ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: НАГРАДАТА ОТ ГОСПОДА

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Моето сърце е преизпълнено от щастието, което Исус ми даде да преживея. Щастие, свързано с това да познаваш истински най-големия си приятел. Защото от мига, в който ръцете ми се докоснаха до Духа и Силата на Авраам, аз разбрах в дело и действителност що ще рече Бог да бъде твоят Приятел и ти да бъдеш Негов приятел. И сега, като си спомня за съвършения достъп, който Отец даде на духа и сърцето ми, аз не мога да не падна на коленете си пред Него и да Го величая за неизказаната Му Милост и Благост към Църквата. И това – да се грижа за Неговите избрани чеда и да им давам от Небесните дарове на Святия Дух – аз считам за най-голямото възможно щастие и привилегия, която човек може да има в живота си.
Както вече си разбрал, тази Соломонова песен на възкачванията наистина възкачва сърцата твърде високо. И Духът на Мъдростта и откровението се изявява в нея по съвършен начин. Ето това беше причината всеки стих от книгата да е като една или повече стъпки, описани в отделни книги. А когато всичките книги се съберат в едно, то тогава човешкият дух наистина се е възкачил там, където го очаква Духът на Всемогъщия.
В дните след написването на Божиите видения, свързани с наследството от Господ аз получих в сърцето си Сила от Небето, която направи очите на сърцето ми твърде проницателни. Затова още по-усърдно започнах да пребъдвам над онези прекрасни стихове, които гласят:
“Ето, наследство от Господа са чадата, и награда от Него е плодът на утробата…” (Псалом 127:3)
И ето, че самите стихове на псалома започнаха да горят в сърцето ми със свой вътрешен огън. И в самия огън на Божиите словеса аз започнах да разбирам, че те изобщо не са онова, което остава като разбиране от случаен прочит. Понеже с такъв случаен прочит всяка бременна жена би решила, че Господ й дава награда…
Но такъв ли е в действителност Духът на Соломоновите откровения?
Не е ли наградата твърде извисена и чиста, за да я свеждаме до обикновеното човешко битие?
Най-малкото – Соломон казва, че плодът на утробата е “награда” от Господа. А награда от Него получават онези, които се подвизават за Него и вършат всякога Неговата работа. Ето това трябва да докаже на всички ни, че Божията награда е свързана с Божията утроба в човека.
А в тая Божия утроба наградата е Божият Плод.
Божият Плод! Как ти звучат тези думи, братко мой? И колко от нас са наистина родени от Божия Дух, та да търсят Божията награда именно в Божия Плод? Не са ли мнозина плътските, които наистина да решат в сърцата си, че Отец ежедневно възнаграждава целия свят, понеже всякога в него се раждат деца по плът? Но когато е дошло времето да се отречем от нашето разбиране и нашите помисли, за да приемем Божията Воля и Святите помисли на Отца, то тогава всеки от нас наистина трябва да потърси смисъла на наградата от Господа в Оня Плод, Който е нетленен и Който ще се открие не в тоя свят, но в бъдещия. И ето за такъв Плод говорят истинските стихове от Соломоновата песен на възкачванията. Когато откровението за Небесния Плод изпълни сърцето ми, аз паднах на молитва пред Исус и горещо Го призовах, казвайки:
“Господи Исусе! Святи мой Спасителю! Очите ми изгубват съня си заради Тебе и сърцето ми се раздвижва от Твоя Свят Дух. Моля Те, Господи! Яви ми се според голямата Си Благост и Милост! Дай ми, за да разкажа на всичките Ти братя и сестри за това тъй дълбоко и прекрасно благоволение, което Соломон ни открива като награда от Отца на светлините. Понеже какво друго ни остава в тоя свят, освен да укрепим душите си с тая чиста и свята надежда, че ще получим от Отца Плодът на нашите утроби? За какво друго да живеем, Исусе? И какво друго да изпълва сърцата ни, освен копнежите по Тебе и по Твоя светъл Образ? Моля Те, Исусе! Говори ми, защото сърцето ми жадува да Те чуе и да поглъща с радост всичките Ти думи на Вечен Живот…”
Стоейки в малките часове на нощта пред отворената си библия, аз все така призовавах Господ, докато накрая Той отговори на молитвата ми. Нежен и Свят, Исус докосна с ръка сърцето ми, като ми казваше:
“Докато гледах сърцето ти и приемах думите ти, Аз видях в тебе една майка, която всячески иска да роди Плода на утробата си. Тоя неин Плод се е уголемил и нараснал и вече желае да се освободи. Но ето, казвам ти, че Плодът ти трябва да порасне още твърде много, защото по Собствената Си Воля Отец Ми ще го яви и открие в Небесното Си Царство. И в това отношение всеки от мощните Ми служители трябва да съчетае в себе си, както майката, така и бащата. Вие трябва да бъдете едновременно бащи и майки в Моето благовестие…”
Думите на Исус никак не ме смутиха, но още повече укрепиха сърцето ми, тъй че Му отговорих:
“Исусе! С цялата си радост аз приемам думите Ти и желая Ти да ме утвърдиш в тях. Но ето, че сега сърцето ми е пламнало от огъня на Божиите думи. И аз Те призовах с молитва, понеже чакам от Тебе онова Свято водителство и благоволение, с което да дам на Божиите чеда всичките дълбочини и височини на Соломоновата песен на възкачванията. Възкачи ме, Исусе! И напълни устата ми с Твоите думи…”
В отговор на сърдечното ми копнение Исус се усмихна. И като погали главата ми, започна да ми говори, казвайки:
“Аз наистина ще ти дам да видиш Наградата от Моя Бог и Отец. Но преди да направя това Аз искам да влея в сърцето ти онова разбиране за Наградата, което днешното мнозинство е изгубило или никога не го е имало. Затова, като начало, кажи Ми:
Какво е за теб наградата? И как разбираш духа на тая дума “награда”?”
“Исусе! За мен Наградата отговаря на сетнината. И самата Божия Награда не е просто Божието влизане в човешкото битие, но по-скоро човешкото влизане в Божието Битие. Ето защо, сама по себе си, Наградата е кулминацията и върхът на Божието благоволение в живота на Неговите служители. Така ли е, Господи?”
В отговор на думите ми Исус каза:
“Това е само част от пълното разбиране. Но нека сега Моите да запомнят първото, което искам да знаят. И то е, че има една голяма Награда, която е горе на небесата и твърде много възнаграждения, които са долу на земята! А ти какво би избрал, момчето Ми? Дали Наградата горе или възнагражденията долу?”
“Исусе! Бих избрал Наградата горе, защото е вечна. А колкото до възнагражденията долу – те са привременни и отговарят само за живота на плътта…”
“Виж тогава правдивите думи на твоя Господ. Защото на много места в Евангелието Аз се обръщах към всички Мои, като им казвах:
“Голяма е наградата ви на небесата…”
Колко от вас разбраха, че когато казвам “на небесата”, Аз имам предвид точно онова, което казвам?
Или нека ти задам въпроса така:
Кои днес са мнозината? Онези, които търсят Наградата на небесата или тия, които търсят възнаграждения на земята?”
“Господи мой! Със скръб трябва да призная, че мнозината търсят наградите долу, а не Наградата горе…”
За известно време Исус мълча след последните ми думи. Но ето, че Гласът Му отново започна да говори и вече ме поразяваше с Мъдростта Си. Така Исус отново ме запита:
“Ако Наградата от Бога горе е Плодът на утробата, то не са ли и земните награди плодове за земни утроби? Как четеш думите Ми? Или как проумяваш онова, което Господ ви е говорил в Словото Си? И ако на Моите казах, че е голяма Наградата им на небесата, то не казах ли за дяволските, че те “вече” са получили своята награда? И ако някой “вече” е получил своята награда, то такъв има ли за каква друга награда да се подвизава? Не окръжава ли Отец Своята Награда с благата Си, както и дяволът неговите награди с неговите блага? Разбирате ли тогава, че дълбокия смисъл на всяка награда е в плодът? И както има Плод за Бога, Който е Божията Награда, така има и плодове за дявола, които са дяволските награди. А разликата между Божията Награда и дяволските награди е тая, че Наградата от Бога Божиите получават в небесата, докато наградата от дявола дяволските получават на земята! И докато Плодът за Небето се ражда трудно, то плодът за земята се ражда лесно!
Какъв плод търсят Моите? И за каква награда се подвизават?
Ето за тия най-дълбоки въпроси на вярата ви е нужен отговорът. И Аз сега ще вдъхновя и помажа слугата Си с Моето Свято и огнено Миро. И като го заведа в дълбочините и височините на Божията тайнствена Премъдрост, ще му дам да ви разкрие както Наградата от Моя Бог и Отец, така и наградите, които лукавият дава на ония, които любят света и всичко, що е в света.
Блажени онези, които Ми позволят да вляза с това пророческо слово в сърцата им. Такива непременно ще разберат, че Господ е слязъл от високото, за да намери Своите и да ги възвиси до Себе Си. За да бъде Вечната им Награда – отсега и довека!”
След тези последни думи Господ докосна сърцето ми, а пред очите ми се разкриха удивителни видения на Божията тайнствена Премъдрост. Видения, които ти подарявам с едничкото си искрено желание:
Да родиш Исус в сърцето си, както и Той те роди в Неговото!