ВТОРА ЧАСТ: СЪНЯТ НА ВЪЗЛЮБЕНИЯ

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз благодаря на моя Господ, че отново дойде към сърцето ми, за да ми даде следващите Си видения върху 127 псалом, който е Соломоновата песен на възкачванията. За разлика от всички други водителства, които Исус ми е давал, когато ме е водил в Словото Си, това последното беше придружено с опитност, която твърде много ме изненада. Аз знаех, че Господ ме наблюдава и ревнува за моето посвещение. Затова с часове стоях над стиховете от 127 псалом и се молех в Святия Дух, за да разбера дълбоката им тайна. Но отговорът се бавеше и не идваше. Нещо повече – към сърцето ми дойде съпротивата на лукавия, който побърза да ме “зашемети” с всякакви проблеми и провокации, само и само да не мисля върху Соломоновата песен. Но колкото повече се противеше лукавият отвън, толкова повече Божието Свято Миро ме укрепяваше отвътре. А тогава дойде мигът на самата ми изненада от Исус…
В един от следобедите, когато отново четях 127 псалом, Святият Дух твърде силно раздвижи сърцето ми. Чух Господ да ме пита:
“Как идвам при тебе? Насън или наяве?”
Едва чул въпроса на Исус, аз се зарадвах на думите Му и побързах да Му отговоря:
“Господи мой! Ти винаги идваш наяве!”
В отговор на думите ми Господ каза:
“А не бъркаш ли в онова, което твърдиш? Не е ли вярно другото, а именно, че Аз идвам при тебе насън?”
Думите на Исус ме изненадаха. Затова, без да вникна в дълбочината им, аз Му отговорих:
“Господи мой! Не е възможно да Си дошъл при мене насън. Защото аз съм буден и сега сърцето ми Те слуша…”
Но тогава Исус с още по-категорична настоятелност продължи да ми говори, като казваше:
“Не, Стефане! Аз отново ти казвам, че дойдох при тебе насън. И всичките Ми идвания към сърцето ти всякога са били насън…”
Не знаех как да отговоря на Господ, защото думите Му бяха шокиращи за мен. Затова, като наведох главата си, тихо Му казах:
“Исусе! Явно има някакво обяснение на думите Ти, макар, че сега аз не го разбирам. Изглежда, че има разлика между моето “наяве” и Твоето “наяве”, както и между моето “насън” и Твоето “насън”. Защото онова, което аз считам, че е наяве, Ти ме опровергаваш, че е насън…”
В отговор на думите ми Гласът на Исус стана твърде благ. И Той ми каза:
“Аз гледам на съня с поглед, който е твърде различен от човешкия. И точно затова изненадах сърцето ти. За да ти покажа, че все още не разбираш стиховете от Соломоновата песен. Но ти знай, че пред сърцето ти винаги има две реалности. И когато едната стане явна, другата е като насън. А когато другата стане явна, то първата става като сън…”
“А кои са тези реалности, Исусе?”
“Това са Божията реалност и реалността на света, в който живееш. И едната от тези реалности винаги е наяве, докато другата е насън…”
Слушах Исус, а разбирането все още ми убягваше. Затова отново Го попитах:
“Значи ли това, Господи, че сега Ти наистина Си дошъл в живота ми “насън”? Защото, ето, аз съм буден от няколко часа…”
Исус се усмихна на думите ми и продължи да ми говори, като казваше:
“Даже и да си буден, ти вече си дошъл в Съня на Възлюбения. И ето върху тази най-дълбока и утаена Небесна тайна Аз сега ще посветя сърцето ти. Защото всички вие трябва да разберете какво представлява Сънят на Възлюбения…”
След тези думи Господ бръкна с ръка в мантията Си. И като извади изящно сребърно огледало, отново се обърна към мен, като ми казваше:
“Погледни се сега в това огледало. Защото има да видиш изненадващи неща в него…”
Така Исус постави огледалото пред лицето ми. И аз, като погледнах образа си, твърде много се смутих. Защото видях собствената си глава и затворените си очи. Аз самият спях и то твърде дълбоко…
Все още невярващ на видяното в огледалото, аз отново попитах Исус:
“Как да разбирам това, Господи! Та аз съм буден и говоря с Теб, а ето, че Твоето огледало ме показва спящ…”
Исус отново се усмихна. И като посочи с ръката Си към образа ми в огледалото, отговори:
“Когато духовният ти човек отвори очите си, плътският ги затваря. И онова, което става явно за духа, е сън за плътта. За да говориш с Мен, ти си затворил очите на плътта, които са очи за света, и така си отворил очите на сърцето, които са очи за Духа. А всичко това се случва във вътрешната стаичка на твоето сърце. Там, където ти си решил да отвориш вратата си за Мен и да я затвориш за света.
Става ли ти сега още по-ясно защо се явявам в съня ти? Става ли ясно на всички Мои за какъв “сън” им говоря? И проумявате ли, че животът на духа е сън за плътта, а животът на плътта – сън за духа?
Нека тогава да те заведа в онези Святи видения, които Отец Ми иска да ти покаже. За да разбереш каква е Божията Тайнствена Премъдрост, накарала Соломон да запише в песента си:
“Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкова късно, и да ядете хляба на труда, тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения Си…” (Псалом 127:2)
След тези последни думи Исус протегна ръката Си и докосна главата ми и само след миг сърцето ми се озова пред Божието Светилище. За да види и проумее най-дълбокото от дълбочините и най-високото от височините на Божията Тайнствена Премъдрост.