СОЛОМОНОВАТА ПЕСЕН НА ВЪЗКАЧВАНИЯТА II – II ГЛАВА

2. “С ТАЯ НАДЕЖДА НА НЕГО…”

Братко мой! Разбра ли това послание, което Господ даде на сърцето ми, а аз сега дадох на твоето сърце? Разбра ли, че Небесният Отец не иска нищо друго от нас, освен да ни види в Съня на Своя Възлюбен Син?
А да влезем в тоя Сън ще рече да затворим очите си за тоя свят, за да ги отворим за Неговия. “Господ и в сън дава на Възлюбения Си!” – едва ли има друго Небесно благовестие, което да ни зареди с повече вяра. Аз наистина зная, че Божиите люде и до днес сънуват. Най-малкото, виж как Апостолът заявява:
“Възлюбени, сега сме Божии чеда, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както Той е чист…” (I Йоаново 3:2-3)
Ако нещо все още не е наяве, то е понеже е насън! И този е Сънят на Възлюбения! Но когато стане явно, то тогава ние наистина ще бъдем подобни Нему. Защото не друг, но Отец ще събуди последната Ева. За да я приведе като Невяста на Исус пред самия Него в Слава.
Имай тая надежда на Него!
За да бъде сърцето ти чисто, както Той е чист!
За да бъдеш Плът от Плътта Му и Кост от Костите Му!
Амин и Амин!

Leave a Reply