СОЛОМОНОВАТА ПЕСЕН НА ВЪЗКАЧВАНИЯТА III – II ГЛАВА

2. ДУХЪТ И СИЛАТА НА АВРААМ

Братко мой! Верни ми приятелю!
През всичките години на моята вяра в Исус аз знаех, че трябва да изкача много стъпала от познанието за Бога. Още помня първите си трепети, с които четях “Битие” и мечтаех да бъда като Яков, който видя отвореното Небе и слизащите ангели по стълбата.
Но днес, след години на изпълване със Святия Дух и на издигане в Небесните места, аз зная, че тази стълба на Яков се оказа най-благословеното и най-прекрасното ми богатство от Отца на светлините. Защото всяко нейно стъпало е пълно с мъдрост и Небесна чистота. А когато Исус те издигне до висините по тая стълба, то тогава всяко стъпало е като един връх на съвършенството. Защото отново и отново откриваш колко дълбоко, чисто, Свято и любящо е Сърцето на Отца. Ето затова аз не искам да спирам и няма да спра да се изкачвам по тая стълба. Защото и сега, по Съвършената Си Воля и според богатата Си Благост и Милост, Исус отново е до мен. А духът ми плува с Него във времето и пространството, освободен от оковите на тлението.
Аз все така стоях, вдишвайки от аромата на Авраамовото време, когато Исус се приближи до мен. И като ми посочи една от шатрите, каза ми:
“Виж сега как Отец Ми ще яви благоволението над Своя избраник!”
Миг след думите на Исус небосводът над самия шатър просветля. И ето, че изсред самите му висини се отвори врата, от която мигом бликнаха божествени лъчи. И Сам Отец се яви пред вратата, като вече простираше искрящите Си ръце към шатъра на Авраам. А тогава от него излезе Божият избраник, като погледна към отворените небеса. А Отец, като държеше в ръцете Си първият от Небесните камъни, положи го върху сърцето на Авраам, като му казваше:
“Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена…” (Битие 12:1-3)
Така Отеческият камък заблестя върху духа на Авраам, а тогава Исус го посочи, като ме попита:
“Виждаш ли сега онова, което Отец стори на Авраам?”
“Да, Господи мой! Отец призова избраника Си и положи върху него Духа Си, за да напусне Ур Халдейски…”
“Виж тогава първото от обещанията на Отец Ми. Какво гласи то?”
“Исусе! Отец се обеща на Авраам да го направи голям народ…”
“А как се създава голям народ? И какво е нужно, за да се появи тоя голям народ?”
“Исусе! Нужни са бащи и майки. Нужно е да има раждане. Защото там, където има раждане, ще се появи и големият народ…”
“Виж тогава и първият камък, който Отец Ми даде на Авраам. Защото този камък е не просто Духът. Той е Семето, с Което се ражда! И оня, който е бил призован от Аврам да стане Авраам или от “висок отец” да стане “отец на множество народи” непременно трябва да има Семето от Отца. А какво е това Семе? Тленно или нетленно?”
“Исусе! Това Семе е Духът! И самото то е Божието Благовестие. Защото Твоят Апостол Павел напомни на всички ни, като каза:
“Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона ли върши това, или чрез вяра в посланието, както с Авраама, който повярва в Бога и му се вмени за правда? Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада; и писанието като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: “В тебе ще се благословят всичките народи”. Така щото тия, които имат вяра се благославят с вярващия Авраам…” (Галатяни 3:5-9)
А Апостолът Ти Петър написа в посланието си за това Семе, като каза:
“…тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века]. Защото “Всяка твар е като трева, и всичката й слава като цвят от трева; Тревата изсъхва, и цветът й окапва, но Словото Божие трае до века”; и това е словото, което ви е благовестено…” (I Петрово 1:23-25)
Исус се усмихна на думите ми и продължи да ми говори, като казваше:
“Сега ти вече наистина знаеш какъв е първият от Небесните камъни. Защото този камък е Духът на Авраам, сиреч, Семето, което е Божието Благовестие. И ако някой от Моите иска наистина да стане като един от великите в Небесното Царство, то такъв нека моли Отец Ми за Духа на Авраам. Защото с Тоя Дух се зачеват утробите на сърцата. И с Тоя Дух се раждат чедата, които са Божието наследство.
Но ти сега виж как ще продължи и самото видение. Защото истинските бащи по Съвършената Воля на Отец Ми не остават само с единия камък. Те непременно получават и другия. Защото там, където идва Духът, непременно ще Го последва и Силата…”
След думите на Исус видението наистина се промени. Аз вече виждах състарения Авраам, с отдавна побеляла коса и брада. Стоейки до сина си Исаак, той го гледаше с бащинска нежност и топлина, като галеше едва прокаралите му къдрици. Но ето, че небосводът над Авраам отново просия. И Отец отново отвори Небесната Си врата. А тогава Той простря ръце към избраника Си. И като държеше втория камък, казваше на Авраам:
“Аврааме!” (Битие 22:1)
А Божият Приятел наведе глава пред Отца и отговори:
“Ето ме…” (Битие 22:1)
И тогава Отец отново каза:
“Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа…” (Битие 22:2)
Погледнах на лицето на Авраам и не забелязах нито сянка, нито бунт срещу Божиите думи. По-скоро – един печат на загуба, която Авраам бе вътрешно готов да понесе. Затова се обърнах към Исус, като Го попитах:
“Исусе! Защо Отец не положи втория от камъните върху гърдите на Авраам, при все, че беше в ръката Му?”
А тогава Исус ми отговори:
“Задаваш Ми един от най-съдбоносните въпроси. И нека всеки от Моите сега да запомни отговора на устата Ми.
Силата не може да извика Духа, но Духът може да извика Силата!
И ти сега виж, че именно Духът в Авраам ще извика Силата. Защото тая Сила на Авраам е в Приноса!”
След думите на Исус видението отново се промени. Аз вече виждах Авраам, държащ в ръцете си огън и нож. Той се изкачваше на Хълма Мория заедно със сина Си Исаак, натоварен с дървата за всеизгарянето. А Отеческите ръце все така стояха прострени към Божия Приятел. И ето, че в един миг Исаак се обърна към баща си, като го попита:
“Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?” (Битие 22:7)
Пределният миг в живота на Авраам беше настъпил. И той, едва чул въпроса на малкото си момче, повдигна очите си към Отца, като каза на Исаак:
“Синко, Бог ще Си промисли агнето за всеизгаряне…” (Битие 22:8) 
След тези думи на Авраам се случи онова, което очите ми толкова много искаха да видят. Защото с едната Си ръка Отец погали главата на Своя Приятел, а с другата положи и втория от Небесните камъни, който беше Силата…
Толкова Святост и чистота, толкова нежност и любов, толкова силна вяра и ревност аз никога не бях виждал. Така разбрах защо Авраам бе наречен Божий Приятел. Той наистина стана отец на вярата и духовен вдъхновител на всичките Божии чеда. Защото в мига, когато отговори на своя едничък син, той вече имаше в себе си Сърцето на Отца. Духът и Силата на Бащата, Който даде Своя Единороден Син за Спасението на всеки, който повярва в Него! И докато очите ми се напълняха със сълзи и аз никак не можех да скрия съкрушаването на сърцето си, Исус докосна гърдите ми, като каза:
“Иди и дай това най-свято и помазано видение на всички Мои, които искат да станат бащи. Защото да станете бащи, раждащи чедата на благовестието, ще рече да имате не само Духа, но и Силата на Авраам. А Силата е в Приноса! В онази жертва на вяра, която е силна да положи Божиите чеда, като жертвени юнци пред Святите олтари на Всемогъщия! Едва когато сторите това, вие наистина ще имате Сърцето на Моя Отец! Защото Той не пожали Сина Си, но Го предаде на смърт, за да роди чрез Него всичките Си други синове! И да има наследство всред всичките народи!
Ето, Аз свидетелствам на всеки, който чете тая Свята пророческа книга, че изпратих пророка Си към вас, не като слуга, но като баща, който да ви ражда чрез пророческото благовестие. Защото му заповядах да стои на Хълма Мория и да извика на него всички, които искат да положат живота си пред Божия Свят Олтар. И ако до днес църковните първенци не пожелаха да го разпознаят и почетат като слуга на Отца, дал живота си за мнозина, пак наградата му е у Мене. Защото Духът и Силата на Авраам ще свидетелстват за него пред Лицето на Отца Ми!
А колкото до онези, които изливаха семето на човешките си учения, за да раждат чеда, родени от разврат и прелюбодейство, то на такива Божият Гняв е справедлив. Защото са говорили, като от Духа, без да имат Духа. И са бързали да заведат чедата си в долините на користолюбието, а не на Хълма на боголюбието…”
След тези последни думи на Исус видението се прекрати, а Господ заведе сърцето ми в следващото Си видение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s