СОЛОМОНОВАТА ПЕСЕН НА ВЪЗКАЧВАНИЯТА III – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ВЕЛИКИТЕ В НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Има мигове на равносметка, когато човек обръща погледа си назад. За да види пътя, който е извървял и делата, които е извършил. Тези мигове в живота не са толкова чести. Те винаги са свързани с някакъв съдбоносен прелом, с някакво ново начало. Така и в моя живот Исус е обещал такова начало. И аз чакам тази Негова съдбоносна проява с всичката вяра на сърцето си. Защото зная от думите Му в Евангелието, че в последните дни предстои една божествена рокада, една смяна на местата, извикана със Сила от Отца на светлините. Участниците в тази божествена рокада непременно ще бъдат изненадани. Едните – за да намерят пълното блаженство и щастие в делата си за Небесното Царство, а други – за да потънат в безчестието и срама на собственото си падение. Ето за тази промяна Исус изрече в Словото Си думите:
“Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи…” (Марк 10:29-31)
Как приемаш тези Господни думи, братко мой?
И кои днес са повече – първите или последните?
Аз зная, че и ти си ги забелязал. Защото мнозината днес искат да са първи във всичко. На първите столове по конференциите си. Първи в църковната йерархия. На първо място по благословенията си. Първи по човешка почит и ръкопляскане. Първи в очите на света…
Но не такъв е погледът на моя Господ. Защото първите всред човеците за Него са последни. А онези, последните, като най-невидими и най-отдадени в Божието дело, наистина ще станат първи. И тази книга с трите й прекрасни видения Исус ми дава именно за тях – последните, които ще станат първи. Затова нека сега да ти кажа какви бяха думите, с които Исус ме въведе в първото от Небесните Си видения. Ето какво ми каза Той:
“Аз виждам колко силно е лумнал огънят на ревността в сърцето ти. Но сега ти казвам истината, че без тая ревност ти нямаше да бъдеш готов за онова, което Отец Ми ще разкрие пред тебе. Защото, когато Аз съм казал, че последните ще бъдат първи, а първите – последни, то съм имал предвид именно това, което казвам. И тая божествена смяна на местата, за която жадуват сърцата на всичките Ми верни, ще се състои твърде скоро. А тогава последните не просто ще станат първи. Не! Те ще бъдат измежду великите в Небесното Царство. Виж тогава отново думите Ми, с които Аз се обещах. Какво казвам на всички ви?”
“Господи Исусе! Ти обеща, че няма никой, който да остави заради Тебе къщи, братя, сестри, майка или баща, чада или ниви, и да не получи такива стократно, в настоящето време заедно с Вечния Живот, който предстои…”
“Имаш ли тогава вярата да приемеш, че твоят Господ говори за придобиване на наследство? Защото, ето, думите Ми и до днес стоят. И всеки, който ги е изпълнил, непременно получава Божието наследство. А какво е това наследство, момчето Ми?”
“Исусе! Би трябвало такова наследство наистина да е изобилно. Защото Ти обеща, че Твоите ще получат стократно…”
“Виж тогава и проумей, че цялото Божие наследство се събира в онези стихове от Соломоновата песен, които гласят:
“Ето, наследство от Господа са чадата, и награда от Него е плодът на утробата…” (Псалом 127:3)
И оня, който е родил чеда за Господ, непременно придобива стократно повече от онова, което е загубил. Защото такъв е станал баща, а бащите са великите в Небесното Царство…”
Слушах моя Господ и все още не разбирах думите Му. Затова Го попитах:
“Какво искаш да ми кажеш, Исусе? Нима в чедата се въплъщава всичкия стократен плод, който получават онези, които се посветят на благовестието? Та нали в думите Ти освен за чеда се говори и за къщи, братя, сестри, майки, бащи и ниви?…”
Исус се усмихна на думите ми и продължи да ми говори, като казваше:
“Първият Адам е от земята и той е земен, а Последният Адам е от Небето и Той е Небесен. Земните ще се съблазнят и препънат в Небесния, но Небесните няма да се съблазнят и препънат в земния.
Как тогава мислиш? Нима думите Ми са били земни и плътски, та да привличат земните? Кой тогава би се отказал от такава печеливша лотария – да изгуби едно, а да спечели сто? И като има сто къщи и сто ниви – да прогласи, че му ги е дал Господ…
Не, Стефане! Думите Ми наистина не са земни и не касаят човеците на тоя свят. Но оня, който Ме е последвал с искреното си сърце и непорочни помисли, непременно ще придобие Божието наследство. Така ще разбере, че в самите Божии чеда, които е родил, са събрани всички стократни Божии благословения, които би получил. Защото в Божиите чеда се събират къщите, братята, сестрите, майките, бащите и нивите!
Когато ти си родил едно от чедата на благовестието, то с него си получил и една от къщите, в които е дошла да живее Троицата. Един от братята или сестрите, които са били родени от Същия Дух, от Който си бил роден и ти! Една от майките, в чиято утроба е било родено зачатието на Младенеца! Един от бащите, който ще роди мнозина в Бога, както и той самият е бил роден! Една от нивите, в която е скрито безценното имане на Праведния!
Не си ли тогава по-богат от всичките човеци на земята? Не си ли спечелил нетленно съкровище на небесата, което ще се открие към тебе с Вечния Живот, който ти давам? Не си ли тогава един от великите в Небесното Царство? Но ето затова сега искам да ти дам Небесните видения за всичките Ми братя и сестри. Защото днес е времето да се посветите на Божието наследство и да бъдете родът на Божието благословение!”
След тези последни думи Исус протегна ръка и докосна главата ми. И ето, че пред сърцето ми се появи Небесният Ерусалим, окъпан от Божията Светлина и Слава. А тогава Исус протегна ръката Си и посочи напред, като ми казваше:
“Нека сега да те заведа в Съвета на Божиите Светии. За да видиш онези, на които Отец Ми е дал да бъдат великите в Небесното Царство…”
След тези Свои думи Господ тръгна напред, като ме водеше към самата Тронна Зала на Всемогъщия Отец. И ето, че Исус вече протягаше ръката Си, като отваряше самите врати на Залата, а отвътре заблестяха твърде силните лъчи на Божията Святост, които озариха Лицето Му. В следващия миг Той се обърна, като ми казваше:
“Нека влезем в Съвета на Божиите Светии. Защото тук ще видиш Небесни тайни, замълчани от векове…”
Пристъпих с вълнение към самите врати, защото лъчите на Божията Святост буквално заслепяваха очите ми. И ето, че нозете ми вече влизаха в самата Тронна Зала на Бога и Отца. Аз виждах една огромна маса от нежен планински кристал, която стоеше като излята в съвършенството си. Встрани на самата маса имаше златни престоли, на които седяха онези, които Отец беше подпечатал като “велики в Небесното Царство”. Самата Святост и Божията Светлина в Залата не ми позволяваха да съсредоточа погледа на сърцето си, а духът ми беше като замаян и отнесен. Но ето, че Исус започна да говори на Отца, като Му казваше:
“Отче Святи! По Твоята Съвършена Воля Аз сега въведох пророка Ти в Съвета на Твоите Светии. И Ти, Отче, благослови сега слугата Си, за да види онова, което трябва да види. И като го види – да свидетелства за Нас на земята…”
В отговор на Исусовите думи към сърцето ми дойде Гласът на Всемогъщия, който се разнесе от самия край на Божията Зала, там, докъдето достигаше и кристалната маса с насядалите край нея Божии Светии. И ето, че Отец казваше на сърцето ми:
“Сине човешки! Аз заповядах да се явиш пред Лицето Ми и да дойдеш в Съвета Ми. За да дадеш на званите, избраните и верните от най-дълбоките тайни на Сърцето Ми. За да видиш как изглеждат великите в Небесното Царство и какво ги прави велики. Защото Моята ръка вече се простира, за да извърши съдбоносната промяна на земята. За да направя първите последни и последните първи. За да издигна малките и да унижа големите. За да отдам всекиму сетнината му…”
След самите думи на Всемогъщия аз усетих как Божиите лъчи пронизват цялото ми същество. И ето, че погледът на сърцето ми мигом се избистри и стана твърде остър и проницателен. Така Божията Тронна Зала придоби размери и очертания и всичко в нея беше твърде ясно. А Исус вдигна ръка и посочи към седящите край кристалната маса, като ми казваше:
“Погледни сега към великите в Небесното Царство. Защото има причина те да са събрани тук и да участват в Съвета на Отца Ми…”
Едва сега можех да погледна към самите Божии Светии. Забелязах, че те имаха прекрасни бели дрехи, извезани със злато и украсени с благородни камъни. Но повече от всичко друго сърцето ми беше впечатлено от онова, което аз забелязах на самите гърди на Светиите. Защото всеки от тях имаше положени на гърдите си по два големи скъпоценни камъка, от които видимо извираше Божията Светлина и присъствие. И за оня, който гледаше на великите в Небесното Царство, именно тези камъни на гърдите бяха отличителният белег на Отеческия Избор. И понеже аналогията с онова, за което вече знаех, беше пълна, аз попитах Исус:
“Господи мой! Не са ли тези камъни Урима и Тумима, които стояха положени на съдебния нагръдник, който обличаше Аарон?”
А Исус, като се усмихна, ми отговори:
“Прилика с Урима и Тумима наистина има. Но това тук са не просто скъпоценни камъни. Това са Дух и Сила, които има всеки от великите в Небесното Царство…”
Думите на Господ ме накараха да продължа да Го питам:
“Исусе! А какви са тези Дух и Сила, които имат Божиите Светии?”
В отговор на въпроса ми Исус се приближи до един от светиите. И като докосваше самите камъни на гърдите му, ми отговори, казвайки:
“Това са Духът и Силата на Бащата! Дух и Сила, с които всеки от Светиите тук е получил Сърцето на Отца Ми…”
Тези думи отново не ми бяха достатъчни и затова с още по-голяма ревност попитах Исус:
“И все пак, Господи! Какъв е Тоя Дух и каква е тази Сила на Бащата? Как да ги разбирам и използвам, та да получа Сърцето на моя Всемогъщ Отец?”
Едва дочакал въпроса ми, Исус протегна ръка напред, като ми казваше:
“Нека те заведа при първия, който получи Духът и Силата на Бащата. Така непременно ще разбереш всичко…”
Ето, че Исус тръгна, а аз Го последвах. И колкото повече Той се приближаваше до пламтящия Огън на Отца, толкова повече божественият отговор се приближаваше към мен. А когато Исус се спря, аз вече гледах на първия от избраниците на Отца. И не можех да не го позная, понеже Исус ми беше давал видения с него. Така, поради преголямото си вълнение, аз паднах в нозете на Господ, като Му казвах:
“Исусе! Първият е Авраам. И аз сега виждам, че Небесните камъни на гърдите му са несравнимо по-големи от тези на всички останали…”
А Исус, като погали главата ми, ме възправи на нозете ми, като ми казваше:
“Сега ти вече знаеш какви са Небесните камъни на великите в Божието Царство. Защото това са Духът и Силата на Авраам! Духът и Силата на Бащата! Духът и Силата на оня, който получи Божието Сърце и се нарече Божий Приятел! Но ти непременно трябва да видиш всичко това от живота на Божия Приятел. Защото кой би имал Духът, ако не знае какъв е Той? Или кой би имал Силата, ако не знае каква е тя?”
След тези думи Исус ме приближи до Авраам. А после отново ми каза:
“Простри ръцете си към гърдите му, та докосни тия два Небесни камъка. Защото така Духът и Силата ще влязат в тебе и ще те направят способен да проумееш всичко…”
Братко мой! Верни ми приятелю! Имало е много мигове в живота ми, когато Исус ме е правил щастлив и блажен поради благоволението Си към мен. Но тоя миг, когато ръцете ми се простряха, та да се докоснат до Духа и Силата на Авраам, аз считам за най-велика привилегия и отговорност на живота си. Не зная дали бях готов за това Отеческо благоволение. Не зная дали бях оправдал очакването на моя Небесен Баща. Но едно знаех със сигурност и то беше това, че Отец искаше и очакваше от мен да се докосна до Духа и Силата на Неговия Личен Приятел. И аз, като прострях ръцете си към гърдите на Авраам, вече докосвах Небесните камъни. А тогава през мене премина присъствие, каквото не бях усещал. И един чист и Свят Огън започна да гори дълбоко в сърцето ми, а в ноздрите ми нахлу ароматът на забравеното време. С мирис на вълна и вкус на мляко, с топлината на огън край шатъра и с рева на камили и осли. Аз бях във времето на Авраам!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s