СОЛОМОНОВАТА ПЕСЕН НА ВЪЗКАЧВАНИЯТА IV – II ГЛАВА

2. “ТЕ ВЕЧЕ СА ПОЛУЧИЛИ СВОЯТА НАГРАДА…”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Една огромна ревност изгаря сърцето ми и всичките ми помисли горят от Огъня на Всемогъщия. Защото, гледайки на измамата и разрушението, дошли към църквите на последното време, аз не мога да не викам. И като викам, не мога да не плача за сетнината на онези, които презряха Небесната Награда, за да си намерят учители по земните си страсти и похоти. Аз не мога да не чуя Гласът на моя Господ, който прорязва като мълния цялото Небе. И думите на Небесния Цар напират да влязат във всяко искрено и чисто сърце, което търси Божието Спасение и Вечен Живот.
“Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града…”  (Откровение 22:12-14)
Колко от нас искат да изперат дрехите си? Колко от нас пребъдват в постоянна молитва и вик към Бога, за да намерят Дървото на Живота и да влязат през портите на Небесния Ерусалим?
И най-вече – колко от нас имат онази най-чиста и свята вяра, с която да прогледнат и да видят, че Наградата е в Исус?
“У Мене е Наградата!” – казва Господ. Не в някоя банка или личен сейф, нито в религиозната титла, която преследва кариеристът.
Не, братко мой! Наградата е в Исус!
И Самият Той е Наградата за онези, които Го любят и Му вярват!
Ето затова аз те моля да се закрепиш в Пророческия Дух на Бога и Отца. Понеже на слугите Си пророците Отец е дал Сила. И с тая Сила те вършат всякога Неговата Воля. С тая Сила Моисей напусна Египет. С тая Сила той предпочете да сподели скръбта на Божиите чеда, нежели да остане в двореца на Фараона. С тая Сила той се отказа да се наслаждава на греха. С тая Сила той понесе всичкия укор за Христа. С тая Сила той имаше онези очи на вярата, с които да погледне далече по-горе.
“…защото гледаше на бъдещата награда…” (Евреи 11:26)
Ето за тази бъдеща Награда се говори в тая пророческа книга. И ако Исус усилва ревността ми за цялата Му Църква, то е, понеже вече всички сме изправени пред предела на мига, в който да определим местата си във Вечността. А когато този миг се случи и очите ни видят Царя на царете и Господ на господарите, то тогава вече ще е късно за каквото и да е обръщане. И хиляди по хиляди ще изреват със зверски гласове, понеже са били излъгани в наградите си. И те, като протягат треперещите си ръце към вече заключеното Небе, ще искат Наградата, за която никак не са се трудили, нито пък са я пожелавали в живота си. Но било, че ще чакат милостивия отговор на Бога, Небето ще се свъси против тях. И в облачния ден на гнева Си Отец ще погледне към чедата на лукавия и ще им посочи, че все още държат в ръцете си онези библии, за чието слово очите им са останали слепи. И Небесният Глас ще повтори думите на Човешкия Син:
“Вие вече сте получили своите награди! И както ги търсихте и намирахте през целия си живот, така бъдете готови да си ги притежавате и в цялата Вечност…”
Аз не искам да плаша никого с тези думи. Но съм длъжен да ги напиша в тази книга, защото те са верни и истинни. Защото всред многото измами, които шестват в сърцата на човеците, най-голямата е измамата, свързана с разпознаването на наградите. И ето тая измама кара хиляди по хиляди да търчат и да се прехласват по онези, които вече са получили своите награди, а същевременно да презират всяка непразна утроба, която е съхранила Младенеца. Но не предупреди ли Исус, че ще дойде такова зло време? Не каза ли Той, че в последните времена ще настъпи върховно утеснение за Божиите чеда. Спомни си думите Му:
“А горко на непразните и на кърмачките през ония дни!” (Марк 13:17)
Ето такова “горко” и такава преумножена скръб дойде и в моя живот. И аз трябваше да преживея не едно и две предателства от онези, които искаха да видят в мене един, който вече е награден, а не такъв, който очаква Божията Награда. И понеже не ме разпознаха и приеха, то затова ме оплюха и презряха. И при все, че ги кърмех с Божието сгъстено мляко и им давах от меда на Мъдростта, те се извърнаха и прободоха с хули сърцето ми. И при все, че ги раждах със Святото Божие Семе на благовестието, те захвърлиха пророческите книги и побързаха да се върнат при онези, които ги научиха да бъдат зли. Защо ли така бях намразен? Именно защото никак не пасвах на онези, които вече са получили своята награда…
Нямах църковна титла и никога не желая да имам.
Нямах църковна диплома и никога не желая да имам.
Нямах църковна регистрация и никога не желая да имам.
Нямах църковна заплата и никога не желая да имам.
Нямах църковен амвон и никога не желая да имам.
Нямах църковни връзки и никога не желая да имам.
Нямах карта на делегат от църковна конференция и плюя на такава.
Нямах нито една от наградите на църковните самозванци, но имах Оня, Който е Наградата! А това дяволът никога няма да понесе, нито ще преглътне! Защото той е, който е дал фаталните награди на онези, които е излъгал. И те, вторачени в собствената си праведност, са пропуснали да видят, че в сърцата им отдавна съскат змии и вият кукумявки.
А дали в Небето ще се намери място за такива твари? Дали Святият Отец ще даде достъп до Престола Си на онези извратени и проклети сърца, които измерват всичко с аршина на земното благополучие? Дали в Небесното Царство ще се намерят човеци, наградени както долу, така и горе?
Не, братко мой!
Словото категорично отхвърля подобно фалшиво спасение. Защото такова “спасение” е измамата на необновени и непреобразени умове, готови да легнат с лукавия и да го наричат “Господ”. Ето такива непреобразени и необновени човеци ще се опитат да отнемат Небесната Награда на всеки, до когото се докопат с лукавството си. Но Божието Слово предупреждава всички ни твърде ясно и твърде категорично:
“Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, който не е видял и напразно се надува с плътския си ум…” (Колосяни 2:18)
И понеже всичката ми любов към Божиите чеда стои като пламенен огън в сърцето ми, то затова аз не давах покой на устните си и отново се молех на моя Господ, като Му казвах:
“Исусе! Спасителю мой! Моля се да имаш благоволение над сърцето ми и да не спираш да ми говориш, докато моите братя и сестри стоят непросветени относно Наградата, Която Си Ти. Моля Те, Господи! Извади Меча Си и дойди, за да ми станеш Помощник! Отвори устата Си, Всемогъщи Царю! И нека Мечът на Истината да прониже нечестивите сърца и да съсипе делата на нечестивия! Защото ето, нечестивите стоят в събранията, като лъжат Твоите и им казват:
“Ние сме Божии, понеже Той ни е наградил! Следвайте нас, наградените! От нас се вдъхновявайте и нашият пример вършете…”
А колцина от Твоите разбират, че ние нямаме дял от тоя свят и че Наградата ни е на небесата? Колцина от Твоите са готови да претърпят на оная умножена скръб, за която ми говори Отец в Светилището? И каква по-голяма ревност да покажа на Божиите чеда, та да разберат, че днес е време разделно?
Моля Те, Господи! Говори ми и ми покажи ония, които вече са получили своята награда. Защото те са вълците, които завличат Стадото Ти. Те са хищниците и грабителите, които онеправдават сирачето и разплакват вдовицата! Те са плевелите, които са задушили много ниви и са прекършили много жита! Стани, Всемогъщи Господи! Защото лопатата е в ръката Ти и Ти ще очистиш и осветиш гумното Си, а всичката плява ще изгориш в неугасим огън…”
В отговор на молитвата ми Исус наистина се яви пред сърцето ми. И видът на моя Господ ме накара да падна на коленете си и да закрия лицето си. Защото, ако моята ревност беше пламък, то Христовата Ревност беше огнен пожар. И Господ, като ме докосна с огнените Си ръце, започна да ми говори, като казваше:
“Аз ще заведа сърцето ти, за да види рода на убийците и проклетите. Рода на тези, които се венчаха за Луцифер и му отдадоха утробите си, тъй че с непрестанно блудство и разврат той зачена в тях плода си. А тоя плод е образът на звяра и числото на името му. И онези блудни и безпътни човеци побързаха да се похвалят с наградите си, за да привлекат около себе си всичкия човешки егоизъм и сладострастие, всичкото човешко сребролюбие и алчност, всичката човешка измама и хитрост.
А днес е ден, когато от Небето Отец Ми изпраща Огън на изгорение и съдба. Огън, който ще опожари шатрите на нечестието и ще приготви дела на нечестивите, който е вечната им погибел. И ако някой не е искал да роди Моя Плод в сърцето си и смирено да чака сетнината си, но се е извратил и покварил от умноженото нечестие, то такъв би било по-добре никога да не беше се раждал. Защото се е запечатал като убиец на Бога и духът на Ирод е станал вечен образ на сърцето му.
Но ето, казвам ти Ироде! Аз съм против тебе и дъхът на устата Ми ще те накаже! Някога ти изби хилядите младенци на Рахил, но пак не Ме намери! Така и днес Отец Ми ще покрие остатъка Си, а над тебе и твоите ще заповяда дял от червеи. С червеи ще лягаш и с червеи ще ставаш! Червеят ще те гризе и няма да се насища! Ужас си бил, но няма да те има до века!”
След тези Свои думи Господ вдигна ръката Си и посочи напред, като ми каза:
“А сега нека да заведа сърцето ти във видението, където ти ще видиш онези, които вече са получили наградата си…”
Докато Исус ми говореше, пред очите ми се разкри видение, което напълно разтърси сърцето ми. Защото очите ми видяха армия от демони, които изглеждаха твърде ужасно и отвратително. И онова, което извикваше върховна погнуса от вида им, бяха техните органи за осеменяване. Те бяха твърде големи и черни, а аз разбрах в сърцето си, че тази е блудническата армия на дявола. Въпреки страшната гледка, намерих сила в сърцето си, за да превъзмогна и попитах моя Господ:
“Исусе! Не е ли това блудническата армия на дявола? Защото сега сърцето ми вижда техните твърде отвратителни полови органи. И какво смятат да правят тези демони?”
А Господ с твърд Сърце ми отговори:
“За да казвам в Словото Си, че чедата на лукавия вече са получили своята награда, то имай мъдростта да проумееш, че всяко от тези чеда е било заченато в сърцето си от силите на мрака. И ако Наградата от Отец Ми е Плодът на утробата, то и наградите от Луцифер са плодове в утробите. Затова виж онова, което Аз ще сторя. Понеже ще призова цялата Си Църква и всяко човешко сърце, за да получи Наградата горе, а не наградите долу…”
След тези Свои думи Исус пристъпи напред, а армията на дявола потрепери от Светлината Му и отстъпи назад. И колкото повече Господ настъпваше, толкова повече демоните отстъпваха. Така дойде миг, когато Исус се спря. И като бръкна в мантията Си, извади Собственото Си Слово във вид на свитък, като го постави на самата земя. А след това отново бръкна в мантията Си, като извади чаша, пълна с благоуханен тамян, който също постави на земята. И ето, че за трети път Исус бръкна в мантията Си и този път в ръцете Му блеснаха онези два динара, с които Той се беше разкрил на сърцето ми, като Добрия Самарянин. Така Исус постави и динарите на самата земя, а след това ми даде знак, за да се приближа. И когато бях досами Него, Исус ми каза:
“Гледай, Стефане! Защото Аз извадих от Моето Сърце всичките Небесни дарове, с които Святият Дух е силен да зачене Младенеца в сърцата ви. Тук е Словото Ми! Тук е чашата с благоуханен тамян, която е усърдната молитва на праведния. Тук са и двете монети на Самарянина, които са Благостта и Милостта. И сега, като гледаш на тези Небесни дарове, приготви се да станеш част от това видение. Защото ще ти дам да свидетелстваш за даровете Ми на онези, които ще дойдат, за да ги вземат…”
В следващия миг Исус докосна с ръка лицето ми, тъй че бях огрян от Небесната Светлина на Духа. И като стори това, Господ се отдалечи от мене, като седна на един камък, за да ме гледа. А видението наистина започна да се разкрива пред сърцето ми. Защото към мен се приближи един човек. И ето, че той моментално реагира, като си каза:
“Ама че изненада! Намерих тоя светъл свитък на пътя си. Какъв ли ще да е той?”
И докато все още се питаше, човекът разгъна свитъка и очите му се зачетоха в него. Тогава той си каза:
“Ами да! Това е Божието Слово. И сега ще го взема, за да го положа в сърцето си…”
В тоя миг усетих как Исус подбужда сърцето ми. И аз, като се приближих до човека, казах му:
“Благославяй Исус за Любовта, която ти е показал! Защото по Неговата Воля до теб е дошло Небесното благовестие! И сега – какво чакаш? Освети сърцето си, за да вършиш дела, чисти като Божиите…”
Човекът ме изгледа с твърде голяма изненада. А след това, като прибираше свитъка в пазвата си, побърза да ми отговори, казвайки:
“Аз знам какво да правя с това Слово, а ти не се бъркай в работите ми. Защото отдавна имам представа какво е благовестието…”
Думите на човека ме накараха отново да му проговоря, като му казвах:
“Господине, а имаш ли представа, че наоколо дебнат зли духове? Имаш ли представа, че ти е нужно личното водителство на Исус, за да не попаднеш в примките на противника…”
В отговор на думите ми, човекът каза:
“Чувал съм ги тези работи и никак не ме е страх. Колко проповедници са минали по тоя път, че на мен ли ще се опре?”
След тези думи, за ужас на очите ми, човекът тръгна към армията от демони. И ето, че един от демоните размаха крилете си и долетя над човека. А след това започна да му шепне с омайващ глас:
“Там, където е благовестието, там са изобилните Божии благословения. Затова никак не се колебай да си заработиш парите, които ти дава Бог. Така непременно ще станеш свидетел на Бога…”
Слушайки демоничното нашепване, човекът се ухили. И като стисна още по-здраво Небесния свитък в ръцете си, проговори, казвайки:
“Да, наистина! Какво още чакам? Нека се посветя на тоя свят бизнес с благовестието. Така ще спечеля аз, а ще спечелят и Божиите. Каква по-добра награда от тая и къде по-добре платени служители от проповедниците на благовестието?…”
След последните думи на човека демонът буквално го обсеби. И като държеше здраво сърцето му, вече изливаше семето си в него, тъй че самото демонично семе зачена в сърцето на човека и там видимо се изобразяваше лика на самия дявол. А тогава човекът просто пусна Небесния свитък на земята, понеже повече не можеше да го държи в ръцете си…
Понечих да извикам Исус, понеже демонът вече издърпваше човека в пълния мрак и тъмнина, но Господ вдигна ръката Си, като ми каза:
“Този вече е получил своята награда! И от тоя миг нататък целия му живот ще е служба за пари, поклон към пари, мисъл за пари, жажда за пари. Той наистина ще намери парите, които търси, защото, макар и паднал, дяволът обича онези, които ражда със собственото си семе. И понеже този човек го прие за бог, то и затова в живота на такъв ще се яви и кратковременният рай на дявола.
Рай с придобивки и много пари. Рай с екскурзии и скъпи вещи. Рай с просторен и богато нареден дом. Рай с гуляй и разкошества. Рай с излишъци и угояване. Защото такава е наградата на дявола и такива са благата му към всяко от чедата му.
Но точно сега заповядвам на всички, които са видели себе си в тоя човек, да се покаят, нежели Отец Ми им покаже милост. И като поискат със сърцата си да видят Мене като Награда, да си спомнят какво им написа Апостолът Ми Павел:
“И тъй, каква е моята награда? Тая, че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използвам напълно моето право в благовестието…” (I Коринтяни 9:18)
Ако някой има Мене, като Награда, то такъв ще се откаже от всякакви права или придобивки, за да направи благовестието безплатно. Но ако друг няма Мене, а има наградите на дявола, то такъв всякога ще продава и ще върши всичко за пари. За да роди в сърцето си образа на звяра и да послужи с устата си на доктрините на лъжепророка.
Колко от Моите днес правят благовестието безплатно? Или колко от Моите получават благовестието безплатно? Не ви ли явих чрез пророка Си оня образец на послушание и братолюбие, който да стане за вас път към Сърцето на Отца Ми? Защо тогава още купувате? Или защо още продавате?
Слепи и безумци!
Не видяхте ли и още ли не проумявате, че оня, който продава, търси веднага да получи наградата си? Да давате ли тогава благата си на наемници и парите си на търговци? Да участвате ли в най-страшната и най-ужасната демонична оргия на Вавилон?
Защото, ето, казвам ви Истината:
Ако някой търгува с Моето и продава Мене и Моите думи, то такъв вече е бил изнасилен в сърцето си от блудническите демони на Вавилон! Ако някой работи за гнусна заплата, то такъв отдавна няма Наградата горе, защото всеки месец получава наградите долу! И в ден, когато пастири и проповедници трябваше да проповядват даром и да очакват Бог да снабди нуждите им, те всички до един участваха в оргията, за да се оплодят сърцата им със зло. И да останат зли и лукави до свършека. В ден, когато Божиите блага, дошли с дарения и десятъци, трябваше да влязат в Божия Дом, за да има храна за Божието домочадие, те всички влязоха в бездънните банкови сметки на търговци и разбойници!
Как ще измиете петната си, като мразите думите Ми? Как ще се очистите от позора, като не приемате изобличение? Как ще изхвърлите плода на лукавия от сърцата си, като се имате за святи и праведни и не приемате никой да ви съди?
Ето, Аз не просто ви съдя! Аз вече съм ви осъдил, понеже и вие Ме осъдихте! И като Ме осъдихте, прободохте Ме, за да получите наградите на лекия живот, чиято сетнина е в пъкъла…”
Погледнах на Лицето на моя Господ и в тоя миг виждах най-страшното Лице на Съдията и Мъздовъздателя. А Исус, като се обърна към мен, с огнена ревност в Гласа Си ми каза:
“Виж сега втория, който ще се яви на пътя. И като имаш Светлината Ми – свидетелствай за Мене…”
Отново стоях на пътя, когато по него се приближи вторият човек. А той, като погледна към земята, видя чашата с тамяна. И като се наведе, взе я в ръцете си, като започна да вдишва от нейното благоухание. Това го накара да реагира и извика от възторг:
“Какво намерих аз на пътя си? Та ето, в сърцето ми напира сила да се моля на Бога. И аз трябва да се моля. Да, така го чувствам…”
В тоя миг Исус отново ми заповяда да се приближа до човека. И аз, като застанах пред него, казах му:
“Господине! Това, което намери на пътя си, е Благодат от Отца на светлините. Моля те, смири сърцето си! Понеже Бог се противи на горделивите, а на смирените дава Благодат. И ако искаш съвършено да използваш тоя Небесен дар, послушай думите на Тоя, Който ти го дава…”
Човекът ме изгледа с неприязън, а след това побърза да ми каже:
“Ти май се опитваш да ме съдиш, а? Та не знаеш ли, че аз цял живот съм търсил тоя дар на молитвата? И какво можеш ти да ми дадеш от Бога?”
Въпреки несговорчивия тон в гласа на човека, отново му казах:
“Аз нямам какво да ти дам от Бога. Но Бог има какво да ти даде от Себе Си. Защото Той изпрати Своя Единороден Син, за да ни научи на всичко благочестиво и истинско. И ти сега, ако искаш да употребиш тоя дар по Божията Съвършена Воля, влез във скришната си стаичка и се помоли на Отец, Който вижда в тайно. А Той, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве…”
Реакцията на човека беше повече от трагична. Защото с превзетост в гласа си той побърза да каже:
“Чели сме ги ние тия стихове и ти няма какво ново да ми кажеш…”
Така човекът вече прибираше чашата в пазвата си и отново тръгваше към властта на тъмнината и мрака. А тогава над него долетя огромен демон. И като хвана сърцето му с острите си нокти, побърза гальовно да му прошепне:
“Голяма сила има в усърдната молитва на праведния. Затова иди сега и покажи на всички какво благоухание има в устата ти. Така непременно ще впечатлиш Божиите и ще обърнеш мнозина към Истината…”
Тези демонични думи бяха като опиум за сърцето на човека. И той, като вдигна чашата с тамяна, вече викаше с всичка сила:
“О, Боже! Благодаря Ти, че ме направи праведен! Благодаря Ти, че слушаш святите думи на устата ми! О, Алелуя! Нека всички видят и чуят колко усърден е Твоят праведник в молитвата си! О, Господи, Господи, Господи!”
Човекът още не беше довършил словоизлиянията си, когато демонът го сграбчи и със силни тласъци изливаше семето си в сърцето му. А с всеки от тласъците словесната тирада ставаше все по-голяма, тъй че във викането си човекът крещеше твърде възбудено. И като махаше с ръцете си, той просто изтърва чашата с тамяна, която падна на земята. Това ме накара да обърна погледа си към Исус и да Го призова да реагира. А Той, като вдигна ръката Си, каза думите от Евангелието Си:
“И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда…” (Матея 6:5) 
И ако до днес не сте знаели как се раждат най-отвратителните църковни чародеи, то добре вижте станалото с човека в това видение. Защото като него днес са хиляди по хиляди. И ако сте мислели, че Аз не съм ги забелязал, то значи никак да не знаете колко е омразен шумът на гордостта в ушите на Отца Ми. Защото такива чеда на лукавия издигат гласа си в църковните събрания, като оперни певци със солова ария. Тъй че докато хорът припява тихо, те викат силно. А тайната мисъл и нечестивия копнеж на всеки от тях е да докаже с викането си:
“Вижте колко много се моля! Вижте колко съм усърден и угоден на Отца! Друг като мене в това събрание няма! Мене гледайте и на мене подражавайте!”
Но ето, питам ви:
Къде ще отидат сърцата ви, ако продължите да слушате вой на кукумявки? И колко от вас ще си спомнят, че именно за такива чародеи с контролиращ дух и измамна гордост Аз заявих, че вече са получили наградата си?
Но ето, предупреждавам ви:
Небето не е глухо, за да викате! Небето е тихо и Свято, а Отец Ми – благ и нежен, за да потвърди с Духа Си всяка молитва, изречена тихо в онази вътрешна стаичка, за която вече съм ви говорил чрез слугата Си. Но когато в сърца, които не са Ме познали, напира шумът на гордостта и се залепя маската на лицемерието, то тогава такива наистина вече са получили своята награда…”
След тези Свои думи Исус отново ми заповяда, казвайки:
“А сега иди за трети и последен път. За да видиш какво ще стори третият с двата динара на Самарянина…”
Със свито сърце отидох на пътя, защото знаех, че и тримата човеци във видението вече са били посочени за нечестието си. Така очите ми видяха и третият, който се приближаваше по пътя. А той, като погледна и видя светещите динари, наведе се и побърза да ги вземе в ръцете си. И след това с глас на приятно изненадан побърза да каже:
“Какво богатство само си намерих! И съдейки по светлината му, виждам, че е Божие…”
Както и при другите двама, и този път Исус подбуди сърцето ми, за да реагирам. И аз, като се приближих при човека, казах му:
“Господине, отдай Славата на Любящия Отец, Който е на небесата. И като сложиш тези два динара в сърцето си, извърши Волята на Добрия Самарянин…”
В отговор на думите ми, човекът подхвърли динарите в ръката си, а след това ми каза:
“На тия динари мястото им е в джоба и аз никак не те разбирам за какво говориш…”
Докато прибираше динарите в джоба си, аз с твърде ревнив глас отново му казах:
“Ах, недей така, господине! Защото по Божията Воля пътят ти ще се пресече с човеци, които имат нужда от Благост и Милост. Как ще им я покажеш, ако счетеш тия динари за земно, а не за Небесно богатство? В твоето сърце е мястото им. Защото там ще оживее Добрият Самарянин…”
Но човекът така и не послуша думите ми. Наместо това тръгна към властта на тъмнината, като ми казваше:
“Ти ли си тръгнал да ми говориш за милосърдие, а? Аз колкото средства съм дал за бедните ти толкова косми нямаш по главата си…”
Така човекът се отдалечи твърде много от мен, а аз почувствах, че просто е посочен на беззаконието си. И ето, че над човека отново налетя блуднически демон. И като хвана сърцето му, започна да му говори с твърде радостен глас, казвайки:
“Иди и покажи колко си благороден. Иди и дай милостинята си на бедните. И нека всички разберат за твоята щедрост и да те величаят. А човеци, като оня, който те пресрещна, никак да не ги помниш. Понеже те не заспиват, докато не объркат някоя душа и всичките им помисли са, за да съдят и отхвърлят…”
В тоя миг човекът започна да се напомпва, като си казваше:
“Наистина е така. Тръгнал някакъв да ми говори за Добрия Самарянин, без да знае колко приятели имам по самарянските организации. Аз наистина съм твърде щедър, за да се оставя да не ме забележат хората…”
Така човекът отново извади динарите в ръката си, като вече викаше:
“Кой е благороден като мене? И кой може да даде повече от мене, а? Малко са щедрите като мене! И затова добре ме вижте, за да ме помните и почитате! Защото аз сега ще дам на бедните! Да, ще им дам и всички трябва да разберат за това!”
В тоя миг на собственото му превъзнасяне, силният блуднически демон вече изливаше семето си в сърцето на човека, а той просто изтърва динарите на земята, като продължаваше да вика:
“Няма ли тук фотоапарати за да запечатат щедростта ми? Няма ли тук камери, за да дам интервю? Нека всички видят колко милея за бедните! И нека поне един да каже “благодаря” за чудесните дела, на които съм способен. О, алелуя!”
Братко мой! Верни ми приятелю! Не зная дали някога си имал гадене, което води до повръщане, но искам да знаеш, че при този последния в духа ми се надигна именно нещо такова. И аз, сложил ръка на устата си, се обърнах към Исус, като успях едва да кажа:
“Моля Те, Господи! Прекрати това видение, защото е гнусота…”
А Господ, с все така твърд Сърце ми отговори:
“Ако ти от едно видение преживя такова гадене, то помисли си – какво ли вижда днес твоят Господ по църкви и събрания? И колцина са тези верни, искрени и чисти, които да помнят думите Ми, с които казвам:
“Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата. И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда…” (Матея 6:1-2) 
Да хвалите ли тогава човеци, чиито сърца са оплодени от лукавството на дявола? Да ходите ли в събранията им, та да гледате, как тяхната “благотворителност” се запечатва с камери и се снима с фотоапарати? Да четете ли подобни измамни свидетелства във вестниците им и да се вдъхновявате ли от делата им? Да търсите ли подражание на оня пример, който издига славата на човеците, а не Славата на Бога? Да стоите ли, най-сетне, всред наградените от княза на тоя свят, та да ви убиват с примера си и да ви заразяват с тщеславието си? И в ден, когато трябваше да дадете потребното на Лазаря така, че дори сам той да не ви види, но да ви види Отец Ми, как смеете да ръкопляскате на ония, които вече са получили своята награда?
О, роде на невярващи и извратени!
О, роде на безумци, който побърза да си построи царство без Цар и рай без Бог!
О, роде на грешни и непокаяни сърца!
Знае ли някой от вас, че Моят противник скоро ще възлезе от бездната? Знае ли някой от вас, че той, който е първородният на Сатана, дух от духа му, ще дойде, за да събере всичките му чеда по земята? Знае ли някой от вас, че ето за тия чеда Аз предупредих, че те вече са получили своята награда? Знае ли някой от вас, че утробите, пълни с плода на Луцифер, всякога живеят в мир със света и са под светската опека и благоволение? Помни ли, най-сетне, някой от вас, как ще дойде Господният Ден и какъв ще е гневът на Отца Ми? Помни ли някой от вас думите на Апостола Ми Павел, който каза за тоя Ден Господен:
“А за годините и времената братя, няма нужда да се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат. Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината…” (1 Солунци 5:1-5)
И ако наистина искате да сте Божиите чеда и Моите приятели, то запомнете думите Ми:
От днес и до свършека наградените от дявола ще казват “мир и безопасност”. Те ще бъдат в мир с лукавия, защото няма младенец, който да не е в мир с оня, който го ражда. Те ще бъдат в измамна безопасност, защото никой от света няма да застрашава нито властта им, нито привилегиите и придобивките им. Но в Деня Господен Аз ще дойда като крадец. И всички, които вече са получили своята награда, ще бъдат като бременни жени в болките си. А в огненото езеро, което гори с жупел, те ще се срещнат с онова проклетото, което са родили във всичките си поклони пред дявола и с всичкото лицемерие и гордост на сърцата си!
Аз, Исус, изрекох с устата Си това! А на Моите, които държат Плода в сърцата си и са изпрали дрехите си във водите на Божия Пророчески Дух, Аз сега ще дам да Ме познаят в най-дълбоките Ми думи към човешкия род…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s