ПЪРВА ЧАСТ: ЗИДАРИТЕ И СТРАЖАРИТЕ

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз издигам ръце на благодарност към моя Господ и Бог, защото за сетен път Той ми дава привилегията и помазанието да говоря Неговите думи на всичките Божии чеда. Няма да скрия от теб, че след последната книга, която написах, аз усетих едно силно раздвижване в духа си. То беше много по-реално от който и да е друг път. Една Воля, твърде могъща и силна, покоряваше по невероятен начин всичките ми помисли. И едно ново и неизказано присъствие оживя по прекрасен начин в сърцето ми, за да живее свой собствен живот във всичките ми помисли и размишления. Не се наложи да мисля дълго каква е тази Воля, нито какво е присъствието в духа ми. Защото Исус ми потвърди, че именно това е Божието Свято Миро, което Той изля в чашата на сърцето ми. И ако при предишни срещи моят Спасител първом изливаше Мирото Си в духа ми, за да дойдат в мене всичките видения и думи на Вечен Живот, то сега самото Му Свято Помазание започна да Го призовава и вика. И едни стихове от “Първото съборно послание на Апостол Йоан” запалиха цялото ми същество, за да уловя дълбокия им смисъл и безценен прицел. Така аз стоях с часове над апостолското послание и размишлявах над думите на Апостола, които гласят:
“…а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите…” (I Йоаново 2:27)
И колкото повече умът ми плуваше в апостолските стихове, толкова повече Божието Свято Миро запламтяваше вътре в мен. Така дойде миг, когато усетих твърде силен огън в сърцето си. И Исус отново се появи пред мен, като ми казваше:
“Пребъдвай в това Свято Миро! Защото то ти е дадено от Небето, за да учи не само теб, но и онези, които имат нужда от Истината…”
Тогава попитах Господ:
“Исусе! Какво значи да пребъдвам в Божието Свято Миро? Нали Ти идваш всякога според Собствената Си Воля или Волята на Отца, за да даваш Светлина и Живот на сърцето ми?”
Господ се усмихна на въпроса ми, а след това каза:
“Съдейки по изобилната Благодат, която получи от Небето, някои вече решиха, че Аз нямам какво повече да изливам чрез тебе. Но такива явно са забравили писаното за Мен в Евангелието. Защото Моят Апостол каза на всички ви:
“Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги [Амин]…” (Йоан 21:25)
Как мислиш тогава? Имам ли какво още да дам на Моите братя и сестри чрез теб? Има ли скрити и тайни неща в Моето Слово, които трябва да станат явни за праведните? Има ли Мъдрост, която не сте вкусвали и сгъстено мляко, което не сте яли?”
“О, Исусе! Ако целият свят не би побрал делата Ти, описани в книги, то си мисля, че служението ми пред Тебе е като капчица в океана на Божието знание и Мъдрост. И сега това Свято Миро в сърцето ми твърде силно се раздвижва поради думите Ти. Сякаш то самото иска да пребъдвам в Тебе докато дишам и докато тупти сърцето ми. И аз просто не зная какво да Ти кажа…”
Слушайки думите ми, Исус отговори:
“Ако ти не знаеш какво да Ми кажеш, то Аз знам какво да ти кажа. Аз знам защо отново съм дошъл при теб и знам какво ще ти дам за всичките Божии чеда. Но ти искаш ли наистина да пребъдваш в Божието Свято Миро?”
“Да, Господи мой! Това е съвършеният блян на сърцето ми…”
“Виж тогава как отново Йоан ти казва в посланието си:
“А вие сте помазани от Светия и знаете всичко…” (I Йоаново 2:20)
Знаеш ли всичко, Стефане? И стигна ли дотам, щото да проумяваш всяка от тайните на Божиите словеса?”
“Не, Исусе! Аз не знам всичко, но съм благодарен на Бога и Отца, че у Тебе са скрити всички съкровища на Мъдростта и знанието. И Ти, като ми показа Милост, даде ми да докосна крайчеца на мантията Ти и да ям Небесен Хляб от ръката Ти…”
Исус отново се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори като казваше:
“Не просто крайчеца ти дадох, момчето Ми! Аз ти дадох онази вяра, с която да пристъпиш и влезеш в Лоното на Отца Ми. За да видиш оня, който е мъж по Сърцето Му. И сега вече знаеш ли кой е той?”
“Да, Исусе! Сега зная, че това е Давид. И аз никога няма да престана да Ти благодаря, че посвети сърцето ми в живия двадесет и трети псалом. Защото там наистина вкусих от скритата манна и Ти стана твърде реален за всичките ми братя и сестри…”
“Как мислиш тогава? Ако двадесет и трети псалом е Живот в Духа на Отца Ми, то не са ли и другите псалми същият Живот в Същия Дух?”
“Господи мой! Цялото Писание носи Дъха на Отца и аз зная, че от всяко място в него ние можем да влезем в Божия Живот…”
След последните ми думи Гласът на Исус стана твърде сериозен. И Той ми проговори, казвайки:
“Приготви се отново да говориш на Моите братя и сестри. Защото ти предстои да отключиш с Моето Свято Миро някои от най-дълбоките псалми на Моето Слово. Там, където си дават среща Мъдростта и Смирението, Правдата и Мирът, Силата и Славата, Милостта и Вярността. А сега Ме последвай, защото ще дам видения на сърцето ти…”