4. ВИДЕНИЕТО С БОЖИЕТО ВСЕОРЪЖИЕ

“Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите…” (Ефесяни 6:11-13)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Има една мъдрост, която ние, като последно поколение на земята, никак не сме проумели. И това е мъдростта, свързана с трайността на едно послание. Мъдрост, която древните наистина са усвоили добре, за разлика от нас. В какво се състои тази мъдрост ли? Именно в това, че ако някой иска да увековечи едно послание, той търси материал, който е траен и може да премине през много поколения. Ето такъв материал е камъкът. И ако повечето от древните пергаменти са изгнили или са били скъсани и изгорени, то написаното върху камъка остава. Защо ти говоря за всичко това? Именно защото искам да ти предам колко голяма е Любовта на Божието Сърце. А тази Любов днес иска да ни види твърди против Злото. Защото когато ние сме твърди, то тогава Канарата е вътре в нас. И ако Канарата е в нас, то тогава всяко послание от Исус ще бъде изсечено на Камъка в сърцата ни. А такова послание наистина никога няма да бъде забравено. И именно изсечените Божии думи на Камъка в сърцата на верните е причината самото Божие Слово да премине през всичките хилядолетия.
Искрено вярвам, че моят Господ е написал с Огън посланието Си върху Канарата в твоето сърце. За да не забравяш никога, че Божият Огън е Зидарят на Божия Дом.
И този Божий Огън е Любовта.
Тя е, която свързва всички ни в Небесното Съвършенство! Тя е, която никога не отпада! Тя е, с която Господ пише върху плочата на сърцето! И на Огъня не подхождат листчета, защото той търси сърцето. Ето затова те моля да отвориш сърцето си за тая Соломонова песен на възкачванията. Защото тя наистина ще те възкачи твърде високо. Там, откъдето ясно ще видиш онова, за което мнозината са слепи.
Господ отново беше до сърцето ми. И като ме докосна с ръката Си, започна да ми говори, като казваше:
“Аз ще ти дам да видиш какво представляват онези стражари, които нямат Божия Свят Дух, но въпреки това са твърде много мотивирани да пазят онова, което считат за Божие. Блажени и святи онези Мои братя и сестри, които твърде много внимават в думите на своя Господ. За да смирят сърцата си и да дойдат под Неговата вечна закрила и защита. Но ти сега Ме последвай, за да видиш като начало какво представлява Божието Всеоръжие. Понеже то се дава на всички стражи по Божието Сърце…”
След тези последни думи Господ докосна главата ми, а само след миг сърцето ми се намери пред Божието Светилище. Там Исус ми посочи една от вратите на Светилището, като ми каза:
“Нека влезем през тази врата! Защото сега ще ти покажа как изглежда Божията оръжейница. Понеже всеки от стражите на Божия Дом идва именно тук, за да вземе оръжията, с които да пази стените на Божия Град…”
След тези Свои думи Господ вече отваряше вратата към Божията оръжейница, а аз Го последвах. А тогава очите ми видяха едно огромно изобилие от оръжия и всякакво снаряжение, което Господ бе създал за Своите стражи. Не знаейки как да реагирам на гледката, аз се обърнах към Исус, като Го попитах:
“Господи! Тук има много оръжия! Как да разбера кое е Божието Всеоръжие?”
А Исус ми отговори:
“Тук Моите идват, за да вземат бронения нагръдник на Правдата и Щита на вярата, Шлема на Спасението и Меча на Духа. Събрани заедно всички те ти дават Божието Всеоръжие. Но за да получиш Божието Всеоръжие ти трябва да издържиш на изпита, който Отец Ми заповядва на мъжете и жените по Сърцето Си. Затова участвай сега в тоя изпит, понеже затова ти се дава и самото видение…”
Докато ми говореше, Исус пристъпи напред в самата зала. И като се приближи до Огнище, което беше разпалено от Божия Огън, простря ръка към него и хвана дръжката на Меч, чието острие беше твърде много нажежено от Огъня, като червенееше и пръскаше встрани от искрите си. Така Господ вдигна Меча в ръката Си. И като го постави на масата всред останалите снаряжения, ми заповяда, казвайки:
“Приближи се и простри ръка, та да вземеш Меча на Духа, Който е Божието Слово!”
Послушал Гласа на Господа, аз се приближих към масата и вече простирах ръката си, за да хвана Меча. Но ето, че Мечът оживя пред очите ми и се завъртя, а в следващия миг огненото му острие сочеше против мене. Това ме накара да направя няколко крачки, за да заобиколя Меча и отново да потърся дръжката му. Но заедно с моите крачки Мечът отново се завъртя, а острието му отново сочеше към мене. Ставаше така, че Мечът имаше собствена воля и никак не приемаше да го хвана в ръцете си, но се въртеше спрямо моите крачки и всякога стоеше с острие против мене. Това ме отчая, тъй че погледнах към Исус, като Му казвах:
“Господи мой! Каквото и да сторя, не мога да хвана дръжката на Меча, защото тя всякога остава от другия край, а острието на Меча стои против мене. Нима аз съм враг, та да ме сочи това острие? И как ще опазя стените на Божия Град, след като Мечът на Духа не ми позволява да хвана дръжката му?”
В следващия момент Исус изговори думи, които буквално ме събориха. Защото Той ми каза:
“Да, Стефане! Ти наистина си враг на този Меч. И за да му станеш приятел, трябва да разбереш каква е Волята на твоя Отец…”
Думите на Господ ме накараха да замълча и дълго да мисля. Но колкото и да мислех, все още не разбирах. Затова отново Го попитах:
“А защо аз съм враг на Божият Меч, Исусе!”
А Господ ми отговори така, щото разбрах същинското значение на думите Му. Той каза:
“Всеки “аз” е враг на Божият Меч. И преди ти да опазиш стените на Божия Град от враговете му, трябва да го опазиш от себе си. Разбираш ли тогава какво иска Божият Меч от теб?”
“Да, Исусе! Сега разбрах всичко. Защото Божият Меч иска първом да прободе мен и да не види никакви причини против Бога. Едва тогава Мечът ще ми позволи да хвана дръжката му…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това каза:
“Ти трябваше да преживееш това, защото самото знание за Божието Всеоръжие е най-скъпоценната опитност за всеки от Божиите стражи. Иди тогава при Божия Меч и му позволи да премине през тебе!”
С вълнение пристъпих към огненото острие на Меча. И като положих ръце пред сърцето си, казах му:
“Мечо на Божията Истина и Слово! Аз ти давам сърцето си, за да го прободеш. Аз копнея да опазя Божия Град първо от себе си и едва тогава от враговете му…”
Послушал думите ми, Мечът реагира. И с мълниеносна бързина вече се врязваше в сърцето ми, тъй че в цялото ми същество нахлу Божият Огън. А в Огъня аз вече чувах думите на Отца, Който ми казваше:
“Всеки, който е дошъл тук и е влязъл в Залата на Святите Ми оръжия, умира за себе си, за да живее за Мене! Тук умира всеки егоизъм и корист, всяка похот и страст, всички сметки и намерения, всяка човешка представа за служение и всяко човешко желание за възнаграждение. Готов ли си за Мене, сине човешки? И искаш ли да опазиш стените на Моя Град от себе си?”
Думите на Отец ме накараха да падна на коленете си. И аз, като държах острите ръбове на Божият Меч, забит в мене, Му отговорих, казвайки:
“Отче мой! Ако Ти не опазиш града, напразно бдят стражарите. А за да пазиш Ти, то Ти трябва да живееш с Духа Си в сърцето ми. Аз не познавам човеци, които да са верни на Теб. Но аз познавам Тебе в сърцата на Твоите и зная, че само Ти оставаш верен на Себе Си. Защото Ти Си Вечният Дух, без изменение или сянка от промяна. Моля Те, Отче мой! Живей с Духа Си в сърцето ми! И Ти бъди Стражът, Който е силен да държи дръжката на Меча Си. Защото Твоите очи не заспиват и Твоята десница никога не изпуска оръжието Си…”
След последните ми думи към Отца Божият Меч вече излизаше от сърцето ми, а острието му не изглеждаше така огнено, както беше при влизането. Затова погледнах към Исус и Го попитах:
“Какво става, Господи мой! Къде отиде Огънят от Божия Меч?”
А Исус, както се усмихна, с Благост и нежност в погледа Си ми отговори:
“Огънят остана вътре в тебе! И сега ти наистина можеш да хванеш дръжката на Божия огнен Меч и да го размахваш против враговете на Сион. А и цялото Божие Всеоръжие вече те очаква, за да го облечеш…”
Братко мой! Сърцето ми ликуваше и тържествуваше от всичката Благост и Милост, която Исус показваше на сърцето ми. Защото стиховете от шеста глава на Апостол Павел към Ефесяните вече оживяваха реално пред мен. И аз слагах на гърдите си бронения нагръдник на Правдата, на лицето си – Шлемът на Спасението и пред сърцето си – Щитът на вярата. И в мига, когато те ме докосваха, ставаха завинаги съединени с духа ми, като част от самия мен. А Огънят от Меча на Отца все така пламтеше в сърцето ми. Той беше една пламенна ревност, примесена с дързост и безстрашие. И ето, че накрая ръцете ми отново се протегнаха към Меча, а той никак не се завъртя, и дръжката му сама подскочи, за да попадне в дланта на ръката ми. А тогава Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Сега, когато Отец Ми наистина ти даде да се облечеш в Божието Всеоръжие, нека да те заведа далече по-долу. За да видиш какви са оръжията на онези стражари, които са решили, че могат да пазят вместо Бога…”