3. “ДОПЪЛНЕТЕ И ВИЕ, ПРОЧЕЕ, МЯРКАТА НА БАЩИТЕ СИ…”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Има една истина, която всички трябва да проумеем и осмислим. И тя е свързана именно с наследството на бащите, сиреч, чедата. Когато моите очи видят някое дете с недъг, Бог мигновено запалва сърцето ми с милост за това създание. Защото то не е виновно, че се е родило такова, нито пък е имало поглед върху семето, с което баща му го е заченал и майка му го е родила. То просто е длъжно да носи тегобата и орисията, че се е родило такова против волята си и желанието си за пълноценен и щастлив живот.
Ето така стоят нещата с родените по плът.
Но нека сега да премина в разсъждения за родените по дух. Нарочно написах “дух” с малка буква, защото не всички се раждат от Божия Дух, за да бъдат Божии чеда.
Какво можем да кажем тук? И ако за родения по плът нещата са трагични и необратими, то така ли е за родените по дух? Не приемат ли такива семето, което ги ражда с ясното съзнание, че носят отговорност за всичките последствия в живота си? И когато някой е стигнал до там да вика “Амин” на словото на заблудата и “Алелуя” на фалшивите свидетелства, то такъв не се ли подписва, че е съгласен да се излюпи от духовния инкубатор, в който е попаднало сърцето му?
Аз няма да скрия от теб, че темата за Божието бащинство винаги е била като мечтан връх за вярата ми. И Господ е работил не с дни или седмици, но с години върху ума ми и сърцето ми. И днес, когато Святият Дух ме изпълва и ми дава всичките думи на Вечен Живот, аз не мога да не видя и онези думи, с които Исус ясно показваше, че чедата носят белезите на бащите си. Аз не мога да не видя разгневеното Лице на Спасителя и вдигнатия Му показалец, с който посочваше чедата на заблудата, като им казваше:
“Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате: Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствали с тях в проливане кръвта на пророците. Така щото свидетелствате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците. Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си…” (Матея 23:29-32)
Виждаш ли, братко мой, че се говори за “мярката на бащите”? Мярка, която чедата непременно допълват. Тъй че ако бащата е бил крушово дърво, то крушата да не падне по-далеч от дървото. Ето в това отношение Исус ме изпълни с Мъдростта Си. И като докосна сърцето ми, започна да ми говори, казвайки:
“Аз искам да говориш на братята и сестрите Ми. Да говориш и да не млъкваш, докато мнозина все още стоят в мрака на религиозното нечестие и всред мерзостта, която докарва запустение. Защото изговореното от устата Ми непременно ще бъде съдбоносно за всички. Защото съм казал в Евангелието Си, но отново ще повторя:
Всички чеда са обречени да допълнят мярката на бащите си!
И тук е добре за Моите да си спомнят думите на богаташа в пъкъл, с които той каза на Авраам:
“Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък…”  (Лука 16:24)]
Но тогава Авраам му рече:
“Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас…” (Лука 16:25-26)]
А тогава богаташът отново му каза:
“Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място…” (Лука 16:27-28) 
А Божият Приятел му отвърна, като рече:
“Имат Моисея и пророците; нека слушат тях…” (Лука 16:29) 
И като знаете тая Моя притча, отговорете си – всеки пред сърцето си и Бога:
Кой беше бащата на богаташа и на неговите петима братя, живеещи в бащиния му дом? Кой научи, както богаташа, така и братята му, да мразят и презират Лазар? Не се ли раждат чедата от бащите си именно затова – за да допълнят мярката им?
И ако Авраам отговори на богаташа, че братята му имат Моисея и пророците, та да слушат тях, то не беше ли това именно Божията Милост към онези, които все още са живи на земята и не са отишли в пъкъла? Защото Авраам, който имаше Духа и Силата на Бащата, посочи с думите си ония пратеници на Отца, които имат Същия Дух и същата Сила. За да раждат чедата в Божието благовестие.
Ето затова сега ви призовавам да последвате слугата Ми и да отворите сърцата си за всичките Божии думи на Вечен Живот. Защото Моите думи са Моето Семе. А от това Семе имат нужда всичките бащи…”
След тези Свои думи Исус ме погледна с Благост в очите Си, като ми казваше:
“Понеже ти говорих за мярката на бащите, които чедата всякога допълват, то приготви се сега, за да видиш каква е мярката на онези, които са станали бащи по съвършеното Божие очакване. И сега Ме последвай, защото ще те заведа в Небесната стая на един от Моите апостоли…”
След тези думи на Исус духът ми се въздигна с Него, а пред очите ми отново се яви Небесният Ерусалим. И Господ, като ме прегърна, тръгна по златните му улици. Така ние вървяхме известно време, докато накрая се спряхме пред прекрасен дом, от който се изливаше Божията Святост и благоухание. А там Исус ми каза:
“Ела след Мен, за да ти покажа стаята на един от слугите на Царя. Защото и той, по Волята на Всемогъщия Отец, също беше баща…”
Така Господ влезе в самия Небесен дом, а аз Го последвах. И там, всред изобилието от всякакви скъпоценни камъни, Той вдигна камък, който светеше твърде силно. И докато отварях устата си, за да говоря на Исус, Той побърза да ме попита:
“Знаеш ли на кой от Апостолите Ми е тая стая? Кой беше този баща, който толкова много обичаше да казва на чедата Ми “дечица”?”
“О, Исусе! Това е стаята на Апостол Йоан! Защото неговите послания са най-нежните и най-любвеобилните…”
Господ се усмихна на думите ми, а очите Му заблестяха радостно. И Той, като протегна ръката Си към мен и ми подаваше Небесния камък, каза ми:
“Докосни се със сърцето си и духа си до тоя камък! За да разбереш каква е Съвършената мярка на Божиите бащи…”
Поех с вълнение Небесния камък от Исусовата ръка. А в следващия миг целият ми дух искаше да се влее в камъка. И аз, като го вдигнах, сложих го пред очите си, тъй че погледът ми заплува навътре в камъка. А така дойде миг, в който пред сърцето ми блесна твърде силна Светлина. И един пламтящ Огън започна да ми говори с лъчите си, като казваше:
“Аз съм Оня, Който е отначало! И блажени са бащите, които Ме познават!”
В едно с Гласа от Огъня към сърцето ми полетяха хиляди искри. И като се превърнаха в ръка, издърпаха ме към Огъня и само след миг се озовах на място, което не можех да обясня. Но ето, че зад мен отново беше Исус. И Той, като се усмихваше, побърза да ми каже:
“Сега си в Началото! В онова Свято Начало, което трябва да познават всичките Божии бащи! Онова Свято Начало, което накара Апостолът Ми Йоан да запише в посланието си и два пъти да потвърди Святата истина:
“Пиша вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Писах вам, младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия. Писах вам, дечица, защото познавате Отца. Писах вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Писах вам, младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас; и победихте лукавия…” (I Йоаново 2:13-14) 
Сега, когато си в Началото, кажи Ми Какво има тук, в Началото?”
Погледнах на Исус и забелязах, че освен Него, Отец и Святия Дух, нямаше нищо друго. Защото Господ стоеше до самия Пламенен Огън, а Святият Дух разпръскваше искрите на Огъня в онова изначално Битие, когато Троицата реши да създаде всичко. И затова отговорих на Исус, казвайки Му:
“Господи мой! Тук сте Отец, Ти и Святият Дух! Тук е самото Начало! И аз не зная как да разбирам думите на Йоан…”
Исус искрено се разсмя на думите ми. А след това ми каза:
“Ако ти стоиш в дома на Апостола Ми Йоан и взе в ръцете си камъка на Вечното познание, то как можеш да Ми казваш, че не разбираш думите на Йоан? Та не доведе ли той всички ви до Оня, Който е отначало? И не остава ли Йоан баща на всички ви с Евангелието, което ви остави? И как започва това Евангелие?”
“О, милостиви мой Исусе! О, Боже на сърцето ми, Който Си Вечна Светлина за духа ми! Кой може да погледне на Тебе и да не го заслепиш? И кой може да чете думите на Твоя Апостол и да не знае, че той е бащата, който е познавал Оня, Който е отначало? Та, ето, думите на Йоан извират в духа ми. И аз ги повтарям, за да проникна в безпределната им същност:
“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в началото беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана…” (Йоан 1:1-5)
И сега, Исусе, разбирам, че Ти Си Словото! Ти Си Семето!
Ти Си Оня, Който Сам зачева Себе Си! Ти Си Оня, Който се ражда в сърцата! Ти Си мярката на Божията пълнота! Съвършената мярка, за която трябва да работят Божиите бащи! И аз сега Те моля, Господи:
Дай ни да Те познаем като Словото, което е Бог! Защото тогава чедата непременно ще възрастят, за да достигнат до мярката на Твоята пълнота! За да се изпълнят думите, които Ти ни даде чрез Апостола Си Павел:
“…докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости; но, действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос, от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта…” (Ефесяни 4:13-16)
В отговор на думите ми Исус каза:
“Аз сега те изпращам при онези, които искат да се родят от Словото и при другите, които искат да раждат чрез Словото. И на едните и на другите, и на чедата и на бащите, казвам:
Покорете се на пророческото благовестие, което е изпратено от Отца Ми, за да възроди сърцата ви!
И в това най-зло и най-охладняло последно време приемете Духа и Силата на Авраам в сърцата си. Защото докато има един паднал княз, чиито слуги са готови всякога да рушат и убиват, трябва да има и слуги на Царя, които да са готови всякога да раждат и да дават Живот. А когато бащите погледнат към Бащата и познаят Сърцето на Оня, Който е отначало, то тогава Соломоновата песен на възкачванията непременно ще ви възкачи на Хълма, познат както на Авраам, така и на Соломон!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”