1. ВИДЕНИЯТА ОТ ПЛАНИНСКИЯ ВРЪХ

“Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава…” (I Коринтяни 2:6-7)

След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, а пред очите ми се разкри самото видение. Аз видях един висок планински връх, който докосваше Святите небеса на Отца. А Исус, като тръгна по самата планинска пътека, водеща към върха, ми заповяда, казвайки:
“Възкачи се след Мене!”
Самите думи на Господ ми прозвучаха твърде познато, като дъх на вкусен хляб, който съм ял само преди минута. И аз побързах да Му кажа:
“Исусе! Познат ми е този призив. Той е твърде вдъхновен, за да не си спомня, че Ти ме посвети в много от песните на възкачванията, тъй че от Твоето водителство се роди прекрасна пророческа книга. И ето, че сега отново чувам същите думи от Твоите устни. Нима отново ще ми говориш върху някоя от песните на възкачванията?”
Исус се обърна, а очите Му сякаш пронизваха цялото ми същество. Тогава Той ми каза:
“Да, Стефане! Аз дойдох, за да те заведа в една от песните на възкачванията. Но ти проумей и разбери, че този път самото Свято Миро в сърцето ти Ме призова, за да дойда…”
“Как така Те призова, Исусе? Как да разбирам тоя призив на Мирото?”
А Исус отново каза:
“Нали си спомняш как Аз докоснах с ръцете Си кичури от главата на Божия помазаник Давид? Нали си спомняш, че именно Мирото от главата на Давид изсипах в чашата на сърцето ти?”
“Да, Исусе! Помня всичко това и зная, че този е един от паметните мигове в живота ми…”
“Отговори Ми тогава! Силно ли е Мирото на Давид, за да роди чедата на пророческото благовестие? И ако Давид имаше своя син Соломон, то няма ли Мирото от главата му да изиска от Мировареца, за да се родят Давидови чеда, които да са Давидово потомство?”
“Да, Господи мой! Точно това би изискало Давидовото Миро…”
“Знай тогава, че тази песен, с която сега ще вдъхновя сърцето ти, е именно Соломоновата песен на възкачванията. Тя е духовният опит и извисяване до Отца, което имаше Давидовият син Соломон. И какво повече да иска от Отца Ми последното Му Давидово потомство, освен Оня Дух и Сила, Които бяха и върху Соломон? А коя е тая Соломонова песен?”
Можех ли да не зная самата песен на възкачванията, след като от нейните стихове винаги са бликали струите на Божествената Мъдрост? Разбира се, че знаех коя е тая песен и затова казах на Исус:
“Зная тази песен, Господи Исусе! И нейните стихове всякога са били непостижими за ума и сърцето ми. Защото, пълен с Духа на Отца, Соломон записа:
“Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарят. Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкова късно, и да ядете хляба на труда, тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения Си. Ето, наследство от Господа са чадата, и награда от него е плодът на утробата. Както са стрелите в ръката на силния, така са чадата на младостта. Блазе на оня човек, който е напълнил тула си с тях! Такива няма да се посрамят, когато говорят с неприятелите си в градската порта…” (Псалом 127:1-5)
И сега аз искам и копнея за Твоето водителство върху думите на Соломон…”
В отговор на молбата ми Исус вдигна ръката Си и посочи към високия планински връх, като ми каза:
“Нека се възкачим горе. Защото там се беше възкачил Соломон, за да запише думите на тая песен…”
След последните Си думи Исус тръгна по пътеката, а аз Го последвах с неизказана радост и трепет…
Не зная колко вървях след Господ, но дойде миг, когато въздухът започна да ме изпълва със своята прозрачност и свежест. Нещо повече – аз все по-силно усещах присъствието на Божията Святост, Чиито лъчи нежно галеха планинския склон и се спускаха по назъбените хребети на изток и запад. Но ето, че накрая Исус се спря. И като ми даде знак, двамата коленичихме на мястото, което бе самият връх. А тогава Господ започна да говори на Отца, като Му казваше:
“Отче мой! Аз изведох слугата Ти до върха на Твоята Тайнствена Премъдрост. И сега Отче Мой, моля Те да посветиш пророка Си в песента на Соломон. За да свидетелства на Твоите чеда и те да бъдат избавени от примките и ямите на суетния свят…”
В отговор на Исусовата молитва изсред самите небеса се отвори врата. И светъл лъч, който заслепяваше очите ми, влезе в самия мен, като ми казваше:
“Сине човешки! Малцина са възкачвали тоя връх, за да видят онова, което сега ще ти дам. Аз искам да запишеш Моите думи на книга и да ги явиш като свидетелство против всичките нечестиви и като изходен път за всичките праведни. Защото в това последно време преди свършека земята ще се напълни с нечестиви зидари, които градят и с нечестиви стражари, които бдят. Но нито граденето на зидарите, нито бденето на стражарите ще опази света от последната напаст, идеща от бездната и най-дълбоките ровове на земята. А сърцата човешки, търсещи заслон от злото, ще побързат да напълнят всичките къщи на човешко нечестие, без никак да внимават на Мъдростта на Соломона. И такива няма да разберат, нито ще проумеят, че ако Господ не е съградил Дома Си, то напразни са били всичките трудове на зидарите, и ако Господ не е опазил Града Си, то стражарите са се превърнали в палачи.
Защото Аз съм, Който градя и Аз съм, Който опазвам! И ако някой се скрие в Мене, ще намери Дома Ми и ще пребъдва пред Олтара Ми! Но ако друг е гледал с очите на плътта, а не с очите на сърцето, то такъв, ако и да воюва, ще бъде сразен и ако и да бяга, ще бъде уловен. И ако всички вие наистина решите да бъдете Божии, то се пригответе да потърсите и намерите онова смирение и покорство, с които Господ ще гради Дома и ще пази Града вместо вас.
Горко на оня, чиито очи тръгнат след користите му и чието сърце отиде след страстите му! Защото на такъв песента на Соломон ще бъде съдник и обвинител в Деня на Моя Съд и гняв.
Тръгни със Сина Ми, сине човешки! И не давай покой на сърцето си, докато не изявиш онова, което се открива от върховете на Божията Премъдрост…”
След тези последни думи на Отца светлият лъч се прибра в небесата, а вратата се затвори. И ето, че Исус вече се приближаваше към мен, като ми казваше:
“А сега когато Отеческият лъч докосна сърцето ти, се приготви да видиш измамата, която се открива от тоя висок връх. Защото това е измамата на всички, които са прекомерно убедени, че принасят служба на Бога и вършат дела по Божията Воля и според Божието намерение…”
След тези думи Господ посочи с ръката Си под самия връх. А тогава от самата земя се издигна внушителен черен облак, който застана хоризонтално на самото ми зрение. И вътре в самия облак аз видях видение, което се разтваряше като свитък пред очите ми. Това бе едно тотално стълпотворение от хиляди сгради и неизброими множества от човеци. Около някои от сградите стърчаха стълби и кранове и се виждаше ясно, че те бяха в строеж. А отдолу, в основата на сградите, аз видях хиляди хора във военни униформи. Те бяха въоръжени и държаха оръжия в ръцете си.
Гледайки на това огромно стълпотворение аз никак не можех да съсредоточа погледа си върху която и да е от сградите, понеже бяха твърде много. Но едно нещо със сигурност вече ме беше впечатлило и това беше черният облак, който се вдигна от земята и застана в небесните места. Затова, като се обърнах към Исус, попитах Го:
“Господи мой! Какво ми даваш да видя? Та не е ли това черният облак на Вавилон, който изявява сатанинската гордост и превъзнасяне? И не принадлежат ли всички тези сгради в облака именно на отстъпилата църква, станала блудница…”
В отговор на въпроса ми Исус каза:
“Точно така е! Това наистина е облакът на Вавилон и онази черна сянка над Сионовата дъщеря, поради която плака пророк Еремия. И тези сгради са всичките й послушни царици и наложници. Но Аз сега искам да видиш знамението, което Отец Ми ще извърши над самия облак. Защото тази Соломонова песен на възкачванията е нещо повече от споделен духовен опит. Тя е пълната изява на Божия Суверенитет и на Личната Воля на Отец Ми да поставя Печата Си, както върху праведните, така и върху нечестивите. И ето, че сега ти ще видиш какъв е Отеческият Печат върху нечестивите. Защото този Печат е горко върху всички, които са съизволявали с Бога, като са решавали да вършат нещата вместо Него…”
След последните думи на Исус стана знамение. Защото светлите небеса на Отца се отвориха над самия черен облак. И една гигантска Небесна ръка се появи от отворените небеса, като побърза да се свие в юмрук. А след това, като замахна върху облака, стовари се над него, тъй че по цялото протежение на черния облак блеснаха милиони искри. В следващия миг самите Божии искри нападнаха на облака, като го притиснаха и той падаше все по-надолу и надолу. Колкото повече падаше облакът, толкова по-светли и огнени ставаха Божиите искри, които го пояждаха. Така дойде миг, когато облакът буквално притисна земята и се огъна настрани, като балон под налягане. А след това – с грохот и ужасни гърмове всичките онези сгради и човеци в облака се разпиляха по цялата земя. А тогава Исус ми каза:
“Това, което видя, е изпълнението на стиха от Откровението, който гласи:
“И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него…” (Откровение 12:7-9)
И ако Моите досега не са знаели защо Словото Ми говори за “ангелите” на змея, то имайте мъдростта да разберете, че ангелите са ония демони на дявола, които стоят като началства и власти в небесните места. Но ти виж как ще продължи видението. Защото в тоя миг, когато Небесните сили свалят ангелите на мрака, Сатана е твърде много разярен. И в прицела на неговата ярост ще попаднат именно онези, които се разпиляха от тъмния облак по цялата земя…”
Отново гледах на видението. И така забелязах, че земните места се разпукаха, като при голям земен тръс. А от самите пукнатини започнаха да излизат множества от демони, които нападаха на къщите и на човеците. Тогава Исус ми каза:
“Нека те заведа, за да видиш всичко това отблизо. Защото оная старовременна змия, която е дявол и Сатана, е в твърде силни спазми и гърчове…”
След тези думи аз и Господ слязохме в самите земни места. И ето, че очите ми вече виждаха твърде голяма пукнатина в един твърде познат континент. А самата змия, застанала над пукнатината, правеше ужасни гърчове с опашката си и със съскане призоваваше всичките си демонични орди от подземията на мрака. И ето, че изпълзелите демони тръгнаха по широчината на земята, като намираха човеците, които змията призоваваше при себе си. Така пред главата на змията се появиха хиляди обладани човеци с лъкове и стрели. Те побързаха да сложат колчаните със стрелите си в самата уста на змията, която захапа стрелите със зъбите си. И отровна течност, черна и гъста като смола, излизаше от зъбите на змията, като напояваше върховете на самите стрели. Така пред змията се изреди цялото й множество от стрелци и стрелите на всичките бяха покрити от змийската отрова. Това бе ужасна и противна гледка, от която цялото ми същество настръхна, а аз побързах да погледна към Исус, като Му казвах:
“Господи мой! Такъв ли е гневът на дявола? Такава ли е последната му изява преди Твоето пришествие?”
А Исус, Който гледаше на змията с твърде спокоен и дори безразличен поглед, ми отговори:
“Отровата на Сатана не може да докосне или засегне никой от Моите. Защото всеки от Моите е скрит в Дома на Отца Ми и в Святостта и Светлината на Неговия Дух. Но ти сега си спомни що гласят думите на Откровението. Защото там за тая ситуация е казано:
“Затова, веселете се небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време…” (Откровение 12:12) 
Защо е писано, че дяволът “слезе”? Нима е бил горе?”
“Господи Исусе! Вавилон всякога е бил сатанинската заявка за власт и величие. И чрез тоя черен облак дяволът винаги е изглеждал като бог в небесните места, имащ поклонението и молитвите на милиони човешки души. Но когато в последните дни се явяват слугите на Отца, които Той изпраща против тоя черен облак, то тогава пророческото слово влиза в съкрушителен сблъсък със заблудата на лъжепророка. И тази война на небесата започва именно с Божия юмрук над черния облак. При това положение дяволът все повече и повече губи позициите си, защото иска или не, облакът е обречен да падне на земята, както и стана в това видение. И така аз разбирам факта, че дяволът “слезе” на земята много разярен. Слязъл е не просто той, но съкрушената му амбиция и унищоженото му влияние над Божиите чеда. И сега змията е в спазми и гърчове, тъй че призовава всичките си стрелци и те се явяват пред нея…”
“Виж тогава отново на тия стрелци и помисли какво са тук стрелите и какво – стрелците…”
“Господи, Твоят Дух преди години ми даде скъпоценното знание, че стрелите са чародействата, а стрелците – чародеите на Сатана. Сега виждам, че последните им чародейства ще бъдат пропити от самата отрова на старовременната змия. И ако някога те са били чародеи поради плътските си молитви, то сега молитвите им ще се превърнат в убийствен дух…“
Исус се усмихна на отговора ми, а аз разбрах, че думите ми са правилни. И Той, като вдигна ръката Си и посочи към хилядите стрелци, продължи да ми говори, като казваше:
“Виж тогава какво ще сторят стрелците на змията с тоя дух в сърцата си и с тези лъкове и стрели в ръцете си…”
След думите на Господ аз вече виждах как стрелците започнаха да запъват лъковете си. Когато стрелата на някой от тях уцелеше който и да е човек, то последният, поради отровата на змията, получаваше остри израстъци по лицето, ръцете и нозете си и отдалеч такъв заприличваше на чудовищен трън. Тогава отново не издържах и попитах Исус:
“Какво е това, което ми показваш, Господи? Та от отровните стрели на змията човеците се превръщат в уродливи тръни?”
А Исус, като ме погледна с острия Си поглед, ми отговори:
“Аз не ти давам и не ти показвам нищо повече от онова, което говори Словото на Моя Бог и Отец. И вие всички трябва да се научите, че Словото на Отец Ми е изявило всичко, но само Духът на Мъдростта и Откровението е силен да го покаже!
Виж тогава как за това видение пророкът на Отец Ми казва:
“И в оня ден всяко място, гдето е имало хиляда лози по хиляда сребърника, ще бъде за глогове и тръни. Със стрели и с лъкове ще дойдат човеци там, защото цялата страна ще стане само глогове и тръни…” (Исайя 7:23-24)
Кажи Ми тогава кои са били Божиите места, където е имало хиляда лози с по хиляда сребърника?”
“Исусе! Това, несъмнено, са били църквите на Божията Благодат, Твоите верни невести…”
“А забелязваш ли в думите на пророка, че всяко такова място на лози ще бъде за глогове и тръни? Забелязват ли всички Мои, че времето на суетните човешки проекти и намерения вече приключва? Проумявате ли, че в последното време Бог събира Своите Си и дяволът – неговите си? Най-сетне – ако дяволът има своите стрелци, то няма ли стрелци и у Бога?”
“Стрелци и у Бога…” – тези думи на Исус бяха пречудни за мене и затова Го погледнах с неразбиращ поглед. А Той, с Лице, запечатано от Благост и Милост, се усмихна, като ме попита:
“Защо Аз те възкачих на Божия връх? И защо лъчът на Отца Ми говори на сърцето ти?”
“Исусе! Ти ме възкачи, за да ми разкриеш Божията Тайнствена Премъдрост, свързана със Соломоновата песен на възкачванията…”
“А какво гласи един от стиховете на тази песен? Не казва ли Соломон, че:
“Както са стрелите в ръката на силния, така са чадата на младостта. Блазе на оня човек, който е напълнил тула си с тях! Такива няма да се посрамят, когато говорят с неприятелите си в градската порта…” (Псалом 127:4-5)
Разбират ли тогава Моите, че на дяволските стрелци ще се противопоставят Божии стрелци? Разбирате ли, че ви е нужна тая песен на Соломон, за да устоите на напиращото зло?”
“Дай ми тогава от Божиите стрели, Исусе!” – извиках с вълнение аз. Но Господ, като се усмихна, отново каза:
“Всяко нещо на мястото му и всяко даване на времето му! Защото преди да ти разкрия Божиите стрели, Аз трябва да ти покажа много неща, за които не знаеш. Но тук и сега заповядвам на всичките Си верни да Ме последват в дълбоките видения, които ще дам на пророка Си в тая Свята книга. Защото всички трябва да се освободите от човешките намерения и да се оставите от дъха на онези, чиито думи са лъх и чиито дела са измама. Защото тези са зидарите и стражарите, които Словото Ми е осветило и изобличило като слуги на Антихриста, които работят за неговото време и неговия час…”
След тези последни думи на Исус видението с високия връх се прекрати. А Божието Свято Миро се раздвижи твърде силно в гърдите ми, сякаш, за да ми каже, че ако досега съм знаел нещо, то все още не съм познал цялата Божия Истина.