираш ли какво се ражда в главите на онези, които носят меки дрехи и живеят в царски дворци? Сега разбираш ли, че за една отстъпила от Мене църква е недопустимо да слуша гласа на Божий пророк, който я изобличава, че се е оженила за земния си пастир? Няма ли тогава духът на Езавел да намери отворени врати в такава църква? Няма ли духът на Езавел да намери мнозина в земните им дворци и да им каже, че трябва да хвърлят Божиите пророци в тъмница или да отрежат главите им? Но в това отношение видението, което ти давам, е по-дълбоко. Защото прицелът в него е не просто самата Иродиада, а нейната дъщеря. Кажи Ми тогава:
Разбираш ли коя е дъщерята на Иродиада? Разбираш ли коя е тази, подучена от майка си, която би поискала на блюдо главата на Кръстителя?”
“Господи мой! Ако е вярно, че ние можем да раждаме чеда по плът, то явно е възможно да се раждат и чеда по дух. Ето защо за мен дъщерята на Иродиада е плодът на лукавството и злобата в сърцата на отстъпилите църкви. Именно чрез този плод те ще омаят и сърцата на собствените си земни царе…”
“А какво е самото омайване? Какво говори Иродиада на дъщеря си? Не й ли подхвърли измамата, че трябва да повярва в Ирод и така да му угоди? Виж тогава писаното в Моето Евангелие. Защото там изрично е казано, че:
“…когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода. Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска…” (Матея 14:6-7)
А какво значи да угодиш на някого? Не е ли това да спечелиш сърцето му? Как се спечелва всяко сърце? Или как ти би спечелил Сърцето на твоя Бог и Отец?”
Светлината в устните на Исус бе достатъчно голяма, за да видя, че Той ме водеше към един точно определен стих от Словото Си. Затова Му казах:
“Господи мой! Сърцето се спечелва с вяра. Защото когато аз вярвам в някого, то тогава духът на неговото сърце става дух и на моето. А и в Словото Ти е писано точно това. И в “Евреи”, се казва, че:
“…без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят…” (Евреи 11:6)
Следващите думи на моя Господ бяха твърде дълбоки и проникновени. И Той каза:
“Ако без вяра не е възможно да се угоди на Бога, то нима мислиш, че без вяра е възможно да се угоди на дявола? Не търсят ли, както Бог, така и дяволът, едно и също нещо, а именно:
Да влязат с духа си в сърцата на човеците!
И ако Моят Отец възнаграждава онези, които Го търсят, то няма ли и дяволът да възнагради онези, които търсят духа му? Но ето затова ти казвам, че дъщерята на Иродиада е най-силният плод от лукавството на дявола над отстъпилите църкви. И нека всички запомнят думите Ми, за да знаят, че:
Духът на угодничеството и желанието на отстъпилите църкви да угодят на земните си съпрузи, е самата дъщеря на Иродиада! Това е най-силната атака на духа на Езавел! Защото чрез угодничеството към човеци се регистрира тайното преминаване от вяра в Бога към вяра в човеци, от угаждане на Бога към угаждане на човеци!
Спомни си тогава думите на Апостола Ми Павел. Защото той бе просветен от Мен, та да знае за измамливия дух на угодничеството. И когато този Мой апостол гледаше на извращенията на човешката вяра и на раждането на дъщерята на Иродиада, той записа твърде силни и огнени думи в посланието си:
“Както ей сега казвахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет. Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга…” (Галатяни 1:9-10)
Виж тогава и самото видение с танца на Иродиадината дъщеря. Защото чрез теб ще дам на всички да видят какво се случва, когато църквите угаждат на пастирите си, а не на Пастиреначалника…”
След думите Си Господ докосна главата ми и само след миг аз отново бях в Живото Му Евангелие. За да видя една от най-разтърсващите гледки, давана ми някога от Божията Благодат. Затова нека сега ти разкрия и самото видение, което Исус даде на сърцето ми. Аз и Господ се намирахме в онази царска зала, където бяха събрани всички първенци на Юдея. Имаше твърде огромно оживление всред тях, а погледите на всичките гости бяха вперени към царския престол, където седеше цар Ирод. Естествено беше и аз да насоча погледа на сърцето си към този престол, понеже именно затова ми се даваше и самото видение. А Исус, като вдигна ръката Си и посочи към царския трон, ми каза:
“А сега момчето Ми, виж тайното и скритото, което от плътски прочит на Евангелието никой никога няма да види…”
Погледнах натам, накъдето сочеше ръката Господна и сърцето ми беше потресено от онова, което виждаше. Защото зад самия трон на цар Ирод стояха Луцифер, духът на Антихрист, духът на Мамон, духът на Корей и духът на Езавел. Явно, че предстоящото събитие бе изключително, за да предизвиква интереса на всичките тъмни началници на Злото. И ето, че цар Ирод вдигна ръката си, а големците в залата се умълчаха, за да слушат думите му. Така царят се изправи пред първенците на Юдея, като каза:
“Както всяка година, така и тази съм радостен да видя, че елитните човеци на Юдея оказват почит на царската власт, дадена ми от Бога. Това е радостно за сърцето ми. Това е повод да ви кажа, че съм щастлив да имам такива знатни и верни поданици…”
Думите на Ирод имаха ефект, защото всред редиците на богаташите и първенците преминаха одобрителни възгласи. Това накара Ирод да продължи да говори, като казваше:
“Смея да твърдя, че аз съм не просто щастлив цар. Аз съм щастлив баща, който се радва на уважението и любовта на една прекрасна жена и на една възхитителна дъщеря. Затова посвещавам празненствата от рождения ми ден в чест на дъщеря ми, която днес се готви да изненада умореният си от държавни дела баща…”
След последните си думи Ирод даде знак на музикантите и така в самата зала се разнесоха звуците на игрива песен. А иззад самите червени завеси край царския престол се появи дъщерята на Иродиада. Тя беше облечена твърде ефектно, тъй че от цялото й тяло се излъчваше огромна съблазън. Очите й бяха изрисувани и украсени в черно, тъй че волно или неволно те придърпваха всеки поглед към себе си. Така танцьорката почна да върти тялото си и да кърши ръцете си, като видимо се приближаваше към трона на Ирод. И в един миг, когато беше пред самия цар, тя протегна ръцете си към главата му и само след миг държеше короната му. Това се хареса на Ирод и той изпляска с ръце, видимо удовлетворен от танца и посланията на дъщеря си. А танцьорката, като държеше короната и я въртеше над главата си, започна да преминава край редиците на големците, танцувайки в такт с музиката. И ето, че буквално хипнотизирани от играта й, всичките първенци на Юдея падаха и коленичеха в мига, когато танцьорката преминеше близо край тях с царската корона. Това накара Ирод да изцъкли очите си от невъобразим екстаз. Това, което той не можеше да постигне с короната си, го постигаше самата танцьорка. Тя обиколи с пируети и разкършване цялата зала и накара всички да паднат на коленете си. А след това, като застана централно срещу Ирод, започна да играе още по-усърдно, като го гледаше в очите. И точно тогава от очите на Иродиадината дъщеря започнаха да излизат змии, които се стрелваха към очите на Ирод. А царят, който никак не виждаше змиите, стоеше като замаян от танца на дъщеря си. А в мига, когато змиите се шмугваха в очите му, духът на Езавел, който стоеше зад самия него, се навеждаше над главата му и нашепваше в ушите му:
“Ето, че ти си царят! Ти си единствения избраник на Бога! Пред кого другиго са коленичили така, както пред твоята корона? Кой друг ги е докосвал с такава власт и сила, както дъщеря ти? Кой друг е покорявал с красотата и прелестта си всичките първенци на Юдея? Ето, че ти си царят! Днес самият бог ти показва благоволението си, понеже е покорил всичките под нозете ти…”
Внушенията на духа на Езавел към сърцето на Ирод се засилиха още повече, когато в края на танцуването си дъщерята на Иродиада застана пред царя, държейки короната му. И като се поклони до земята пред Ирод, тя му подаде короната, като каза:
“Царю, да си жив за дълги години! Защото ако твоите поданици харесаха танцуването на дъщеря ти, то колко повече се преклониха пред короната, стояла на главата ти! Ти си неоспоримият цар на Юдея! И аз съм щастлива да танцувам и да се прекланям пред твоята сила и слава!”
Думите на дъщерята накараха първенците в залата да започнат да викат:
“Слава на Ирод! Слава на великия Юдейски цар! Слава на Божият помазаник и мъдър водач! Господ да умножи и преумножи годините му!”
Погледнах към лицето на Ирод и разбрах, че това беше най-щастливото лице, което някога е било измамено от силите на тъмнината. Царят не беше на себе си от възторг. Той пое короната от ръцете на танцьорката и я постави на главата си. А след това се изправи всред всичките си първенци, като извика гръмко:
“Прекрасна дъщерьо! Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам!”
А след това, за да е сигурен, че не е изговорил напразно думите си, Ирод отново повтори:
“Да! Каквото и да поискаш от мене, ще ти го дам! Даже и до половината от царството ми…”
Думите на Ирод накараха дъщеря му да му се поклони и за момент да се оттегли зад самите завеси. А всред множеството първенци отново премина одобрителен възглас от предложението на царя. И ето, че дъщерята на Иродиада отново се появи пред царя, като му каза:
“Държи ли славният цар на думата си? И няма ли да се отметне от обещанието си?”
Въпросът на дъщерята още повече амбицира Ирод. И той, като постави ръце върху сърцето си, отново каза:
“Каквото и да ми поискаш, твое е!”
В следващия миг танцьорката протегна напред ръцете си, като държеше в тях сребърното блюдо на майка си. И като изгледа царя с твърде остър поглед, силно извика:
“Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител…”
Думите на дъщерята имаха твърде силен ефект, понеже през лицето на царя премина сянка от облак. Това накара духът на Езавел да подскочи от вълнение и да впие ноктите си в царската глава. А всред първенците на Юдея се разнесоха гласове, които стигаха до ушите на царя, като казваха:
“Нека царят извърши, както се е обещал на момичето!”
“Да, направи го, Ироде! Не се отмятай от клетвите си!”
“Какво толкова! Дай главата на Кръстителя върху блюдото на момичето! Защото тоя Йоан доволно дълго е размътвал сърцата на човеците!”
Така, поради общите възгласи и целият духовен натиск над сърцето му, царят отстъпи. И като въздъхна тежко, каза с висок глас:
“Какво пък? Царската дума тежи и не може да се изменя!”
А след това се обърна към телохранителя си, като му каза:
“Иди в тъмницата и ми донеси главата на Кръстителя върху блюдото на дъщеря ми…”
Слугата на Ирод се усмихна с огромно задоволство. И като се поклони на царя, повика двама от царската стража и взе блюдото от ръцете на танцьорката, за да извърши царската воля…
Гледах към престола на Ирод и забелязах, че върху лицата на Луцифер и тъмните му началници бяха изписани усмивки на дълбоко задоволство. Луцифер въртеше одобрително главата си и потупваше рамото на Ирод за бързо взетото му решение. А в мига, когато телохранителят излезе от залата на царя, и самите началници на Злото тръгнаха към мястото на екзекуцията. В следващия миг придворните музиканти отново засвириха и множеството в залата започна с празненствата си…
А Господ с насълзени очи се обърна към мен, като ме попита:
“Знаеш ли за колко блюда се говори в Моето Евангелие?”
“Господи мой! Ти изобличаваше фарисеите, че чистят вънкашното на блюдото, а отвътре то остава пълно с всякаква нечистота. Но като изключа Твоите изобличения, в Евангелието Ти аз прочитам за две блюда. Едното е блюдото, в което беше поставена отрязаната глава на Кръстителя, а другото е блюдото на Твоята Пасха…”
Слушайки думите ми, Господ добави:
“Точно така, момчето Ми. Помисли тогава, че Отец Ми е дал на човеците възможност за избор. Избор между две блюда, които ще донесат на човеците и съдбите си. И ако някой търси да пие Моята Кръв и да се храни с Моята Плът, той би приел да участва на Господната Пасха и да потърси със сърцето си Господното блюдо. Но ако друг иска да угажда на човеци и да се впечатлява от онези, които ходят в дрехи от коприна и атлаз, то тогава той би попаднал на блюдото на Иродиада. Тогава отрязаната глава на Кръстителя непременно ще му бъде дял. Вие няма да разберете всичко това, ако Милостта на Отца не ви разкрие в дълбочина и просветление какво става с всички онези, които предпочитат отрязаната глава на пророка, вместо живата му глава. Затова приготви сърцето си да видиш най-покъртителното от виденията в тази книга. Защото то ще е видение, свързано с тайните пиршества на Иродиада и дъщеря й. Пиршества, които Моят Пророчески поглед е видял в изобличението над Тиатирската църква…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s