3. ВИДЕНИЕТО С ДОМА НА ЗИДАРИТЕ

“Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите…” (Псалом 127:1)

След последните думи на Исус, Основата под нозете ми видимо се раздвижи. И Господ, като прие отново Образа Си, прегърна мен и двамата ми братя, като ни казваше:
“Нека сега ви заведа, за да видите ясно как изглежда един дом, в който зидарите не са положили Основата. Защото всяка основа ще се изпита с огън, за да се сбъднат всичките думи, които някога дадох на Апостола Си, който ви писа:
“Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е…” (I Коринтяни 3:10-13)
След самото цитиране на Апостола Си, Исус се обърна към мен, като ме питаше:
“Забелязваш ли какво ти казва Павел? И проумяваш ли думите му, че Господният Ден ще изяви строежа на всекиго?”
“Да, Исусе! Зная тези стихове! И в тях виждам, че когато дойде Господният Ден, то тогава работата на всекиго ще стане явна…”
“Както и предположих, така и стана. Ти нищо не забеляза, нито проумя…”
Внезапната промяна на Исусовия Глас, както и думите Му твърде много ме смутиха, тъй че наведох глава и Го попитах:
“Какво си предположил, Господи? Какво трябваше да видя, а не видях, и да проумея, а не проумях?”
В отговор на въпроса ми Исус ме погледна с такава Светлина в очите Си, щото в тоя миг зениците Му сякаш бяха станали като мощни прожектори. Тогава Той ме попита:
“Кой е Господният Ден? Кой е Оня, Който осветлява живота на всеки човек? Докато имаш Светлината не трябва ли да вярваш в Светлината, за да станеш просветен чрез Светлината?”
Чак сега разбирах думите на Господ. Затова тихо Му казах:
“Исусе! Ти Си Господният Ден! И Ти Си Този, Който сега ще ни изявиш какви са делата на нечестивите зидари. Аз Те моля, Господи, всякога да ме изобличаваш и осветяваш, докато придобия ума Ти. Защото колкото повече зная за Тебе, толкова повече не зная за Тебе. И с границата на моето познание се увеличава и границата на моето незнание…”
Исус се усмихна на думите ми. И като прегърна двамата ми братя, продължи да ми говори, като казваше:
“Запиши на книга всичко, което сега ще видиш. Защото всички Мои трябва да видят и да знаят за тази мерзост, която докарва пълното запустение…”
След тези думи Исус тръгна напред, а аз и двамата ми братя във видението Го последвахме. И ето, че Господ се спря пред една от най-представителните къщи. Тя беше с такава лъскава фасада, щото за ума на един езичник едва ли би имало по-чудесно място, където да обитава Бог. И аз, като погледнах на къщата и вече бях забелязал въоръжените стражари пред вратите й, попитах Исус:
“Как ще влезем, Исусе? Та пред къщата има стражи…”
А Исус ми отговори:
“Горко на къща, която има такива стражари! Но за тях ще ти говоря по-късно в тая книга. А сега виж какво ще се случи със самите стражи…”
Докато Исус ми говореше, аз вече виждах, че самите стражари се свлякоха на местата си и отпуснаха оръжието си. Те никак не можеха да останат будни, защото в тоя миг Господ беше против тях и те бяха против Господа. А тогава Исус пристъпи към къщата, като вече ми казваше:
“Нека да влезем в тази представителна къща! Защото колкото е по-хубава фасадата й отвън, толкова е по-отвратителна нечистотата й отвътре…”
След тези последни думи Исус премина покрай спящите стражари, а аз и двамата ми спътници Го последвахме…
Първото остро и неприятно чувство, което се заби като стрела в духа ми при прекрачването на прага на тоя дом, беше зловонието. Един твърде силен дъх на гниене и развала буквално изпълваше самото място. И аз, като не можех да понасям отвратителната смрад, побързах да сложа ръка върху носа си, като казвах на Исус:
“Господи мой! Тук е нетърпимо! Защото из въздуха се носи зловоние! Аз не мога да го изтърпя…”
В отговор на думите ми Исус протегна ръката Си към мен. И като погали лицето ми със самите Си помазани пръсти, каза ми:
“Нека сега благоуханието на Моето Свято Миро да бъде по-силно в духа ти от тази смрад на Вавилон!”
Това наистина беше съвършено докосване от моя Спасител. Защото, при все, че стоях на зловонното място, аз вече не чувствах острата му миризма. А тогава Исус ми каза:
“Доведох те тук, за да покажа на всички Мои как изглежда един дом, който е строен без участието на Моя Бог и Отец. Затова като начало погледни към самия му под и Ми кажи:
Каква е основата на тоя дом? Защото главното на един дом се намира в неговата основа…”
Погледнах към пода на самата къща и мигом изтръпнах от погнуса. Защото никак не бях видял, че нозете ми стъпват върху пръст, в която лазеха множества от червеи. Това, по-скоро приличаше на клоака или на прилично изгладено сметище, но не и на основа, върху която някой би тръгнал да строи дом. Затова отговорих на Исус:
“Господи мой! Очите ми виждат червеи на тлението. И явно от тях беше оня остър дъх на зловоние. Но как е възможно това, Господи? И какъв ще да е тоя дом, чиято основа е от всякаква нечистота…”
А Исус ми отговори:
“Това е домът на човешката заблуда, примесена с човешки интереси. Всичко тук е построено в името на бързата печалба и на лесния живот…”
“А как, Господи, да разбирам тези лазещи червеи по земята? Те на какво се явяват свидетели?”
В отговор на думите ми Исус със скръб в Гласа Си каза:
“Всичкият труд на човека е за устата му; душата, обаче, не се насища…” (Еклесиаст 6:7)
Онези, чийто бог е станал коремът, непременно ще свидетелстват с нечистотата си за него. И ето така, построени върху основата на човешката лакомия и похот, душите на това място ще стоят гладни, докато хранят търбуха, който им проповядва.
А как проповядва един търбух?
Не изпуска ли той газове? Не изработва ли нечистотии?
И когато всички на подобно място казват “Амин” на газовете и “Алелуя” на нечистотиите, то мерзостта наистина е станала пълна. Защото нечистотиите им стават основа, а газовете – присъствие. И ако мислиш, че това изненадва твоя Господ, то значи никак да не си спомняш с колко скръб в сърцето си Моят Апостол писа именно за такива къщи, като каза в посланието си:
“Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, се обхождат като врагове на Христовия кръст; чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща…” (Филипяни 3:18-19)
Как мислиш тогава? Ако на някое място коремът е станал бог, то няма ли основата на дома да е нечистота и мерзост?”
“Така е, Господи! И в това отношение моята погнуса е пълна…”
В следващия миг Исус простря ръка към самите стени на дома. И като разрони с пръсти ефектната мазилка, направи така, че пред очите ми се появи и самият кирпич, от който къщата бе съградена. Затова ме попита:
“Знаеш ли от какво се прави кирпичът?”
“Господи, той се прави от слама и кал?”
“А ще устои ли тая слама на Божият Огън? И колко от Моите знаят, че ето такива са всичките къщи на Вавилон. Къщи от слама и кал. Но ти виж как “Откровението” нарича градът, гдето твоят Господ беше разпнат…”
“Господи мой! Откровението нарича тоя град Содом и Египет. И сам Ти Си ни предупредил, че в последното време ще се яви именно властта на тия два духа – Содомският и Египетският…”
След последните ми думи Исус още повече разклати кирпичената стена и тя буквално се разпадаше от пръстите Му. А после ми каза:
“Ако Содомският дух вкара в мнозина една непрестанна похот и желание за блудство с княза на тоя свят, то какво сътвори Египетският дух с тези зидари? Помнят ли тези безумци Словото Ми? И внимават ли на писаното? И ако днес Божията Воля за вас е да напуснете мястото на човешко робство и заблуда, то как мнозина остават в последния Египет? Не помнят ли такива, че на египтяните подобава онази мерзост, за която е и писано:
“Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят; огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки…” (Изход 1:13-14) 
Но ето, Господ Бог говори и предупреждава всичките Си чеда:
Твърде тежко е да работите на тия Египетски зидари, та да задоволите похотите им? Твърде тежко е да храните алчният търбух, понеже той никога не казва “Стига”. Твърде тежко е да ставате роби на човеци, като забравяте цената, с която сте били купени. А всеки, който забравя цената на Моята кръв, е обречен да изгуби зрънцата на Спасението. И като се превърне в слама – да послужи за кирпичите на подобни домове. Аз няма още много да говоря, защото мнозина така сте Ме и приели – като Господ, Който много говори чрез слугите Си. Но никак не сте внимавали на думите на пророка, който казва за Мене:
“Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън…” (Матея 3:12) 
Гледах огненото Лице на Исус и на всичката божествена ревност в очите Му. Гледах кирпича, който се ронеше от стената на тоя дом. И тогава си помислих:
“Горко на ония човеци, които са станали плява! Защото са забравили за Спасителната Си Канара и за Камъка от Сион. И като са доверили сърцата си на наемници, вградили са себе си като кал и слама в кирпичените стени на един обречен дом…”
Господ погледна на мислите ми. А след това каза:
“Ако мислиш, че с кирпича се изчерпва мерзостта, то все още не си познал колко голямо е запустението на подобен дом. Затова виж сега какви са носещите му колони, сиреч, тия, които го държат изправен…”
След тези думи Господ ми посочи една от носещите колони. Това беше ефектно боядисано дърво, което имаше вид на силно, но това беше само на пръв поглед. Защото Исус, като извади Собствения Си Меч от мантията Си, прокара острието му по самата боя, а след това със Сила заби Меча Си в дървото. И ето, че боята вече падаше, а очите ми виждаха, че самото дърво беше твърде слабо, а вътрешността му – прогнила се ронеше като кафява прах. В тоя момент извиках към Исус:
“Господи мой! Ако продължиш да забиваш Меча Си в това дърво – то ще се срути и таванът ще падне на главите ни. Та това дърво е твърде слабо, за да държи каквото и да е. И цялата тая къща сякаш се крепи на магия…”
“Точно така, момчето Ми. Това правилно си го казал. Такъв дом наистина се крепи на магия. Защото всички в него са омагьосани, та да повярват, че Господ е неговият зидар. Но ти сега виж дървото, което посякох. Прави ли ти впечатление нещо у него?”
“Да, Господи! И впечатлението ми е такова, че това дърво е твърде много изсъхнало. То е проядено в самата си сърцевина…”
“А кои дървета биват проядени в самата си сърцевина? Кои са дърветата, които изсъхват?”
“Исусе! Това са онези дървета, които са били отрязани от корен. За да станат сухи дърва…”
“А Кой е Коренът? И кой от човеците в подобен дом ще си спомни думите Ми към Ерусалимските дъщери:
“Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си; защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни. Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?” (Лука 23:28-31)
И ако сурово дърво, свързано с Корена, не може да изсъхне, то какво му се пише на сухото дърво, което има самочувствието, че е стълп и подпорка на Истината?
Но я спрете заплатата на това сухо дърво и го лишете от църковните облаги! Я накарайте това сухо дърво да покаже Огънят на Божията Любов! Така непременно ще разберете, че то никак няма да устои, но ще се превърне на пепел и прах!
И ето такава е печалната обреченост да се стои в дом, който не е построен от Бога и Отца! Защото всички в такъв дом ще се мамят един друг и ще бъдат мамени докато изгният в нечестието си. Защото Словото на Моя Отец и Бог е твърде Свято и съдбоносно, за да си позволи някой поругаване с Него! Защото за такива дървета, които залитат към ада на юг или към превъзнасянето на север, като губят връзката с Корена и Потомъкът Давидов, Отец е заповядал вечна и неизменима съдба, за която Словото Му казва:
“…и ако падне дърво към юг или към север, на мястото, гдето падне дървото, там ще си остане…” (Еклесиаст 11:3)
Да стоите ли тогава на мястото на такова дърво? Да наричате ли Дом Господен онова, което е приготвено за огън?
Нека сетнината, с която ще въздам на такъв дом, бъде за вас Моето Лично предупреждение. Защото всеки дом, който Отец Ми не е построил, ще се опожари! И всяка основа, която Той не е поставил, ще се изрине в рова на погибелта!”
След тези последни думи Господ вдигна ръка и посочи към входа на дома, като каза:
“Нека излезем от това демонично свърталище. Защото сега ще му въздам от Огъня на Божия гняв…”
Тръгнах с вълнение след Исус, Който с бързи крачки напускаше самото място. И ето, че когато аз и двамата ми спътници излязохме след Господ и застанахме пред самата къща, Исус вдигна ръката Си, като я простря против нея, викайки:
“Дърва, сено и слама! Кал и смола!
Тухли и кирпич! Червеи и зловоние!
Все същите проклети дяволски неща. От древната земя във Сенаар до днешния свят, станал Сенаарска земя!
О роде на невярващи и извратени!
О, чеда на всяка заблуда и измама!
О, нечестиви зидари, строили напразно с празнотата на сърцата си! Часът на изгарянето ви наближи и ще дойде като погибел от Всемогъщия! Защото Дъхът на Моя Отец е против вас, както и вашето зловоние е против Него и против слугите Му, пророците!
Запали се, дом на мерзост!
И нека вятърът разпилее пепелта ти и отвее спомена за тебе. Защото идещите поколения няма да те споменават, нито ще те помнят…”
След последните думи на Исус самият Дъх на устата Му се превърна на Огън. И като нападна с пламенните си езици самата къща, мигом я опожари. А тя не просто пламна, но избухна, сякаш в нея самите зидари бяха заложили взрив. И един силен вятър, идещ от небесните места, разпиля пепелта и я отнесе в небитието. А тогава Исус, като посочи мястото, където някога бе стояла къщата, побърза да ми каже:
“Аз ще легна на това място, за да стана Основа. И ако някой е разумен и следва Божия Дух със сърцето си, нека стъпи върху Мене. И като простре ръце към всичките самотни и разпилени камъни, нека ги призове да дойдат в Огъня. Защото Огънят е Зидарят на Отца Ми! Той шлифова, той изгражда, той пази и той пребъдва! Ако някой има тоя Огън и се утвърди в него, няма никак да отпадне, но ще пребъдва в Мене – отсега и до века…”