КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! През първите дни на новата година имах великата привилегия и щастие да общувам с Исус. Така се родиха дълбоки и благословени видения, които описах в книги. Но ето, че когато Господ отново ме призова към Себе Си, аз почувствах товар, който беше много по-тежък от преди. Защото над цялото ми естество се стовари болка, която бе като от забит нож в гърба ми. Така настъпиха нощи и дни на страдание, което бе не просто за сърцето ми, но и за собственото ми тяло. Това беше остра сетивна болка в гърба ми, която не ми даваше да спя, нито да стоя изправен. Тогава си казах, че не би могло да е другояче, след като пророческите книги вършат прекрасното си дело в сърцата на човеците. Било, че се утешавах с тази истина, болката никак не намаляваше, но дори започна сериозно да ме плаши. Тогава започнах да се моля на Исус и да чакам Неговия отговор на собственото ми състояние. А Господният отговор дойде по неочакван начин пред сърцето ми. Защото в късните часове на нощите пред мислите ми започна да се появява силует на танцуваща жена. Със самото й танцуване болката в гърба ми се увеличаваше до непоносимост. Аз виждах жената в мислите си, но все още не разбирах коя е тя и защо се натрапва пред сърцето ми. Така, в един кратък миг, в ума ми проблесна мисълта, че именно тази е жената, която е причинител на собственото ми състояние. Помислих си:
“Стефане, наистина си в незавидно положение, щом определена жена е амбицирана против теб. Но коя е тя? Дали е от плът и кръв или е дух?”
После, като отговор на въпросите ми, в мен нахлуха думи от посланието на Апостол Павел, който предупреди всички ни, че ако и да живеем по плът, пак по плът не воюваме. И че нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу владетелите на мрака и духовните сили на нечестието. Така вече бях убеден в сърцето си, че тази танцуваща жена бе натрапчивият и болезнен натиск от дух. Това ми беше достатъчно, за да падна на коленете си и да кажа на Господ:
“Исусе! Яви ми истината за тази жена, чийто дух идва да се противи на сърцето ми! Яви ми защо е тази ужасна болка в гърба ми! Без Твоя отговор аз няма да превъзмогна над това утеснение…”
В очите на някои може би в този миг изглеждах смешен. Та толкова ли не мога да претърпя натиск поради делото за Господ? Истината, братко мой, е такава, че през всички години на моето посвещение и израстване в Бога, аз винаги съм имал натиск и гонение за всяко видение и откровение. А в последните месеци дори за всяко изречение. Но има разлика от натиск до натиск. Защото когато се отречеш от себе си и тръгнеш по стъпките на Божия Син ти приемаш гонението за нещо неизбежно. То става твоя сянка, твой спътник, твой неизбежен белег. И ти свикваш с това гонение толкова естествено, колкото и с изявяването на дълбоките пророчески истини. Но ето, че сега сянката и белегът на гонението бяха много по-големи. Аз вече изпитвах остра физическа болка в гърба, сякаш че там беше забито копие, което някой допълнително натискаше навътре в мен. А с болката все така присъстваше и танцуващата жена. Затова беше този мой вик към Исус, това мое копнение да ми яви какво става не просто в моя живот, но в духовния свят над мен. И ето, че Исус отговори на молитвата ми. Той дойде в една от нощите на страданието ми, като ми каза:
“Не се учудвай на болката, която изпитваш! Не се учудвай и на натрапчивото видение пред сърцето ти. Защото всред силите на тъмнината над теб е обявена смъртна присъда заради Словото, което явяваш на братята и сестрите Ми. Има твърде много началници на Злото, които са лично засегнати и ангажирани против мисията ти…”
Слушах Господ и единствените думи, които се намериха в устата ми, за да Му отговоря, бяха:
“Господи, ако ми е писано да умра поради такава една присъда, то аз не се страхувам да приема каквато и да е съдба, дадена ми от Небето. Но аз зная в сърцето си, че Ти все още имаш какво да дадеш на братята и сестрите Си чрез мен. Затова Те моля:
Яви ми онова, което ме очаква, за да бъда подготвен…”
Исус се усмихна на думите ми и продължи:
“Вместо да питаш какво очаква теб, то по-скоро помисли какво очаква онези, които търсят и желаят смъртта ти. Защото тази танцуваща жена търси и желае смъртта ти. Тя е впрегнала стотици и хиляди нечисти устни и сърца, за да те утесни и убие. Но ако някой търси смъртта на Божий пророк, то такъв не подтиква ли Господ към ревнивост? Няма ли Моят отговор към танцуващата жена да е според собственото й нечестие? Няма ли смъртната присъда, обявена над теб, да се превърне в смъртна присъда от Мен над нея и над всичките и слуги?”
Слушах Господ и нещо дълбоко в мен започна да проблясва. Защото от Светлината Господна онази натрапчива танцуваща жена бе изчезнала от мислите ми, макар и болката да беше останала. И така, от разговора с Исус аз вече знаех коя е тя. Затова казах на Господ:
“Исусе! Има една танцуваща жена, записана в Твоето Евангелие и тя е дъщерята на Иродиада. Защото, подучена от майка си, тя поиска главата на Йоан Кръстител. А след като Ти ми казваш, че над мен има издадена смъртна присъда от силите на мрака, то разбирам, че съм станал прицел на духа на Езавел. Именно затова към духа ми е идвало натрапчивото видение…”
Исус отново се усмихна и погали главата ми. А после каза:
“Ти не от вчера и не отпреди месец си прицел на духа на Езавел. Този дух те намрази и се ожесточи против сърцето ти от мига, когато те направих свидетел на неговото осъждение. Защото духът на Езавел няма друга мисия в настоящото време, освен да се противи на Божиите слуги, пророците и на всеки Божий призив за покаяние.
Как мислиш тогава? Не станаха ли твърде много пророческите видения, които дадох на сърцето ти? Не дойде ли от Небето умножена благодат над живота ти, тъй че да извършиш делото, за което си посочен? Не стана ли твърде излъскан Мечът на Божия Пророчески Дух, който сложих в ръката ти? Не стана ли твърде явно нечестието на дявола в църквите, та да смяташ, че той ще стои със скръстени ръце?
Ето, Стефане! Той е смазан и съкрушен от Истината! Най-тайните му заговори против Моята Свята Църква вече са парализирани. И ако днес е миг пред Моето завръщане и въздаяние над нечестивия свят, то какво ли друго му е останало на Луцифер, освен да крещи и настоява за съпротива против Божиите пророци? Ето по тази причина дойде и ударът над теб и натискът над тялото ти. Но да мислиш, че Аз не съм видял този удар, то значи да не знаеш колко велика и превъзходна е съдбата на Божиите избрани и помазаници.
Знаеш ли тогава какво ще извърши твоят ревнив Бог и Отец? Знаеш ли в каква тайна Той ще посвети сега сърцето ти? Знаеш ли как твоето привременно страдание ще докара вечна тежина на Слава за Моя Бог и Отец? Но ето, Аз заявявам на духа на Езавел и на последната Иродиада и дъщеря й:
Измамила те е гордостта на сърцето ти! И си оглупяла от многото си чародеяния! Нека сега възлязат пред теб всичките ти амбицирани чародейки и нека се отворят всичките аспидови устни, та да ти явят какво е въздаянието на Небето над твоята измама и над всичката ти хитрост и лукавство. Нека се съберат всичките ти теолози и нека паднат в нозете ти всичките ти пастири-любовници, та да те опазят от Меча, Който Ръката Господна ще развърти над главата ти. Защото, ето, дойде времето на пълното ти съкрушаване и последния Кисон за всичките ти слуги. Аз, Господ Исус, ще те накажа! И ще ти дам да пиеш от виното на собственото си нечестие, докато избезумееш и докато слугите ти бъдат настигнати от мора, който са натрупали за собствената си погибел…”
След тези думи Исус отново се обърна към сърцето ми, като ми каза:
“Сега, момчето Ми, укрепявай сърцето си. За да дадеш тези пророчески видения на всичките скопци в Храма Ми. Защото Ирод, Иродиада и танцуващата й дъщеря са дух против Божията Истина, Божията Святост и Божия Суверенитет. И този е духът на Езавел, когото Аз лично ще поразя с Меча на Отца Ми, който блести в ръката ти…”
Слушах Господ и една велика и преславна радост започна да изпълва всичките ми вътрешности. Затова, като паднах в нозете Му, аз казах:
“Исусе! Ето ме! Покажи ми нечестието на всички, свързани с духа на Езавел! И нека Ирод, Иродиада и дъщеря им станат явни за сърцата на всичките ми братя и сестри…”
В отговор на думите ми Исус простря ръката Си и докосна главата ми, тъй че духът ми се въздигна към светлите селения на Отца. За да видя онова, което моят ревнив Бог бе утаявал от сърцата на всичките човеци.